Джеймс Закрисън

Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2007 г.

Нищо ново под слънцето?

Разказва се за един гръцки философ на име Диоген, който вървял по улиците на Атина с фенер. Целта му била да намери честен човек. Според една от версиите на разказа най-накрая той успял да намери такъв, за когото вярвал, че съответства на очакванията му. Обаче сбъркал. Човекът откраднал фенера му и бедният Диоген трябвало да открие пътя си в тъмното.

Независимо дали е вярна, или не, тази история илюстрира колко е лесно да не вярваш на добродетелите в живота и да възприемаш черногледо нещата.

Разбира се, в известен смисъл това не е трудно за разбиране. Светът може да направи човека скептичен, отрицателно настроен, потиснат. Само попитайте Соломон - поне този Соломон, който се появява в първата глава на Еклисиаст. Той поглежда към природата и вижда причина за отчаяние; търси мъдрост и я намира за потискаща; гледа на живота като цяло и го намира за безсмислен. А като същества, които копнеят за смисъл и цел в живота, за нас е трудно да живеем с подобни заключения. Може би точно затова дори в развитите и богати страни хората са потиснати. Защо иначе ще се харчат милиони и милиони долари за антидепресанти? Защото хората са щастливи ли?

Глава първа е въведение към книгата. Тя започва с поглед към безплодието и безсмислието на един живот, в който Бог липсва.

Думата, която тук обикновено се превежда като “проповедник,” (кохалет), е от еврейския корен “кахал,” което означава “събирам на едно място”, “събирам заедно”, На гръцки кохалет се превежда с дума, подобна на гръцката, отнасяща се за църква (еклезия). Разбира се, оттук получаваме името Еклисиаст. Евреите просто наричали и автора, и книгата Кохалет.

През вековете са се водили много спорове по това какво точно означава думата кохалет. Дали той събира хората, за да изложи своята голяма мъдрост? Или е събирач на мъдрости, както самият той твърди (Екл. 1:13, 16, 17)? Ще трябва да почакаме, докато отидем в небето, за да разберем това със сигурност.

На пръв поглед това са думи на огорчен човек, на скептик и песимист. Той вижда само повторение, безплодие и безсмислие в живота. Отделени от контекста, думите му звучат като изказани от мнозина съвременни атеистични философи, които оплакват безсмислието и безполезността на своето съществуване. Разбира се, това не може да се каже за Соломон. Ако си спомним, че трябва да разглеждаме тази книга в светлината на цялата Библия, по-скоро ще видим горчивината и скептицизма, които идват от живота без Бог - живот на непослушание, живот само с непосредствените земни неща, които се виждат - за разлика от по-широката картина, включваща Бога и обещанието за спасение. Възприемани в този контекст, неговите думи напълно съвпадат с общата тема на Писанието, независимо от това колко различно са представени тук.

Много преводи на този стих използват думата суета. Еврейската дума хебел буквално означава пара или дъх. Тя носи и значението на празнота, безсмислие и безполезност. Тази дума ще се появява много пъти в Еклисиаст.

Помислете отново за гледната точка, от която той пише. Годините на неговия живот, толкова наситени с възможности и перспективи, са прахосани за нетрайни неща без истинска стойност. Когато по-голямата част от живота ти се състои от хебел, от пара, то когато стигнеш до края на този живот, всичко може да ти изглежда като пара, защото е преминало много бързо и сякаш е пълно с безсмислени неща.

Ис. 52:3

Мат. 6:19, 20

Марк 8:36

Яков 4:14

Това, което дава сила на Соломоновите думи, е фактът, че той е човек, имал всичко, което този свят може да предложи. Той, вероятно за разлика от всеки друг, е имал в пълнота светските удоволствия. Както сам казва по-нататък, той е получил всичко, което е искал (Екл. 2:10). И все пак в края на краищата нарича всичко това безсмислено - безсмислена пара или въздух.

Какъв урок за всички нас за това, кое е важно в живота и кое не.

Очевидно в младостта си Соломон е бил ревностен изследовател на природата и от нея е научил много духовни уроци (виж например Пр. 1:17-19; 6:6-9; 17:12; 26:1-3, 11; 31:10). Също и в по-късните си години той все още се вглежда в нея. Обаче, като имаме предвид настройката на ума му, не можем да бъдем съвсем сигурни за уроците, които е извличал от видяното.

Тук Соломон използва това, което често се нарича “природна теология” - опит да се извлече истината за Бога, за действителността и живота от самата природа. Това е хубаво. Природата се счита за “втората Божия книга”. (Виж например Пс. 19:1-7, Ис. 40:26 и Евр. 11:3.)

Независимо колко силна е вестта от тази “втора книга”, човек може да постави и най-блестящия и чудесен текст пред някого, който не може да чете. И тогава за него той няма да означава нищо. Или, независимо какво поставяте пред него, ако той не отвори сърцето си за това, което то казва, ако сърцето му е другаде , тогава той не само няма да го приеме, но може и да си извлече погрешни заключения. Подобно и в случая Соломон, който се оплаква от живота си, се вглежда в природата и излива собствения си негативизъм и скептицизъм.

Един писател от ХVІІІ век твърди, че, тъй като природата е толкова разрушителна (глад, бедствия и наводнения), “човек следва нейните пориви, когато например извършва убийство”. С други думи, тъй като природата убива, тогава и ние можем да го правим. Говорим за извличане на погрешно заключение! Но това отново показва колко лесно е да припишем лошото си отношение – на нещата около нас.

Соломон е наблюдавал природата и е виждал безкрайните видимо безсмислени повторения. Слънцето изгрява и залязва, вятърът духа, реките текат и това продължава поколение след поколение. Това, което е било, отново ще се случи; това, което ще бъде, вече се е случвало. “Няма нищо ново под слънцето” (Екл. 1:9).

Обаче неговият тон подсказва, че нещо не е наред във всичко това и че нещата не трябва да бъдат такива. Отношението му ясно прозира в първите стихове на главата.

Земята е постоянно съществуваща; ние – не. Ние сме само пара, хебел. Тези мисли отразяват най-голямата загадка за човечеството. Можем да разберем идеята за вечността, за съвършенството, за нещо по-велико от нас самите и все пак виждаме, че не можем да го постигнем. Слънцето, реките, вятърът – всички те са съществували преди нас и ще съществуват дълго след като ние се превърнем в пръст. Хората идват и си отиват; реките, слънцето и вятърът остават. Не е чудно, че животът изглежда, както е писал Шекспир, “пълен с врява и безумие, без всякакъв смисъл”.

Имало е много велики мислители и много велики философи, изнамерили всякакви сложни логични системи, за да обяснят трудния въпрос за живота. Но докато не разрешат въпроса за смъртта, те няма да имат отговор на въпроса за живота, защото, в края на краищата, тя отнема всеки живот. И както човек може да се досети, никой не е разрешил този проблем (всички хора умират). Направил го е само Исус чрез Своята смърт и възкресение. Той ни е показал, че смъртта не е краят и че наистина можем един ден да бъдем вечно живи – дълго след като безкрайните цикли на живота на тази паднала в грях планета са престанали да съществуват или дори да се помнят (Ис. 65:17). Ако не е тази надежда, Соломон би бил прав в песимизма си.

Стихове 12-18 в глава 1 от Еклисиаст ни дават повече информация за миналото на автора. Той не само отново споменава за царския си пост, но и че има повече мъдрост от всички преди него в Ерусалим. А това отново е доказателство, сочещо към Соломон. Всичко това има смисъл предвид факта, че царуването на Соломон е известно с голям мир и разцвет. Царят, който не се е безпокоял от нашествия, бунтове или икономически срив, е имал време да търси знанието и мъдростта “под слънцето.”

“Под небето”, “под слънцето”, е друг начин да говорим за това, което се случва тук, на земята. Виждаме още един пример за безсмислието на цялото земно знание и мъдрост. Светът и всичко, което е в него, не могат да отговорят на трудните, но най-важни житейски въпроси. Всъщност светът и всичко, което е в него, ги пораждат. Отговорът трябва да бъде получен от нещо, по-велико от света, от нещо, което е над света и ги е победило (Йоан 16:33). Разбира се, това е Исус. Иначе, както Соломон осъзнава, светът прави от нас разочаровани, гневни, скептични хора. Той получава цялата тази мъдрост и тя му носи само голяма тъга.

Немският философ Артур Шопенхауер, подобно на Соломон, пише: “Всичко в живота [“под слънцето”] показва, че земното щастие е обречено на провал”.

Лудвиг Витгенщайн е казал: “Светът на щастливия човек е различен от света на нещастния”. Обърнете се към Притчи, за да получите представа за Соломон в един различен период от живота му. Какви разлики в отношението му можете да забележите? Как това показва защо правилната връзка с Бога е толкова важна за начина, по който гледаме на живота като цяло?

“Соломон не се оплаква от безкрайните природни цикли, а вижда в тях паралел с циклите на човешкия живот (Екл. 1:4). Дали животът на човека е само едно повторение – поколение след поколение, без никаква възвишена цел? Няма ли да има кулминация в живота на човешкия род? Няма ли Бог вечна цел, която в края на краищата да замести това видимо безкрайно повторение на човешкото битие?

Научната точност на даденото тук описание за движението на въздушните маси над повърхността на земята няма равно на себе си в древната литература и разкрива прозрение в природните закони, което в голяма степен надминава знанието на повечето древни цивилизации” (Адвентен библейски коментар, т. 3).

“В своята човешка мъдрост светът не познава Бога. Мъдреците трупат несъвършено познание за Него чрез творенията Му и после в човешката си ограниченост възвишават природата и природните закони над Бога на природата. Тя е отворена книга, която разкрива своя Творец. Всички хора могат да видят в нея Онзи, Който ги е създал. Но които не Го познават чрез откровението в Христос, ще получат за Него само несъвършеното познание от природата” (Елън Уайт, “Здравословен начин на живот”).

1. Какво откровение за Бога получаваме от природата? Какво може да ни каже тя за Него? Какво не може да ни каже? Какви погрешни уроци можем да извлечем от природата? Какво ни говори всичко това за важността да имаме по-пълна представа за Бога?

2. Защо е толкова лесно да станем скептични по отношение на живота? Необходимо ли е известна доза скептицизъм? Все пак това е един паднал в грях свят, обречен на разрушение. Как да постигнем точното равновесие, за да можем да бъдем предпазливи по отношение на света, но да не изпадаме в крайното отрицание, което виждаме в първа глава на Еклисиаст?

Наскоро имахме много интересен посетител в църквата. Джо е пенсионер от Обединеното кралство, който вече седем години живее в Кипър. В началото на седмицата се бе обадил на Близкоизточния съюз, за да попита къде се намира най-близката адвентна църква. Изглежда доста се зарадва, когато разбра къде може да отиде на църква.

Джо обясни, че от няколко месеца гледа телевизионната програма "Вестта на трите ангела" (3ABN) и имал желание да посети църквата. Не можел обаче да намери адреса. Накрая се появи на богослужение.

По време на обяда разказа повече за себе си. Бил ревностен последовател на своята църква цели 66 години, но една неделя свещеникът обявил, че следващата седмица ще отслужи литургията в събота, тъй като искал да заминава на почивка.

"Отче - възразил Джо, - не можем да постъпим така. Библията казва, че трябва да спазваме свято Божия почивен ден."

Свещеникът се усмихнал и отговорил. "Всичко е наред, Джо. С нищо няма да сгрешим. Всъщност Библията казва, че съботата, а не неделята е Божията почивка."

Джо бил просто зашеметен и доста разтревожен. Купил си Библия - първата, която някога държал в ръце, и започнал да чете. Претърсил каналите на сателитната си телевизия с надеждата да открие нещо и попаднал на предаване, в което се разисквал въпросът за съботата. Открил отговори и на други въпроси, например, какво се случва с човека, когато умре.

Осъзнал, че свещеникът бил прав - съботата била истинския Божи ден! Изведнъж разбрал, че не знае какво да прави. Решил да попитат друг свещеник, но всеки свещенослужител, с когото разговарял, му казвал да престане да чете Библията, тъй като тя само ще го обърка.

Джо обичал Бога и вече бил научил толкова много от Библията, че не искал да престане да я чете. Започнал да гледа редовно телевизионни предавания, които му помогнали да разбира прочетеното.

Най-накрая останал един въпрос: Защо адвентистите нямат причастие. Не бил чул нищо по този въпрос.

Тогава се усмихнах. "Всъщност, ние имаме причастие. Днес е съботата за Господна трапеза."

Джо се зарадва, че е открил нови неща за Божията любов и сега с радост общува с новото си семейство, което спазва Божия ден, защото Библията го казва, а не за да улесни пътуванията на вярващите.