Руски писател обяснява един творчески момент в живота си: “Бях на 27 години и се возех на метрото в Ленинград, когато бях обхванат от толкова голямо отчаяние, сякаш животът изведнъж беше спря, да не говорим за смисъла му. Изведнъж като че от само себе си в ума ми се появи фраза: “Без Бог животът е безсмислен”. Повтаряйки я, удивен, аз се качих по тази фраза, като по подвижна стълба, излязох от метрото в Божията светлина и продължих да живея”.

По свой собствен начин книгата “Еклисиаст” също би могла да бъде обобщена с фразата “Без Бога животът е безсмислен”. Но това може да се разбере по два начина: не само, че ако Бог не съществува, животът няма смисъл, но и ако живеем без Него, без да признаваме волята Му или самия Него, животът също няма смисъл.

Това е така, защото наред с всичко друго смъртта винаги чака, за да ни погълне в забрава. Без отговор на въпроса за смъртта няма отговор на въпроса за живота. И този отговор намираме единствено в Исус, Който е победил смъртта и с тази победа ни предлага това, което никъде другаде не можем да получим. “Отделени от Мен – казва Той, не можете нищо” (Йоан 15:5). А това включва всяка основа на нашето съществуване.

Тази седмица за последен път разглеждаме книгата “Еклисиаст” – един от по-творческите начини на Писанието да ни предаде множество важни идеи, които толкова лесно забравяме.

Тук Соломон започва оттам, където е спрял в предишната част. Той все още съветва младите хора, все още ги предупреждава за “дните на злото”. Макар че миналата седмица ги разглеждахме като време на всякакви проблеми, ударението тук изглежда е върху старостта. Дните на злото са (поне според неговите размисли тук) старостта.

Думата “Създател,” която Соломон използва тук, идва от същата еврейска дума, използвана в Битие 1:1 за “сътвори”. Еврейският глагол “бара” е почти винаги използван в контекста на Божиите дела (Ис. 65:17, Мал. 2:10, Амос 4:13) и никога – за описание на човешки дейности. Следователно Соломон изразява библейската идея, свързана с Бога като наш Творец. Той е нашият Бог, защото е нашият Създател.

Интересно е също и това, че еврейската дума за “Създател” е в множествено число, така както и думата за “Бог” в Битие 1:1 е в множествено число. Макар че в течение на времето са давани много обяснения за това множествено число, някои християни я приемат като доказателство за множественото естество на Бога (Бит. 1:26, 3:22, 11:7).

Соломон, който е пропилял най-хубавите години от живота си – младостта, - сега се опитва да предпази другите от допускането на същата грешка. Въпреки че е важно всеки - на каквато и възраст да е - да приеме Господа, и то колкото по-рано, толкова по-добре по редица причини. Очевидно това е неговата вест сега: Не се отделяй от Бога в младостта си!

Еклисиаст 12:2-7 е красиво и поетично описание на процеса на остаряването. Много коментатори приемат, че изразът “преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, и да се върнат облаците след дъжда” (ст. 2) се отнася до загубата на умствените способности в старостта. “Стражите на къщата” може да са ръцете, които някога са били силни и здрави, но сега треперят и се тресат.

Особено когато старостта наближава за самия него, Соломон размишлява за тленността на човека. Това е тема, която той отново и отново засяга в книгата. И нищо чудно. Независимо кои сме, как живеем или дори колко дълго живеем, рано или късно ще се сблъскаме със смъртта. Това е неизбежна житейска реалност.

Някои млади хора християни - носят тениски с надпис: “Не животът е кратък, а смъртта е много дълга!”. Соломон, сега възрастен човек, който очаква смъртта, се опитва да напомни на всички нас, и особено на младите, че и нашият ред ще дойде. Разбира се, ако имате късмет, ще живеете по-дълго, но единствено за да се сблъскате с “дните на злото” (старостта) и тогава да умрете. Единствената друга възможност е да сте умрели млади.

Накратко Еклисиаст отново ни напомня, че сме тленни, напомня ни за краткостта на живота – че той е “хебел”, пара, дъх. Затова никой не бива да забравя за безкрайната вечност, за това, което Бог ни предлага чрез Исус Христос – вечен живот.

В Еклисиаст 12:9-12 Соломон говори за мъдростта, за знанието и за опитите си да научи другите на тях. Текстът не казва дали той има предвид всички свои книги, или само тази. Обаче идеята му е, че наистина се е опитал не само да вникне в истината, но и да я предаде на другите.

Обърнете внимание конкретно на стих 10. Той иска да намери “угодни” думи. Дали това означава, че има намерение да гали ушите на хората с думи, които те биха желали да чуят? Едва ли това е смисълът, като имаме предвид думите, които е използвал. Вероятно ключът се намира в останалата част от стиха. Той търси любезни думи, но също и “думи на истина”, написани с “правота”. Думите не са били толкова угодни, че да престанат да бъдат истинни. В края на краищата те са угодни в смисъл, че и самата Истина – Исус (Йоан 14:6), Който е умрял за човешките грехове – е угоден - поне на тези, които Го познават и Го приемат лично.

“Остенът”, споменат тук, е остра пръчка, с която са подкарвали добитъка. Заедно с другия образ на “гвоздеите” той, изглежда, има предвид, че думите на мъдрия трябва да влияят по два начина: да подтикват хората към действие и да остават в паметта. Според много коментатори “единият пастир” тук се отнася за самия Бог (Пс. 23:1, Ер. 31:10, Йоан 10:11-14), т.е. че в края на краищата думите на мъдрите идват от Бога. Накратко, тук Соломон говори за Божественото вдъхновение. Той, както и другите мъдри хора и пророци, “са говорили от Бога, движени от Светия Дух” (2 Петр. 1:21).

Колко интересно е това, че веднага след като говори за Божественото вдъхновение, Соломон предупреждава за книгите, което всъщност е предупреждение за погрешния начин на учене. Колко хора обучават себе си направо за вечно унищожение? Особено днес, когато в света има толкова много информация, колко е решаващо да внимаваме на какво се учим.

Последната вест на Соломон в Еклисиаст - обобщението на всичко, което той е написал преди, - звучи подобно на сърцевината на Тройната ангелска вест в Откровение 14 глава.

Соломон завършва с думите да пазим Божиите заповеди; това е част от Третата ангелска вест (Откр. 14:12). Говори за съд; вестта на първия ангел също говори за съд (ст. 7). Накрая Соломоновият призив “Бой се от Бога” е библейският начин за изразяване на вяра в Бога, на поклонение пред Него и послушание – а всички тези неща са части от вестите на трите ангела (ст. 7-12). Страхът от Бога и поклонението пред Него са свързани. “Поклонете се на Господа в свята премяна; треперете пред Него, всички земи” (Пс. 96:9). “Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти; с благоговение към Теб ще се поклонят към святия Твой храм” (Пс. 5:7). Не е чудно, че Първата ангелска вест, която ни казва да се поклоним на Бога, ни казва също (както и Соломон) и да се боим от Него.

По този начин трите основни елемента от Соломоновото заключение са решаващите елементи от това, което приемаме за настояща истина. Този факт означава ли в такъв случай, че Соломон е мислил конкретно за нашето време, когато бил вдъхновен да напише това? Разбира се, че не. Всъщност то изяснява една съдбоносна истина. Още от началото Божията вест за вяра в Неговото изкупление за нас, изразена в живот на послушание към волята Му – всичко това на фона на съда – не е нещо ново. Като адвентисти ние не сме я открили. Просто сме призовани да я проповядваме на света.

Стигнахме до края в нашето изследване на Еклисиаст. Какво е значението на тази необичайна книга, толкова различна от почти всяка друга библейска книга? Каква е Божията вест за нас тук? Как да я разбираме?

Ще бъде интересно да се видят различните отговори. Обаче едно е съвсем ясно: с тази книга Бог ни предупреждава да не се обвързваме твърде много със светските пътища. Разбира се, дадено ни е тяло, дадени са ни и земни удоволствия - всичко това е дар от Бога и има своята роля. Но не е всичко. Сами по себе си тези неща са “хебел”. Когато остаряваме, нашата способност да им се наслаждаваме ще намалява и когато умрем, те ще изчезнат.

С други думи, каквото и друго да ни казва Еклисиаст, поне със сигурност ни предупреждава: Мисли за това кой си, защо си тук и, най-важното, къде отиваш, когато този кратък живот - този “хебел” на съществуването - свърши. Бог ни е дал дарове, но те не са дълготрайни; нищо в този живот не е дълготрайно.

Еклисиаст представлява 12 глави, които ни казват нещо, казано и от Исус: “... каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?” (Мат. 16:26). Тъжното е, че и това, което хората дават за душите си, често е “хебел”. Колко трагично е, особено след като душите ни вече са били откупени със скъпоценната кръв на Божия Син, Чиято смърт ни предлага “еднопосочен билет” за излизане от цялата тази “лудост и безумие”, в които участваме тук, “под слънцето”.

Елън Уайт, Избрани вести, Кн. 2, стр. 122; Кн. 3, стр. 348-349.

“Човешката сила е слабост, човешката мъдрост е безумие. Нашият успех не зависи само от талантите или знанията ни, но преди всичко от живата ни връзка с Бога. Истината е лишена от силата си, когато е проповядвана от хора, които искат да демонстрират собствените си знания и способности. Такива личности показват, че съвсем слабо познават практическото християнство и че сърцата и животът им не са осветени и са изпълнени със суетно самодоволство. Те не са се учили от Исус и не могат да представят пред другите Спасителя, Когото самите те не познават. Техните сърца не са смекчени, нито покорени от живото усещане за великата жертва, която Христос е дал, за да спаси погиващия човек” (Елън Уайт, Свидетелства към църквата, т. 5).

“Не трябва да ходите до края на земята за мъдрост, защото Бог е наблизо. Не способностите, които притежавате или някога ще имате, ще ви донесат успех. Ще ви донесе успех това, което Господ може да направи за вас. Трябва да имаме далеч по-малка увереност в това, което човек може да извърши, и далеч по-голяма в това, което Бог може да направи за всяка вярваща душа. Той копнее да Го търсим чрез вяра. Копнее да очакваме велики неща от него. Копнее да ни даде разбиране както за временните, така и за духовните неща. Той може да изостри интелекта. Може да даде тактичност и умения. Вложете талантите си в делото, молете Спасителя за мъдрост и тя ще ви бъде дадена” (Елън Уайт, Притчи Христови).

1. Какво научаваме за живота, за Бога, за вярата, когато напредваме във възраст? Какви уроци възрастните могат да дадат на по-младите?

2. Кои неща във вашата църква улесняват увличането по света? Как можем да си помагаме да избегнем тези клопки?

Израснах в дом на невярващи в Украйна. Баща ми беше в затвора през по-голямата

част от детството ми. Когато другите деца говореха за бащите си, аз се

чувствах изоставен и самотен. Не помнех как изглежда. Майка ми правеше

всичко възможно да запълва празнината, но липсата на баща ме караше да

страдам.

Копнежът за баща ме тласна към търсене на Бога. Когато посетих баба ми, тя

ме заведе на църква и ме научи да се моля. Разказа ми разни истории за Бога,

моя небесен Баща. Възможно ли бе Той да ми е Баща? Това ми се струваше

толкова мило, но все пак непостижимо.

Молех се заедно с баба ми, а когато пораснах, започнах да разговарям с Бога

за всичко. Постепенно Бог стана мой Баща. Вярата ми в Бог Отец ми помогна да

остана твърд, когато приятелите ми в юношеска възраст ме караха да пия или

да пуша. Не можех да безчестя моя небесен Баща.

Често четях молитвени и библейски четива, които баба ми даваше. Открих, че

там се споменава за съботата. Не разбирах какво означава това, но реших да я

спазвам така, както разбирам. Това ми донесе толкова много мир и щастие в

този период от живота ми.

Когато навърших 15 години, баща ми бе освободен от затвора. Поиска да

прекара известно време с мен, за да се опознаем. Почувствах се поласкан.

Той ме запозна с приятелите си престъпници и бивши затворници с големи

татуировки. Бях привлечен от тях и не след дълго пожелах да бъда като тях.

Това се хареса на баща ми, тъй като имаше желание да тръгна по неговия път.

Но преди да си навлека неприятности, той внезапно умря от удавяне.

След няколко седмици видях плакат, който рекламираше християнски събрания.

Бях загубил връзката си с Бога, но изпитах желание да я подновя. Като че ли

нещо ме дърпаше назад. Чувствах се силно смутен. Посетих последните няколко

събрания. Проповедникът говореше толкова много за Божията любов и за това,

че Бог ни обича и желае да бъдем Негови деца. Тогава ни покани да последваме

Христос чрез кръщение. Знаех, че трябва да се подчиня. Изправих се и

предадох живота си на Исус.

Днес не мога да си представя, че е възможно да се живее без Бог. Искам да

бъда като Него, както малкото момче желае да прилича на земния си баща. Бих

искал Той да се гордее с мен.