През 1600 г. английският писател Джон Милтън написал прочутата си поема "Изгубеният рай", за греха на нашите родители в Едем. Използайки мощно своето въображение, Милтън казва, че се е опитвал "да оправдае Бога пред човека". В него поетът старателно описва не само блаженството в Едемската градина (цветя във всички нюанси и роза без бодли); но и сатанинските хитрости за унищожението на Адам и Ева и войната срещу Бога ("По-добре ще царувам в ада, вместо да служа в небето”, казва Сатана).

Ние знаем точно какво е станало след продължителния разговор на змията с Ева, но тя "взе от плода му та яде". Останалото както казват е история.

За щастие обаче знаем не само миналото, но и бъдещето, както и Божието обещание за изкупление. Според творбата на Милтън "Божият Син предложил Себе Си за откуп на човека", (същото твърди и Библията в 1Тим. 2:5, 6) и с тази жертва дава надеждата за вечен живот на всички, които я приемат.

Тази седмица обект на вниманието ни не е поемата на Милтън, а първоначалният доклад, който го е вдъхновил; грехопадението, разкрито в Битие, от което научаваме не само за последвалото нещастие, но и за надеждата за изкупление чрез Христос.

Битие 3:1 започва да разказва за змията. Тварите, "които пълзяха по земята" в Бит. 1:25 не са конкретно назовани и змията може да е била сред тях. Не може дори да се каже, че е било необичайно змията да е в градината.Това, че тя говори и с това привлича вниманието на Ева към злото, е нещо ново и не се споменава в предишните две глави, в които всичко сътворено беше "твърде добро" (ст. 31).

Ако някой е прочел само първите глави от Битие, няма да разбере коя е змията и как тя се появява сред съвършенното Божие творение. Как така тя може да говори? Защо искаше да измами Адам и Ева? Как стигна до там?

Това което се разкрива тук, показва колко е важно да използваме цялата Библия, за да разберем истината. Появата на измамната змия променя първоначалния сценарий, който не е разкрит в първите две глави от Битие. (Въпреки, че се загатва за нея. Къде?) За да разберем по-добре какво се е случило, се нуждаем от повече откровения - разбулване на истината. С времето Бог ги осигурява.

Една от опасните тенденции днес е омаловажаването на истинското съществуване на Сатана и възприемането му само като символ на злото. Смята се за глупаво да се вярва в неговото буквално съществуване като свръхестествено създание на злото. Популярната култура накара много хора да го смятат за още един от прочутите холивудски герои като Батман, Спайдермен и Супермен. Разбира се, такава е част от стратегията на Сатана – да се крие. В Градината се скри зад змията; днес използва много по-изтънчени методи. Каквото и да прави обачи – резултатите са същите: хората са измамени и съществува реална опасност за вечния им живот.

Сатана започна със смесването на истината със заблуда; след като Ева “се хвана на въдицата му”, той си послужи с пълна измама, нагло противопоставяйки се на изричната заповед. Често става така и днес. Започва се с доктрина, с учение, което съдържа истина и заблуда, но едва по-късно, когато нещата се проследят в тяхната логична последователност, всъщност те представят една заблуда. Ето защо е важно винаги да бдим!

В Битие 3:6 се посочват причините, поради които Ева яде от забранения плод. Той я приливличаше с вида си - като храна, беше естетичен - прекрасен за очите – и впечатли ума й - щеше да я направи мъдра. Бог беше създал Ева такава – да се впечатлява “от такива неща”. Но Сатана използва точно тези неща, за да ги обърне срещу нея. Щом е успял да се справи толкова успешно с безгрешните хора в рая, колко по-лесно ще му е с хората след грехопадението?

Реалността на греха, изкушенията и пожеланията на плътта вечно ще присъстват в живота на хората. Но чрез Исус ни е обещана сила за победа, сила да не ставаме роби на страстта.

Всъщност змията не излъга. Очите на Адам и Ева наистина “се отвориха”, за да превърнат мечтата им в кошмар. Тази първа сатанинска измама обаче показа, че дяволските обещания за “злато” включват само външен блясък. Лишени от славата на святостта, обременени от чувството за вина, физическата голота на Адам и Ева се разкри и в осъзната вътрешна голота; първата двойка се скри от Бога.

Помислете върху мигновените резултати от греха. Първо, между Адам и Ева настъпи очуждение (Бит. 3:7); след това те се отчуждиха от Бога (ст. 8); природата изведнъж стана по-враждебна (ст. 16-18); качествата на връзката между Адам и Ева се влоши (ст. 16); смъртта стана реалност (ст. 19); промени се отношението на хората към труда (ст. 19); Адам и Ева бяха изхвърлени от градината (ст. 23, 24). Само ако можеха да видят предварително последиците от тяхните действия!

Вълнуваща е лъжата, която змията каза на Ева - че ще бъдат като богове, че ще познаят доброто и злото; Бог искаше да запази невинноста им, да бъдат зависими само от Него, като децата (вижте Вт. 1:39). Бог им беше дал най-доброто; всичко, което Той създаде, беше "твърде добро". Сътворението, описано в Битие 1 гл., то, както и текста в Битие 3:22, потвърждава тезата, че Бог желае само доброто на човечеството.

След като Бог дойде в градината и всички бяха заедно, Той произнесе присъдата Си над тях.

Още преди Адам и Ева да бяха чули нещо за труда, болката, подчинението, тръните и присъдата върху тях поради греха им, Бог им даде обещание и надежда. Стих 15 не само предлага бърз преглед на евангелието, но и представя кратка история на конфликтите между семейството на змията и потомството на жената. Родословието в Битие говори за линиите на тези, които са избрали да бъдат "осиновени" от дявола или от Бога. По-нататък Писанието продължава с описание на борбата между Божия народ и техните врагове. Конфликтът в ст. 15 посочва актьорите в драмата между доброто и злото, която се разгръща на земята; конфликт, в който и ние участваме днес.

Въпреки нарушението на Божията забрана от Адам и Ева, както и опитите им да оправдаят действията си, Бог им предложи надежда независимо от факта, че между тях и змията ще има вражда, главата на змията ще бъде унищожена. Тук виждаме първото обещание на евангелието за това, което Исус щеше да направи за нас.

Битие 4 гл. бързо навлиза в историята за Каин и Авел. Въпреки че изминаха много години от грехопадението, Библията разкрива някои от неговите катастрофални резултати. Враждата, предсказана в Битие 3:15 и загатната в завистта на Каин, изяви пълната си сила в убийството на Авел. Това убийство показва това, че Каин е последовател на Сатана (вижте Йоан 8:44).

Обърнете внимание в Битие 4:6, 7 как Бог се отнася към Каин. Той му казва да се подчинява и да върши добро, защото така "ще бъде приет". Бог казва това, понеже в контекста на жертвата, която е необходима, независимо колко добро правим, то не е достатъчно, за да ни спаси. Тук виждаме баланса между Закона и милостта, между вярата и делата. Каин очевидно не разбра и двете (вижте 1 Йоан 3:12).

Каин разбра, че хората не могат да скрият нищо от Бога (Бит. 4:9, 10) и че светият Бог ще отмъсти за всяка неправда. Като наказание за неговия грях, "земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка, когато я работиш, тя няма да ти дава вече силата си" (ст. 11, 12).

Ст. 17-24 разкриват картината на нарастващ морален упадък, а също и връзката му с техническия и културен напредък. Многоженството и убийството отличавали семейството на Каин. В Библията наследниците на Каин не се свързват само със зло. Техните постижения са оценени. От Каиновия род произлязоха занаятчии и земеделци.

Главата завършва със споменаването на Сит, който замества Авел. Сит става родоначалник на предпотопните патриарси, които са свързващото звено между Адам и Ной.

Елън Уайт, Патриарси и пророци; АБК върху Битие 3 и 4 гл.

"Сатана представи на святата двойка, че ще спечели много като наруши Божия закон. Не срещаме ли и днес подобни мисли? Мнозина смятат, че Божиите заповеди ограничават; те твърдят, че са с по-свободно мислене и се наслаждават на по-голяма свобода. Какво е това, ако не ехо от гласа, който се чува в Едем? "В деня, когато ядете от него – като престъпите Божията заповед, - ще бъдете като Бога". Сатана твърдеше, че е получил много, след като е ял от забранения плод, но скри истината, че поради престъплението си в небето бе изхвърлен от там" (Елън Уайт, Патриарси и пророци).

"Думата "потомство" е в единствено число, което не означава, че последователите на жената, обединени, ще участват в унищожаването на главата на змията, а по-скоро, че една личност ще направи това.Тези наблюдения сбито представят доклада за великата борба между Христос и Сатана. Битката, започнала в Небето (Откр. 12:7-9), продължава на земята, където Христос отново става победител (Евр. 2:14) и ще свърши окончателно с унищожението на Сатана в края на хилядата години (Откр. 20:10). Христос не излезе от схватката невредим. Следите по ръцете и нозете Му, както и белега в ребрата Му ще напомнят вечно за ожесточената борба, в която змията нарани потомството на жената (Йоан 20:25; Зах. 13:6)" (Е. Уайт, АБК, т.1).

1. Много въпроси относно грехопадението, описаното в Битие, остават без отговор. Когато лично срещнете Бога, какво ще поискате да ви обясни за гехопадението? Между другото, защо е толкова важно да се доверите на Бога сега независимо от факта че нямате отговор на всички въпроси? (Вижте също 1Кор. 4:5, 13:12).

2. Обсъдете причините, поради които ние като адвентисти вярваме, че Сатана е реална личност, притежаваща невероятна сила да мами. Защо е важно да се придържаме към това си убеждение?

Шоу-ин видя съседката си да плаче, докато минава покрай дома й в Тайпе, Тайван.

"Какво има, Хюи", попита Шоу-ин. Хюи седна със святата си религиозна книга в скута и

с отчаян поглед. Шоу-ин се опита да я разведри и я запита какво мисли за святата

книга, която чете.

Хюи отговори, че се безпокои за децата си. "Знам, че Бог съществува някъде и съм

благодарна за всичко, дори за чашата вода." Шоу-ин насърчи вярата на Хюи в Бога и я

покани на църква в събота. Хюи се усмихна и кимна с глава. Тя желаеше да научи

истината за Бог, независимо от това, къде може да намери тази истина.

В събота Шоу-ин заведе съседката си на църква. Същия ден Хюи сънува нещо странно.

Видя в съня си Бог и се учуди, че не се страхува от Него. Реши да продължи да ходи

в църквата на Шоу-ин. Можеше да ходи там и сама всеки път, когато има събрание.

Веднъж Хюи се завърна у дома и очите й се спряха на един идол, поставен върху полица.

Имаше навика да слага тамян пред идола и след това да му се покланя и да му разказва

за всичките си желания и проблеми. Изучаваше святата книга в търсене на мир, но

мирът не дойде, докато не прие поканата на Шоу-ин да посети богослужението в нейната

църква.

Една нощ сънува, че Бог иска от нея да махне идолите от дома си. Хюи събра идолите,

тамяна и святата книга и ги занесе на един съсед. "Вече не ми трябват - обясни тя. -

Можеш да ги задържиш за себе си."

На следващия ден Хюи покани Шоу-ин и двама приятели от църквата да я посетят у дома.

Когато пристигнаха, тя им показа празната лавица и бързо им обясни какво е

направила. "Сама ли го направи? - попита Шоу-ин с удивление. - Изисква се голяма

смелост за такава постъпка." Хюи се усмихна, защото сама се бе решила на това.

Дяволът не я изостави, но вярата на Хюи я укрепи и й помогна да издържи на атаките

му.

Често Хюи е първата, която пристига в църквата за събрание. Тя се присъедини към

църквата чрез кръщение и сега се радва от това, че следва Исус и е част от Неговото

семейство.