Разбирайки акта на сътворението, Моисей насочва вниманието си към хората и околната среда. Докато Битие 1 гл. отговаря на въпроса как се е появило всичко, Битие 2 гл. обяснява защо сме това, което сме. Без информоцията от Битие 2 гл., теста за вярност към Бога и последвалото грехопадение, описано в Битие 3 гл., до голяма степен щеше да бъде неясно.

Интимният свят на Адам и Ева, обкръжени от дървета и животни в градината допълва величественото описание на сътворението. Глава 2 запознава читателя на Библията със социалните измерения на човечеството и дава някои отправни точки относно праисторията и произхода на света.

Битие 2 гл. говори за святата събота, за работата, дома и брака. Дадени на хората преди грехопадението, тези институции са в основата на човешкото съществуване, поведение и щастие дори днес. Въпреки че сме много отдалечени от Едем, те все още представят някои принципи за нас, които сме в периферията на възстановения Едем. Каква вест се съдържа в това свято описание на света преди грехопадението за останалите от нас, които познаваме само греховното си съществуване?

Тази седмица ще надникнем в рая буквално.

Миналата седмица разгледахме последователността, в която всичко е било сътворено: от тъмнина в светлина, от само вода до земя и вода, после простора, растенията и животните; кулминацията е достигната в създаването на човешките същества, първо мъжа, после – жената след като всичко е създадено - "Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство" (Битие 2:1). Божието дело по сътворението приключи. Тази идея е представена в Битие 2:2, 3, където се казва, че Бог Си "почина" от всичките Си дела. Беше ли Той наистина уморен или Си почина, защото бе приключил делата Си?

1. Подсказва ли текста, че сътворението е продължило след шестия ден? Какви са вашите изводи?

2. Имайки предвид какво представлява съботата за сътворението, какво казват тези текстове за съботата и нейното значение за човечеството?

Въпреки, че съществителното събота не се споменава в Битие 2 гл., глаголът "почива", от който произлиза думата събота, доказва, че се има предвид точно съботата (вижте Изход 20:8-11). Точно както преди нея има шест буквални дни, съботата също е буквален ден.

Забележете, че първото нещо, което Бог освети, беше времето, седмия ден. Той не освети хълм, река или параклис, а част от времето, първото нещо при сътворението, Бог нарочно го "отдели" съботата. схващаме ли съботата като нещо специално, всемирно, неограничено от място и географска ширина?

В Битие 2 гл. Фокусът на внимание се премества от сътворението на света в градината. Вместо да има втори или различен сценарий на сътворението, Битие 2 гл. допълва Битие 1 гл. Светлината се насочва върху човека и всичко останало отстъпва по значение.

Това не се случи до петия ден, когато Бог създаде "живи същества" - от еврейската дума nephesh hayyah. Hayyah означава "живот", а nephesh – човек, създание. Интересно е, че същата фраза се появява и в Битие 2:7.

Много хора се изненадват, когато научат, че фразата обикновено превеждана като "жива душа" (Битие 2:7) при сътворението на човека е същата, която се използва при създаването на рибите, птиците и пълзящите същества. Въпреки това, подобно на тези създания, хората бяха създадени по "Божия образ" (Битие 1:27), в чисто физически смисъл човекът е свързан с друг живот на земята. И, разбира се, ние тълкуваме това в смисъл, че също като останалите живи същества се нуждаем от определени дадености във физическия свят, за да поддържаме живота си.

Въпреки че Библията използва думата nephesh в различни случаи (като "човек", "себе си", "живот" или "същество"), нейното значение в Стария Завет не е свързано, както мнозина считат, с нещо, което може да съществува съзнателно, отделено от тялото. Това е гръцко езическо схващане, на което се вярва, но то противоречи на Словото.

Спецефичните географски детайли представени в ст. 10-14 показват, че за библейския писател, Едем е по-скоро спецефично място, отколкото само символ или метафора. Някои от споменатите имена в посочените стихове, по-късно се отнасят за местата и реките след Потопа. Потопът коренно промени повърхността на нашата планета, така че идентификацията на известни предпотопни реки и места е невъзможна.

Днес, в този опустошен от 6000 г. грях свят, не можем да си представим каква е била първоначалната красота на Едем. Следите обаче остават и говорят за прекрасната творческа сила на Бога (Йов 12:7-9; Римл. 1:19, 20). Трудно е да си представим райската прелест на Едемската градина.

Прочетете Битие 2:15. Любопитна е, че в този земен рай Адам е имал всичко, от което се е нуждаел, но въпреки това му е поставена задача да работи в градината. Еврейската дума преведена като "dress-дреха" е общ термин, който означава "работя" или "служа". Така, че преди Потопа, дори преди грехопадението, хората са работили. Следователно работата не е нещо лошо.

Ето, Адам е в райската градина, той е господар на животните и всичко е на негово разположение, освен едно дърво (вижте Бит. 2:16, 17). А каква ли изненада още му е приготвил Бог?

Жената трябваше да бъде "помощник" на мъжа (на еврейски това е "помощник срещу него", "равноправен помощник", "негово подобие"). Докладът в Битие представя жената като равна, като подобна, като партньор, като допълнение, в чиято компания мъжът намира пълно удовлетворение и с която той става Божи образ и подобие.

Имайки предвид физическото естество на Адам, той не би могъл да изпълни заповедта, произнесена в Битие 1:28 без жена, нали? Независимо, че жената бе негова другарка, съпруга и съработничка в овладяването на природата, тя трябваше да бъде много повече (вижте Бит. 2:24).

Всички останали, включително и мъжа бяха създадени от пръстта на земята; а Ева - от мъжа. Библията не обяснява тази разликата. Тя показва, че отношението към жената не беше по-незначително от това към мъжа. Колко жалко, в много общества отношението към жената е като към роб, тя има малко права и това е пример за последиците от греха.

В Битие 2:23 Адам беше така възхитен, че той посрещна съпругата сис поезия (ст. 23 е първия поетичен куплет в Писанието). Сътворението на Ева и последвалия брак между нея и Адам беше определено като голямо благословение. Един мъж с една жена – това беше замисълът на Твореца при формирането на семейството и дома. От този съюз трябваше да води началото си човешкият живот. Това беше моделът, който Бог имаше: "плодете се и размножавайте се; напълнете земята " (Бит. 1:28).

В този стих е показан Божият идеал за брака. Когато дойде времето да напусне най-близките си, своите родители, верността на мъжа вече е към жена му. Тя трябва да заеме най-важното място в чувствата и привързаността му. Божията заповед за единството на телата на съпруга и съпругата е след тяхното посвещение в брака. Библейската заповед "да остави... и да се привърже... и те да станат една плът" е ужасно изопачена днес.

Елън Уайт, Патриарси и пророци и АБК съдържат допълнителна информация върху Битие 2 гл.

"Домът на нашите първи родители трябваше да бъде образец за домовете на децата, които те щяха да създадат, докато населваха земята. Този дом, украсен от ръката на самият Бог, не беше пищен дворец... Бог постави Адам в градина. Обкръжението на святата двойка показваше, че истинското щастие не е в насладата от гордостта и богатсвото, а в общуването с Бога чрез Неговите творения. Гордостта и амбициите не могат да бъдат задоволени, но истински мъдрите намират вечно удоволствие в изворите на радостта, които Бог е направил достъпни за всички" (Елън Уайт, Патриарси и пророци).

"Ева бе създадена от реброто на Адам. Това показва, че тя не трябваше да го команда като глава, нито да бъде мачкана от него като по-нисша, а да му бъде равна; да бъде кост от костите му и плът от плътта му; тя беше неговото второ "Аз", показващо близкото единство и емоционална привързаност, които трябваше да съществуват помежду им" (Елън Уайт, Патриарси и пророци).

1. Как днес трябва да разбираме думите в Битие 1:27, 28: “да владеят земята”? Какво е означавало това преди грехопадението и след ниго? Каква е вестта за нас днес и как се отнасяме към околната среда?

2. Как вашето общество се отнася към жените? Какво точно трябва да направите, ако се наложи, за да помогнете на малтретирани жени? Какво трябва да направи вашата църква?

3. Има ли застрашени от разпадане бракове във вашата църква? Какво можете да направите на практика, за да подкрепите семействата в кризи?

Израснах в Русия. Баща ми беше искрен комунист със силно развито чувство за добро и зло. За съжаление не последвах примера му. Прекарвах времето си в шляене с приятели от квартала. Влиянието им не бе така положително като това на моите родители. Не се записах в училище и скоро започнах да пропадам. Почувствах, че съм разочаровал баща си, но не се стреснах до толкова, че да изоставя приятелите си и да се откъсна от лошото им влияние.

Когато ме взеха в армията, моите артистични способности ми помогнаха да си намеря работа като художник. Лошите навици обаче ми попречиха да напредна и аз загубих възможността да се поправя. Започнах да мразя стария си начин на живот и реших, че трябва да се променя. Поисках да стана комунист.

Родителите ми останаха поразени, когато видяха промяната. Отказах да си губя времето с гледане на телевизия или срещи с приятели. Започнах да уча право с идеята, че ще променям злините в обществото. Скоро се разочаровах, когато разбрах, че хващането на престъпници няма да промени дефектите на човечеството. Изоставих ученето и се хванах с един цирк. Дори ми минаваха мисли за самоубийство.

Една нощ, докато се возех в трамвая, видях кубе на църква в далечината. Помислих, че може би религията ще ми помогне. Слязох от трамвая и се запътих към близкия храм. Когато коленичих да се помоля, почувствах, че ме завладява спокойствие. Внезапно осъзнах, че Бог съществува. Поиска ми се да науча повече за Него, но моят умиращ баща ме умоляваше да се запиша в университета и аз не можех да му откажа.

В увиверситета отново почувствах духовен глад. Случайно чух за някакви евангелизаторски събрания в града и реших да ги посетя. Хората там ми дадоха Библия - точно тази книга, която бях търсил! Докато четях Библията и слушах лекциите, осъзнах, че Бог наистина съществува и ме обича. Не знаех абсолютно нищо за адвентистите, които провеждаха тези събрания. Просто разбирах, че тези лекции ме доближават до Бога.

Спестих от нищожните си средства, за да мога да направя дарение на църквата. Отказах да посещавам лекции в събота и Бог ме благослови. Разбрах, че Той иска да бъде най-добрият ми приятел и Го поканих да живее в сърцето ми. Удивен съм от Божията вярност към мен. Никога не бих желал да направя нещо, което да разочарова най-добрия ми приятел.