"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

НАЧАЛО
и принадлежност

Артър Фърч

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2006 г.


Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 16 - 22 декември 2006 г.

От затворническата килия до палата


За друг урок изберете
Младежка версия, Всички разкази, Само стиховете
Събота - 16 декември
Стих за запаметяване:
"В този дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена. Как да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред моя Бог?" (Битие 39:9).

Историята на Яков продължава с неочакван обрат, но отново с контраст между човешката греховност и Божията милост.

Битие 34 гл. разказва за изнасилването на Якововата дъщеря Дина от местния владетел Сихем. Симеон и Левий, Якововите синове, избиха всички мъже. Яков се уплаши за живота си и избяга във Ветил (Битие 35 гл.) където, въпреки всички ужасяващи събития Господ отново му се яви и потвърди заветните обещания: "Аз съм Бог всемогъщ; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи, ще произлязат от тебе и царе ще излязат от чреслата ти; и земята, която дадох на Авраам и Исаак, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята" (ст. 11, 12).

Останалата част от Битие 35 гл. Разказва за раждането на Вениамин и за смъртта на Рахил. Споменава се и за Рувим, който "лежа с наложницата на баща си - Вала" (ст. 22). Главата завършва със завръщането на Яков при баща му Исаак, чийто дни станаха 180 години, който издъхна и синовете му го погребаха.

Битие 36 гл. представя наследниците на Исав - част от семейството, което слиза от сцената. Писанието продължава с живота на Яков и неговото "потомство" в Битие 37 гл.

Какъв е урокът за нас?

Ако след толкова много грехове, Бог може да изпълни волята Си, представете си какво ще стане, ако всички, изповядващи Неговото име, Му се подчинят.

За тази седмица прочетете:
Битие 37:2-36; 38; 39; 40; 41:1-40.



Сънят Неделя - 17 декември

Прочетете Битие 37 гл. и отговорете на въпросите:


1. Защо братята на Йосиф го мразеха толкова много?

2. Защо Йосиф се наскърби?

3. Прочетете ст. 21, 22. Каква ирония се съдържа във факта, че от всички братя, само Рувим се опита да направи каквото трябва?

4. Прочетете ст. 25-28. Защо според вас решиха да не го убиват?

5. Разгледайте живота на Яков. По какъв начин Яков е виновен за тази трагедия чрез миналите си действия и грешки?

Колкото и потресаваща да е тази история, като знаем историята за произхода на семейството, не би трябвало да се изненадваме.

Животът на тези хора е свързан с ревност, насилие и измама още от самото му начало. Тези момчета са отгледани от баща, който служеше на истинския Бог, който дори получи специални откровения от Него, показващи, че те самите не познаваха Бога, нито бяха обърнали сърцата си към Него, за да му служат истински.


Вижте колко далече може да стигне неконтролеруемия грях, в случая завистта. Каква вест е отправена към нас чрез тази история за последиците от греха?




Грях с хананците Понеделник - 18 декември

Прочетете Битие 38 гл. Какво е посланието на историята. Какво ни казва тя за характера на Юда?


Поради някакви причини, случката, представена в Битие 38 гл., прекъсва историята за Йосиф. Вероятно Господ е искал да постави в контраст неморалността на Йосифовия предател, Юда, с характера на измамения – Йосиф.

Битие 38 гл. ни помага да разберем, "че синовете на Яков, забравяйки святото призвание на своята раса, можеха да умрат в греховете на Ханаан. Дали в милостта си Господ не се намеси, за да изведе цялото домочадие на Яков към Египет? Избраният народ трябва да се е отдал на деградиращото влияние на Хананските обичаи. Така, че 38 глава е важна част от ранната история на Израил" (АБК).


Колкото и греховни да са действията на Юда, какъв беше той всъщност? (Вижте ст. 26 и Бит. 37:26).


След като беше разкрит, Юда призна вината си. Както и при заговора срещу Йосиф, той показа дух на справедливост и искреност, скрити под скандалното му поведение. Неговата изповед и отношението му към Тамар, както и специално отреденото му място в родословието на Исус (Бит. 49:10), свидетелстват за преобразяването на характера му. Неговият характер беше по-добър от характерите на по-възрастните му братя и заради това той стана водач на семейството, а потомците му ръководеха Израил (Бит. 49:3, 4, 8-10).


Защо трябва да сме внимателни и да не съдим хората? Мат. 7:1. Как можем да различим съденето на действия от осъждането на хора? Защо това различаване е толкова важно?




Йосиф в Египет (Битие 39 гл.) Вторник - 19 декември

"Керванът, с който пътуваше Йосиф, вървеше към границите на Ханаан. Момчето успя да различи в далечината хълмовете, зад които беше шатрата на баща му. Горчиво плака при мисълта за обичния си баща, живеещ в самота и нещастие" (Елън Уайт, Патриарси и пророци). Йосиф, припомняйки си за Божията любов към Яков, Авраам, Исаак и към самия него, реши да повярва на Господ и да постъпи като гражданин на небесното царство. С отиването му в Египет Божието провидение подготви избавлението на Якововото семейство и чуждото влияние, което Аврамовите деца щяха да преживеят, докато беззаконието на аморейците в Ханаан достигна кулминацията си (Бит. 15:13-16). Започва една невероятна история за възможностите на Бога да действа чрез някой, който въпреки "странностите" си, остава верен на Бога.


Като имате предвид малкото, казано ни за Йосиф, какво от миналото му показва, че е бил верен на Господ? Какви уроци можем да научим от неговите преживявания с Бога ние?


Имайки предвид проблемите със страстта на другите членове на семейството (Бит. 35:22; 38:16, 18), без да споменаваме общата практика на полигамията (която без съмнение подхранваше низките страсти), твърдостта на Йосиф въпреки настойчивостта от страна на съпругата на господаря му е много силно свидетелство за неговата вяра и характера му.


Ето Йосиф, несправедливо продаден в робство, после отново нечестно хвърлен в затвора. Три пъти в Битие 39 гл. се казва, че "Господ беше с него". Как да разберем какво означава това? Можеше ли Бог да бъде "с него", след като му се случваха толкова лоши неща?


Едно е ясно: неприягностите и изпитанията не показват, че Бог е изоставил някого. Йосиф не можеше да разбере Божието провидение; не можеше да види това което ние сега ясно виждаме. Най-важното обаче е, че той беше решил да остане верен, въпреки всичко.


Какви уроци за доверието в Бога, независимо от външната страна на нещата, можеш да научиш от това преживяване?




Виночерпецът и пекарят (Битие 40 гл.) Сряда - 20 декември

Виночерпецът и пекарят заемаха високи длъжности в двореца на Фарона (сравнете с Неемия 1:11). И двамата бяха хвърлени в затвора (можеха да ги обвинят в заговор за свалянето на Фараон) и бяха поставени под грижите на Йосиф.


Какво още се казва в ст. 6-8 за характера на Йосиф?


Дори в затвора Йосиф не само помагаше на хората, но сведетелстваше за Господ (ст. 8), като отдаде слава на Бога за тълкуването на сънищата.


Независимо от "успеха" на Йосиф в затвора и неговата вярност към Бога, какво в думите му показва, че е знаел за несправедливото отношение към него и силното желание да излезе от затвора?


Въпреки вярата си, Йосиф потърси човешка помощ, за да излезе от затвора. Отново, без да знае бъдещето си, без да знае Божиите намерения, той направи каквото можа, за да излезе от тази ситуация. Това е човешко и разбираемо, но не стана така, както той искаше. Вднъж освободен, виночерпецът забрави за Йосиф. А какво можеше да каже на Фараона? "Знаеш ли, в затвора има един евреин, който тълкува сънища; защо не го освободиш?" И както ще видим в 41 гл., той споменава за Йосиф, когато времето за това дойде. Дотогава Йосиф трябваше да се бори със съмненията и обезсърчението в затвора още две години.


Несъмнено разочарованието на Йосиф е било горчиво. Колко лесно бихме се отказали от вярата и надеждата. Какво правим когато се намираме в положението на Йосиф, съкрушени от случващото се в собствения ни живот? Как можем да запазим вярата и надеждата си въпреки разочарованията?




Освобождението на Йосиф (Бит. 41:1-40) Четвъртък - 21 декември

Тази глава представя типична египетска картина: "седем крави, хубави и тлъсти, излизаха от реката и пасяха в тръстиката" (Бит. 41:2). Йосиф се обръсна, когато излезе от затвора (в египетските рисунки евреите се познават по брадите). Понеже египтяните гледаха на р. Нил като на източник на живот, картината на 7-те мършави крави, излизащи от реката, трябва да ги стресне.


Кога виночерпецът си спомни за Йосиф?


Обърнете внимание как Йосиф показва вярата си в Бога на дедите си, след всички разочерования. Това виждаме в ст. 16, където той твърдо заявява, че тълкуването на съня е възможно само от неговия Бог. Имайки предвид обстоятелствата, за него би било много по-лесно да си препише заслугите за значението на съня, за да изглежда по-значим в очите на Фараон. Тук обаче отново виждаме вярата на Йосиф в действие.


След като Йосиф изтълкува съня, какво от казаното от него, свидетелстваше за неговия Бог?


За Йосиф всички събития, които той предсказа, бяха резултат от действията на Бога.Той видя Божията намеса във всичко, което стана. Неговите думи отново показват доверието му в Божията сила, която поддържаше вярата му дори в затвора.

Забележете също, че след като Йосиф изтълкува съня, той посъветва царя какво да прави - да постави някого за отговорник за складирането на житото. Вероятно си е помислил, че се отворя място за работа и че това е неговият шанс да излезе от затвора. Като имаме предвид ситуацията му, защо не?




Разширено изучаване Петък - 22 декември

От тъмницата Йосиф бе издигнат за управител на цялата египетска земя. Този пост бе свързан с високи почести, но и с много трудности и опасности. Никой не може да заема висок пост, без да бъде в опасност. Както бурята не засяга мъничкото цвете в долината, а изкоренява високото дърво на планинския връх, така и човекът, запазил честността си в своя скромен живот, може да бъде хвърлен в бездна от изкушения, когато постигне успех и получи почести. Но характерът на Йосиф издържа изпита и в несполуките, и в успеха. Същата вярност към Бога, която прояви в затворническата килия, той показа и в двореца на Фараона. Все още беше чужденец в една езическа земя, отделен от своите близки, поклонниците на Бога; но напълно повярва, че Божията ръка направлява стъпките му. С постоянно доверие в Бога той вярно изпълняваше своите задълженията. Чрез Йосиф вниманието на царя и на големците в Египет бе насочено към истинския Бог. И макар да бяха идолопоклонници, те се научиха да уважават принципите, разкрити в живота и в харктера на поклонника на Йехова" (Елът Уайт, Патриарси и пророци).

За разискване:

1. В урока за тази седмица сънищата и тяхното тълкуване показаха как Бог е действал в древния свят. В тази култура сънищата бяха смятани за поличба от различните богове. Служи ли си Бог днес чрез сънища и тяхнто тълкуване, както е правил в онези времена? Или може би ги е използвал в една култура, в която сънищата и тълкуването им не са се взимали на сериозно? Ако историята на Йосиф се бе случила в наше време и в нашата култура, как Бог щеше да разкрие Себе си и Своите планове?

2. Каква е разликата в двата случая?




Разказ
Момчето, което създаваше неприятности, Част II
Шарлот Ишканиан

Самюел имал най-високи резултати на годишните изпити и спечелил стипендия за

адвентното училище. Баща му бил горд от постижението и се съгласил да го пусне. Един

чичо обаче предупредил бащата колко опасно е да позволи на Самюел да учи в

християнско училище. "Той ще се отклони от религията ни. По-добре го прати в

ислямско училище."

Когато научил, че баща му си е променил решението, Самюел бил сломен. Възразил, но

родителите му казали, че може да учи или в ислямското училище, или да посещава

държавното училище в градчето. Самюел предпочел държавното училище.

Учел упорито и никога не се отказвал от мечтата си да посещава адвентното училище.

Вярата му ставала все по-силна, когато изучавал Библията и се молел. Когато

постигнал най-високите резултати, баща му се съгласил да го запише в адвентното

училище в града.

Радостта му се превърнала в скръб, когато баща му се разболял и умрял. Знаел, че

майка му не може сама да се грижи за децата. Цели две години останал у дома и

работел, за да помага за изхранването на по-малките деца. Никога не се отказал от

мечтата си за добро образование.

Веднъж църковни ръководители посетили селото, за да проведат поредица събрания и

Самюел им превеждал. Когато научили, че не ходи на училище, веднага му предложили

частична стипендия. Семейството обаче не можело да си позволи да плаща останалата

част.

Самюел посетил адвентното средно училище в града и открил човек, който пожелал да го

спонсорира. Най-накрая мечтата му се осъществила.

Майка му видяла как Бог отговаря на молитвите му. Започнала да слуша това, което той

й говорел за Бога. Скоро предала живота си на Исус. Сега съжалява, че не е разбрала

по-рано великите истини, които синът й открил. "Ако знаех, щях да възпитам децата си

по различен начин." Тя вече редовно води по-малките си деца на църква.

Самюел се чувства отговорен да помага на братята си да намерят Бога. "Бих искал да

бъдем заедно на небето - отговаря той. - Искам да разпространявам Божията любов сред

хората в градчето."


* Самюел Яхая е студент. Живее в Северна Гана. Шарлот Ишканиан е редактор на сп. "Мисия".

Created by ULimited®