"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Евангелието, 1844 г. и съдът

Клифърд Голдстейн




Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2006 г.


Урок 9 19 - 25 август 2006 г.

Принципът “ден-година”

За друг урок изберете
Младежка версия, Всички разкази, Само стиховете

Събота - 19 август

Стих за запаметяване:
“И като навършиш тия, тогава легни на дясната си страна и носи беззаконието на Юдовия дом четиридесет дни; по един ден ти определих за всяка година” (Езекил 4:6).

Както вече разбрахме, паралелът между Даниил 2, 7 и 8 глави посочва, че съдът от 7-ма глава, който довежда до Второто пришествие на Христос и очистването на светилището (очевидно става въпрос за небесното) в Даниил 8:14 са едно и също събитие и това събитие се случва в периода между края на 1260-годишното преследване (края на ХVIII и началото на ХIХ в.) и преди Второто пришествие.

Видяхме също, че пророчеството за 2300 денонощия от Даниил 8 глава е единствената неразтълкувана част част на голямото пророчество и Гавриил идва с обяснението при Даниил в 9 глава -­ пророчеството за 70-те седмици, “отрязани” от 2300 денонощия. Това пророчество за 70-те седмици, вкоренено в Исус, оформя основата на пророчеството за 2300 денонощия; освен това то посочва началната дата за него, отправната точка за 2300 денонощия, стигащи до 1844 г. ­- дата, която съвпада напълно с показаното в 7-ма и 8-ма глави.

По този начин стигаме до същността на пророчеството за 1844 г., намиращо потвърждение не само в историческите световни империи, но и в самия кръст на Христос.

През следващите няколко седмици ще разгледаме по-отблизо някои от проблемите, свързани с 1844 г., до които едва се докоснахме; докато изучаваме това пророчество, така съдбоносно за адвентистите от седмия ден, ще действаме както досега ­ ще търсим отговор на най-очевидните въпроси, които възникват.

За тази седмица прочетете:
Изход 34:22; Левит 12:5; ; Числа 14:34; Второзаконие 16:10; Езекил 4:5, 6; Даниил 8:17, 19, 26; 10:2, 3.



Пророческо време Неделя - 20 август

През изминалите няколко седмици разгледахме три времеви пророчества ­ “време, времена и половин време” (Даниил 7:25), “две хиляди и триста денонощия” (Даниил 8:14) и “седемдесет седмици” (Даниил 9:24). Разбрахме, че тези цифри трябва да се възприемат не като буквално, а като пророческо време и че във всеки от тези случаи дните трябва да бъдат тълкувани като години.

По този начин имаме работа с периоди от стотици, дори хиляди години, а не с периоди от само няколко години, както би било, ако периодите бяха буквални.

Въпросът е: Какво основание имаме да твърдим, че това не е буквално, а пророческо време и че трябва да използваме принципа “ден-година”, когато го тълкуваме?


В Даниил 8:17, 19, 26 на пророка по един или друг начин му се казва, че пророческото видение, които му се дава е за “края”. Всъщност на него му се казва, че видението за “вечерите и утрините” (2300 денонощия) ще бъде “след много дни” (Даниил 8:26). Как този факт ни помага да докажем, че пророческото време в Даниил 8 глава не трябва да се разбира буквално?


Прочетете Даниил 7:24-27. Малкият рог, който произлиза от езическия Рим (сила, изчезнала преди повече от 1500 години), ще съществува до последния съд, който довежда до края на света. Какво доказателство намираме тук, че и времевото пророчество, дадено в 25 стих, също не може да се приема буквално?

Ясно е, че както в 7-ма, така и в 8-ма глава, взети в посочения контекст, главните времеви пророчества не е възможно да се схващат буквално; в противен случай в Даниил 7 глава би ставало въпрос за три години и половина, а в осма глава за около шест години и три месеца (2300 буквални дни). Тези времеви рамки едва ли могат да вместят величествените събития, описани във виденията.

Но, когато приложим принципа “ден-година”, времевите пророчества добиват смисъл и съвпадат с описаните в тях събития.


Какви доказателства за това, че живеем в “края”, който описва Даниил, виждате? Как трябва да се отрази върху начина ни на живот осъзнаването на този факт? Какво в нашия живот показва, че наистина вярваме, че живеем в “края”?




Даниил 9 глава и пророческото време Понеделник - 21 август

Преговорете си пророчеството за 70-те седмици в Даниил 9:24-27. Какво в тези стихове доказва, че не може да става въпрос за буквално възприемане на посочения времеви период?


Както видяхме в един от предишните ни уроци, независимо от датите, използвани за заповедта за съграждане и възстановяване на Ерусалим и за службата на Исус, е ясно, че между двете събития има повече от 70 седмици. Ако се възприеме буквално, пророчеството става безсмислено. Все пак е интересно, че ако приложим принципа “ден-година”, пророчеството се разполага много точно във времето и ни отвежда до времето и мисията на Исус. По този начин службата на Исус, както е разкрита в Даниил 9 глава, доказва валидността на принципа “ден-година”.

Въпреки това обаче има хора, които спорят, че думата “седмици” в Даниил 9:24 означава “седмици от години”, т.е. всяка от седмиците представлява седем години. Значи, имаме 70 “седмици от години”, което пак е 490 години.

Единственият проблем е в това, че думата, преведена като “седмици” в Даниил 9:24, не се появява никъде в Библията в друг смисъл, освен в смисъл на “седмици”, т.е. не означава “седмици от години”.


Разгледайте Изход 34:22; Левит 12:5; Второзаконие 16:10; и Даниил 10:2, 3 ­ няколко текста в Библията, в които е употребена думата, преведена като “седмици”. Какво доказателство откриваме в тези текстове, че “седмица” или “седмици” е нещо, което се схваща буквално, а не като “седмици от години”?


В Даниил 10:2, 3 се появява същата дума, използвана в Даниил 9:24, и тя очевидно не означава “седмици от години”. Освен това, дори и някой да приеме погрешно, че думата в Даниил 9:24 означава “седмици от години”, това все пак са си седем години ­ толкова се получава и ако приложим принципа “ден-година”. Принципът “ден-година” е така втъкан в пророчеството, че разни научни измислици, създадени, за да го опровергаят, само го потвърждават!


Обърнете внимание колко дълги са времевите прериоди, с които боравим ­ 490 години, 2300 години. Как тези дълги периоди ни помагат да разберем какво означава търпение и как трябва да се доверим на Бога, когато събитията не напредват във времето толкова бързо, колкото би ни се искало?




70 седмици и 2300 денонощия Вторник - 22 август

Както видяхме, пророчеството за 70-те седмици няма смисъл, ако се приеме буквално. Но когато се приложи принципът “ден-година”, то ни отвежда до Исус. По този начин самото пророчество изисква принципа “ден-година”.


Даниил 9:24-27 изисква приложението на принципа “ден-година”. Сега, след като това пророчество е “отрязано” от пророчеството за 2300 денонощия, какво ни казва то за приложението на този принцип относно него?


Пророчеството за 70-те седмици визира период от 490 години. Ако възприемем пророчеството за 2300 денонощия буквално, това биха били малко повече от шест години. Могат ли 490 години да бъдат “отрязани” от малко повече от шест години? Разбира се, че не. А от 2300 години? Разбира се, че да. Ето още едно доказателство, че принципът “ден-година” трябва да бъде приложен и към пророчеството за 2300 денонощия. Безсмислено е да го прилагаме към 70-те седмици, които са само част от 2300 денонощия, а да не го прилагаме към всичките 2300 денонощия.

Не е чудно, че адвентистите не са единствените, които прилагат принципа “ден-година” към пророчеството за 2300 денонощия. Един от най-големите юдейски учени ­- Раши (1040-1105 г.сл.Хр.) ­- превежда Даниил 8:14 така: “И той ми каза: “до 2300 години...” Тази идея не е адвентна измислица, а била използвана относно тези пророчества от други учени много преди нас.


Макар че сами по себе си тези текстове не доказват принципа “ден-година”, какво доказателство ни дават те за него?


Разгледайте текстовете от началото на Библията: Битие 5:14; 5:23; 9:29. За каква връзка между дните и годините в Библията загатват те?


Какво ни говорят тези времеви пророчества ­ огромните пророчески периоди, които идват и си отиват, за това, как трябва да използваме малкото скъпоценни моменти, които са ни предоставени в живота? Какво трябва да промените в използването на времето си?




Още доказателства Сряда - 23 август

Прочетете още веднъж въпроса в Даниил 8:13. Обърнете внимание, че думата “за” я няма в оригинала на еврейски, нито пък еврейската граматика я допуска. Следователно, въпросът не се отнася само за действията на малкия рог, а по-скоро за всичко, описано в главата. Буквалният превод е следният: “Докога се простира видението, всегдашната жертва и престъплението, което докарва запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?”. С други думи, въпросът включва всичко, което се е случило във видението. Всъщност думата за “видение” в стих 13 е хазон, която (както видяхме по-рано) се отнася до овена, козела и малкия рог ­ Мидо-Персия, Гърция и Рим.

Тогава въпросът може да бъде перифразиран така: “Докога ще се позволи на всички тези неща ­ издигането на Мидо-Персия, издигането на Гърция и накрая атаката на Рим срещу Христовата служба в Небето ­ да продължават?”


Прочетете буквалния превод на текста, даден по-горе. По какъв начин той навежда на мисълта, че 2300 денонощия не са буквален времеви период? Ако допуснем, че става дума за буквален такъв, дали е възможно в него да се случат описаните събития?


Изводът е очевиден ­ 2300 денонощия покриват всички описани в Даниил 8 глава събития: господството на Мидо-Персия, Гърция и Рим и очистването на светилището. Буквални 2300 дни не могат да обхванат в себе си толкова събития. От друга страна, с принципа “ден-година” проблемът се разрешава незабавно. Две хиляди и триста години, не малко повече от шест, покриват всички събития, засегнати във въпроса.


Ако отново прочетете въпроса в Даниил 8 глава ще забележите, че той включва дълги исторически периоди, свързани с преследване, отстъпление, страдание в една обширна времева рамка (виж стихове 23-25). Какво се случва в края? Чрез тези пророчества се разкрива не само какво ще се случи, но и кога ще се случи. Защо тези текстове трябва да ни дават надежда, че независимо от настоящите обстоятелства Бог ще сложи край на всичко и ще Се прослави? Как разбирането за това ви дава сила и кураж да останете верни, въпреки обстоятелствата?




Принципът “ден-година” Четвъртък - 24 август

Прегледайте видението и неговото тълкувание в Даниил 7 глава. Как всички тези символи ни помагат да разберем защо времевият елемент на видението също трябва да е символичен?


В Даниил 7 глава присъстват много символи и образи, които не трябва да се приемат буквално. Защо не трябва да възприемаме и пророческото време като буквално, когато почти всичко останало е символично?


Прочетете Даниил 8 глава. Какво доказателство ни е дадено тук за това, че периодът трябва да се разглежда символично, а не буквално?


В Даниил 8 глава не става въпрос за летящи козли (стих 5), нито пък в 7-ма глава се говори за зверове с железни зъби (стих 7). Те, разбира се, са символи; по същия начин и периодите от време също са дадени символично.

Фактически, нито един от трите периода, които разглеждаме ­ “време, времена и половин време” (Даниил 7:25), “две хиляди и триста денонощия” (Даниил 8:14) и “седемдесет седмици” (Даниил 9:24), ­ не е описан по обикновения начин, по който се изразява времето. Например, когато говори за 2300 денонощия, защо Гавриил не казва, че светилището ще се очисти след “шест години, три месеца и двайсет дни”? Във 2 Царе 5:5 се казва, че царят “управлява Юда седем години и шест месеца”, а не 2700 дни. Същото се отнася и за останалите две пророчества ­ нито едно от тях не описва времето по обичайния начин.


Прочетете Лука 4:25 и Яков 5:17. Сравнете ги с Даниил 7:25. В кои от тях става въпрос за буквално време и как се изразява то за разлика от пророческото?


Имайки предвид всичко, което изследвахме, защо принципът “ден-година” е толкова важен за нас като адвентисти? Какво ще се случи с пророчеството, ако го пренебрегнем?




Разширено изучаване Петък - 25 август

Учените са открили доказателство за връзката между дни и години и в еврейската поезия, в която дните се използват в паралел с годините, на базата на семантична връзка между двата периода от време:

“Твоите дни като дните на човека ли са?

Или годините Ти като човешки дни?”

Йов 10:5

“Дните нека говорят

и многото години нека учат мъдрост”

Йов 32:7

“Размислих за древните дни,

за годините на старите времена.”

Псалм 77:5

Във всеки от тези случаи дните и годините описват едно и също нещо; в случая това са просто различни думи, използвани за предаване на една и съща идея. Макар тези паралели да не доказват сами по себе си принципа “ден-година”, те показват, че в еврейското мислене дните и годините са свързани.

За разискване:

1. Разгледйте целия урок подробно, докато всички в групата се убедят във валидността на принципа “ден-година”.

2. Отговорете на следния въпрос: Защо Библията използва толкова много символи? Каква е според вас причината за това?

3. Какво друго доказателство откриваме в Библията в подкрепа на принципа “ден-година”?

4. Помислете: От смъртта на Христос досега са изминали почти две хиляди години. Как тези времеви пророчества, разтълкувани с помощта на принципа “ден година”, ни помагат да осъзнаем, че наистина живеем близо до края и че не бива да очакваме да изминат още две хиляди години преди Христос да се завърне? Защо е нужно да знаем, че Христовото завръщане е близо?




Разказ

Джеофело променя плана си
Джийн Закари

Джеофело бе решен да има по-добър живот от своите родители. Те бяха работили неуморно да изхранят петте си деца и животът във Филипините бе доста тежък за тях. Джеофело се учеше добре и имаше добри оценки. В гимназията се присъедини към една младежка християнска група. Един от църковните ръководители забеляза неговата енергичност и го покани да участва в църковните служби, както и да си помисли дали да не получи богословско образование.

Джеофело прие поканата и се записа в една семинария. Когато я завърши, цялото му семейство се гордееше с него. През следващите няколко години бе служител в няколко църкви.

Един ден отиде на очен преглед, за да си поръча нови очила. Младата лекарка го впечатли със своята любезност. Пожела да я опознае по-добре.

Разбра, че е християнка от адвентната църква, но това не му направи впечатление. Бе решен да се ожени за нея. Накрая тя прие, но при условие, че ще може свободно да изповядва своята вяра. Семейството се съгласи всеки да запази вярата си, но децата да ходят на богослужение с майката.

Един приятел даде на Джеофело книгата “От събота към неделя”, но той не прояви никакъв интерес към нея.

Веднъж претърпя катастрофа с мотоциклета си. Сблъска се със селскостопанска машина и получи сериозно нараняване. Прекара няколко седмици в болницата и два месеца у дома. Докато се възстановяваше, забеляза книгата на една лавица. Тъй като нямаше какво друго да прави, започна да я чете. Богословските аргументи му направиха впечатление и той реши да сравни всяко твърдение с Библията. Накрая трябваше да признае, че съботата е истинският Господен ден, но въпреки това не пожела да следва това, което е научил. Бе работил прекалено дълго и упорито, за да извоюва духовната си титла.

През следващите две години Джеофело преживя още две катастрофи. След третия инцидент стигна до заключението, че сигурно има някаква причина Бог да го пази. Отвори Библията си и очите му попаднаха на текста от Матей 16:26: “Понеже каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?”

Убеден, че Бог му говори, той помоли съпругата си да извика нейния пастор, за да изучават Библията заедно. След няколко седмици се отказа от длъжността си.


* Сега Джеофело учи, за да стане библейски учител. Джийн Закари живее в Калифорния.