Един младеж, който се борел с въпросите за Бога, се изправил срещу един християнин и казал: “Давам ти един час да ми докажеш, че Бог съществува!” Без колебание християнинът му разяснил Даниил 2 глава. Когато свършил, младежът споделил: “Сега знам, че има Бог в Небето!”

Онези, които познават Даниил 2 глава, разбират станалото. Тази книга, писана през VI в. пр. Хр., описва историята на света от времето на Даниил до наши дни и дори след това. Трудно е да приемем, че един разумен човек, след като изследва Даниил 2 глава, ще остане безразличен към това пророчеството и към Бога, Който се е разкрил в него. Всъщност Даниил 2 глава (както и останалите части на тази книга) е толкова силно доказателство в подкрепа на християнската вяра, че още в ранните векове на църквата се появяват такива, които твърдят, че книгата “Даниил” е написана в средата на II в. пр. Хр., след описаните събития ­- възглед, поддържан от мнозина и днес. Това твърдение обаче не само е безпочвено, но и не обяснява как е възможно в тази глава да са предсказани събития, случили се векове след предполагаемия II в. пр. Хр.

През тази седмица ще разгледаме това пророчество, което ще ни помогне да положим основите на нашите проучвания за съда и евангелието.

Благодарствената молитва на Даниил разкрива по много начини главната вест на цялата книга: Въпреки че може и да не изглежда така, Господ е Господар над всичко; Той дори сваля и поставя царе. Въпреки че ние, с нашия ограничен поглед върху нещата, може да се чувстваме притиснати от събитията, можем да имаме Божието уверение, че Бог контролира всичко.

И нещо още по-важно, както показва тази първа част от главата, Бог не само контролира света, но е и близо до нас като личности. Вижте как идва при Даниил в “нощно видение” и му разкрива всичко, което трябва да знае. Това говори за интимност! Макар че Даниил е само чужденец, пленник в една световна империя, Господарят на цялата земя, Създателят на небето и земята, Онзи, Който контролира хода на звездите, показва Своята сила и грижа за този обикновен еврейски юноша.

И нека не забравяме -­ това е същият Бог, на Когото се покланяме и служим днес.

Ето го Даниил, който шест века преди раждането на Христос описва историята на света. Златната глава, разбира се, е Вавилон (стих 37). Следващото царство, представено чрез сребърните гърди (стихове 32, 39), е Мидо-Персийската империя. Следващото, символизирано от медния корем и медните бедра (стихове 32, 39), е Гърция, а четвъртото, представено от железните крака (стихове 33, 40), е Римската империя, която след разпадането си обуславя появата на съвременните европейски нации, символизирани от стъпалата на образа ­ отчасти от желязо и отчасти от пръст.

Това не е някакъв адвентен сценарий -­ студентите евреи и християни от години тълкуват Даниил 2 глава по този начин.

Даниил 2 глава разкрива една историческа панорама, една непрекъсната последователност в смяната на световните сили, започвайки повече от пет века преди Христос и свършвайки в някакъв момент от бъдещето, когато ще се основе Божието вечно царство след завръщането на Христос. Следователно Даниил 2 глава представя събитията в историята на света до неговия край. Онези, които ограничават пророчествата в нея до събитията преди първото идване на Христос, представят тълкуването на тази глава неправилно. Книгата Даниил без съмнение представя събитията в човешката история чак до Второто пришествие на Христос и дори след това. Всъщност както се споменава на други места в нея, тя се занимава с въпросите за “края” (Даниил 8:17, 19).

Ако четете Даниил 2 глава, ще ви впечатли нещо забележително.

Чрез кой метал е символизиран Вавилон?

Чрез кой метал е символизирана Мидо-Персия?

А Гърция?

Рим?

Вавилон е изместен от нова световна сила, Мидо-Персия е изместена от нова световна сила, Гърция е изместена от нова световна сила. В противовес на това желязото, което идва след Гърция (представляващо Рим) остава, докато един камък “отсечен не с ръка” (стих 34), не разрушава всичко. Желязото, издигнало се след Гърция, остава до края, въпреки че в стъпалата се размесва с глина. При тълкуването на тази част от видението металът, представляващ четвъртата сила ­ желязото, ­ остава до края, макар че е казано, че е размесен с глинена кал. Вестта е безпогрешна -­ четвъртият звяр, четвъртата сила възниква след Гърция и остава до края. В книгата “Даниил” четвъртата сила, възникваща след Гърция, съществува дълго (тъй като желязото остава и при следващата сила, за разлика от предишните империи, чийто символизиращ ги метал изчезва при появата на следващата империя) макар и под друга форма. Следователно това е Рим от времето на Гърция до края на света. Удивително е, че Рим и днес е световна сила, въпреки че политиката му е тотално различна от тази в началото ­ при появата му след Гърция.

В Даниил 2 глава са описани пет царства, въпреки че самата глава идентифицира само две от тях -­ първото, Вавилон (стихове 37, 38), и последното, Божието царство (стих 44). Въпреки това, както ще разгледаме в по-големи подробности по-късно, Даниил 7 и 8 глави говорят за едно и също нещо, но от различна перспектива. И там са споменати имената на още две царства.

Ако направим таблица на описаните царства, специално назовани по име в книгата “Даниил”, тя би изглеждала така:

Вавилон (Даниил 2:37, 38)

Мидо-Персия (Даниил 8:20)

Гърция (Даниил 8:21)

Четвърто царство

Божието вечно царство (Даниил 2:44)

Макар че четвъртото царство не е назовано по име, има една единствена сила, която подхожда на нейното описание (повече подробности за това ­ по-късно). Четири от петте споменати царства обаче са назовани по име. Пророчеството не споменава абсолютно нищо за това, че то може да бъде изпълнено многократно; с други думи -­ царствата да символизират едно нещо в една епоха, а друго ­- в друга. Имайки предвид назованите царства ­ огромни империи, непоклатимо и неотменно вкоренени в световната история, ­ идеята по някакъв начин да даваме на специфичните пророчества от Даниил друго тълкувание в друга епоха със сигурност няма основания в текста. Т.е. няма никакви аргументи в подкрепа на схващанията това пророчество да е отворено за други тълкувания в друга епоха от историята.

Досега в нашето изследване на Даниил 2 глава разгледахме предимно историческия аспект на пророчеството. Макар че част от него засяга нашето време и дори предстоящи събития, неговите основи са в историята.

Това пророчество започва изпълнението си в древността и продължава да се изпълнява до “времето на края” (Даниил 12:9); т.е. простира се от фиксиран минал исторически период до едно неопределено бъдеще -­ Божието вечно царство.

Посочените по-горе стихове разкриват и метода, по който трябва да тълкуваме пророчествата на Даниил. В тълкуването на съня в Даниил 2:37-44 се съдържа и ключа към разбирането на пророчествата, тъй като в самите стихове се съдържа тълкуването, доказващо, че историческият подход на тълкуване (към който се придържат почти само адвентистите) е този, който е всъщност адекватен. Историческият подход показва това, на което учи и Даниил 2 глава,­ че тези пророчества се простират през цялата човешка история -­ от античността до вечността -­ и не са съсредоточени единствено върху събития в миналото или единствено върху събития в бъдещето, а обхващат цялата световна история ­ от миналото към бъдещето. По този начин още в първата пророческа част от книгата “Даниил” получаваме ключа към разбирането на нейните пророчества.

“Някои ще вземат истината, приложима за тяхното време и ще я пренесат в бъдещето. Събития от пророческата верига, получили своето изпълнение в миналото, стават бъдещи и по този начин, чрез тези теории, вярата на някои се подкопава” (Елън Уайт, Избрани вести, т. 2).

Както видяхме тази седмица, в Даниил 2 глава се съдържат скрити аргументи за боговдъхновеността на Словото. Как е възможно някой шест века преди Христос да очертае развитието на световната история така точно, както го прави Даниил ­- това е нещо, което не би могло да се обясни по естествен начин. Затова някои хора твърдят, че това пророчество е vaticinium ex eventu (пророчество след събитието), че книгата Даниил е писана през II в. пр. Хр. и описва само минали спрямо нейното написване събития.

Този възглед е несъстоятелен по редица причини.

Думите на Христос в Матей 24:15 доказват, че самият Той вярва, че някои от пророчествата на Даниил предстоят да се случат в бъдещето.

Второ, дори и някой да отхвърли собствените думи на Даниил относно това, кога е живял (Даниил 1:1; 2:1; 7:1; 9:1), и да датира книгата му във II в. пр. Хр., как би могъл да обясни точността, с която е предсказано не само световното господство на Римската империя (нещо, което до този момент още не е станало), но и разпадането на нациите, влизащи в границите на съвременна Европа? Нямаме каквато и да било причина да приемем II в. пр. Хр. като дата за написването на книгата Даниил, особено когато това е измислено от хора, които желаят да дискредитират християнството. Като християни трябва да вярваме на Божието Слово във всичко, което казва, а не на онова, което хората измислят и считат за вярно.

1. В групата обсъдете отговорите си на въпроса от урока за неделя.

2. Как пророчеството от Даниил 2 глава може да бъде мощен инструмент за свидетелстване пред онези, които са скептични дори относно съществуването на Бога?

Феликс се наслаждаваше прекалено много на живота, за да си мисли за Бог. След това се разболя. Помогнахме му да слезе от планинския си дом в Южните Филипини до болницата, намираща се на няколко часа път. След като го прегледаха, лекарите му казаха, че има цироза на черния дроб и вероятно ще умре до месец. Посъветваха го да си върви у дома.

Когато се върна, Феликс легна на постелката, тъй като бе прекалено слаб дори да седи. Всеки ден моят партньор студент-мисионер и аз го посещавахме, за да се молим за него. Феликс чуваше децата в селото да пеят в хор по време на сутрешното богослужение. Разказвахме му разни истории. Един ден Феликс каза: “Чух, че разказвате на децата за Исус, който излекувал един сакат. Може ли да излекува и мен?”

Уверихме го, че Исус може да го излекува, ако е Неговата воля.

“Как да помоля Бог да ме излекува”, попита Феликс. Обяснихме, че трябва да вярва, че Исус може да го изцели и да пожелае да предаде живота си на Бога и да Го следва.

“Но как да спазвам съботата? Прекалено съм слаб, за да ходя на църква и дори да седя на стол”, каза той през сълзи.

Обяснихме, че Бог е отретил съботата като ден за поклонение и Феликс би могъл да Му се покланя от болничното си легло, като Му се моли и слуша Божието словото, което се говори в църквата.

“Ще го направя!”, обеща той. Помолихме се заедно с него и го насърчихме да се довери на Бога.

В съботната сутрин с учудване открихме Феликс в църквата дълго преди началото на службата. “Как стигна до тук?”, попитахме ние.

Всеки ден се молех Исус да ме излекува. Обещах да спазвам Словото Му и да се подчинявам на заповедите Му. Днес моята съпруга ми помогна да се изправя. Беше болезнено, но успях. След това ми помогна да стигна бавно до тук.”

Прославихме Бога за това, че помогна на Феликс както телесно, така и душевно. Днес Феликс ходи из селото без чужда помощ и разказва на хората за приятеля си Исус, най-великия Лекар, който го е излекувал. Феликс и съпругата му ще бъдат кръстени, веднага след като пастор се изкачи до тяхното планинско село.