Арнолд Уоленкампф

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2006 г.

Символи на Светият Дух в писанието

В допълнение към множеството препратки за Духа – както в Стария, така и в Новия Завет, за Него често се загатва и посредством множество символи. Само чрез запознаване с тези илюстрации на Духа могат адекватно да бъдат разбрани Неговото действие и служене в живота на вярващите.

“Светия Дух за нас е като Светлина - да ни осветлява; като Приятел - да ни съветва; като Вода - да ни освежава; като Утешител - да ни разведрява; като Учител – да ни поучава; като Водач – да ни насочва; като Масло - да ни направи сияйни; като Огън - да ни пречиства; като Гълъб - да ни радва; като Печат - да ни дава сигурност; като Свидетел - да ни говори; като Мощ - да ни пази; като Молител - да се моли за нас; като Извор на добро – да принасяме плод; като Възпоменател - да ни напомня, че всички скъпоценни обещания на Бога са “да” и “амин” в Христос; и като Най-сигурния Гарант на бъдещата ни слава” (Символи на Светия Дух).

Тази седмица ще разгледаме някои от тези символи и значението им.

“Господ бе обещал да даде на Йоан знак, по който той да разбере кой е Месия. И сега, когато Исус излезе от водата, обещаният знак бе даден; защото Йоан видя небесата отворени и Божият Дух като гълъб от полирано злато да се спуска над главата на Христос” (Елън Уайт, Коментари, АБК, Том 5).

Думата в Матей 10:16 често се превежда като “безобиден,” но по-точният й превод би бил “непримесен,” “чист”, “без присмес на зло”. Това определено би могло да бъде и подходящо описание на Исус, но е индикатор на това, което Духът може да направи в живота на вярващите.

Библията говори недвусмислено какъв би трябвало да бъде животът на хората, които следват Господа. И все пак ясно е и това, че ние можем да бъдем онова, което Бог желае да сме, само чрез Сила отгоре, действаща в сърцата ни. Само пречистващата, обновяваща и освещаваща сила на Духа може да ни даде възможност да отразяваме чистотата и характера на Исус.

Тук Исус сравнява Духа с водата. Тя е от решаващо значение за живота. Без нея животът не може да съществува. Така и духовният живот не може да съществува без присъствието на Светия Дух. Освен това водата не е нещо, което можем да направим сами. Ние сме напълно зависими от Бога за нея. Същото е и с Духа.

Обърнете внимание и на идеята за “водата”, изтичаща от сърцата на хората, които вярват в Исус. Тук Господ разкрива съществена истина: онова, което получават чрез Духа, после ще потече от тях към другите.

Втората част от стих 3 обяснява какво точно има предвид първата. Стих 4 посочва, че така, както е имало растеж при поливането на суха земя, така ще има и духовно израстване в резултат от изливането на Божия Дух. А растежът сам по себе си е сигурно доказателство, че има живот. Както сухата земя се покрива с изобилна растителност, когато има вода, така и Духът може да преобрази пустата душа в личност с християнска красота. “Божият Дух, приет чрез вяра, ражда нов живот в душата” (Елън Уайт, Животът на Исус христос).

Маслото е символ на Светия Дух. Както лампите по времето на Христос не са давали светлина без масло, така и християнинът не може да занесе светлина на света, както му е заръчано да прави (Матей 5:14-16), ако Духът не е в живота му. Разумните девици в притчата “са приели Божията благодат, възстановяващата и просветляваща сила на Светия Дух. Неговото Слово е сравнено със “светилник на нозете и виделина на пътеките”. В страх от Господа те са изследвали Писанието, за да научат истината, и ревностно са се стремили към чистота на сърцето и живота” (Елън Уайт, Великата борба).

Във видението на Захария двете маслинови дървета, стоящи пред Бога, са представени като изливащи златно масло от себе си посредством златни тръбички в чашките на светилника. От това се захранват кандилцата на светилника, за да имат постоянна яркост и да пръскат сияйна светлина. Така от помазаните, които стоят в Божието присъствие, пълнотата на Божествената светлина и любов се предават на Неговия народ, за да може той от своя страна да предава на света светлина, радост и освежаване. Той трябва да бъде канал, през който Божествените средства да пръскат вълната на Божията любов.

Тук апостолът използва символа на парите (нещо като “капаро”), за да илюстрира дара на Светия Дух за вярващите. Това е първата “вноска”, гаранцията за тяхното пълно наследство, докато Христос се завърне.

Ние получаваме Духа, печата на нашето изкупление, само чрез направеното от Христос на кръста за нас.

Дарът на Духа е обещаната гаранция за вярващия от страна на Бога, че в края Той ще му даде пълния дар на спасението, извеждайки го от този свят на грях и давайки му наследство в Своето вечно царство. Дори в човешките дела капарото (или първата вноска) е обещанието на купувача, че ще осъществи докрай сделката. Духът е Божието “капаро” за обещаното Му спасение, напълно платено на кръста.

Тези текстове обаче не проповядват идеята “Веднъж спасен – завинаги спасен.” Можем да се съпротивим на Духа (Деяния 7:51); можем да отпаднем. Божият суверенитет не нарушава свободната воля на човека. Докато избираме да Го следваме, живеейки чрез вяра, като изискваме обещанията Му за победа над изкушенията, като изискваме прощението Му при падане в грях, можем да бъдем сигурни, че Бог ще направи за нас всичко, което е обещал. От какво по-голямо уверение се нуждаем?

“Навсякъде, където има подтик на любов и милост, където сърцето успява да е за благословение и въздигане на другите, се разкрива действието на Божия Свети Дух. В дълбините на езичеството хора, които не са познавали писания Божи закон и никога дори не са чували името на Христос, са били добри към Неговите служители и са ги закриляли с риск за собствения си живот. Техният начин на живеене показва действието на Божествената сила. Светият Дух всажда Христовата благодат в сърцето на дивака, съживявайки доброто в него, в разрез с естеството и възпитанието му. “Истинската Светлина, Която осветлява всеки човек, идеше на света” (Йоан 1:9). Тя озарява душата му и ако се съобразява с нея, тя ще направлява стъпките му към Божието царство” (Елън Уайт, Притчи Христови).

Огънят е имал особено значение за хората, запознати със старозаветните традиции, тъй като е представял Божието присъствие (виж Изход 3:2). Представял е и закрилата, и ръководещото провидение на Бога (виж Изход 13:21), Неговото одобрение (виж Левит 9:24), както и очистващата Му и освещаваща сила (виж Исая 6:6, 7).

Елън Уайт, Притчи Христови: “Двамата богомолци” и “Да посрещнат Младоженеца”; Животът на Исус Христос, стр. 95, 249, 250; По стъпките на Великия Лекар, стр. 24, 25; Великата борба, стр. 259, 260; Пътят към Христос, “Изпитът на ученичеството.”

Сам Исус Христос представя друг пример, илюстриращ делото на Светия Дух. Той Го сравнява с вятъра (Йоан 3:8), който не е видим - не знаем откъде идва и накъде отива, но резултатите от делото му са ясно видими. Самият Дух обаче е тайна. Като едно от трите Лица на Божеството, Той е най-непознатият за човечеството. Исус идва да разкрие – да направи познат – Бог-Отец (виж Йоан 1:18) и човечеството вижда Христос в човешка плът. Но никой никога не е виждал Духа, никой не Го е разкривал.

“Христос употребява думата “вятър” като символ за Божия Дух. “Както вятърът духа, накъдето иска, и ние не можем да кажем откъде идва и накъде отива”, така е и с Божия Дух. Не знаем чрез кого ще се изяви” (Елън Уайт, Избрани Вести, Кн. ІІ).

1. Нека групата ви сравни отговорите си на последния въпрос от частта за сряда. Какви обещания – ако има такива – отново и отново изпъкват на преден план?

2. Урокът от тази седмица подчертава промените, които Светият Дух внася в живота на отделните хора, и как те се проявяват. Но как църквата като цяло трябва да бъде повлияна от Светия Дух? Какви промени трябва да внесе Той в нея? Как тези промени би трябвало да се проявят, примерно, в отношението на църквата към местната общност?

3. Какво би могла да направи вашата съботноучилищна група, за да помогне на цялата ви църква да бъде по-възприемчива за действията и силата на Светия Дух?

Аз съм художничка и живея в България. Целият ми живот е бил посветен на изкуството, но когато започнах да наближавам времето за пенсиониране, разбрах, че вече няма да мога да се радвам на керамиката, която ми даваше толкова много радост. Като че ли повече нямах никаква надежда за бъдещето.

След това открих истинския път към Бога и сърцето ми отново се изпълни с надежда и любов. Започнах обаче да се питам как мога да споделя вярата си с моите колеги – художници, актьори, писатели, интелектуалци. Те бяха много по-интелигентни от мен. Ако се опитах да им проповядвам, едва ли някой би ме слушал. Молех се Бог да ми посочи път да споделя вярата си с тези влиятелни хора.

И тогава Бог ми даде поезията.

Още от детските си години пишех стихотворения, но те никога не са били на религиозна тематика. След като се молех за начин да споделя вярата си, думите на религиозна поезия започнаха да се изливат върху хартия. Издадох няколко стихосбирки. Когато приятелите ми ме питаха за моята вяра в Бога, започнах да им давам от стихосбирките. Писала съм за първото идване на Христос, за Второто пришествие, за потопа, почти на всяка тема от Библията.

Хората проявяваха любопитство защо изведнъж съм започнала да пиша на религиозна тематика. Разказвах как съм открила пътя си към Бога, споделях радостта си с околните.

Внезапно се разболях и бях приета в болница за около 20 дни. Докато бях там, споделях вярата си с хората, които идваха в моята стая. Болниците в България са едно доста тъжно място, но аз украсих стаята си, поставих Библията на масичката и едно красиво одеяло и възглавница на леглото. Докторите и сестрите забелязваха това и коментираха добре подредената стая. Разказвах им, че Бог е създал красив свят и ние трябва да пресъздаваме красотата дори и в най-трудните обстоятелства. Споделях вярата си с другите болни и с лекарите и сестрите. Давах на всеки от тях от моите стихосбирки и някои от тях поискаха да знаят повече за моята религия. Смятам да посетя тези жени отново и да продължим разговорите си от болницата.

Когато помолих Бог да ми открие начин за споделяне на вярата, Той ми даде точно това, от което се нуждаех.