Какво видяха в дома ти?

Емисари от Вавилон постетили цар Езекия в Юда, за да чуят “от първа ръка” за неговото чудодейно оздравяване. Езекия радостно посрещнал гостите и им предоставил обиколка на мунициите и огромното си съкровище. Когато си отишли, пророк Исая му задал проникновения въпрос: “Що видяха в къщата ти?” (Исая 39:4).

Какъв въпрос! Ами ако той беше зададен на нас? Какво са видели хората в дома ни? Какво са видели небесните ангели? Какво вижда всеки, прекрачил прага на дома ни? Какъв дух владее нашия дом? Може ли човек да долови уханието на молитвата? Има ли любезност, щедрост, любов? Дали някой, който си тръгва от дома ни, си мисли, че Исус е в този дом?

Нека посветим домашния си живот на Него и да търсим водителство, така че нашите домове да прославят Бога.

Писанието посочва, че пратениците са се интересували от чудодейното оздравяване на цар Езекия. Но Езекия явно е премълчал за опитността с изцелението. Той не подчертал нещата, които биха отворили сърцата на заинтригуваните посланици за познаването на истинския Бог. Поразителен е контрастът между неговата благодарност за оздравяването в глава 38 и мълчанието му за него в глава 39.

Бог го оставя, за да го изпита. Това държавно посещение е било най-забележителен случай и все пак никъде не е докладвано, че Езекия е потърсил специално ръководство за него в молитва от пророци или от свещеници. Нито пък Бог се е намесил. Оставен сам, далеч от очите на обществеността, без консултации със съветниците по национална сигурност, делото на Бога в живота му и в живота на неговия народ като че ли останало на заден план в ума му. Намерението на историка от 2 Летописи 32:31 може би е било да покаже колко лесно Божиите благословения могат да се приемат за даденост и колко склонни са получателите на Неговата милост да се почувстват себедоволни.

Всяко посещение в дома на християни е възможност за хората да научат от тях нещо за Христос.

Малко са посетителите, склонни да отворят разговор за духовните неща. Християните трябва да намерят начини, които да са достатъчно деликатни и подходящи за случая, за да споделят Благовестието.

Християните не са призовани да изтъкват материалния си просперитет или постижения, въпреки че могат да ги признаят като благословения от Бога. Те са призовани да “възвестяват превъзходствата на Този, Който ги е призовал от тъмнината в Своята чудесна светлина” (1 Петрово 2:9) или – ако трябва да използваме опитността на Езекия като символ – да заявят, че са умирали, но Христос ги е изцелил; че са били мъртви в греха, но Христос ги е възкресил и ги е поставил в небесните места (Ефесяни 2:4-6).

Най-естествените първи получатели на нашите усилия за споделяне на благовестието са хората в нашия дом. Няма по-важно мисионско поле от това.

Ентусиазиран разговор. Андрей отива отвъд простото споделяне на фактите; той урежда брат му Симон да се срещне с Исус. Един ентусиазиран разговор за Исус и представянето Му като Личност – каква простичка формула за споделяне на Благовестието с роднините у дома! След представянето Андрей отстъпва назад. Оттогава Исус и Петър имат вече собствени взаимоотношения.

Да помогнем на децата да намерят мястото на вярата в живота си. Децата в дома често могат да бъдат пренебрегнати като подходящи получатели на Благовестието. Родителите погрешно допускат, че децата просто попиват семейната духовност. Това не трябва да се приема за даденост. Въпреки че децата и младежите се учат от примера, който наблюдават, вярно е също така, че тези по-млади членове на Божието семейство се нуждаят от индивидуално внимание и възможност лично да бъдат запознати с Него. Второзаконие 6 гл. настоява на следното: трябва да се отделя внимание за най-ефективното религиозно възпитание. Трябва да се насърчават редовните духовни навици за лично и семейно богослужение в дома. За децата и младежите трябва да се отделят време и искрени усилия.

Рут е с Ноемин и в най-тежките моменти от живота й: когато тя се опитва да отпрати снахите си и – гневна и отчаяна – обвинява Бога за всичко, което счита за загуба (Рут 1:15, 20, 21). Няма по-красноречиво доказателство от свидетелството на Рут за факта, че младите могат да се срещнат със съвършения Бог и да Му се посветят дори и когато са се запознали с Него посредством един несъвършен човек.

Благословението да бъдеш родител християнин. В 1 Коринтяни Павел отговаря на новоповярвалите притеснени, че да останеш женен за невярващ брачен партньор може да е оскърбително за Бога или да оскверни тях и децата им. Не е така, казва Павел. Светостта на брака и неговата интимност трябва да продължат и след обръщането на единия от партньорите. Присъствието на един християнски партньор освещава другия и децата в семейството. Думата освещава трябва да бъде разбирана в смисъл, че, живеейки със своя християнски партньор, невярващият влиза в контакт с благословенията на благодатта.

Колкото и да е тежко за преживяване, невярващият партьор може да реши да напусне брака. Въпреки че последиците ще бъдат сериозни, милостивото Слово на нашия Бог, Който винаги държи на човешката свободна воля, е да го оставим да го направи. Вярващият “не е поробен на брачния закон” (1 Коринтяни 7:15).

Призовани да живеем в мир. Ясното предпочитание на Божието Слово е въпреки предизвикателствата на един духовно разделен дом, да се намери начин там да царува Христовият мир. Надеждата е бракът да остане непокътнат, да се дадат доказателства за триумфа на Благовестието сред трудностите и да бъде насърчен и утешен партньорът нехристиянин, с когото вярващият е една плът.

Любезността, непоклатимата вярност, смирено служене и милото свидетелстване от страна на вярващия създава най-благоприятната възможност за спечелване на нехристиянския партньор. Покорността в християнския брак възниква от почтителността към Христос (срв. с Ефесяни 5:21). Макар да е необходимо брачният партньор да се отнася с християнска покорност към невярващия, висшата му вярност винаги трябва де е към Христос. Верността му към Бога абячу не изисква от вярващия да страда от ръцете на брачен партньор насилник.

Новият Завет поставя ударението върху подражанието, като с това признава важната роля на личния пример в процеса на обучението. Хората са склонни да стават като този или това, което гледат. Този принцип се отнася за взаимоотношенията като цяло и особено в дома, където подражанието е най-често срещано. Децата подражават на родителите си, на братята и сестрите си. Брачните партньори често взаимно си подражават. Тази концепция ни предоставя важен ключ към разбирането как двойките и семействата могат да свидетелстват за Христос пред други двойки и семейства.

Силата на социалното влияние. Ние свидетелстваме чрез домовете си, когато предоставяме възможност на други да ни наблюдават и по някакъв начин да участват в домашните ни преживявания. Много хора просто не разполагат с добър пример за брачни или семейни взаимоотношения, на който да подражават. В нашите домове те могат да видят каква промяна внася духът на Христос. “Социалното влияние, пише Елън Уайт, е чудесна сила. Ние можем да го използваме като средство, за да помагаме на хората около нас” (По стъпките на Великия Лекар).

Когато семейства канят други семейства на обяд, за общуване или за изучаване на Библията, или когато заедно посещават програми за семейно благополучие, посетителите виждат добър образец. Проявата на взаимност, утвърждаване, общуване, разрешаване на конфликтите и посрещането на различията свидетелства за семейния живот в Христос.

Следвайте вярващи, които следват Христос. Всички човешки примери имат недостатъци; свидетелството на християнския дом не е образец на абсолютно съвършенство. Новозаветната идея за подражанието е призив хората да следват вярващи, които от своя страна следват Христос. Идеята е, че те ще схванат християнската вяра така, както я виждат демонстрирана в живота на другите, които са също толкова човеци и не непогрешими - като самите тях.

Гостоприемството посреща основните нужди на другия от почивка, храна и общуване. То е материален израз на себераздаващата се любов. Исус Христос придава теологична значимост на гостоприемството, когато поучава, че нахранването на гладните и напояването на жадните е акт на служене, извършен за Него (Матей 25:34-40). Използването на дома за служене може да варира от простото поканване на съседи на обяд до радикалното гостоприемство, при което се предоставя стая за някоя жертва на насилие. То може да включва обикновено приятелство, възможност за молитва с някого или провеждане на библейски часове. Истинското гостоприемство произлиза от сърцето на човек, които е бил докоснат от Божията любов и иска да изрази тази любов с думи и дела.

Понякога семействата се оплакват, че им липсва подходящо място, време и/или сили, за да предложат гостоприемство. Други се чувстват неудобно, неумело и несигурно да протегнат ръка отвъд познатото, за да се свържат с невярващи. Някои желаят да избегнат усложненията в живота си, които биха могли да възникнат от ангажирането им с другите хора. Много съвременни семейства объркват гостоприемството със забавлението.

Елън Уайт, гл. “Силно християнско свидетелство” и “Отношение към невярващ партньор” в кн. Дом и семейство; гл. “Служене в дома” в кн. По стъпките на Великия Лекар, гл. “Пратеници от Вавилон” в кн. Пророци и царе.

Силата на дома при евангелизирането. “Много по-силно от всяка проповед, която може да бъде изнесена, е влиянието на истинския дом над човешките сърца и живот... Нашата сфера на влияние може да ни се струва тясна, способностите ни – малки, възможностите ни – малобройни, постиженията ни – ограничени; и все пак имаме чудесни възможности посредством вярната употреба на нашия дом” (Елън Уайт, По стъпките на Великия Лекар).

1. Дали влиянието на нечий дом не ви е помогнало да вземете решение за Христос? Обсъдете как точно е станало това.

2. По какви практични начини бихте могли да послужите на някое семейство с невярващ брачен партньор?

3. Като група поговорете върху насилието в дома, действащо против вярата. Предложете възможни решения.

Личният живот на християните е средство за свидетелстване пред децата, пред невярващите брачни партньори, пред другите роднини и посетителите. Докато споделянето на вярата у дома може би никога няма да е така пълноценно, както бихме желали, или може би няма да доведе до обръщането на всички роднини и посетители, несъвършените членове на семейството се стараят да посочат пътя към един съвършен Спасител. Посредством щедро гостоприемство, изразено в името на Спасителя, те въвеждат в сферата на благодатта всички, с чийто живот влизат в съприкосновение.

Обичах да споделям вярата си с други и се чувствах неудовлетворен от това, че се занимавам с личния си бизнес. Почувствах, че Бог ме призовава да уча теология в адвентния университет в Порт-о-Пренс, Хаити.

Финансите обаче бяха проблем. Не можех да изкарам достатъчно, за да си плащам обучението и да се храня. Предадох тревогите си на Бога, концентрирах се върху евангелизаторската работа и Бог ме благослови.

Един ден вървях към дома и забелязах, че хората викат. Казаха ми, че дете е умряло. Майката и бащата ме допуснаха до детето, което беше на около четири години. То лежеше неподвижно и изстинало на леглото. Майката ми каза, че е било болно от два дена и е умряло съвсем наскоро. Вдигнах го и го прегърнах. Помолих се Бог да ми помогне, а след това прочетох Псалм 46. “Бог е прибежище и сила за нас, винаги изпитана помощ в напасти, затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила.” След това коленичих за молитва.

“Боже, представям себе си и това пред Тебе. Ти виждаш плачещото семейство. Ела при нас, Господи, и покажи на тези хора, че Ти си Бог, за да се прослави името Ти.”

Внезапно някой извика: “Продължавай да се молиш!” Почувствах леко движение в ръцете си. Детето бе живо! Молитвите ми се превърнаха в хваление и аз започнах да благодаря на Бога за живота на детето. То лежеше спокойно в ръцете ми, а аз продължавах да славя Бога. След това го върнах в ръцете на майка му.

Семейството ме попита какво ми дължа за това, че върнах детето им към живот. Силно изненадан, аз им казах, че не ми дължат нищо, а дължат на Бога своя живот и благодарността си. Той бе този, който спаси живота му. Поканих семейството да посети близката адвентна църква, за да чуе Божията вест.

Когато се върнах от евангелизационни събрания в южната част на Хаити, посетих семейството и започнах да им преподавам бибелейските уроци. Сега един от тях е адвентист.

Безпокоях се за парите, но Бог ми показа, че мога да му се доверявам за всяко нещо. Спрях да се безпокоя за сметките и Бог ми прати спонсор, който да ми помогне за учението. Истинни са библейските думи: “И Бог ще снабди всяка ваша нужда.”