Често пъти емоциите се считат за нещо проблематично и е препоръчително да бъдат избягвани. За някои хора емоциите са вътрешно ирационални и следователно добрият мъж или жена не биха носили определението „емоционални“. За някои представители на древногръцката философия идеята за „рационалния“ човек, който е (най-вече) или неподатлив на страсти, или владее емоциите си с помощта на хладнокръвния разум, се цени като идеал.

Необузданите емоции могат да бъдат проблематични – така е. Въпреки това Бог е създал хората със способността за емоции и в цялото Писание самият Бог е представен като изпитващ дълбоки емоции. Щом Бог може да изпита дълбоки емоции, както Библията многократно описва, тогава те не могат да бъдат по същността си лоши или ирационални – защото Богът на Библията е съвършено добър и притежава съвършена мъдрост.

Всъщност има красиви истини, които трябва да се извлекат от осъзнаването, че Божията любов към нас е дълбоко емоционална любов, но винаги с уговорката, че макар Божията любов (емоционална или друга) да е съвършена, тя не бива да се смята за идентична с емоциите, преживявани от хората.

Може би най-голямата любов, характерна за цялото човешко преживяване, е любовта на родителя към детето. Библията често използва образите от връзката родител-дете, за да опише удивителното Божие състрадание към хората, като подчертава, че Божието състрадание е експоненциално по-голямо дори от най-дълбокия и красив човешки израз на същата емоция.

Според тези текстове Бог се отнася към нас като към Свои възлюбени деца, като ни обича, както добрите баща и майка обичат децата си. И все пак, както обяснява Исая 49:15, дори една човешка майка може да „забрави сучещото си дете“ или „да не се смили над детето на утробата си“, но Бог никога не забравя Своите деца и състраданието Му никога не изчезва (Пл.Йерем. 3:22).

Тук трябва да отбележим, че еврейският термин raḥam, употребен за състрадание тук и в много други текстове, описващи Божията изобилна състрадателна любов, се смята, че произлиза от еврейския термин за утроба (reḥem). И така, както отбелязват изследователите, Божието състрадание е „нещо като майчина любов в утробата“. Наистина то е забележително по-дълбоко от всяко човешко състрадание, дори от това на майката към нейното новородено.

Според Йеремия 31:20 Бог гледа на Своя заветен народ като на Свой „драг син“ и „мило дете“ независимо от факта, че хората често се бунтуват срещу Него и Го наскърбяват. Въпреки това Бог заявява: „Сърцето ми се смущава за него“ и „наистина ще му покажа милост“. Терминът, преведен тук като милост, е същият, употребен по-горе за божествено състрадание (raḥam). Нещо повече, фразата „сърцето ми се смущава“ може да се преведе буквално като „вътрешностите ми реват“. Това описание е дълбоко интуитивният език на божествената емоция, обозначаващ изключителната дълбочина на Божията състрадателна любов към Неговия народ. Въпреки всичко, въпреки човешката невярност Бог продължава да дарява Своето изобилно състрадание и милост на Своя народ и го прави отвъд всички разумни очаквания.

Неизмеримите дълбини на Божията състрадателна любов към човечеството са изявени в книгата „Осия“. Бог заповядва на пророк Осия: „Иди, вземи си блудна жена и добий деца от блудство, защото земята с многото си блудстване се отклони от Господа“ (Осия 1:2). По-късно Осия, 11 глава описва взаимоотношенията на Бога с Неговия народ, но с метафората на баща, обичащ детето си.

Божията любов към Неговия народ е сравнена с нежната привързаност на родител към дете. Писанието използва образа на обучаването на малко дете как да ходи; вземане на любимото дете на ръце; лечение и осигуряване на препитание; и всякакви нежни грижи за Божия народ. Библията също така заявява, че Бог „носи“ Своя народ точно „както човек носи сина си“ (Второзаконие 1:31). „Поради любовта Си и милосърдието Си Той сам ги изкупи“ и „вдигна ги и ги носи през всички древни дни“ (Исая 63:9).

За разлика от непоклатимата вярност на Бога, Неговият народ многократно е неверен, като в крайна сметка отблъсква Бога и нанася осъждане върху себе си, и дълбоко наскърбява Господа. Бог е състрадателен, но това никога не е за сметка на справедливостта. (Както ще видим в един по-късен урок, любовта и справедливостта вървят ръка за ръка.)

Били ли сте някога толкова разстроени за нещо, че чак стомахът ви да се свие? Това е образът, използван за дълбочината на Божиите емоции спрямо Неговия народ. Образът на преобръщащото се сърце и разпаленото състрадание е идиоматичен език на дълбоките емоции и се употребява както от Бога, така и от хората.

Тази образност на разпалено състрадание (kamar) е употребена в случая с двете жени, отиващи пред Соломон, всяка от които претендира за едно и също бебе като за свое. Когато Соломон заповядва бебето да бъде разрязано на две (без намерение да нарани детето), ясно изпъква емоционалната реакция на истинската майка (3 Царе 3:26; срв. Битие 43:30).

В Новия Завет се употребява същата образност като в Стария за описание на Божието състрадание. Апостол Павел говори за Отец като за „Отец на милостивите и Бог на всяка утеха“ (2 Коринтяни 1:3). Освен това Павел обяснява в Ефесяни 2:4, че Бог е „богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби“.

В различни притчи самият Христос многократно употребява термините на интуитивната, разтърсваща емоция, за да изобрази състраданието на Отец (Матей 18:27; Лука 10:33; Лука 15:20). Същият език, който описва божественото състрадание в Стария и Новия Завет, се използва и в евангелията, за да изобрази състрадателните отговори на Исус към изпадналите в беда.

Отново и отново в евангелията се казва, че Христос е бил подбуден към състрадание спрямо хора в беда или в нужда. И Той не само изпитва състрадание, но и обръща внимание на човешките нужди.

И да, Исус също така плаче за народа Си. Човек може да си представи сълзите в очите на Христос, докато Той гледа към града – „Колко пъти съм искал да събера твоите чеда, както кокошката прибира пилетата си под крилата си, но не искахте!“ (Матей 23:37). Тук виждаме, че плачът на Христос съвпада много с този, описан по отношение на Бога в Стария Завет. Всъщност много библейски изследователи отбелязват, че образността на птица, грижеща се за малките си, е образност, използвана само за божествеността в древния Близък изток. Тук мнозина виждат препратка към образа във Второзаконие 32:11 на Бога като птица, която кръжи, защитава и се грижи за малките си.

Богът на Библията е „състрадателният Бог“. На еврейски Той е наречен el raḥum (Второзаконие 4:31). Терминът „el“ означава „Бог“, а raḥum е различна форма на корена за състрадание (raḥam). Все пак Бог е наречен не само състрадателният Бог, но и ревнивият Бог, el qana’. Както го изразява Второзаконие 4:24, „Господ, твоят Бог е огън поглъщащ, Бог ревнив [el qana']“ (Вж. Второзаконие 4:24; Второзаконие 6:15; Исус Навин 24:19; Наум 1:2.)

„Ревността“ на Бога често се разбира погрешно. Ако наричате някого ревнив съпруг или съпруга, вероятно нямате предвид това като комплимент. Терминът „ревност“ често има негативни конотации на много езици. Но в Библията божествената ревност не е свързана с отрицателни нюанси. Това е праведната страст на любящия съпруг към изключителната връзка със съпругата му.

Въпреки че има вид ревност, която е против любовта (1 Коринтяни 13:4), според 2 Коринтяни 11:2 има добра и праведна „ревност“. Павел я нарича „божествена ревност“ (2 Коринтяни 11:2). Божията ревност е само и винаги праведна и за нея може да се говори по-скоро като за пламенна любов на Бога към Неговия народ.

Божията пламенност (qana’) към Неговия народ произтича от дълбоката Му любов към народа. Бог копнее за изключителна връзка със Своя народ; само Той трябва да бъде негов Бог. И все пак често е описван като презрян любовник, чиято любов е несподелена (вж. Осия, 1-3 гл.; Йеремия 2:2; Йеремия 3:1-12). По този начин Божията „ревност“ или „страст“ никога не е непредизвикана, тя винаги е реакция спрямо неверността и злите хора. В Божията ревност (или „пламенна любов“) липсват негативните нюанси на човешката ревност. Никога не става въпрос за подозрителност, а винаги за точната праведна пламенност в името на изключителната връзка с Неговия народ и за доброто на хората.

Богът на Библията е състрадателен и пламенен и тези божествени емоции намират върховен пример в лицето на Исус Христос. Бог е съпричастен (срв. Исая 63:9; Евреи 4:15), дълбоко трогнат от скърбите на Своя народ (Съдии 10:16; Лука 19:41) и готов да изслушва, отговаря и утешава (Исая 49:10,15; Матей 9:36; Матей 14:14).

Копнеем да имаме връзка с хора, които са пример за любовта, описана в 1 Коринтяни 13:4-8. Но колко често се стремим да станем такива хора за другите? Не можем сами да станем дълготърпеливи и добри; не можем да се принудим да не бъдем завистливи, тщеславни, груби или егоистични. Не можем да съберем в себе си любов, която „всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“ и „никога не отпада“ (1 Коринтяни 13:7,8). Такава любов може да бъде илюстрирана в нашия живот само като плод на Светия Дух. И слава на Бога, че Светият Дух излива Божията любов в сърцата на тези, които чрез вяра са в Христос Исус (Римляни 5:5).

По какви практични начини, чрез Божията благодат и силата на Светия Дух, можем да отговорим и да отразим Божията дълбоко емоционална, но винаги съвършено праведна и рационална любов? Първо, единственият подходящ отговор е да се покланяме на Бога, Който е любов. Второ, трябва да отговорим на Божията любов, като активно проявяваме състрадание и добронамерена любов към другите. Не бива просто да се утешаваме в нашата християнска вяра, но трябва да бъдем мотивирани да утешаваме и другите. И накрая, трябва да признаем, че не можем да променим сърцата си, а само Бог е способен да го направи.

Така че нека молим Бога да ни даде ново сърце за Него и за другите – чиста и претворяваща любов, която издига доброто и премахва плявата отвътре.

Нека нашата молитва бъде: „Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всички, (…) за да утвърди сърцата ви непорочни в святост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всички Негови светии“ (1 Солунци 3:12,13).

„Всички, осъзнаващи голямата бедност на своята душа и чувстващи, че нямат нищо добро в себе си, могат да намерят праведност и сила, като гледат към Исус. Той призовава: „Елате при Мен, всички, които се трудите и сте обременени“ (Матей 11:28). Предлага ви да замените своята бедност с богатствата на Неговата благодат. Ние не сме достойни за Божията любов, но Христос, нашето изкупление, е достоен за нея и е способен напълно да спаси всички, които отидат при Него. Каквито и да сте били в миналото, колкото и да е отчайващо положението ви сега, ако дойдете при Исус такива, каквито сте слаби – безпомощни и отчаяни, нашият състрадателен Спасител ще ви посрещне отдалеч, ще ви прегърне с любов и ще ви облече с дрехата на праведността. Той ни представя пред Отец, облечени в бялата дреха на Неговия собствен характер. Застъпва се за нас пред Бога с думите: „Аз заех мястото на грешника. Не гледай към това заблудило се дете, а към Мен“. Ако Сатана говори против нашите души, като ни обвинява в грях и твърди, че сме негово завоевание, Христовата кръв говори с още по-голяма сила“ (Уайт, Е. Мисли от планината на благословението. Стр. 8, 9 – англ. изд.)

Пиян мъж заговорил 21-годишната мисионерка в градския автобус и се опитал да я прегърне и целуне. Докато тя се борела с неговата настъпателност, другите пътници гледали в противоположната посока, докато една възрастна жена не извикала нещо на шофьора на автобуса. Автобусът спрял, след което под ръководството на възрастната жена няколко пътници изхвърлили мъжа навън. Тя се приближила до хлипащата мисионерка, потупала я по ръката и казала нещо, което мисионерката не могла да разбере.

Това бил кошмарът, с който Джоан (Парк) Ким като че ли се сблъсквала почти всяка седмица в Монголия. Било началото на 90-те години на миналия век и тя била неомъжена американка, служеща като една от първите мисионерки на адвентистите от седмия ден в бедна, посткомунистическа Монголия.

При друг случай пиян съсед по погрешка взел апартамента на Джоан за своя. Той ритнал паянтовата ù дървена врата с тежките си ботуши и започнал да я бие. Джоан грабнала една метла и пищейки, отвърнала на удара. Това била изгубена битка, докато Джоан не използвала метлата, за да почука по тавана, и нейните колеги мисионери, семейна американска двойка, чули от апартамента си на горния етаж и се втурнали да я спасят.

Последната капка за Джоан преляла, когато тя и друга мисионерка чакали на автобусна спирка в покрайнините на Улан Батор, столицата на Монголия. Една майка ги била поканила на първото подстригване на детето ù, което било повод за голямо тържество в Монголия. На Джоан било казано да чака на автобусната спирка, защото никога нямало да може да намери дома им по немаркираните улици, така че тя и другата мисионерка седнали на бордюра и зачакали майката да пристигне.

Тогава до тях седнали четирима пияни мъже и се опитали да прегърнат и целунат Джоан.

Джоан и другата мисионерка се отдалечили, но мъжете ги последвали. Всички на препълнената автобусна спирка гледали отстрани. Мъжете завлекли жените до някаква пуста уличка. Джоан крещяла, ритала и се борела, но не можела да се справи с четиримата мъже. Тогава мъжете блъснали жените на земята. Джоан си помислила, че това е краят.

Изведнъж лицата на мъжете пребледнели. Те се обърнали и избягали.

Джоан се огледала, за да види кой е дошъл да ги спаси. Нямало никой. В този момент тя разбрала, че мъжете сигурно са видели ангел.

Тази мисионска история ни помага да погледнем отблизо към американската мисионерка Джоан (Парк) Ким, спомогнала за основаването на делото на адвентистите от седмия ден в посткомунистическа Монголия и продължаваща да служи като мисионер там. Можете също така да участвате в мисионската работа чрез дарението за Тринадесетата събота за това тримесечие, част от което ще помогне за откриването на център за отдих, където децата могат да израстват духовно, умствено, социално и физически в Улан Батор, Монголия. Прочетете повече за Джоан следващата седмица.