Защо Йоан е написал своето Евангелие? Дали за да изтъкне чудесата на Исус? Или да подчертае някои конкретни Негови учения? Каква е причината да запише това, което е написал?

Под влиянието на Светия Дух Йоан обяснява защо. Казва, че макар да могат да се напишат много неща за живота на Христос (Йоан 21:25), включените от него истории имат за цел следното: „да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име“ (Йоан 20:31).

През тази седмица ще разгледаме някои от първите чудеса на Исус – от превръщането на водата във вино на сватбата до възвръщането на здравето на един много болен син и изцеляването на мъжа в къпалнята Витесда.

Йоан нарича тези чудеса „знамения“. Той няма предвид нещо като пътни знаци, а по-скоро необясними събития, сочещи към една по-дълбока реалност: Исус като Месия. Във всички тези разкази виждаме примери за хора, проявяващи вяра. Техният пример ни кани да направим същото.

Когато виждат Исус да извършва чудото, при което превръща водата във вино, това помага на учениците да вземат решение да Го последват. То не би могло да е нещо друго освен могъщо знамение, посочващо, че е изпратен от Бога, нали? Сигурно още не са били готови да разберат, че Той е Бог.

Мойсей е водил израилтяните и ги е извел от Египет с много „знамения и чудеса“ (Второзаконие 6:22; 26:8). Него е използвал Бог, за да освободи Израил от египтяните. Той, в известен смисъл, е бил техният „спасител“.

Чрез Мойсей Бог пророкува, че ще дойде пророк като него. И Израил трябва да Го слуша (Второзаконие 18:15; Матей 17:5; Деяния 7:37). Този „пророк“ е Исус и в Йоан, 2 глава извършва първото Си знамение, което сочи назад към избавлението на израилтяните от Египет.

Река Нил е била ключов източник на блага и божество за египтяните. Една от язвите е била насочена към реката – превръщането на водите в кръв. В Кана Исус извършва подобно чудо, но вместо да превърне водата в кръв, я превръща във вино.

Водата идва от шест делви, използвани за очистване в юдейските ритуали, което свързва чудото още по-тясно с библейската тема за спасението. Като разказва случката с превръщането на водата във вино и така ни връща към Изхода, Йоан посочва Исус като нашия Избавител.

Какво мисли настойникът на тържеството за неферментиралото вино, осигурено от Исус? Той наистина се изненадва от качеството на питието и тъй като не знае за извършеното от Христос чудо, си мисли, че са задържали най-доброто вино за накрая.

Гръцката дума oinos се употребява както за пресен, така и за ферментирал гроздов сок (Адвентен библейски речник, с. 1177 – англ. изд.). Елън Уайт заявява, че сокът, създаден чрез чудото, не е бил алкохолен (Копнежът на вековете. Гл. „Сватбеното тържество“). Несъмнено хората, които са разбрали какво се е случило, са били удивени.

През цялото Си земно служене Исус извършва чудеса, въз основа на които хората повярват в Него. Йоан записва тези чудеса, за да могат и други да повярват в Спасителя.

Когато разказва за второто знамение на Исус в Галилея, Йоан насочва към първото знамение на сватбата в Кана. Сякаш казва: Знаменията, които извърши Исус, ще ви помогнат да осъзнаете кой е Той. След това добавя: „Това второ знамение извърши Исус, когато отново дойде от Юдея в Галилея“ (Йоан 4:54).

На пръв поглед отговорът на Исус на молбата на царския чиновник изглежда малко грубоват. Обаче този царски служител е превърнал изцелението на сина си в критерий, за да повярва в Исус. Христос прочита в сърцето му и посочва духовната болест, която е по-дълбока от сериозната болест на сина му. Като гръм от ясно небе мъжът изведнъж осъзнава, че духовната му нищета може да коства живота на сина му.

Важно е да разберем, че сами по себе си чудесата не доказват, че Исус е Месия. И други са вършили чудеса. Някои са били истински пророци, други – не. Чудесата само разкриват съществуването на свръхестественото, но сами по себе си не означават, че Бог е техен автор. Сатана може да върши „чудеса“, ако чрез думата „чудо“ имаме предвид свръхестествени действия.

В мъката си царският чиновник се оставя на милостта на Исус, като Го умолява да изцели сина му. Отговорът на Исус е насърчителен. Той казва: „Иди си; синът ти е жив“ (Йоан 4:50). Глаголът „е жив“ е в сегашно време на гръцки. Тази употреба се нарича „бъдещо сегашно време“, в което за бъдещо събитие се говори с такава сигурност, сякаш вече действително се е случило. Мъжът не хуква към къщи, но с вяра в Исус си отива на другия ден – и установява, че точно когато Той е изрекъл онези думи, треската е напуснала сина му.

Каква силна причина за вяра в Спасителя!

Следващото знамение, записано от Йоан, се разиграва в къпалнята Витесда (Йоан 5:1-9). Вярвало се е, че ангел раздвижвал водата и първият болен, който влезел, щял да се излекува. Затова до портите на къпалнята се събирали тълпи от болни, които се надявали да бъдат изцелени следващия път. Исус отива в Йерусалим и когато минава край къпалнята, вижда чакащата тълпа.

Каква гледка трябва да е било това! Всички онези хора, някои от тях доста болни, очакващи толкова отдавна изцеление във водата, което така и не идвало. Каква чудесна възможност за Исус!

Когато някой е болен от дълго време, болестта се превръща в естествено състояние на нещата и колкото и странно да изглежда, човек може се бои, че недъгът ще изчезне. В отговора си мъжът намеква, че иска да бъде изцелен. Проблемът е, че търси решението на погрешно място – докато Този, Който е създал краката на човека, стои точно пред него. Мъжът не осъзнава много кой му говори, въпреки че след изцелението може да е започнал да разбира, че Исус е по-специална Личност.

„Исус не поиска от този страдалец да прояви вяра в Него. Той просто каза: „Стани, вземи постелката си и ходи“. Но вярата на мъжа се хвана за това слово. Всеки нерв и мускул се зареди с нов живот и осакатените крайници се задвижиха като здрави. Без никакво съмнение той задейства волята си да се подчини на заповедта на Христос и всичките му мускули реагираха на тази воля. Скачайки на крака, установи, че се движи. (…) Исус не му беше дал никаква увереност за помощ от Бога. Човекът можеше да се усъмни и да изгуби единствената възможност за изцеление. Но той повярва в словото на Христос и когато започна да действа според него, получи сила“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С. 202, 203 – англ. изд.).

Знаменията и чудесата сами по себе си не доказват, че нещо е от Бога. Но от друга страна, когато са от Бога, е опасно да ги отричаме.

Когато Исус се разкрива пред изцеления мъж, последният веднага казва на религиозните водачи, че го е излекувал Христос. Бихме си помислили, че те веднага ще прославят Бога, но вместо това те „гонеха Исус, защото вършеше тези неща в събота“ (Йоан 5:16).

В събота се е допускало лечение само на спешни случаи. Този мъж е бил инвалид от 38 години, затова изцелението му едва ли е било спешен случай. Защо тогава е било необходимо да взема постелката си? Човек би си помислил, че някой, който има силата от Бога да извърши такова чудо, също ще знае дали е допустимо да се носи постелка до дома в съботен ден. Явно е, че Исус се опитва да ги насочи към по-задълбочено разбиране на библейските истини, отвъд създадените от хората правила и постановления, които в някои случаи задушават истинската вяра.

Как е възможно тези религиозни водачи да бъдат толкова заслепени? Вероятният отговор е, че е така заради покварените им сърца, фалшивото вярване, че Месия ще ги избави от Рим веднага, властолюбието и непредаденото на Бога сърце. Всичко това ги кара да отхвърлят истината, която стои точно пред очите им.

Чудото в къпалнята Витесда създава отлична възможност Йоан да подчертае кой е Исус. Евангелистът отделя девет стиха, за да опише чудото, а около 40 стиха, за да опише Този, Който го извършва.

Йоан 5:18 може да е малко смущаващ стих, защото сякаш казва, че Исус нарушава съботата. Обаче ако се вгледаме малко по-надълбоко, Исус твърди, че „работата“ Му в събота съответства на връзката Му с Отец. Бог не спира да крепи вселената в събота. Затова действието на Исус в този ден е част от свидетелството Му, че е равен на Бога. Религиозните водачи Го преследват заради предполагаемото нарушаване на съботата и заради твърдението Му за равенство с Бога.

Исус защитава действията си в три стъпки. Първо, обяснява тясната Си връзка с Отец (Йоан 5:19-30). Показва, че Той и Отец действат в съгласие до такава степен, че има властта както да съди, така и да възкресява мъртви (Йоан 5:25-30).

Второ, Исус призовава в бърза последователност четирима „свидетели“ в Своя защита: Йоан Кръстител (Йоан 5:31-35), чудесата, които върши (Йоан 5:36), Отец (Йоан 5:37,38) и Писанието (Йоан 5:39). Всеки от тези „свидетели“ защитава Неговите твърдения.

Накрая, в Йоан 5:40-47 Исус излага пред обвинителите Си тяхното собствено осъждане, като разкрива разликата между Неговото служене и тяхната себичност. Това осъждане, казва Той, ще дойде от Мойсей (Йоан 5:45-47) – този, върху когото възлагат надеждите си.

„Исус не му беше дал никаква увереност за помощ от Бога. Човекът можеше да се усъмни и да изгуби единствената възможност за изцеление. Но той повярва в словото на Христос и когато започна да действа според него, получи сила.

Със същата вяра можем да получаваме духовно изцеление. Чрез греха сме се откъснали от Божия живот. Душите ни са парализирани. Не можем от само себе си да живеем осветен живот, както недъгавият човек не беше способен да ходи. (…) Нека тези отчаяни, борещи се хора да погледнат нагоре. Спасителят се привежда над изкупените с кръвта Му и казва с неизразима нежност и жалост: „Искаш ли да оздравееш?“. Той заповядва да бъдете здрави и спокойни. Не чакайте да почувствате, че сте изцелени. Повярвайте в думите Му и те ще се изпълнят. Отдайте волята си на страната на Христос. Пожелайте да Му служите и когато започнете да действате според словото Му, ще получите сила. Какъвто и да е лошият навик или непреодолимата страст, които заради продължително задоволяване са оковали душата и тялото, Христос може и силно желае да ви освободи от тях. Той ще придаде живот на душата, която е „мъртва в беззаконията си“ (Ефесяни 2:1). Ще освободи пленника, който е окован от слабости и беди, както и оковите на греха“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С. 203 – англ. изд.).

„Исус отхвърли обвинението в богохулство. Властта Ми, каза Той, да върша това, в което ме обвинявате, идва от факта, че Аз съм Божият Син, едно с Бога по естество, воля и цел“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С. 208 – англ. изд.).

Мистериозна тежест надвиснала над дървеното бунгало, докато осем момичета от Аляска се приготвяли да си лягат първата вечер в лагер „Поларис“, адвентен летен лагер в Югозападна Аляска. Всички момичета я усетили. Почувствали я и двете ръководителки в бунгалото. Изпитали дълбоко усещане за нещо зло и вредно.

Една от ръководителките, 21-годишната Рейчъл, била изтощена физически, но не можела да заспи. Тя почувствала присъствие на зли ангели повече от обикновено. Мислела за осемте девойки в бунгалото. Много от тях били преживели малтретиране, самонаранявали се и се борели с наркотици. Чичото на едно от момичетата бил шаман.

Рейчъл станала и разбутала огъня в малката черна печка. Дори през август летните нощи в Аляска са мразовити. Започнала да си пее за Исус. Срамежлива по природа, тя не обичала да пее освен насаме със себе си. Но от устните ѝ избликнала песен. Докато пеела, Рейчъл проверявала всяко легло и се молела за всяко момиче. Накрая те заспали.

След това Рейчъл пеела всяка вечер и се молела с момичетата.

Една вечер, докато проверявала децата, тя попитала едно момиче дали има някакви нужди за молитва. „Да, искам да се моля да бъда в безопасност и защитена“ – казало момичето.

„В безопасност от какво?“ – попитала Рейчъл.

Момичето казало, че в тъмното предишната нощ някой я бил сграбчил за гърлото. Докато се опитвала да диша, се появила ярка светлина и невидимото същество отпуснало хватката си. В ярката светлина имало един ангел и той ѝ казал: „Не бой се“. Веднага почувствала дълбок мир. Заспала и не разказала за случката на никого, докато не заговорила с Рейчъл.

След като Рейчъл се помолила с нея, момичето започнало да се интересува повече от Исус през останалата част от лагера. Тя била мълчалива и не говорела много. Но в сърцето ѝ било посято семенцето на вярата.

Рейчъл много се зарадвала, когато няколко години по-късно това момиче се върнало в лагера, за да се обучава за служител.

Рейчъл Карл, която сега преподава в едно адвентно училище в Ситка, Аляска, все още помага като доброволец в лагер „Поларис“, мястото, където била свидетел на реалната велика борба между доброто и злото като млада ръководителка.

„Работата в Поларис ми показа, че има хора в Съединените щати, които не познават Исус – казва тя. – Работата в този лагер ме накара да реша да стана учител в Аляска“.

Благодарим ви за даренията от тринадесетата събота на 2015 г., които помогнаха за ремонта и разширяването на лагер „Поларис“, за да го посещават повече деца. Част от даренията от тринадесетата събота на това тримесечие ще помогне за откриване на център за влияние в Адвентната църква в Бетел, Аляска. Тази църква изпраща местни деца в лагер „Поларис“ всяка година.