Тайната на евангелието

В Ефесяни, 3 глава Павел започва с тема, която вече е засегнал по-рано: „а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христос Исус чрез благовестието“ (Ефесяни 3:6). И въпреки че това може да не е голяма изненада за църквата днес, съставена предимно от езичници, то е нещо, което е изглеждало радикално ново за много от читателите му по онова време.

След това Павел продължава вдъхновените си думи, като апостолът размишлява върху пламенния си стремеж да проповядва евангелието на Исус на езичниците.

Научаваме също за настоящите му трудности при разширяването на това служение – трудности, които включват и престой в римски затвор.

Разбираме и за неговия ангажимент към тайната в самото сърце на евангелието – тайната, че в църквата езичниците са равни на своите еврейски братя и сестри. Преживяваме неговото вълнение за църквата и нейната космическа мисия. Слушаме го как се моли, прославяйки Бога за това, че изявява Своята благодат чрез църквата.

Накратко, ние сме вдъхновени да се присъединим към Павел в неговия пламенен стремеж към евангелието.

Ефесяни, 3 глава показва интересна структура. Павел започва главата със следните думи: „Затова аз, Павел, затворник за Исус Христос заради вас, езичниците“ (Ефесяни 3:1). След това се впуска в дълго отклонение, фокусирано върху работата му като апостол сред езичниците (Ефесяни 3:2-13). Когато изяснява въпроса, той се връща към първоначалния си ход на мисли, като повтаря думата „затова“ (Ефесяни 3:14), а стихове 14-21 представят неговия прекъснат молитвен доклад.

В Ефесяни 3:1 Павел определя себе си като „затворник за Исус Христос“ – неговият начин да посочи, че дори да живее в римски плен и да изглежда, че е под властта на Римската империя, има по-дълбока, божествена цел, която се осъществява в живота му. Той не е затворникът на Рим, а „затворникът за Исус Христос“! (срв. Ефесяни 4:1)

Когато Павел споменава своите „неволи“ (Ефесяни 3:13) и по-късно оковите си (Ефесяни 6:20), с това загатва, че не се намира под сравнително удобен домашен арест (срв. Деяния 28:16), а е в затвора. Да бъдеш в затвор през I век, и то в римска тъмница, е особено предизвикателство. Римската империя не разполага с добре организирани затвори със санитарни помещения и редовно хранене. Всъщност Империята няма голяма нужда от затвори, тъй като лишаването от свобода не се използва като средство за наказание. Хората са хвърляни в затвора само докато чакат процес или екзекуция. От затворниците се очаква да се грижат за себе си и те зависят от своите роднини и приятели, които трябва да задоволяват хранителните и другите им нужди.

Притесненията на Павел може би са били фокусирани върху емоционалното въздействие на неговото лишаване от свобода върху вярващите, тъй като да бъдеш затворник е било изключителен социален позор в контекста на културата на честта и срама. Може би се е опасявал, че някои ще попитат: „Как е възможно Павел да е апостол и пратеник на възвишения Христос и същевременно да е презрян затворник?“. Затова преформулира своето лишаване от свобода, като помага на вярващите да гледат на него като на част от Божия план. Той страда за тях („моите неволи заради вас“) и това, което изглежда като източник на срам, всъщност ще се окаже за тяхна „слава“ (Ефесяни 3:13).

Докато изучавате Ефесяни 3:1-6, обърнете внимание на следното:

Първо, Павел пише тази част от писмото специално до вярващите от езичниците в домашните църкви в Ефес (Ефесяни 3:1).

Второ, Павел твърди, че е получател на нещо, което нарича „настойничеството на Божията благодат“, дадено му „за вас“, за вярващите от езичниците (Ефесяни 3:2). Това настойничество или това служение на благодатта е начинът, по който Павел описва задачата, поверена на него, да проповядва евангелието („Божията благодат“) на езичниците (срв. Ефесяни 3:7,8).

Трето, Павел заявява, че му е била разкрита тайна – тема, за която той вече е писал в писмото (вж. по-специално Ефесяни 1:9,10; 2:11-22), „тайната на Христос“ (Ефесяни 3:3,4). Апостолът не желае да бъде разбиран като изобретател на евангелието, но все пак отправя претенцията, че Бог му е дал служение, което да прогласява.

Четвърто, Павел не е единственият, получил напреднало откровение за тази тайна, тъй като Духът я е разкрил и на Христовите „свети апостоли и пророци“ по начин, който превишава откровението за Божия план при по-ранните поколения (Ефесяни 3:5). Терминът пророци тук вероятно се отнася до тези, които притежават и упражняват дарбата на пророчество сред раннохристиянски домашни църкви, а не пророците от Стария Завет. Тайната, която някога е била скрита, сега се е превърнала в това, което бихме могли да наречем „обществена тайна“. Накрая той обяснява каква е тази тайна: „Езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христос Исус чрез благовестието“ (Ефесяни 3:6).

Павел пламенно проповядва евангелието и особено начина, по който то е изразено в църквата, съставена както от евреи, така и от езичници. Тези две групи са станали градивните елементи на Божията нова общност, Неговият нов вид човечество, църквата (вж. Ефесяни 2:14-16). Бихме могли да кажем, че сега те са преобразени от врагове в „сънаследници“, „сътелесни“ (включени в едно тяло – тялото на Христос) и „съучастници“ в евангелското обещание (вж. Ефесяни 3:6).

Павел отново твърди, че е „служител“ чрез „дара на Божията благодат“ (Ефесяни 3:7; срв. Ефесяни 3:1). Този дар, подобно на самото евангелие, не се дава заради стойността на получателя, а чрез Божията благодат. Павел подчертава тази идея, описвайки себе си като „най-нищожния от всички светии“ (Ефесяни 3:8).

Има интересно развитие в разбирането на Павел за самия себе си, което се забелязва, докато преминаваме през писмата му по реда на написването им. В началото той претендира за статута на божествено назначен апостол (Галатяни 1:1). По-късно обаче се представя като „най-нищожния от апостолите“ и „не съм достоен и апостол да се нарека“ (1 Коринтяни 15:9). Тук в „Ефесяни“ той вижда себе си като „най-нищожния от всички светии“ (Ефесяни 3:8). И накрая описва себе си като „главния“ или „най-лошия“ от грешниците (1 Тимотей 1:15).

Може би така описаната линия на мислене от Павел би помогнала да се обясни онзи известен цитат от Елън Уайт: „Кол­ко­то по-бли­зо ид­ва­те до Исус, тол­ко­ва по-греш­ни ще из­г­леж­да­те в соб­с­т­ве­ни­те си очи; за­що­то ду­хов­но­то ви зре­ние ще ста­ва все по-чис­то и ва­ши­те не­съ­вър­шен­с­т­ва ще се виж­дат все по-яс­но и в явен кон­т­раст с Не­го­во­то съ­вър­ше­но ес­тес­т­во“ (Пътят към Христос. Стр. 64 – англ. изд.).

После Павел продължава. В Ефесяни 3:1 той пише: „Така че на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога“. Кои са „началствата и властите в небесните места“, споменати тук? Как църквата им известява Божията „многообразна“ или разностранна мъдрост? Въпреки че Ефесяни 3:10 не описва естеството на властите, изглежда, е най-добре да ги приемем като злите сили, описани по-подробно в Ефесяни 6:11,12. Ако е така, съставът на църквата, обединяваща евреи и езичници като някога много разделени части от човечеството, се превръща в звънтящо напомняне на демоничните „управници и власти в небесните места“ за Божия план за бъдещето „да се събере в Христос всичко – това, което е небесно и земно“ (Ефесяни 1:10). Те са уведомени, че Божият план е в ход и гибелта им е сигурна. Самото естество на обединената църква е сигнал за окончателното им поражение.

Зад превода на Ефесяни 3:14,15 стои важна игра на думи. Когато Павел казва, че се прекланя пред „Отца на нашия Господ Исус Христос, от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята“, той изследва фонетичната връзка между гръцката дума за баща, patēr, и гръцкия термин за семейство, patria. В „Ефесяни“ Павел славослови всеобхватния характер на Божия план за спасение, който включва всички неща (Ефесяни 1:9,10) за всички времена (Ефесяни 1:21). И тук той твърди, че „всеки род на небето и на земята“ принадлежи на „Бащата“. Всяко семейство (patria) води името си от бащата (patēr). Това е много добра новина!

Помислете върху следната мисъл: вашето семейство, въпреки неговите несъвършенства и недостатъци, принадлежи на Бога. Вашето семейство не е в жестоката хватка на съдбата, а в грижовните Божии ръце. Бог обича несъвършените семейства. Те носят божественото име; носят белега на Неговата собственост.

В Ефесяни 3:16-19 Павел моли Бога да даде на вярващите изобилно духовно преживяване, белязано от вътрешна сила чрез присъствието на Духа (Ефесяни 3:16), интимна близост с Христос, описан като обитаващ вътре в тях (Ефесяни 3:17) и установена, сигурна духовна идентичност („вкоренени и основани на любовта“, Ефесяни 3:17).

Тъй като Павел се стреми да прослави Бога за огромния обхват на благословенията, предлагани на вярващите, той включва не три измерения, а четири – „широчина и дължина, височина и дълбочина“ (Ефесяни 3:18). Не посочва ясно за какво се отнасят тези измерения, въпреки че те очевидно описват огромния размер на нещо важно. Това се оказва интересна загадка за изучаващите Библията. Дали тези измерения описват Божията мъдрост (срв. Йов 11:5-9, където се използват четири измерения), Божията сила (срв. Ефесяни 3:16,17) или може би духовния храм от Ефесяни 2:19-22 (срв. Йезекиил 43:13-16, който използва четири измерения; Амос 7:7,8; Откровение 11:1,2)? Може би е най-добре да разглеждаме тези четири измерения като описващи необятността на „Христовата любов“ (Ефесяни 3:19), разглеждайки фразата „да разберете (...) широчината и дължината, височината и дълбочината“ (Ефесяни 3:18) като паралел на следващата фраза, „да познаете Христовата любов“ (Ефесяни 3:19; срв. Римляни 8:35-39). Както и да разглеждаме думите му, те са добра новина.

Павел е записал своите молитви за вярващите (Ефесяни 3:14-19). Сега той се моли прямо и със сила. Славословието му повдига два въпроса:

1. Дали пасажът издига неуместно църквата, поставяйки я наравно с Христос, във фразата „нему да бъде слава в църквата и в Христос Исус“ (Ефесяни 3:21)? Въпреки че Павел проявява голям интерес към църквата в „Ефесяни“, ясно е, че Христос е Спасителят на църквата, тъй като Той е Този, Който живее в сърцата на вярващите (Ефесяни 3:17). В славословието Павел прославя Бога за спасението, предложено на църквата чрез Христос Исус.

2. Изразът „във всички родове отвека довека“ (Ефесяни 3:21) описва ли някакво безкрайно, земно бъдеще за църквата, като завръщането на Христос бива отложено? „Посланието към ефесяните“ разкрива едно силно очакване за бъдещето. Например Ефесяни 4:30 гледа към „деня на изкуплението“. Също така вярващите ще изпитат безграничната, суверенна сила на Христос „не само в този свят, но и в бъдещия“ (Ефесяни 1:21). Славословието на Павел трябва да се чете като празнуване на безкрайната сила на Христос, упражнявана в ползва на вярващите.

Поглеждайки назад към втория молитвен доклад на Павел (Ефесяни 3:14-21; срв. Ефесяни 1:15-23), виждаме как апостолът намира сила в космическия обхват на грижите на Отец (Ефесяни 3:14,15), присъствената готовност на Светия Дух (Ефесяни 3:16), партньорството на самия Христос (Ефесяни 3:17) и неизмеримостта на безграничната любов на Спасителя (Ефесяни 3:18,19). Това е толкова вярно, че той си представя вярващите, изпълнени „с цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:19) и ознаменува тези духовни реалности в хваление, като и този път се удивлява на изобилието на Божията сила, предложена на светиите (Ефесяни 3:20,21).

Всеки път, когато почувстваме натиска на проблемите, изкушенията или съмненията, можем да се обърнем към този жив разказ за молитвите на Павел. Затвореният апостол издига нашето виждане до големия хоризонт на Божиите цели и благодат, като ни напомня, че каквито и да са настоящите обстоятелства, ние сме участници в Божия върховен план (Ефесяни 1:9,10) и Неговата сила действа в нас.

„Как бихме могли да хармонизираме своето слабо духовно състояние с посланието на изучавания текст [Ефесяни 3:14-19], описващ пълнотата на знанието, което притежаваме като своя привилегия? Как може Небето да гледа на нас, които сме имали всички духовни и временни предимства, за да можем да израстваме в благодатта, когато не сме подобрили способностите си? Апостолът не е написал тези думи, за да ни дразни, да ни заблуждава или да повиши очакванията ни само за да се разочароваме от своите опитности. Той пише тези думи, за да ни покаже какви можем и трябва да бъдем, ако искаме да станем наследници на Божието царство. Как да бъдем сътрудници на Бога, ако имаме закърняла опитност? Познаваме привилегията на християните и трябва да търсим това дълбоко, духовно разбиране на Божиите неща, което Господ е пожелал да имаме.

Наистина ли вярваме в Библията? Наистина ли вярваме, че можем да достигнем познанието за Бога, представено пред нас в този текст? Вярваме ли на всяка дума, която излиза от Божиите уста? Вярваме ли на думите, изречени от пророци и апостоли, от Исус Христос, Който е Авторът на цялата светлина и благословения и в Когото обитава цялото богатство и пълнота? Наистина ли вярваме в Бога и в неговия Син?“ (Уайт, Е. Адвент Ревю енд Сабат Хералд, 1 октомври 1889 г.)

Същата нощ Алмира се събудила след поредния кошмар и тогава решила да посети адвентната църква следващата събота. Сутринта обаче си помислила: „Не съм християнка, не мога да отида там.“ През нощта отново имала кошмар и пак се зачудила какво да направи. В събота отишла в адвентната църква.

След няколко седмици родителите й разбрали, че ходи на църква всяка събота и й забранили да стъпва там. Други роднини също научили и започнали да я умоляват да не ходи там. Съседите я виждали да крачи към църквата и нарочно излизали от апартаментите си, за да й се карат. Посещението на църквата се превърнало в една доста неприятна битка всяка събота. Алмира обаче харесвала богослуженията и продължила да ги посещава. Там учела за Исус и намирала мир в Него.

Вкъщи демоничното присъствие упорствало. Духът идвал всяка нощ. Алмира започвала да се моли на глас: „В името на кръвта на Исус Христос, защити ме от Сатана, за да мога да заспя.“ Цели три месеца се молела с тази молитва всяка нощ. Молитвите прогонвали духа, но тя продължавала да се страхува.

Разказала на адвентния пастор за страховете си и той я посъветвал да чете Библията на глас. Всеки път, когато усещала духа, отваряла Библията на Исая 43 гл. Особено много харесвала обещанието: „А сега, така казва Господ, Творецът ти, Якове, и Създателят ти, Израилю: Не бой се, защото Аз те изкупих, призовах те по име; Мой си ти. Понеже ти бе скъпоценен пред очите Ми и почетен, и Аз те възлюбих, затова ще дам човеци за тебе, и племена за живота ти” (Исая 43:1-4).

Намирала утеха и в Исая 49:24, 25, където е записано: „Нима може да се отнеме користта от силния или да се отърват пленените от юнак? Но Господ така казва: Пленниците на силния ще се отнемат и користта ще се отърве от страшния; защото Аз ще се съдя с оня, който се съди с тебе, и ще спася чадата ти.“

Една нощ изповядала всичките си грехове пред Исус. След това спала по-добре от всякога преди.

Накрая Алмира престанала да се страхува. Когато четяла Библията и се молела, духът винаги я напускал. Осъзнала, че макар и духът да е по-силен от нея, Исус е по-силен от него.