Награди за верността

Въпреки че никога не бихме могли да спечелим спасението си, Библията използва очакваната награда като мотивация за верен живот на незаслужилите получатели на Божията благодат, тъй като в крайна сметка всичко, което получаваме, винаги и единствено е по Божия благодат.

Както пише Давид: „Законът Господен е съвършен, възвръща душата; изявлението Господне е вярно, дава мъдрост на простия; повеленията Господни са прави, веселят сърцето; заповедта Господня е светла, просвещава очите; страхът от Господа е чист, пребъдва до века; отсъжданията Господни са истинни и без изключение справедливи. Желателни са повече от злато, повече от изобилие чисто злато, и по-сладки от мед и от капките на медена пита. Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; в опазването им има голяма награда” (Псалми 19:7-11).

На различни места Библията говори за нашите награди, за това, което ни е обещано чрез Христос след Второто пришествие, когато това злощастно отклонение с греха е веднъж завинаги приключило. Какво ни е обещано и каква гаранция имаме, че ще получим обещаното?

Божията награда за Неговите верни чеда е уникална и – също като много други духовни неща – може да се простира отвъд ограниченото ни разбиране. „Човешкият език не е в състояние да опише наградата на праведните. Тя ще бъде разбрана само от онези, които я видят. Ограниченият смъртен ум не може да схване славата на Божия рай“ (Уайт, Е. Великата борба. С. 674 – англ. изд.).

Исус приключва блаженствата, с които започва Планинската проповед, със следните думи: „Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене; радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас“ (Матей 5:11,12). След като изброява героите на вярата в Евреи, 11 гл., авторът започва следващата глава с обяснението защо Исус е бил готов да умре на кръста.

„Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще, като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол“ (Евреи 12:1,2).

Но да бъдете възнаградени за верността не е равнозначно на оправдание чрез дела. Кой от нас или от героите в Библията е имал достатъчно добри дела, за да спечели някаква заслуга пред Бога? Никой, разбира се. В това е целият смисъл на Кръста. Ако можехме да се спасим чрез дела, Исус никога нямаше да отиде на Голгота. Вместо това спасението трябва да е по благодат. „Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело” (Римляни 11:6). Ето защо наградите са просто резултат от извършеното от Бога за нас и в нас.

Като човешки същества (независимо дали това ни харесва, или не) пред нас се простира цяла вечност. И според Библията тази вечност ще се прояви по един от двата начина, поне за всеки поотделно: или вечен живот, или вечна смърт. Това е. Няма средно положение. Без разкрачено състояние, по малко от едната или от другата страна. Вместо това е едното (живот) или другото (смърт). В този случай наистина е всичко или нищо.

Трудно е да си представим два по-ярки или по-отличителни избора, нали? Вероятно, щом четете това, вие сте избрали вечния живот или със сигурност мислите за него. Бог има неповторимата способност да извършва всичко, което казва, че може да направи – да изпълни всичките Си обещания. Нашият дял е просто да Му вярваме, да разчитаме на заслугите на Исус и чрез вяра да се покоряваме на Неговото Слово.

В последните дни на Своето земно служене Исус дава на учениците Си тези невероятни думи на надежда и смелост. Те биха повдигали духа им във времена на обезсърчение и изпитания. Трябва да постигнат същото и за нас. Исус дойде от небето, върна се там и ни обеща: „Пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие”. И може би повече от всичко друго, смъртта на Христос на кръста при първото Му пришествие е нашата най-голяма увереност за Неговото второ пришествие, защото без второто пришествие каква полза би имало от първото? Колкото имаме сигурност, че Исус е умрял на кръста за нас, също толкова е сигурно, че да, можем да бъдем там – както Той обещава: „Пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие” (Йоан 14:3).

Библейското описание на Новия Йерусалим е това, което Авраам вижда чрез вяра. „Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог” (Евреи 11:10). Новият Йерусалим е Божият шедьовър, построен за тези, които Го обичат и пазят Неговите заповеди. Новият Йерусалим ще бъде домът на Божиите верни чеда на небето по време на Милениума и след това на новата земя през вечността. Има добри новини за тези от нас, които не обичат да опаковат багаж или да се местят. Бог се грижи за всичко. Йоан казва, че е видял града. „ Видях и святия град, новия Йерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си” (Откровение 21:2).

Тук има толкова много неща, че умовете ни едва могат да ги схванат, тъй като са увредени от греха и познават само един паднал, разтърсен от греха свят. Но това, което можем да разберем, е така изпълнено с надежда.

Първо, точно както Исус живееше с нас в този паднал свят, когато дойде в плът, Той ще живее с нас и в новия. Каква привилегия трябва да е била за онези, които са виждали Исус отблизо и лично! Ние отново ще имаме тази възможност, но този път без воала на греха да изкривява онова, което виждаме.

Е, тогава как ние, които познаваме само сълзите, скръбта, плача и болката, да разбираме едно от най-големите обещания в цялата Библия: „ Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина” (Откровение 21:4)? Всички тези „бивши неща“ ще са отминали; неща, които никога не е трябвало да бъдат тук.

Освен това от Божия трон тече чистата река на живота, а от двете страни на реката е дървото на живота. Божият трон ще бъде там и „те ще гледат лицето Му“ (Откровение 22:4). И отново: изкупените ще живеят в близост с Бога, с каквато до голяма степен сега не разполагаме.

Към края на служението на Исус учениците Му отиват при Него насаме и питат: „Кажи ни кога ще бъде това? И какво ще бъде знамението на Твоето пришествие и за свършека на века?“ (Матей 24:3). След което Исус отделя две глави от Библията, за да отговори на техните въпроси. Матей, 24 глава разказва за знаменията в света около нас – като войни, бедствия и т.н. След това Матей, 25 глава говори за условията в църквата точно преди завръщането на Исус. Тези условия са илюстрирани с три истории, едната от които е притчата за талантите, в която се говори за това как Неговият народ е използвал поверените му от Бога дарби.

Понякога мислим за талантите като за естествените дарби като пеене, говорене и т.н., но в подобна история за мнасите в Лука 19:12-24 са посочени парите конкретно и тяхното управление. Елън Уайт също заявява: „Беше ми показано, че притчата за талантите не е била напълно разбрана. Този важен урок, даден на учениците, е за поука на всички християни, които живеят в последните дни. Талантите не представляват само възможността за проповядване и наставляване от Божието Слово. Притчата се отнася за временните средства, които Бог е поверил на Своя народ” (Свидетелства към църквата. Т. 1, с. 197 – англ. изд.).

Съвсем естествено е да мислим, че другият има повече таланти от нас и затова е по-отговорен пред Бога. Но в тази история човекът само с един талант – с най-малкото пари – се оказва неверен и губи царството. Вместо да мислим за отговорностите на другите, нека се фокусираме върху това, което Бог е поверил на нас, и как можем да го използваме за Негова слава.

След обръщането си Павел изцяло се отдава на делото на Христос. Благодарение на своето образование и остър ум той би могъл да стане много успешен от светска гледна точка. Също като Мойсей, Павел избира да страда с Божиите верни чеда в името на Христос. Той е подложен на побои, замерване с камъни, затвор, корабокрушение, глад, студ и други, както е записано във 2 Коринтяни 11:24-33. Как успява да издържи всичко това?

Стойността, която Павел придава на наградата на верните, е това, което го кара да се вълнува от страданието за Христос. Той пише от затвора: „Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя – като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред, впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус” (Филипяни 3:13,14).

От библейска гледна точка, просперитетът е да имате това, от което се нуждаете, когато се нуждаете от него. Това не е същото като трупане на притежания. Просперитетът също така изисква обещанието на Бога във Филипяни 4:19: „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус“. И накрая, просперитетът означава да бъдете благодарни за това, което имате в Господа, и да Му се доверявате във всичко. Бог не обещава на децата Си, че всички те ще бъдат богати с благата на този свят. Всъщност казва, че всички, които живеят благочестив живот, ще бъдат преследвани. Това, което ни предлага, е по-добро от всяко светско богатство. Той казва: „Аз ще снабдя нуждите ви и където и да отидете, Аз ще бъда с вас“. А после, в края Той ще даде на верните Си истинско богатство, посвещение и вечен живот. Каква невероятна награда!

Към края на живота си Павел е в състояние да каже: „Защото аз ставам вече принос и времето на моето напускане настава. Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден; и не само на мен, а и на всички, които са обикнали Неговото явяване“ (2 Тимотей 4:6-8). Дано всички ние чрез Божията благодат да можем да кажем същото и със същата увереност!

Ето една словесна картина на църковното семейство от финансово верни управители на Божието дело на земята.

Настойническа визия за църквите на адвентистите от седмия ден по света

Това се случва някъде в бъдещето; а пасторите и местните църковни лидери са успели да създадат настойническа среда в църквата. Те са научили, обучили, подкрепяли и насърчавали църковното семейство в библейското финансово управление.

Хората прилагат библейските принципи в живота си. Те израстват в щедрост, редовно спестяване за неочакваното и излизат от робството на потребителския дълг.

Техният начин на живот е белязан от умереност, дисциплина и задоволство. Парите са елиминирани като съпернически бог и хората израстват в отношенията си с Бога-Създател.

Събота сутрин е и хората пристигат за богослужение. В поведението им се усеща мир – липса на безпокойство по финансови въпроси, всеобхватно чувство на задоволство и благодарност.

Брачните конфликти за пари до голяма степен са елиминирани. Те влизат на богослужението с чувство на очакване и предвкусване на Божието присъствие и работа сред тях.

Богослуженията на църквата са напълно обезпечени и имат силна мисионска насоченост. Тя разпространява любовта на Христос по много осезаеми начини към нуждаещите се.

Предоставят се средства за осигуряване на църковните сгради, които чудесно подкрепят служението и се поддържат отлично.

Въпросът пред всички нас е: „Какво ни призовава Бог да правим с всички ресурси, които ни е поверил?“.

Тринадесетгодишната Прешъс заплакала от мъка, когато баща й я въвел в адвентния пансион в Уганда. Тя искала да учи във великолепното здание на училището, свързано с църквата на семейството си, а не в скромните постройки на училището в Катерера. „Важна е академичната програма, а не луксът, дъще моя“, прошепнал бащата в ухото й. Обяснил, че предпочитаното от нея училище не се е представило никак добре през последните три години.

Прешъс замълчала, но по лицето й личало, че е нещастна поради решението на баща й да я запише точно в това училище. Когато бащата помахал за довиждане, тя заплакала. „Защо татко е решил да ме прати в затвор само заради ученето? Това е жалко.“

„Здравей, добре дошла – обърнала се към нея една усмихната жена с любезен глас. – Да отидем в спалното помещение и ще ти покажа къде ще спиш.“

Прешъс тъжно я последвала, докато жената носела вещите й към спалното помещение. Същата вечер изпитала още по-голяма мъка, когато видяла учениците да се строяват пред старата сграда. Чудела се какво се случва, но забелязала, че всички носят чинии с храна. Осъзнала, че това е училищната столова. Същата вечер за първи път в живота си се нахранила с вегетарианско ястие.

По-късно чула звънец и видяла учениците да тичат радостно към помещението за молитва, за да проведат вечерното богослужение. Решила да се върне в спалнята, но вратите били затворени. Отишла към мястото за богослужение и застанала на верандата, без да знае какво да прави. „Ела, нека влезем в Господния дом – повикала я същата жена. – Сега е време за молитва. Не бъди така тъжна.“

Прешъс се зарадвала от тази проява на внимание и влязла в мястото за богослужение. Тъгата й веднага изчезнала. Никога преди не била чувала толкова прекрасно пеене. Удивляла се на реда и интересния начин на провеждане на 30-минутната служба след песента. „Поне тази част от училището ще ми хареса“, помислила си тя.

Бащата не се върнал до края на срока. Страхувал се, че Прешъс няма да иска да остане, ако той я посети по-рано. Останал учуден, когато тя съобщила, че желае да продължи да учи в това училище. Не искала да напусне добрите учители, които започвали всеки урок с молитва и текст от Библията и я съветвали всеки път, когато имала някакви затруднения. През следващия срок имало молитвена седмица и Прешъс отдала сърцето си на Исус в кръщение. „Наистина училището е по-важно от сградите“, ми каза тя на мен, пасторът, който водеше молитвената седмица.