"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Вечен живот
За смъртта, умирането и бъдещата надежда
Алберто Тим
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2022 г.

Урок 9 19 - 25 ноември 2022 г.

Противоречиви пасажи?

За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете

Събота - 19 ноември

Стих за запаметяване:
„Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен“ (Йоан 5:39).

Петър ни предупреждава: „бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда“ (1 Петър 3:15). Павел добавя: „Проповядвай словото, настоявай навреме и не навреме, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване. Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение“ (2 Тимотей 4:2,3). В такъв случай трябва да разглеждаме не само пасажите, които лесно могат да бъдат обяснени и съответстват на нашите вярвания, но и тези, които обикновено се използват за учения, различни от това, в което вярваме.

Когато го правим, трябва да следваме боговдъхновения пример на Исус. „Христос не спестяваше нито една дума от истината, но я изговаряше винаги с любов. (…) Никога не говореше грубо, не изричаше без нужда нито една строга дума, никога не причиняваше ненужна болка на някоя чувствителна душа. Той не критикуваше остро човешката слабост“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С., Нов живот, 2005, с. 208).

Тази седмица ще изучаваме някои интересни пасажи, които хората използват в подкрепа на естественото безсмъртие на душата. Тези размисли трябва да утвърдят собствените ни убеждения и да ни помогнат да отговаряме спокойно на хората, които оспорват това важно учение.




Богаташът и Лазар Неделя - 20 ноември

Прочетете Лука 16:19-31. Защо тази история не е буквално описание на живота след смъртта?


Някои учени предлагат Лука 16:19-31 да се тълкува буквално, т.е. като описание на състоянието на мъртвите. Но това мнение би довело до няколко небиблейски заключения и би противоречало на много от пасажите, които вече разгледахме.

Първо, ще трябва да признаем, че небето и земята са достатъчно близо, за да позволяват разговор между обитателите на двете места (Лука 16:23-31). Ще трябва също да предположим, че в живота след смъртта, докато тялото лежи в гроба, остава някаква съзнателна форма на духовната част с „очи“, „пръст“, „език“, която дори изпитва жажда (Лука 16:23,24).

Ако този пасаж беше описание на човешкото състояние при смъртта, тогава небето определено не би било място на радост и щастие, защото спасените щяха да могат отблизо да следят безкрайните страдания на изгубените си близки и дори да разговарят с тях (Лука 16:23-31). Как би могла да бъде щастлива една майка, докато наблюдава безконечните мъчения на любимото си дете в ада? В такъв контекст би било буквално невъзможно да се изпълни Божието обещание, че няма да има повече скръб, плач и болка (Откровение 21:4).

Заради подобни несъответствия много съвременни библейски изследователи смятат историята за богаташа и Лазар за притча, на която не всички подробности могат да се тълкуват буквално. Джордж Е. Лад, макар и неадвентист, определено звучи като адвентист, когато казва, че тази история вероятно е „притча, която използва тогавашното юдейско мислене, а не цели да учи нещо за състоянието на мъртвите“ (G. E. L[add], “Eschatology,” in The New Bible Dictionary, edited by J. D. Douglas [Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1962], p. 388).

Притчата за богаташа и Лазар представя остър контраст между един добре облечен „богаташ“ и един „сиромах на име Лазар, покрит със струпеи“ (Лука 16:19,20). Разказът ни разкрива, че (1) положението и социалното признание в настоящето не са критерии за бъдещата награда и че (2) вечната съдба на всеки човек се решава в този живот и не може да бъде променена в живота след смъртта (Лука 16:25,26).


„И той му каза: Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят“ (Лука 16:31). Какво послание от силните думи на Исус трябва да приемем лично за себе си относно авторитета на Библията и как се отнасяме с него?




„Днес (…) с Мене в рая“ Понеделник - 21 ноември

Един от библейските пасажи, които най-често се използват за доказване на безсмъртието на душата, е Лука 23:43: „Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая“. Почти всички библейски преводи (с малки изключения) превеждат този стих по сходен начин, като създават впечатлението, че точно в деня, когато Христос умре, Той и разбойникът ще бъдат заедно в рая. Това не бива да ни изненадва, защото тези преводи са направени от библейски учени, вярващи в догмата за естественото безсмъртие на душата. Но дали това е най-добрият превод на стиха?


Сравнете Лука 23:43 с Йоан 20:17 и 14:1-3. Как обещанието за каещия се разбойник на кръста трябва да се разбира във връзка с думите на Мария Магдалена и с обещанието за учениците?


Предположението, че Христос и разбойникът още същия ден са отишли в рая (или небето), противоречи на думите на Исус към Мария Магдалена след възкресението Му, които потвърждават, че Той още не се е явил в присъствието на Своя Отец в небето (Йоан 20:17). Тази заблуда, че Исус и покаяният разбойник са отишли в небето в същия ден, противоречи също и на обещанието на Спасителя за учениците, че ще бъдат взети на небето едва при Неговото второ идване (Йоан 14:1-3).

Въпросът в Лука 23:43 е дали наречието „днес“ (гр. sēmeron) трябва да бъде свързано с глагола след него („съм“) или с глагола преди него („казвам“). Уилсън Пароши признава, че „от граматична гледна точка“ е буквално невъзможно да се определи правилната алтернатива. „Лука обаче има определена тенденция да използва това наречие с предшестващия го глагол. Това се случва в 14 от 20-те случая, когато се среща sēmeron в „Лука“ и „Деяния на апостолите“ (Wilson Paroschi, “The Significance of a Comma: An Analysis of Luke 23:43,” in Ministry, June 2013, p. 7).

Следователно по-естественият прочит на Лука 23:43 би бил: „Истина ти казвам днес, ще бъдеш с Мене в рая“. В този случай идиоматичният израз „ти казвам днес“ подчертава уместността и сериозността на думите „ще бъдеш с Мене в рая“. Накратко, Исус му обещава, точно там и тогава, че ще бъде спасен.


Прочетете историята за каещия се разбойник (Лука 23:39-43), който въпреки греха си, въпреки факта, че няма какво да предложи на Бога, получава обещание за вечен живот от Христос. Как тази история убедително разкрива великата истина за спасение единствено чрез вяра? По какво приличаме на този разбойник? По какво се различаваме?




Да си отида и да бъда с Христос Вторник - 22 ноември

Прочетете Филипяни 1:21-24 и 1 Солунци 4:13-18. Кога Павел очаква да бъде „с Христос“ (Филипяни 1:23) и „с Господа“ (1 Солунци 4:17)?


Павел е мотивиран от силното желание да живее „в Христос“ сега (2 Коринтяни 5:17) и „с Христос“ след Неговото второ идване (1 Солунци 4:17). Дори смъртта не може да разруши увереността на апостола, че принадлежи на своя Спасител и Господ. Както казва в „Посланието към римляните“, „нито смърт, нито живот“ не могат да ни отлъчат „от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 8:38,39). „Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и така, живеем ли, умираме ли, Господни сме“ (Римляни 14:8).

С тази увереност Павел говори за вярващите, които вече са починали, като „починалите в Исус“ (1 Солунци 4:14) и които ще бъдат възкресени при Христовото второ идване, за да получат вечен живот (1 Коринтяни 15:16-18; 1 Солунци 4:13-18).

Когато апостолът споменава желанието си „да си отида и да бъда с Христос“ (Филипяни 1:23), дали намеква, че след смъртта душата му ще отиде да живее в съзнателно състояние с Христос? Ни най-малко. В този стих „Павел изразява желанието си да остави този сегашен и изпълнен с трудности живот, за да бъде с Христос, без да споменава колко време може да измине между двете събития. Стихът не казва, че Павел очаква да отиде в небето, след като умре. Той е категоричен, че няма да получи наградата си преди Второто пришествие (2 Тимотей 4:8).

Накратко, Павел „казва, че следващото нещо, което ще види след отиването си (смъртта), ще бъде Христовото идване в небесните облаци, за да възкреси мъртвите, когато той ще „бъде с Господа“ (1 Солунци 4:17). Трябва също да се отбележи, че библейските автори понякога споменават заедно две събития, които може да са разделени от дълъг период от време“ (Andrews Study Bible, p. 1555).

Но защо Павел предпочита да умре, отколкото да живее? Защото накрая ще може да си почине от всичките беди, без да му се налага повече да изпитва болка в тялото си (1 Коринтяни 9:27). И ще направи това с пълната увереност, че ще получи „венеца на правдата“ при Второто пришествие (2 Тимотей 4:6-8). Въпреки че апостолът определено не желае да умре, той знае какво следва след смъртта.


Кой не си е мислил в трудни моменти, че би било хубаво да затвори очи в смъртта, а следващото нещо да е да „бъде с Христос“? Как тази мисъл ни помага да разберем какво казва Павел във „Филипяни“?




Проповядване на духовете в тъмницата Сряда - 23 ноември

Прочетете 1 Петър 3:13-20. Как Христос проповядва „на духовете в тъмницата“? Битие 4:10


Коментаторите, които вярват в естественото безсмъртие на душата, обикновено посочват, че Христос е проповядвал „на духовете в тъмницата“, докато все още Си е почивал в гробницата. За тях Неговият отделен от тялото дух е отишъл в ада и е проповядвал на безтелесните духове на предпотопните хора.

Обаче тази фантастична представа е библейски неприемлива, защото няма втора възможност за спасение на мъртвите (Евреи 9:27,28). Тогава защо Исус би проповядвал на хора, за които вече няма шанс за спасение?

Най-важното е, че тази теория противоречи на библейското учение, че мъртвите остават в безсъзнателно състояние в гроба до момента на възкресението в края (Йов 14:10-12; Псалми 146:4; Еклесиаст 9:5,10; 1 Коринтяни 15:16-18; 1 Солунци 4:13-15).

Също така, ако този стих наистина говореше, че Исус е посетил ада и е проповядвал на нечестивите предпотопни хора, докато тялото Му е било в гробницата, защо само те са чули Неговата вест? Не са ли горели и други изгубени хора в ада заедно с тях? Защо само предпотопните са чули проповедта Му?

Безсмислено е също да предполагаме, че Христос е проповядвал на паднали ангели, които са били непокорни по времето на Ной. Докато „духовете в тъмницата“ са описани като непокорни „едно време“ (1 Петър 3:19,20), Библията говори за зли ангели, които все още са непокорни и днес (Ефесяни 6:12; 1 Петър 5:8). Освен това падналите ангели са държани „под мрак във вечни окови за съда на великия ден“ (Юда 1:6), без никаква възможност за спасение.

Трябва да отбележим, че в 1 Петър, 3 глава „духовете в тъмницата“ от стих 19 са идентифицирани в стих 20 като „непокорни“ предпотопни хора в „дните на Ной“. Терминът дух (гр. pneuma) се използва в този стих и на други места в Новия завет (1 Коринтяни 16:18; Галатяни 6:18) за живи хора, които могат да чуят и да приемат поканата за спасение. Изразът „в тъмницата“ очевидно се отнася не за буквален затвор, а за затвора на греха, в който се намира необновеното човешко естество (Римляни 6:1-23; 7:7-25).

Проповядването на Христос пред непокаяните предпотопни хора се извършва чрез Ной, който получава заповеди от Бога (Евреи 11:7) и става „проповедник на правдата“ за своите съвременници (2 Петър 2:5). Стиховете на Петър са написани в контекста на верността – те не са коментар за състоянието на мъртвите.




Душите под олтара Четвъртък - 24 ноември

Прочетете Откровение 6:9-11. Как биха могли „душите“ на мъртвите мъченици да викат „под олтара“?


Отварянето на петия апокалиптичен печат разкрива необичайна сцена. Душите на мъчениците се виждат метафорично „под олтара“ да викат към Бога за възмездие (Откровение 6:9-11). Някои коментатори са склонни да приемат този „олтар“ за кадилния олтар, споменат при седмия печат (Откровение 8:1-6). Но споменаването на „кръв“ (вместо „тамян“) в Откровение 6:9-11 ни кара да видим тук загатване за олтара за всеизгаряне, където се излива кръвта на жертвата (Левит 4:18,30,34). Както кръвта на онези жертви се е изливала около олтара, така и кръвта на мъчениците символично се е изливала на Божия олтар, когато те са губили живота си, оставайки верни на Божието Слово и свидетелството на Исус (Откровение 6:9; 12:17; 14:12).

„Душите“ под олтара също са символични. Ако човек ги приеме буквално, ще трябва да стигне до заключението, че мъчениците не са напълно щастливи в небето, защото все още викат за възмездие. Това едва ли звучи като наслада от наградата на спасението.

Също така е важно да помним, че Йоан не получава видение за небето, каквото то всъщност е. „Там няма никакви бели, червени, черни или пепеляво сиви коне с войнствени ездачи. Исус не се явява под формата на агне с кървяща порезна рана. Четирите живи същества не представляват буквални крилати създания със споменатите животински характеристики. (…) Също така няма и никакви „души“, които лежат в основата на олтара в небето. Цялата сцена е образно и символично представяне на нещата“ (Адвентен библейски коментар. Т. 7. С. 778 – англ. изд.).

Джордж Е. Лад, неадвентист, пише (отново звучи като адвентист): „В настоящия пример [Откровение 6:9-11] олтарът е категорично жертвеният олтар, където се е изливала кръвта на жертвата. Фактът, че Йоан вижда душите на мъчениците под олтара, няма нищо общо със състоянието на мъртвите или положението им в някакво междинно състояние. Това е просто ярко изображение на факта, че те са се жертвали в името на своя Бог“ (A Commentary on the Revelation of John [Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1972], p. 103).


Кой ли не е викал за справедливост, която все още не е получил, особено жертвите на несправедливост? Защо трябва да вярваме, че справедливостта, която толкова липсва в нашия свят, въпреки това ще възтържествува? Каква утеха намирате в това чудесно обещание?




Разширено изучаване Петък - 25 ноември

Прочетете от Елън Уайт: гл. „Утвърдена е голяма бездна“ от кн. „Притчи Христови“; гл. „Голгота“ от „Копнежът на вековете“; и гл. „Учителите като образец за християнска почтеност“ от кн. „Основи на християнското образование“.

„В притчата за богаташа и Лазар Христос показва, че в този живот човек решава вечната си съдба. През благодатното време се предлага Божията благодат на всеки човек. Но ако хората пропиляват възможностите си чрез себеугаждане, те сами се лишават от вечния живот. Няма да им бъде дадено никакво допълнително благодатно време. Със собствения си избор те утвърждават една непроходима бездна между себе си и своя Бог“ (Уайт, Е. Притчи Христови. С., Ел Уай, 2013, с. 164).

„Когато онези първи християни бяха пращани в изгнание по планини и пустини, когато бяха оставяни в тъмници да умират от глад, студ и мъчения, когато мъченичеството изглеждаше единственият изход от беди, те се радваха, че бяха счетени за достойни да страдат за Христос, Който беше разпнат за тях. Достойният им пример ще бъде утеха и насърчение за Божия народ, който ще навлезе във време на скръб, каквото никога не е имало“ (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 5. С. 213 – англ. изд.).


Въпроси за разискване:

1.Как цялостната библейска представа за човешката природа ни помага по-добре да разберем някои от пасажите, които изучавахме през тази седмица?

2.Разсъждавайте за разликата между безкомпромисната религия на християнските мъченици и гъвкавата религия на нашето постмодерно поколение. Иначе казано, за какво си струва да умреш? Ако човек смята, че всички истини са просто относителни или зависят от културата, тогава защо да умира за която и да било от тях? Същевременно какво можем да научим от онези, които са били готови да умрат за каузи, които ние смятаме за фалшиви?

3.Поразсъждавайте още малко върху притчата за богаташа и Лазар. Когато Исус е възкресен от мъртвите, мнозина повярват в него. Обаче има и такива, които разполагат със същите доказателства, но не вярват. Какво ни говори това за закоравяването на човешкото сърце към истината? Как да се предпазим от подобно коравосърдечие?

4.Исус говори за времето, когато мъртвите ще оживеят: „онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане“ (Йоан 5:29). Тези две събития са разделени от хиляда година, въпреки че звучи сякаш се случват по едно и също време. Как това би могло да ни помогне да разберем по-добре какво казва Павел във Филипяни 1:23?


Тази събота, 26.11.2022 г., ще се молим за църкви „Пловдив Център” с групата в Ново село и „Поморие”.




Разказ

Правило № 1: Бог на първо място
От Окраин Матенгу

Модести Какула, бизнесмен в Намибия, споделя вярата си в Исус по малко необичаен начин. Надписите на трите му коли гласят: „Правило № 1: Бог на първо място“.

Новаторският метод за евангелизиране започнал, когато първият му работодател предложил да му продаде кола за 50 000 намибийски долара (около 4000 щатски долара) в градчето Катимо Мулило. Модести, който бил завършил гимназия преди 2 години и току-що се бил оженил, работил неуморно и успял да изплати цялата сума за четири месеца с изключение на 5000 намибийски долара (около 400 щатски долара). Тогава работодателят му си променил мнението и обявил, че колата струва 60 000 намибиски долара. „Защо променяш цената, след като почти съм приключил с плащането?“, Попитал Модести.

След няколко месеца, когато Модести изплатил цялата сума с изключение а 5000 намибийски долара, работодалеят му вдигнал цената на 70 000 долара. Модести отново се опитал да плати, но за негова изненада работодателят му го обвинил, че не плаща никакви вноски. Случаят стигнал до съда и съдията отсъдил в полза на Модести. Тогава работодателят гневно заявил в съда: „Той ще вземе колата само през трупа ми!“ Съпругата на Модести, Ребека, пошепнала нещо на мъжа си и помолила да й разрешат да се обърне към съда. Плачейки, тя съобщила: „Оставете го да си вземе колата. Бог ще се погрижи за нас.“ Работодателят върнал 22 000 намибийски долара на Модести и го уволнил.

Останал без работа и доход, Модести със сълзи на очи излял сърцето си пред Бога. Докато се молел, случайно бутнал Библията си на пода. Вдигнал отворената Библия и очите му попаднали на Римляни 8:28, където е записано: „Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.“

„Точно така!“, възкликнал Модести и сърцето му се изпълнило с мир и увереност.

На следващата сутрин телефонът иззвънял, докато Модести все още спял. Непознат мъжки глас му предожил да му продаде кола за 23 000 намибийски долара.

Модести бързо се запътил към къщата на човека. Там наистина имало кола за продан. Поради молбата на Модести, мъжът намалил цената на 22 500 долара и Модести взел назаем пари от родителите си, за да даде недостатигащата сума.

За да свидетелства на всички за Божията доброта, Модести веднага отпечатал на задното стъкло надписа „Правило № 1: Бог на първо място.“ Сега Модести е старейшина и собственик на бизнес с три коли, като всяка от тях носи този надпис на задното стъкло. Където и да се движат колите му, хората ги сочат и казват: „Бог на първо място!“