Измършавял човек върви бос с двамата си синове. Друго семейство е натоварило всичките си вещи на каруца, теглена от изтощени волове. Някакъв мъж води воловете, докато две жени седят в каруцата. Хората, които не са имали такъв късмет, не разполагат даже и с каруца, затова носят притежанията си на гръб.

Войниците са навсякъде. Стенобойната машина блъска градската порта. Стрелците върху машината стрелят по защитниците на стените. Навсякъде цари неконтролируема касапница.

Да превъртим лентата напред. Един цар седи на трона си във великолепие, приемайки военна плячка и пленници. Някои тях се приближават към него с вдигнати ръце и молят за милост. Други коленичат или се търкалят по земята. Описанията на тези сцени с царя започват със следните думи: „Сенахирим, цар на света, цар на Асирия“ и продължават с изрази като „седнал в трона nēmedu и плячката от града Лахис преминава пред него, за да я огледа“ (John Malcolm Russell, The Writing on the Wall (Winona Lake, Indiana: Eisenbrauns, 1999), pp. 137, 138).

Тази колекция от картини, украсявали някога стените на „Несравнимия дворец” на Сенахирим, сега се намира в Британския музей и само каква история има да разкаже тя за тежкото положение на изповядващите се за Божи народ!

Когато нечестивият Ахаз умира и неговият благочестив син Езекия го унаследява на трона, последният получава царство, изгубило пълната си независимост. След като наема асирийската помощ срещу съюз между Асирия и Израил, Юда е принуден да продължи да плаща „пари за защита“ под формата на почит към Асирия (вж. 2 Летописи 28:16-21). Когато асирийският цар Саргон II умира на далечно бойно поле и е наследен от Сенахирим през 705 г.пр.Хр., Асирия изглежда уязвима. Доказателства от асирийски и библейски текстове разкриват, че Езекия се възползва от тази възможност да се разбунтува (вж. 4 Царе 18:7), предприемайки агресивни действия като ръководител на антиасирийско въстание сред по-малобройните народи в своя регион.

За негово съжаление, Езекия подценява стабилността и силата на Асирия. През 701 г.пр.Хр., когато Сенахирим подчинява други части от империята си, той се нахвърля срещу областта на Сирия-Палестина с опустошителна ярост и разграбва царството на Юда.

Когато Езекия вижда, че Сенахирим възнамерява да превземе столицата Йерусалим, той се подготвя за сблъсък с Асирия. Подсилва укрепленията, допълнително оборудва и организира армията си и повишава сигурността на водоснабдяването на Йерусалим (вж. също 4 Царе 20:20, 2 Летописи 32:30). Забележителният воден тунел Силоам, възпоменат в надпис, разказващ за построяването му, почти сигурно датира от подготовката на Езекия за потенциалната обсада.

Точно толкова важно, колкото военното и организационното ръководство, Езекия осигурява духовно ръководство, като се стреми да повиши бойния дух на своя народ в този плашещ момент. „Но царят на Юда реши да извърши своя дял в подготовката за отпор на врага. След като направи всичко възможно, което можеше да се постигне с човешка изобретателност и сила, той събра войските си и апелира да не се боят” (Уайт, Е. Пророци и царе. Изд. „Нов живот“, стр. 180).

Асирийските владетели са не само жестоки, но и доста хитри. Тяхната цел е богатството и властта, а не просто унищожението (ср. Исая 10:13,14). Защо да използвате ресурси, за да превземете даден град със сила, ако можете да убедите жителите му да се предадат? И така, докато се занимава с обсадата на Лахис, Сенахирим изпраща своя рабсак (rabshakeh) – вид висш офицер, да превземе Йерусалим чрез пропаганда.

Рабсакът представя някои доста силни аргументи: Не можете да се доверите за помощ на Египет, защото Египет е слаб и необещаващ. Не можете да разчитате за помощ от Господа, защото Езекия Го е поругал чрез премахването на високите Му места и олтарите из цяла Юдея, като е казал на хората да се покланят само пред един олтар в Йерусалим. Всъщност Господ е на страната на Асирия и е казал на Сенахирим да унищожи Юда. Вие дори не разполагате с достатъчно обучени мъже, които да се справят с 2000 конници.

За да избегнете обсадата, при която няма да разполагате с достатъчно храна и вода, откажете се още сега и ще бъдете третирани добре. Езекия не може да ви спаси и понеже боговете на всички останали държави, завладени от Асирия, не са ги спасили, можете да бъдете сигурни, че и вашият Бог няма да ви спаси.

Тъй като има много истина в това, което той казва, аргументите му са доста убедителни. Към това се прибавят и някои неизречени фактора. Първо, той току-що е пристигнал от Лахис, едва на 50 км разстояние, където асирийците са показали какво се случва с един силно укрепен град, осмелил се да им се противопостави. Второ, довел е елитно подразделение на асирийската армия със себе си (Исая 36:2). Като знаем съдбата на армиите и градовете на други места (включително Самария – столицата на Израил: 4 Царе 18:9,10), отстъпили пред Асирия, никой юдеин няма причина да се усъмни, че от човешка гледна точка, Йерусалим е обречен ( ср. Исая 10:8-11). Рабсакът е прав и като казва, че Езекия е унищожил различни места за жертвоприношения, за да централизира поклонението в храма в Йерусалим (4 Царе 18:4; 2 Летописи 31:1). Но дали тази реформа обижда Господа, Който е единствената надежда, останала за народа Му? Дали Той би ги спасил, дали ще ги спаси? Единствено от самия Бог зависи отговорът на този въпрос!

Разтърсен из основи и скърбящ в мъката си, Езекия се обръща към Бога, смирено търсейки намесата на Исая – точно онзи пророк, чийто съвет баща му е пренебрегнал.

Вестта е лаконична, но достатъчна. Бог е на страната на Своя народ. Исая предсказва, че Сенахирим ще чуе слух, който ще отвлече вниманието му от нападението над Юда. Това се изпълнява моментално.

Временно разочарован, но в никакъв случай не и отказал се, Сенахирим изпраща на Езекия заплашителна вест: „Твоят Бог, на Когото уповаваш, да не те мами, като казва: Йерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар (…) Боговете на народите избавиха ли?“ (Исая 37:10,12; вж. също 2 Летописи 32:17).

Този път Езекия отива право в храма и разпростира посланието пред Господа на Силите, „Който седи между херувимите“ (Исая 37:14-16).

Сенахирим яростно напада най-силната защита на Езекия: вярата в неговия Бог. Вместо обаче да се разтрепери от страх, Езекия апелира към Бога да изяви Кой е Той, „за да познаят всички земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог“ (Исая 37:20).

Според Сенахирим, както се съобщава в летописите му, той е превзел четиридесет и шест укрепени градове, обсадил е Йерусалим и е направил евреина Езекия „пленник в Йерусалим, в царския му палат, както птичка в клетка“ (James B. Pritchard, editor, Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament (Princeton, New Jersey: Princeton University Press, 1969), p. 288). Но въпреки склонността си към пропагандата като продължение на върховното си его, нито в текст, нито в картини той не твърди, че е превзел Йерусалим. От човешка гледна точка, този пропуск е удивителен предвид забележителната мощ на Сенахирим и факта, че Езекия е повел бунта срещу него. Бунтовниците срещу Асирия обикновено не оцеляват дълго и ги застига мъчителна смърт.

Учените признават, че дори да не разполагахме с библейския доклад, щяхме да сме принудени да признаем, че трябва да се е случило някакво чудо. Фактът, че Сенахирим облицова стените на своя „Несравним дворец“ с релефи (издълбани картини), изобразяващи успешната му обсада на Лахис, изглежда, се дължи на нуждата му да запази престижа си. Но Божията благодат би показала Йерусалим вместо тези картини! Сенахирим не разказва останалата част от историята, но Библията го прави.

В отговор на изпълнената с вяра молитва на Езекия Бог му изпраща вест на увереност за Юда, която прелива от нажежена ярост срещу гордия асирийски цар, дръзнал да хвърли обида в лицето на божествения Цар на царете (Исая 37:23). Тогава Бог бързо изпълнява обещанието Си да защити Йерусалим (4 Царе 19:35-37; 2 Летописи 32:21,22; Исая 37:36-38).

Голямата криза изисква голямо чудо и чудото наистина е велико. Броят на труповете е невъобразимо число: 185 000. И така, Сенахирим няма друг избор, освен да се прибере у дома, където ще посрещне собствената си смърт (сравни с предсказанието на пророка в Исая 37:7-38).

„Богът на евреите бе победил гордия асириец. Честта на Йехова бе защитена в очите на съседните народи. Сърцата на йерусалимските граждани бяха изпълнени със свята радост” (Уайт, Е. Пророци и царе. Изд. „Нов живот“, стр. 183). Също така, ако Сенахирим беше завладял Йерусалим, той би депортирал населението по такъв начин, че Юда щеше да изгуби своята идентичност, както се е случило с Израил. Тогава вече нямаше да има еврейски народ, в който да се роди Месия. Тяхната история щеше да приключи точно там. Но Бог запазва надеждата жива.

Събитията от Исая, 38 и 39 глава (4 Царе, 20 гл.) се случват много близо до времето, когато Бог освобождава Езекия от Сенахирим, въпреки че освобождението, както е описано в Исая, 37 глава (вж. също 4 Царе, 19 гл.), все още не е настъпило. Всъщност Исая 38:5,6 и 4 Царе 20:6 показват, че юдеите все още са изправени пред асирийската заплаха.

„Сатана беше решен да причини както смъртта на Езекия, така и падането на Йерусалим, като несъмнено бе воден от мотивацията, че ако Езекия бъде отстранен, усилията му за реформа ще бъдат преустановени и падането на Йерусалим може да бъде постигнато по-лесно“ (Адвентен библейски коментар. Т. 4, стр. 240).

Като отхвърля знаменията, предложени от Бога (Исая, 7 гл.), Ахаз задейства хода на събитията, водещи до проблеми с Асирия. Но сега Езекия иска знак (4 Царе 20:8); затова Бог го укрепява, за да посрещне кризата, която баща му е нанесъл върху Юда. Всъщност връщането на сянката по слънчевия часовник на Ахаз е възможно само по чудо.

Вавилонците изучават движенията на небесните тела и ги записват съвсем точно. Така те биха забелязали странното поведение на слънцето и биха се зачудили какво ли означава това. Фактът, че в онзи момент цар Меродах-Валадан (или Веродах-Валадан) изпраща пратеници, не е случаен. Вавилонците научават за връзката между оздравяването на Езекия и чудотворния знак.

Сега знаем защо Бог избира именно този знак. Точно както по-късно използва Витлеемската звезда, за да доведе мъдреците от Изток, Той използва промяната в слънцето, за да доведе пратениците от Вавилон. Това е уникална възможност за тях да научат за истинския Бог. Меродах-Валадан прекарва цялата си кариера в опити да спечели трайна независимост от Асирия. Нуждае се от силни съюзници, което обяснява мотивацията му за връзка с Езекия. Ако самото слънце се премества по молба на Езекия, какво ли би могъл да направи той с Асирия?

„Само чрез явната Божия намеса сянката от слънчевия часовник можеше да се върне десет степени назад и това трябваше да бъде знамение за Езекия, че Господ е чул молитвата му. И пророк Исая извика към Господа; и Той върна сянката десет стъпала назад, по които беше слязла върху слънчевия часовник на Ахаз (вж. Исая 38:8-11)” (Уайт, Е. Пророци и царе. Изд. „Нов живот“, стр. 176)

„Посещението на пратениците от далечната страна откри на Езекия възможност да възвеличи живия Бог. Колко лесно би било да им разкаже за Бога, Вседържител на всички сътворени неща, чрез чиято благосклонност животът му бе спасен в момент на безнадеждност! (...)

Но гордостта и суетността обладаха сърцето на Езекия и за да се възвеличи, той отвори пред алчните им очи съкровищата, с които Бог бе обогатил народа Си. Царят „им показа къщата със скъпоценните си вещи – среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад и всичко, каквото се намираше между съкровищата му; в къщата му и в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа”. Той не постъпи така, за да прослави Бога, а за да се издигне в очите на чуждите князе” (Пак там, стр. 177).

Обобщение: В отговор на вика на верния цар Бог спасява народа Си и показва Кой е Той: всемогъщият Цар на Израил, владеещ съдбата на Земята; Той не само заличава онези, които се опитват да погубят Неговия народ, но също така предоставя възможност и на другите, независимо колко са „повавилончени“, да станат Негов народ.

Павлодар, град с население от 300 000 в Северен Казахстан, не е от най-големите. Валентина обаче не можела да намери време да прекоси града, за да предаде един подарък от Германия.

Валентина прекарвала голяма част от времето си в грижа за трите си деца. Тя помагала и на съпруга си да свързват двата края, като продавала домашен конфитюр и туршия на маса на улицата . Чувствала се виновна, че подаръкът, който бил изпратен от братовчедка й Нели в Германия все още е в дома й. Нели я била помолила да го предаде на една приятелка на име Олга.

Изминал цял месец. Един следобед Валентина поседнала на дивана, за да почине от домашните задължения, когато с изненада чула някой да се обръща към нея.

„Стани, вземи видеозаписите и отиди при Олга“, казал гласът.

Гласът не бил външен, а сякаш говорил вътре в нея.

Без да разбира какво се случва, Валентина бързо се облякла, взела подаръка и тръгнала към блока, където живеела Олга. Когато отворила вратата на входа, забелязала, че жена влиза зад нея. Непознатата я последвала по стълбите до апартамента на Олга. След като Олга отворила вратата, поканила и двете жени да влязат в дома й.

Валентина се зачудила какво се случва.

„Роза, това е Валентина. Валентина, това е Роза“, казала Олга, за да представи двете жени една на друга. След това се обърнала към Роза. „Трябва да разговаряш с Валентина“, казала тя.

Роза започнала да плаче. Със сълзи на очите обяснила, че има големи трудности в дома си и е замислила самоубийство. Тя също търсела Бога, но не разбирала написаното в Библията.

„Валентина е християнка – казала Олга. – Тя ще ти помогне.“

Валентина поканила Роза да посещава библейския курс заедно с нея. След няколко месеца Роза била кръстена.

Валентина подчертава колко важно е да пребъдваме в Христос, както е описано в Йоан 15:7, 8, където Исус казва: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде. В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.“

Когато имаме пребъдваща връзка с Бога, Той може да ни каже къде да отидем и кого да разговаряме – твърди Валентина. – Можете да знаете каква е Неговата воля.“