Образование и изкупление

Библията разказва една дълга история за Бога и за Неговия народ.

Понякога тя е представена като временно разстроена любовна история. Или пък като разказ за баща и непослушните му деца, които накрая идват на себе си.

Но за целите на урока ни през тази седмица ще открием в библейската история една друга тема, а именно за учителя и неговите ученици. Те все изкарват двойки на тестовете, но той търпеливо обяснява уроците всеки път, докато накрая някои от тях не ги усвояват.

Библейската история не е много по-различна от нашите човешки разкази, които познаваме толкова добре – с едно изключение. Историята за Бога и Неговия народ със сигурност ще има добър край и ще постигне своята цел. Божествената благодат, която Той проявява към народа Си, е гаранция за този резултат. Отговорността на човека в това взаимоотношение често се разбира неправилно и дори вдъхва ужас у мнозина, които я считат за бреме. Но всъщност библейската история по същество е покана да опознаваме Бога и да разбираме волята Му. Опознаването на Бога е нашата най-важна реакция в отговор на Неговата благодат. Не можем да спечелим благодатта, но можем да я изучаваме, а какво е християнското образование, ако не в самата си същност метод за обучение по благодат?

Фразата „Божия образ“ удивлява тълкувателите на Библията векове наред. Какъв е този образ, по който са създадени първите хора? Например означава ли това, че Бог е погледнал в огледалото и е създал новото Си творение според този образ? Или пък означава, че хората приличат на Бога повече от другите форми на живот? Или говори за духовно и интелектуално сходство и съвместимост между Твореца и всички сътворени от Него хора? Библията не дава никакво конкретно обяснение на този израз, въпреки че изследователите извличат от Писанието много тълкувания на неговото предполагаемо значение. Обаче забелязваме, че след греха този образ бива променен и затова Елън Уайт пише, че целта на образованието е да възстанови образа на Твореца в човека (Възпитание. С. 10-13).

Как би могло образованието да постигне такава забележителна цел?

Първо, трябва да помним, че Бог ни е създал за общение с Него, както родителите са свързани с децата си. Направил ни е по Своя образ, както родителите раждат деца, които приличат на тях самите (Битие 5:1), за да ни възпита като Свои деца, принадлежащи към Неговото семейство. Той може да общува с нас и така да изграждаме трайна връзка. Следователно Божият образ е повече „умствен образ“, който позволява на две същества – едно Божествено и едно човешко – да осъществят „мисловна среща“. Именно това се случва в образованието: първо в дома между родителите и децата, а по-късно в училището, където учителите поемат задачата на образованието. Явно е, че Бог е планирал този процес на образование, който познаваме толкова добре. За разлика от другите форми на живот, Той ни е създал по Своя образ – направил е това, за да ни учи и ние да се учим от Него, докато образът Му (умът Му) се отрази в нас.

Библията използва много думи, за да опише Исус. Той е Божият Син, Месия, Човешкият Син, Спасителят, Изкупителят, Господ, Божият Агнец – това са само някои от тях. Но за хората, които Го познават най-добре през трите и половина години на публичното Му служене в Юдея и Галилея, Той е Учител. Наричат Го „Учител“ или „Равин“. И двете означават едно и също – просто „учител“.

Следователно учителската професия и преподаването трябва да са били съвсем подходящ начин Исус да провежда публичното Си служене. Понякога делото на изкуплението е тясно свързано с преподаването. А още повече, че е предсказано от евангелския пророк на Стария Завет.

Едно от най-удивителните месиански пророчества в Писанието се намира в Исая, 11 глава. Стихове 1-3 изобразяват идването на Месия с образователни термини: Един, Който носи знание, съвет, мъдрост и разбиране. Целият пасаж завършва със следното забележително обещание: „(...) земята ще се изпълни със знание за Господа, както водите покриват дъното на морето“ (Исая 11:9). Вероятно такива библейски стихове са вдъхновили Елън Уайт да отбележи в книгата си за образованието, че това дело и делото на изкуплението са едно и също нещо (Възпитание. С. 26).

Прочетете Йоан 3:1-3. Никодим се обръща към Исус като към равин, а по-късно казва, че дарбата Му на учител идва от Бога заради знаменията, които извършва, а именно Неговите чудеса и прозренията Му за смисъла на живота. Исус приема, ако не дадената Му титла, то поне произхода на учителската Му дарба, когато отговаря на Никодим, че трябва да се роди отново, за да види (да разбере, както и да влезе) в Божието царство. Това означава, че авторитетът да поучава другите идва от Бога, дори в случая с Исус.

Преподаването със сигурност е дар от Бога. Бог го е дал, Исус го е приел и усвоил, а поучаваните от Него признават, че има божествен авторитет.

Названието на първата част от Библията, Тора, понякога се превежда като „Закона“ отчасти защото в тези книги има много закони. Но Тора всъщност означава „поучение“ или „обучение“. Подобно разбиране е твърде различно от представите на много хора за смисъла на „закона“ в Библията, а именно правила и наредби, които трябва да спазваме, за да не загубим Божието благоразположение. А всъщност не е така. Целта на закона е да бъде учебен материал, който да ни показва как да постигаме успехи и да живеем безопасно в заветната връзка, замислена от Бога още при създаването ни.

Следват още две части от староеврейската Библия: Пророците докладват доколко добре Божият народ усвоява този учебен материал и доколко живее според него (първите пророци, или историческите книги), и какво е трябвало да научи от този учебен материал (по-късните пророци). Останалата част от Стария Завет (наречена Писанията на староеврейски) е изпълнена с примери за сполучливи и по-малко сполучливи учители и ученици, заедно с учебните им преживелици. Примери за образователни успехи в тези книги са „Естир“, „Рут“, „Даниил“ и „Йов“. А сред провалите можем да отбележим четиримата приятели на Йов. Разбира се, книгата „Псалми“ е сборник от химни, но дори и в нея се съдържат поне три образователни псалма: Псалом 1, Псалом 37 и Псалом 73.

Евангелията изобилстват от учебни материали, особено в притчите на Исус. Много от писмата на Павел започват с убедително прогласяване на евангелието, но завършват с образователни ресурси и практични уроци за ежедневието ни като християни. Книгата „Откровение“ е изпълнена с учебни материали. Например бъдещето на христовата църква е разкрито в книга, която може да отвори единствено Божият Агнец – Исус, най-добрият Учител (Откровение 5:1-5).

Думите за училище, учене и образование имат ясно значение в наше време, но те не са често срещани в Библията. Има една дума, мъдрост/мъдър, която се среща много по-често. Например в Стария Завет се споменават мъдри мъже и жени (2 Царе 14:2; Притчи 16:23).

Цар Соломон е представен като много мъдър човек, който говори за животинското и растителното царство и изрича много мъдри притчи като начетен човек. Книгите „Притчи“ и „Еклесиаст“ съдържат много мъдри поучения на различни теми, приписвани както на Соломон, така и на други мъдри учители от древността (Притчи 1:1; 25:1; 30:1; 31:1).

Според Библията мъдростта до голяма степен прилича на нашето образование днес. Тя е нещо, което човек научава от родителите и от учителите си, особено докато е млад (Еклесиаст 12:1), но всъщност я трупа през целия си живот. Второ, мъдростта има практична страна: например може да се учим от мравките, които събират през лятото, за да имат достатъчно през зимата (Притчи 6:6-8).

Обаче мъдростта не е свързана само с действията. Тя има и теоретична страна, защото започва с вярата в Бога и следва определени основни принципи (Притчи 1:7). Помага ни да живеем отговорно и да бъдем благословение за другите, но също и ни пази от беди. И накрая, също като днешното образование, мъдростта не ни отговаря на всички въпроси, но ни позволява да бъдем доволни от това, което знаем, докато продължаваме да изследваме все още неизвестното. Това е добра позиция, от която можем да се учим да опознаваме Бога и да се доверяваме на Неговата благодат. Според Йеремия 18:18 ролята на мъдрия учител се счита за равностойна на ролята на свещеника и пророка. И трите носят послания от Бога до Неговия народ под формата на наставления от закона, образователни съвети и специални вести от Него.

Един от забележителните образователни принципи в Писанието е демонстриран, когато Исус, най-добрият Учител, е на път да напусне учениците Си. Те са били с Него в продължение на три и половина години, приблизително колкото е срокът за завършване на една гимназия или колеж. В края на този период, в зависимост от особеностите на всяка личност, учениците често се смятат за готови да се справят самостоятелно.

Но Исус знае кое е най-доброто и затова осигурява на последователите си постоянно и продължително образование под ръководството на Светия Дух. На други места този Учител или Ръководител е наречен Утешител или Застъпник (на гръцки parakletos), Който ще бъде винаги на разположение на Исусовите последователи (Йоан 14:16,17). Той е наречен Духът на истината. Въпреки че не е назован с думата „учител“, Неговото дело със сигурност е образователно особено що се отнася до търсене и намиране на истината.

Още с първите си думи Павел напомня на църквата в Коринт, че когато за първи път е дошъл при тях, е говорил единствено за Исус Христос и за Неговото разпятие (1 Коринтяни 2:2) – без находчиви мъдрости, единствено възвестяване на евангелието. Но това не е всичко (1 Коринтяни 2:6), защото след като тези новокръстени християни напреднат, апостолът ще се върне да ги научи на мъдрост, на нещата, които Бог е скрил преди сътворяването на света (1 Коринтяни 2:7), на Божиите дълбочини (1 Коринтяни 2:10). Всичко това ще бъде изучавано под ръководството на Божия Дух, Който се свързва с духа на учещия.

До какви дълбочини ще проникне това изследване и колко ще могат да научат хората, които са водени от Духа? Главата завършва с цитат от пророк Исая: „Кой е упътил Духа Господен или като съветник Негов Го е научил?“ (Исая 40:13). Говорейки на обикновените хора на своето време, пророкът сякаш заявява, че никой не може да направи това. Но Павел поправя тази представа чрез заключението: „А ние имаме ум Христов“, което означава, че изпълнените с Духа християни имат достъп дори до Божия ум, а по този начин и до безкрайни възможности за учене и разбиране (1 Коринтяни 2:10-13), необходими за опознаването на пътя на правдата.

Великото евангелско поръчение (Матей 28:18-20) поражда едно забележително религиозно движение по целия свят. Няколко апостоли, или мисионери (и двете думи означават едно и също – „изпратените“), тръгват по целия свят и събират ученици, правят ги последователи на Христос, призовават ги да вярват в Исус, кръщават ги и продължават да ги поучават на всичко, което Исус им е заповядал. Представя ни се една картина на обърнати християни от целия свят, от различни култури и говорещи различни езици, които излизат от водата на кръщението, за да тръгнат на училище и да започнат образованието си. И това не бива да ни учудва, защото им предстои да научат още много неща.

Причината, поради която християните непрестанно учат, не е просто интелектуалното им любопитство или стремежът да трупат знания, а по-скоро фактът, че християнският живот и вяра проникват във всяко кътче на ежедневието им. Има толкова много неща за изучаване. Затова писмата от Новия Завет съдържат както вестта за Исус (понякога наричана с новозаветната дума kerygma [keh-RIG-ma]), така и обучение във всичко, което християните трябва да усвоят (понякога наричано с новозаветната дума didache [did-ah-KAY]). Подходящ пример за вестта намираме в 1 Коринтяни 2:2, докато обучението започва от 1 Коринтяни, 4 глава и продължава с прекъсвания до края на писмото. Кое е това, за което християните трябва да учат?

За работа, почивка, социални теми, обществени взаимоотношения, църква и поклонение, икономически въпроси, филантропия, отношение към властите, съветване, семейни отношения, брачни връзки и отглеждане на децата, храната и приготвянето ѝ, дрехите, дори остаряването и подготовката за края на дните – за личния живот и динамиката в обществото. Да си християнин означава да научиш нещо за всички тези неща, а и много повече. Разбирането за тях не ни идва отвътре. То трябва да бъде усвоено.

Двама студенти мисионери развълнувано поздравили своя ръководител Сунгаби Джи, когато той пристигнал в селото им сред джунглата на индонезийския остров Папуа.

„Пасторе, имаме прекрасна история - казал Сантос, 22-годишен студент мисионер от университета Клабат, адвентно учебно заведение в отдалечения остров Сулавеси. – Молихме се за умряло осемгодишно момиче и тя бе възкресена!“

Сунгби, южнокорейски мисионер, който служил като директор на мисионското движение „1000“ в Индонезия, бил летял на малък самолет и ходил пеша два дни и една нощ, за да стигне до това село в областта Самир на Папуа. Той идвал да даде напътствия на студентите мисионери по средата на тяхното едногодишно мисионско служене, но пожелал първо да чуе историята за момичето.

Студентите разказали как нещо ужасно се било случило преди няколко дни. На връщане от посещение в дом заварили жителите на селото да плачат и да припяват в колибата на селския вожд. Те оплаквали Наоми, дъщеря на вожда, която била умряла преди няколко часа и сега лежала на пода. Шаманът водел селяните в техните песни.

Студентите мисионери започнали да плачат. Те копнеели хората да се отвърнат от мъртвите си божества, олицетворявани от дървета и животни, и да се доверят на живия небесен Бог. Сантос и приятеля му седнали до безжизненото тяло на Наоми. Сантос внимателно я вдигнал и я прегърнал. „Мили Боже, моля Те, покажи чудо на хората в селото – помолил се той. – Изнасяхме библейски уроци и те слушаха. Покажи им, че си по-силен от дърветата и животните.

Мисионерите се молили два часа, държали тялото на Наоми и плачели. После изпели евангелската песен „Защото Той живее“. Селяните били трогнати от сълзите, молитвите и песента. Внезапно Наоми се събудила и се обърнала към удивената си майка. „Мамо, гладна съм.“

Баща й, вождът, бил шокиран. Със собствените си очи видял нещо по-могъщо от дърветата и животните. Той събрал селяните за библейски урок, когато Сугби пристигнал. Всичките 57 души от селото предали сърцата си на Исус.

„Чудо е – заявява Сугби, сега ръководител на адвентната семинария и колеж в Пакистан. – Някои може да си мислят, че възкресенията са се случвали преди 2000 години, но такива чудеса се случват и днес, когато се доверяваме изцяло на Бога.“