"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Образование Авторски колектив – директори на адвентни колежи от Северна Америка
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2020 г.

Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 26 септември - 2 октомври 2020 г.

Образованието в Едемската градина


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 26 септември
Стих за запаметяване:
„Ето, Бог е възвишен в силата Си; кой е господар като Него?“ (Йов 36:22).

Повечето от хората, изучаващи Библията, познават историята от Битие, 1-3 глава и героите в пиесата: Бог, Адам, Ева, ангелите и змията. Декорите са великолепната градина в рая, наречена „Едем“. Сюжетът следва логическа последователност от събития. Бог твори. Той наставлява Адам и Ева. Адам и Ева извършват грях. Двамата са прогонени от Едем. Ако обаче разгледаме първите няколко глави от „Битие“ по-подробно, особено през лупата на образованието, ще открием много истини в героите, декорите, историята.

„Образователната система, която беше установена при сътворяването на света, трябваше да бъде модел за цялото бъдещо развитие на човечеството. За илюстрация на нейните принципи в Едем беше създадено образцово училище – домът на първите ни родители. Едемската градина беше класната стая, природата беше учебникът, самият Творец беше учителят, а родителите на човешкото семейство бяха учениците“ (Уайт, Е. Възпитание. С. 16).

Господ е основател, директор и учител в това първо училище. Но както знаем, Адам и Ева всъщност избират друг учител и научават погрешните уроци. Какво се е случило, защо се е случило и какви поуки можем да извлечем от този първи разказ за образованието?




Първото училище Неделя - 27 септември

Въпреки че не смятаме градината за класна стая, това звучи съвсем логично, особено за Едем, който е изпълнен с непокътнатите богатства на Божието творение. Днес ни е особено трудно да си представим колко много неща вероятно са били способни да усвоят тези безгрешни същества в един безгрешен свят от уроците на своя Създател в онази „класна стая“.


Прочетете Битие 2:7-23. Какво ви прави впечатление относно Божията целенасоченост, когато сътворява Адам, поставя го в градината и му възлага работа?


Бог създава мъжа и жената по Своя образ и им дава дом и смислена работа. От гледна точка на динамичния процес „учител-ученик“, това е идеалната ситуация. Бог познава способностите на Адам, понеже е негов Създател. Може да го обучава със съзнанието, че човекът би могъл да реализира пълния си потенциал.

Бог дава на Адам отговорности, но също така иска той да бъде щастлив. И поне отчасти щастието му зависи от поверените отговорности. Все пак кой човек не е доволен – дори щастлив – когато са му поверени отговорности и той коректно ги изпълнява? Бог познава сърцето на Адам и какво му е необходимо, за да се развива пълноценно, затова му възлага задачата да се грижи за градината. „И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази“ (Битие 2:15). Тъй като познаваме само един свят на грях и смърт, ни е трудно да си представим какво е представлявала тази работа и какви точно уроци е усвоил Адам, несъмнено, докато е работил и е пазил своя дом-градина.

Според Битие 2:19-23 Бог създава животните като другари на Адам, а също и Ева като негова съпруга. Творецът знае, че мъжът има нужда от другари и от помощта на някой, равен на него, затова сътворява жената.

Бог знае също, че човекът трябва да бъде в тясна връзка със самия Него, затова създава специално място в Едем, в границите на градината. Всичко това доказва Неговата целенасоченост при Сътворението и любовта Му към човечеството. Отново ни е трудно да си представим какво е било тогава, преди толкова много време – макар че би било интересно да опитаме, нали?


Въпреки че сме толкова далеч от Едем, все още можем да се учим от природата. Какви уроци може да ни даде тя и как да се възползваме от тях, като ги тълкуваме през лупата на Писанието?




Натрапник Понеделник - 28 септември

Едно от най-големите удоволствия за много учители е подреждането на класната стая: окачването на таблата, подреждането на материалите и на стаята по възможно най-привлекателния начин. Когато разгледаме Божията представа за класната стая, каквато е Едемската градина, виждаме колко внимателно Той е подготвил учебната среда за Адам и Ева. Желанието Му е те да бъдат обградени от красота. Можем да си представим, че всяко цвете, птица, животно и дърво са давали възможност на хората да научат повече за света и за своя Създател.

Обаче виждаме рязка промяна от Битие, 2 гл. към Битие, 3 гл. Направили сме опис на всичко добро, което Бог е създал целенасочено. Но в Битие 3:1 разбираме, че Той е създал условията и за свободна воля. Описанието на змията, която „беше най-хитра от всички полски зверове“, се различава от досега използвания език. Думи като „много добро“, „не се срамуваха“ и „приятно“ са прилагателните, употребени за описание на Божието творческо дело в предишните глави. Сега обаче, със змията, тонът се променя. Думата „хитра“ в някои преводи е предадена и като „коварна“. Изведнъж е въведен отрицателен нюанс в обстановката, която до този момент е била съвършена.

„Битие“, от своя страна, описва Бога като антипод на „хитър“. Бог съвсем категорично заявява очакванията Си за човешката двойка в градината. От заповедта Му в Битие 2:16,17 разбираме, че е установил едно най-важно правило, с което трябва да се съобразяват, и то е да не ядат от забраненото дърво.

Бихме могли да си направим много изводи от тази история, но на преден план изпъква едно: Адам и Ева са създадени като свободни морални същества, които могат да избират между послушание и непослушание. Следователно още от самото начало на безгрешния свят виждаме съществуването на свободната човешка воля.


Разгледайте в Битие 3:1-6 описанията, използвани от змията, които Ева след това повтаря. Какво забелязвате във връзка с информацията, която дава на жената? Според вас как се променя отношението на Ева към дървото за познаване на доброто и злото?


В Битие 2:17 Господ казва на Адам, че ако яде от дървото, „непременно ще умре“. Когато Ева, в Битие 3:3, повтаря заповедта, тя не я изрича с такова ударение и изпуска думата „непременно“. В Битие 3:4 змията връща репликата, но смисълът е напълно противоположен на Божиите думи. Изглежда, че когато Бог е поучавал Ева в градината, тя не е възприела достатъчно сериозно Неговите думи, както би трябвало, и това личи от използвания от нея език.




Да пропуснеш вестта Вторник - 29 септември

Както видяхме вчера, въпреки категоричната Божия заповед, Ева – дори чрез думите си – омаловажава това, на което е била научена. Макар че възприема правилно казаното от Господа, тя явно не го приема достатъчно сериозно. Едва ли може да има по-тежки последици от действията ѝ.

И когато Ева се среща със змията, тя повтаря (но не съвсем точно) думите на Бога за дърветата в градината (Битие 3:2,3). Разбира се, това послание не е новина за змията. Тя знае заповедта и затова е готова да я изопачи, като похити невинността на жената.


Разгледайте внимателно Битие 3:4-6. Освен че директно отрича Божиите думи, какво още казва змията, с което явно успява да заблуди Ева? От какви принципи се възползва Лукавият?


Когато змията ѝ казва, че част от Божиите думи са неверни, Ева би могла да отиде и да се посъветва с Бога. Това е най-прекрасното качество в едемското образование: достъпът на учениците до техния могъщ Учител – категорично отвъд всичко, което ние днес бихме могли да си представим. Обаче вместо да побегне, вместо да потърси Божията помощ, Ева приема посланието на змията. Фактът, че приема тази променена вест, показва, че е имала някакви съмнения в Бога и в това, което Той им е казал.

Междувременно Адам попада в трудна ситуация. „Адам разбираше, че другарката му беше нарушила Божията заповед и беше пренебрегнала единствената забрана, която им беше наложена, за да изпита тяхната вярност и любов. Той водеше страшна битка със себе си. Ужасно съжаляваше, че беше допуснал Ева да се отдалечи от него. Но извършеното бе факт. Той трябваше да се лиши от тази, която му носеше радост с присъствието си. Как можа да се случи това?“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. С. 56 – англ. изд.). За съжаление, Адам също взема неправилно решение, въпреки че знае кое е добро и кое – не.


Забележете каква измамна ирония: змията казва, че ако ядат от дървото, ще бъдат „като Бога“ (Битие 3:5). Но не казва ли Битие 1:27, че те вече са като Бога? Какво ни учи този пример за лесното ни поддаване на заблуди и за това как вярата и послушанието са единствената ни защита дори когато сме получили най-доброто образование, като това на Адам и Ева?




Възвръщане на изгубеното Сряда - 30 септември

Когато Адам и Ева решават да приемат вестта на змията, те понасят много последици, но една от тях е да бъдат прогонени от Божията класна стая. Помислете какво губят те заради греха си. Когато разберем тяхното падение, бихме могли да схванем по-добре целта на образованието за нас днес. Въпреки прогонването им, животът в един несъвършен свят налага въвеждането на нова цел за образованието.

Ако преди грехопадението то е било средството на Бога да запознае Адам и Ева със Себе Си, със Своя характер, доброта и любов, то след прогонването им от Едем образованието трябва едновременно да запознава човечеството с тези неща, а също и да пресътворява Божия образ в нас. Въпреки че са физически отстранени от Божиите присъствие, Божиите деца все още могат да опознават Бога, Неговата доброта и любов. Чрез молитва, служене и изучаване на Словото ние можем да се приближаваме до нашия Бог като Адам и Ева в Едем.

Добрата вест е, че благодарение на Исус и изкупителния план не всичко е изгубено. Имаме надежда за спасение и възстановяване. И голяма част от християнското образование трябва да насочва учениците към Исус: какво Той е направил за нас и какво възстановяване ни предлага.


Прочетете 2 Петър 1:3-11. В светлината на всичко, което е било изгубено, когато хората са напуснали градината, тези стихове са насърчение, че можем да си възвърнем много. Какво според Петър трябва да направим, за да се стремим към възстановяване на Божия образ в живота ни?


Чрез Исус ни е дадено „всичко, което е потребно за живота и за благочестието“. Какво невероятно обещание! Кои са някои от тези неща? Ами Петър ни осигурява следния списък: вяра, добродетел, знание, самоконтрол, търпение и т.н. Също така обърнете внимание, че едно от споменатите неща е знание. Разбира се, този възглед насочва към образованието. Истинското образование ще дава истинско знание, познание за Христос, и по този начин ние не само ще се оприличаваме все повече с Него, но и ще можем да споделяме знанието си за Него с други хора.


Нека да помислим малко върху факта, че забраненото дърво е дървото за „познаване на доброто и злото“. Какво следва да ни говори този факт за истината, че не всяко познание е добро? Как да разграничаваме доброто от лошото познание?




Противници на авторитета Четвъртък - 1 октомври

Някои хора са „ученици по природа“. Почти не им се налага да учат, за да получават отлични оценки. Попиват лесно материала. Знанията им са трайни. Обаче от Второто послание на ап. Петър, 1 и 2 глава става ясно, че нашето образование в Христос предлага равни възможности за всички, които желаят да му се посветят.

Насърчителните думи от 2 Петър, 1 гл. контрастират с отрезвяващото предупреждение от 2 Петър, 2 гл.


Прочетете 2 Петър 2:1-17. Какви силни и осъдителни думи казва той тук? Същевременно, въпреки острото предупреждение и осъждане, каква велика надежда ни е обещана?


Обърнете внимание какво пише апостол Петър в стих 10 за хората, които презират авторитета. Какъв остър укор и за нашето време. Като църква трябва да признаваме определени нива на авторитет (Евреи 13:7,17,24) и всички сме призовани да им се покоряваме поне до степента, до която са верни на Господа.

Но въпреки строгото осъждане, Петър предлага (в стих 9) нещо съвсем различно. Казва, че макар Бог да е силен да отхвърли хората, които избират заблудата, „Господ знае как да избави благочестивите от напаст“. Възможно ли е отчасти нашето християнско образование да включва не само отбягване на изкушенията, но и усвояване на множеството начини, чрез които Бог може да ни избави от тях, както и да ни помогне да се пазим от тези, „които ще въведат тайно гибелни ереси“? Освен това, тъй като презрението към авторитетите е осъдено, не трябва ли християнското образование да се състои в усвояване на правилния начин на разбиране и покоряване на „онези, които са ви били наставници“ (Евреи 13:9)?

Въпреки че не може да се каже, че Адам и Ева са презирали авторитета, те в края на краищата са избрали да не му се покорят. Престъплението им се задълбочава още повече поради факта, че са го извършили в крещящо противоречие с това, което този Авторитет, самият Бог, им е казал и Който е направил толкова много за тяхно добро.


Размишлявайте още малко върху въпроса за авторитета не само в църквата или в семейството, но и в живота като цяло. Защо е важен авторитетът: както правилното му упражняване, така и правилното покоряване? Споделете отговорите си с групата в събота.




Разширено изучаване Петък - 2 октомври

„Мъжът и жената от святото семейство бяха не само деца под бащинската грижа на Бога, но и ученици, наставлявани от всемъдрия Създател. Посещаваха ги ангели и имаха общение с Твореца си без никаква закриваща завеса помежду им. Изпълваше ги енергията, придавана от дървото на живота, а силата на разума им беше малко по-малка от тази на ангелите. Тайните на видимата вселена – „чудесните дела на Съвършения в знание“ (Йов 37:16) – представляваха неизчерпаем източник на мъдрост и наслада. Действащите в природата закони, които от шест хиляди години хората изучават, бяха изложени пред тях от безкрайния Дизайнер и Вседържител. Те беседваха с листа, цветя и дървета, събирайки от всяко от тях тайните на живота му. Адам познаваше всяко живо същество – от могъщия левиатан, играещ сред вълните, до миниатюрното насекомо, носещо се под слънчевите лъчи. Той беше дал на всяко едно име и познаваше природата и навиците на всички тях. Божията слава в небесата, безбройните светове, въртящи се по своите неизменни орбити, „висенето на облаците“, загадките на светлината и звука, на деня и нощта – нашите първите родители можеха свободно да изучават всички тях. Божието име беше написано на всеки лист в гората, на всеки камък в планините, на всяка бляскава звезда, на земята, във въздуха и в небето. Редът и хармонията на Творението им говореха за безкрайната мъдрост и сила. Постоянно откриваха нови и привлекателни неща, които изпълваха сърцата им с все по-дълбока любов и предизвикваха все по-нови изблици на благодарност“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. Нов живот, 2019, с. 20).


Въпроси за разискване:

1. Ако още отначало Бог е промислил училището и работата да бъдат възможност за хората да се срещат с Него и с Неговото творение, съобразяваме ли се днес с Божието намерение в работата си? Как бихме могли по-добре да опознаваме Бога чрез своята заетост (труд, образование, доброволчество, служене и т.н.)?

2. Когато мислим за хитростта на Сатана в Едемската градина, е лесно да изпитаме отчаяние в човешката си слабост. Адам и Ева са знаели, че Бог е наблизо, обаче са приели полуистините на змията. Как бихме могли ние, които сме физически далеч от Бога, все пак да получим сила от Него, за да побеждаваме изкушенията?

3. Обсъдете въпроса за авторитета и защо е важно да се съобразяваме с него. Какво става, когато се заличат границите му? Как би могло да се злоупотребява с него и как да реагираме в подобен случай?


Тази събота, 03.10.2020 г., ще се молим за църкви „Монтана А” и „Монтана Б”.




Разказ
Да помогнеш на свещеник в беда
От Габриел Голеа

Свещеник румънец дойде при мене, за да му помогна.

„Можеш ли да убедиш членовете на комисията, че имам добра работа и високо ниво на образование и следователно мога да започна своя докторат?“, каза той.

Свещеникът се бе записал да учи теология в Университета в Страсбург, но комисията бе решила, че първо трябва да повтори една година. Аз бях втора година докторант и двамата се бяхме сприятелили, след като разбрахме, че и двамата сме румънци.

„Вярваш ли в Бога?“, попитах аз с усмивха.

Той бе изненадан. „Разбира се, че вярвам!“

„Вярваш ли в силата на молитвата?“, продължих аз.

„Вярвам, че Бог може да върши чудеса“, отговори свещеникът.

„Нямам предвид някакъв ритуал или религиозна церемония. Бог може да отговори на молитвите ни, ако се молим директно на Него.“

След няколко дни го поканих да се помолим заедно. „Преди да попитам професорите, трябва да се молим за това.“

Свещеникът се съгласи.

Реших да не се опитвам да убеждавам професорите да променят правилата заради свещеника, но да им покажа, че образователната система в Румъния отговаря на френските стандарти. Срещнах се с всеки от седемте професори в комисията. Всеки от тях обеща да разгледа въпроса на следващото заседание. Накрая проведоха специално събеседване, за да проверят познанията на свещеника, след което го приеха в докторантската програма. Благодарихме на Бога за чудото!

Приятелството ни се разви през следващите две години. Свещеникът често идваше в дома ми, за да разговаря, да се храни и да се моли заедно със семейството ми. По време на третата му година той обяви, че напуска програмата. „Имам нова работа – каза той. – Бях назначен за главен секретар на Румъния по религиозните въпроси.“

Той беше станал най-висшият служител по религиозните въпроси в румънското правителство.

Никога не можем да предположим колко голямо е влиянието на нашите думи и дела.

След като научиха, че свещеник е назначен на тази длъжност, някои адвентисти в Румъния си помислиха, че ще има ограничения на религиозната свобода, особено за по-малките деноминации като Църквата на адвентистите от седмия ден. Нямаше обаче никакво притискане. Всъщност, свещеникът, който стана висш държавен чиновник, бе изключително справедлив и обективен спрямо хората от всички религии.

След като започна новата си работа, аз на шега го попитах дали може да го посетя в офиса му, за да се снимам с него. „Искам да покажа на децата си, че познавам толкова известна личност“, казах аз.

Той се засмя. „Идвай по всяко време, когато пожелаеш.“

Оставаме си приятели и до днес.



Created by ULimited®