Исус е изключителен майстор в печеленето на души. Като гледаме как Той работи с хората, научаваме как да водим другите към познанието за спасение чрез Христос. Докато пътуваме с Него по претъпканите улици на Йерусалим, прашните пътеки на Юдея или тревистите склонове на Галилея, откриваме как Той представя принципите на Царството в търсенето на души.

Исус гледа на всички мъже и жени като на потенциални участници в Неговото царство. Той гледа на всекиго през очите на божественото състрадание. Вижда Петър не като груб, гръмогласен рибар, а като могъщ проповедник на евангелието. Вижда Яков и Йоан не като разпалени, яростни радикали, а като възторжени вестители на Неговата благодат. Той вижда дълбокия копнеж за истинска любов и приемане в сърцето на Мария Магдалена, на самарянката и на жената с кръвотечение. Вижда Тома не като циничен скептик, а като човек с искрени въпроси. Независимо дали са евреи или езичници, мъже или жени, разбойникът на кръста, стотникът или болният човек, обладан от демони, Исус вижда божествения им потенциал и гледа на тях през очите на спасението.

В цялата Библия има само едно чудо, което Исус извършва на два етапа. Това е изцелението на слепия човек във Витсаида. Тази история може да даде вечни уроци за Христовата църква днес. Тя илюстрира Божия план да използва всеки вярващ, за да доведе някого при Исус. Писанието заявява: „Дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един слепец и Му се молеха да се докосне до него” (Марк 8:22). Двете ключови думи тук са „доведоха“ и „молеха се“. Слепият човек не идва сам. Приятелите му виждат неговата нужда и го довеждат. Той може да няма много вяра, но те имат. Вярват, че Исус ще излекува слепотата на този човек.

В Новия Завет са описани около 25 различни лечебни чудеса, извършени от Исус. В повече от половината роднина или приятел е довел човека при Него за изцеление. Много хора никога няма да дойдат при Исус, освен ако някой, който вярва, не ги доведе. Наша е ролята да станем „запознаващи“ и да доведем хората при Исус.

Втората дума от Марк 8:22, която е важно да разгледаме, е думата „молеха (се)”. Това може да означава „настоятелно просене, умоляване или увещаване“. То предполага по-нежен, благ, кротък призив от силното, бурно настояване. Приятелите на този човек любезно се обръщат към Исус, вярвайки, че Той има едновременно и желание, и сила да помогне на този човек. Човекът може да не е вярвал, че Исус е способен да го изцели, но приятелите му са вярвали. Понякога трябва да носим другите към Исус на крилете на нашата вяра.

Възможно ли е да не виждаме хората ясно? Дали понякога не ги виждаме по-скоро като „ходещи дървета“ с неясни сенчести форми, вместо като кандидати за Божието царство? Какво според вас ни подтиква понякога да не виждаме хората ясно?

Като им дава пример как да виждат всеки човек от нова гледна точка, Исус учи Своите ученици как да виждат хората през очите на Небето. Възгледът Му за хората е радикален. Той ги вижда не такива, каквито са, а такива, каквито могат да станат. Във всичките Си взаимоотношения се отнася към тях с достойнство и уважение. Често изненадва учениците Си с начина, по който се отнася към хората. Това важи с особена сила при срещата Му със самарянката.

Кн. „Библия на археологическите изследвания“ прави следното интересно наблюдение относно връзката между евреите и самаряните: „Разривът между самаряните и юдеите датира от един ранен период. Според 4 Царе, 17 гл. самаряните са потомци на месопотамските народи, насилствено заселени в земите на Северен Израил от асирийския цар в началото на плена от 722 г.пр.Хр. Те съчетават поклонението пред Яхве с идолопоклоннически практики” (Библия на археологическите изследвания. Изд. „Зондерван“, 2005, стр. 1727 – англ. изд.). В допълнение към тези идолопоклоннически практики, те установяват конкурентнто свещеничество и конкурентен храм на планината Геризим. Като се имат предвид тези богословски различия със самаряните, учениците би трябвало да се смутят, когато Исус избра самарийския път към Галилея. Те са изненадани, че Исус не позволява да бъде въвлечен в религиозен дебат. Той докосва непосредствено копнежа на самарянката за приемане, любов и опрощение.

Вечният урок, който Исус копнее да предаде на Своите ученици и на всекиго от нас, е просто следният: „Тези, които имат Духа на Христос, ще гледат на всички хора през очите на божественото състрадание“ (Уайт, Е. Знамения на времето, 20 юни 1892 г).

Някой правилно е казал: „В живота единственото място, от което можеш да започнеш, е мястото, където си, защото няма друга стартова позиция“. Исус подчертава този принцип в Деяния 1:8, като заявява: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“.

Вестта на Исус към учениците е твърде ясна, за да бъде разбрана погрешно: започнете там, където сте. Свидетелствайте там, къде ви е поставил Бог. Вместо да мечтаете за по-добри възможности, започнете с тези около вас. Вижте с божествени очи възможностите, които са най-близко до вас!

Не е нужно да сте най-образованият човек на света, най-красноречивият, най-надареният. Колкото и да са полезни тези дарби при правилното им използване, в крайна сметка всичко, от което се нуждаете, е вашата собствена любов към Бога и вашата любов към душите. Ако сте готови да станете свидетели, Бог ще ви отвори пътя за това.

Опитността на Андрей ни говори много. Той започва от собственото си семейство. Първо споделя Христос с брат си Петър. Създава сърдечни взаимоотношения с едно малко момче, което после ще осигури на Исус материал за чудо, и знае как да общува с гърците. Вместо да спори върху теологията, той е чувствителен за нуждите на хората и ги запознава със Спасителя..

Изкуството на ефективното печелене на души е изкуството да изграждате позитивни грижовни взаимоотношения. Помислете за хората, които са най-близо до вас и които може би не познават Исус. Те усещат ли в живота ви човек, който е състрадателен и грижовен? Виждат ли във вас мира и целта, за които копнеят? Животът ви реклама ли е на евангелието? Печелим приятели за Бога, когато споделяме Исус. Те стават християнски приятели и в крайна сметка, тъй като споделяме Божията вест за библейската истина на последното време, могат да станат и християни адвентисти от седмия ден.

Исус е експерт при справянето с трудни хора. И чрез думите, и чрез делата си Той изразява приемане. Изслушва със съчувствие техните тревоги, задава въпроси и постепенно разкрива божествени истини. Разпознава вътрешния копнеж в най-закоравелите сърца и вижда потенциала и на най-покварените грешници. За Него никой не остава извън обсега на евангелието. Исус определено вярва, че „Никой не е паднал толкова ниско, никой не е толкова долен, че да не може да получи освобождение чрез Христос“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете, стр. 147, изд. Нов живот, София, 2005). Той гледа на хората през по-различна призма от останалите. Във всеки човек вижда отражение на славата на първоначалното Творение. Издига мисленето им, за да схванат възможността за това, което в което могат да се превърнат, и мнозина се издигат, за да отговорят на очакванията Му за техния живот.

Навсякъде, където Исус отива, Той вижда духовни възможности, потенциални кандидати за Божието царство при най-невероятни обстоятелства. Ние наричаме тази способност „очи на църковния растеж“. Очите на църковния растеж са придобита чувствителност да виждаме хората така, както ги вижда Исус, като възможност да бъдат спечелени за Божието царство. Това включва и „ушите на църковния растеж“, което е свързано със слушане за неизречените нужди на хората около нас. Свързано е с вслушването в копнежа на сърцето им за нещо, което нямат, дори и да не го изразяват открито.

Помолете Господа да ви направи чувствителни към служенето на Светия Дух в живота на другите. Молете се Бог да ви даде второто докосване и да отвори очите ви за духовните възможности, които Той всеки ден ви предоставя, за да споделяте вярата си с околните. Потърсете Бога за виждащо око, чувствително слушащо сърце и готовност да споделяте Христос, Когото познавате и обичате, с другите хора, и ще се отправите на вълнуващо пътешествие до края на дните си. Животът ще придобие съвсем нов смисъл. Ще изпитате чувство на удовлетворение и радост, което никога досега не сте изпитвали. Само работещите за души могат да познаят удовлетворението, което тази работа би могла да донесе.

Книгата „Деяния на апостолите“ е изпълнена с разкази за това как учениците се възползват от предоставените от Провидението възможности за растежа на Божието царство. От началото до края на книгата четем увлекателни разкази за ранната църква и как тя расте въпреки предизвикателствата, пред които е изправена и във вътрешен, и във външен план.

Например във 2 Коринтяни 2:12,13 апостол Павел разказва опита си от Троада: „ А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие и когато ми се отвори врата в Господнето дело, духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония”. Бог по чуден начин отваря вратите за Павел да проповядва евангелието на европейския континент и той знае, че вратите, които Бог отваря днес, може да бъдат затворени утре. Възползвайки се от благоприятния случай и виждайки възможностите, веднага отплава за Македония.

Богът на Новия Завет е Богът на отворената врата – Бог, Който чрез провидението Си ни предоставя възможности да споделяме нашата вяра. Той действа в цялата книга „Деяния“. Има отворени врати в градове, в провинции, в страни и най-вече в отделните сърца.

„Ангел водеше Филип при човека, търсещ светлината и готов да приеме евангелието. И днес ангели насочват стъпките на работниците, които позволяват на Светия Дух да освети езиците им и да очисти и облагороди сърцата им. Ангелът, изпратен при Филип, можеше сам да извърши делото с етиопеца, но Бог не работи по този начин. Неговият план е хора да работят за своите ближни” (Уайт, Е. Деяния на апостолите. Изд. Нов живот, София, 1992, стр. 48).

Ако имаме уши да чуем и очи да видим, ние също ще бъдем ръководени от невидими ангели, за да достигнем хората, които търсят истината, с истините на Царството.

Прочетете статията „Евангелието в Самария“ от кн. „Деяния на апостолите“ на Елън Уайт.

Навсякъде около нас хората търсят вечните неща. Както Исус съвсем точно заявява: „Жетвата е изобилна, а работниците малко“ (Матей 9:37). Проблемът не е в жетвата. С божествено помазани очи Исус вижда изобилна жетва там, където учениците съзират само противопоставяне. Какво е Христовото решение на проблема? „Затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си“ (Матей 9:38). Решението е да се молите Бог да ви изпрати на своята жетва.

Защо да не се помолим със следната молитва? „Господи, готов съм да бъда използван за растежа на Твоето царство. Отвори очите ми, за да виждам предоставените от Провидението възможности, разкриващи се пред мен всеки ден. Научи ме да бъда чувствителен към хората около себе си. Помогни ми да говоря думи на надежда и насърчение и да споделям Твоята любов и истина с онези, с които се срещам всеки ден.” Ако се помолите с тази молитва, Бог ще направи някои необикновени неща в живота ви.

Литературен евангелизатор крачел по прашните горещи улици на град Бутан във Филипините. Цял ден се трудил, но не успял да продаде нищо. Това бил единственият му източник на доход и затова изпитал известно обезсърчение. Решил обаче да похлопа на още една врата. Докато вървял натам, той се помолил и после почукал.

Слаба жена се усмихнала на изморения човек. Той заговорил с небесно вдъхновение и тя усетила искренността в очите и гласа му. Сякаш Святият Дух апелирал към жената.

Тя била християнка, но била пропиляла години, в които не проявявала интерес към Христос. Когато финансовата ситуация на семейството се влошила, жената започнала да изпитва желание да научи нещо повече за Исус. В джоба си нямала почти никакви пари. Имала 10 деца. Как би могла да си позволи книга от литературния евангелизатор, за която знаела че трябва да прочете и да сподели с други. Книгата била „Великата борба“ от Елън Уайт.

Без да се колебае, тя си купила книгата, въпреки че не можела да си я позволи.

Повече от 50 години изминали оттогава, но плодът от тази уникална книга все още се вижда. Жената, Епефания Тай, довела всяко едно от децата си до Христос. Нейната вяра съвпадала с написаното от Елън Уайт в Свидетелства към църквата, т. 6, стр. 429: „Нашата работа за Христос трябва да започне от семейството, в дома… няма мисионско поле, което да е по-важно от това.“

Един от синовете й, Флоренте Тай, станал пастор и сега е ръководител на адвентното издателство във Филипините. Други станали дякони, старейшини, дяконеси и учители в адвентните академии. Почти всички завършили колежа Маунтин Вю и всеки, който завършвал, помагал на следващия да се запише в същия колеж.

Познавам тази жена като „Мамо“. Ожених се за една от нейните дъщери, която преподаваше в адвентни академии.

Мама получи удар, преди да се запозная с нея. Тя беше няма, сляпа и прикована на легло. Опитваше се да разговаря с мене по време на първата ни среща, но не успяваше. Това няма голямо значение. Вече бе говорила на сърцето ми много пъти, тъй като бе откликнала на поканата на Святия Дух преди много години. Мама почина през август 2013 г. на 89-годишна възраст.

Десетки хора са приели Христос в резултат на един литературен евангелизатор, въздействаща книга и жена, възприемчива към Святия Дух.

Ще я видя отново в онзи ден.

Стивън Драгу, библейски работник и евангелизатор в Хрисчънсбърг, щата Вирджиния.