Някой е казал: „В количеството има сила“. В известен смисъл е така. Забелязвали ли сте някога колко по-мотивирани сте да спортувате, ако го правите с група от хора, отколкото ако трябва да се упражнявате сами всеки ден? Много хора се присъединяват към здравни клубове, фитнес центрове и зали за упражнения, защото вярват, че ще тренират повече и ще изпитват по-голямо удоволствие, ако спортуват с други хора. По подобен начин Бог ни е създал за общение. Ние сме социални същества и както при упражненията, това важи в много сфери на живота: справяме се по-добре, ако имаме система за социална подкрепа. Същото е особено валидно и при духовните въпроси.

В цялата Библия малките групи биват посочени като един от Божиите методи за укрепване на нашата вяра, увеличаване на познанията ни за Неговото Слово, задълбочаване на молитвения ни живот и подготовката ни за свидетелстване. Отец, Синът и Светият Дух участват в служене в малка група. Мойсей е водач на малка група. Исус създава Своята малка група от ученици, а апостол Павел обикаля римския свят с малката си група евангелски спътници.

По време на изучаването ни тази седмица ще се фокусираме върху библейската основа за малките групи и вие ще откриете вълнуващ начин да се включите.

Отец, Синът и Светият Дух заедно участват в Сътворението. Те имат различни задачи, но работят заедно в неделим съюз. Отец е главният скулптор, великият архитект. Той осъществява Своите планове чрез Исус като активен деятел при Сътворението в унисон със силата на Светия Дух. Такъв мощен свръхестествен акт е далеч отвъд нашето разбиране. Онова, което можем да разберем, при това ясно, е не само реалността на сътворения свят и космоса, но и че всичко е направено от самия Бог (вж. Римляни 1:18-20).

Малките групи, на първо място, са Божия идея. Въпреки че човек трябва да бъде внимателен, когато използва аналогии по отношение на много от тайнствените аспекти на Божеството, нека използваме тази по-свободно и да кажем, че Отец, Синът и Светият Дух съставляват първата „малка група” в историята на спасението. Те заедно участват при сътворението на човешката раса, а после и при нейното изкупление след грехопадението.

Отец, Синът и Светият Дух са обединени в „малка група” с изричната цел да изкупят човешкия род. „Спасителният план имаше своето място в съветите на Безкрайния през цялата вечност“ (Уайт, Е. Основи на християнското възпитание. Стр. 186 – англ. изд.). За Бога няма нищо по-важно от това да спаси колкото се може повече хора (1 Тимотей 2:4; 2 Петър 3:9). Малките групи могат да имат множество цели, които ще изучаваме в урока тази седмица, но тяхната основна цел е да се фокусират върху спечелването на изгубените хора за Исус. Тоест, когато работим в малки групи, можем да помогнем не само на себе си, но и на другите. Следователно крайната цел на нашите малки групи трябва да бъде печеленето на души.

Библията осигурява множество примери за малки групи, които се молят, общуват, насърчават се помежду си и работят заедно за Христос. Тези групи предоставят на Божия народ възможността за споделяне на отговорностите и пълноценно използване на разнообразните дарби. Тоест малките групи могат да предоставят възможност Господ да използва всекиго от нас по-пълноценно.

Всеки човек в стана на израилтяните става част от група от десет души, ръководена от благочестив служител. Тези малки групи са място за решаване на проблеми, но те са и нещо много повече. Това са места за общуване, където проблемите могат да бъдат предотвратени и да се поддържа духовният живот. Те са места за поглед напред, където могат да се споделят Божиите планове за Израил. В такива групи хората могат да формират близки и грижовни отношения, а те да помогнат на всички участници в делото, независимо от проблемите, пред които са изправени. Без съмнение – тогава, както и сега, хората се борят с неща, за които другите биха могли да им помогнат. Малките групи предоставят възможности за топло, грижовно общение, духовно израстване и решаване на проблеми.

Изумително е, но специалистите по малки групи казват, че идеалният размер за групово взаимодействие е между шест и дванадесет души. Това е точният размер, който и Мойсей, и Исус използват при формирането на своите групи.

Целта на Исус при призоваване на учениците е да ги подготви както духовно, така и практически за тяхната мисия в света. В общение с Него те ще израстват в благодатта. В контекста на своите срещи в малката група биха се научили как да служат по-ефективно. Ден след ден, когато наблюдават как Исус служи за нуждите на хората около Себе Си, ще се учат, наблюдавайки Го, как да използват своите дарби. Целта на малките групи на Исус е както духовното възпитание, така и мисионската дейност.

Апостол Павел разкрива не само значението на духовните дарби в живота на църквата, но и предлага модел за това как те могат да бъдат организирани. Коментира духовните дарби в контекста на Христовото тяло и обяснява как това може да сработи.

Проучване на анатомията и физиологията разкрива, че органите на тялото са организирани в различни взаимосвързани системи. Например храносмилателната, сърдечносъдовата, дихателната и мускулно-скелетната са само част от сложните системи на органите на тялото. Духовните дарби са като различните части на тялото. Те функционират най-добре, когато са организирани в системи или групи. Всъщност в повечето случаи не могат да функционират самостоятелно. Телата ни не са просто купчина от отделни органи, решаващи свободно какво да правят. Всяка телесна функция е организирана в плътно преплетена система, работеща вкупом за постигане на обща цел.

Всичко това ни разкрива нещо за средата, в която можем най-добре да използваме духовните си дарби. Толкова е лесно да се обезкуражим, когато функционираме сами, но ако сме част от малка група със сходни интереси и цели, откриваме, че нашите усилия могат да бъдат много по-добре фокусирани и значително увеличени.

Малките групи представляват най-добрата среда за упражняване на духовните ни дарби и могат да се превърнат в сърцето на мисионското служене в местната църква.

Елън Уайт подчертава значимостта на малките групи със следните думи: „Образуването на малки групи като основа на християнското усилие ми се представи от Един, Който не греши. Ако църквата е многочислена, нека членовете да образуват малки групи, които да работят не само за църковни членове, а и за невярващи. Ако на някои места има само двама или трима, които познават Истината, нека и те да образуват малка група. Нека да запазят стабилна връзката си, да се сближават в любов и единство, да се насърчават в напредване, като всеки получава кураж и сила от другите“ (Свидетелства към Църквата. Т. 7, изд. „Ел Уай“, София, 2012, стр. 15).

Служенето на малките групи е определено от Бога, за да помогне на всеки църковен член да израства духовно, да изпитва топло общение и да използва дадените му от Бога дарби в служенето.

Новозаветната църква се разраства мълниеносно. Само за няколко кратки години тя нарасва от малка група вярващи до десетки хиляди богомолци. Съществуват множество фактори, които допринасят за този приток на вярващи и феномена на бързия растеж. Исусовото служене посява семето на евангелието и подготвя множествата да приемат проповедта на учениците. След възнесението на Христос Светият Дух слиза мощно в деня на Петдесетница върху молещите се, вярващи ученици. Един от факторите, допринесли за бързия растеж на новозаветната църква, е нейната организационна структура на малките групи. Малките групи променят всичко.

Изумително е да отбележим, че Лука споменава имената на някои от хората, с които е работил Павел. За него всеки човек е важен. Познава ги по име. Те взаимно се подкрепят в мисионското си служене. Въпреки че броят на споменатите имена е малък, това служи като доказателство, че е важно да работим в тясно сътрудничество помежду си дори да сме малобройни.

Всеки един от тези хора със сигурност е имал дарби, различаващи се от дарбите на останалите. Те са произхождали от различни прослойки и култури. Начинът, по който са гледали на нещата, невинаги е бил еднакъв, но всеки един от тях е имал ценен принос за Христовото дело. Разнообразието им от дарби, произход и опитност са допринесли за растежа на църквата. Всеки от тях е помогнал за мисията на Христос чрез богатството на собствения си произход и личната си опитност с Исус.

Новозаветните вярващи редовно се срещат по домовете. Християнските домове се превръщат в центрове за влияние и в сърцевината на служенето в малки групи.

Малките групи са използваното от Бога средство за растежа на Неговата църква. Те са „сигурни убежища“, където хората да споделят своите проблеми и да обсъждат общите си притеснения. Те предоставят възможности за духовно израстване в контекста на грижовните взаимоотношения. Много нехристияни първоначално ще се чувстват по-удобно да участват в среща в малка група в нечий дом, отколкото за първи път да посетят традиционно църковно богослужение.

Ранните християни се срещат, за да се застъпват за другите, да се молят за общите си притеснения, да участват в топло общение, да изучават Божието Слово, да бъдат подготвени за служене, да си помагат взаимно за защита от фалшиви учители и да участват заедно в мисионски дейности.

Малките групи променят нещата. Хората, обединяващи дарбите си в служене, хората, фокусирани върху силата на Светия Дух за мисионска дейност, са мощно оръжие в ръцете на Господа.

Учениците виждат само слаби възможности за напредъка на евангелието, но Исус вижда големи възможности. Той споделя с тях добрата новина, че „жетвата е изобилна“, но след това посочва проблема: „работниците са малко“ (Матей 9:37). Решението на Христос е да се молят на „Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си“ (Матей 9:38). Малките групи са отговор на Христовата молитва и прогресивно увеличават броя на работниците за Христовата жетва.

Фокусът на всички ефективни малки групи е свидетелстването и служенето. Служенето в малките групи скоро би изчезнало, ако те се фокусират навътре, а не навън. Ако малката група започне да служи единствено на себе си и не е нищо повече от дискусионна група, тя ще се провали в предназначението си и ще изгуби жизненоважната причина за своето съществуване. Малките групи съществуват, за да водят хората при Исус, да подхранват вярата им в Него и да ги подготвят за свидетелстване за Христос.

Преди няколко години малка европейска църква близо до един от големите градове на континента решила, че трябва да направи нещо значимо за Господа. Църквата била в застой. Години наред никой не се кръщавал. Ако настоящата тенденция продължала, църквата нямала кой знае какво бъдеще. Пасторът и Църковният съвет искрено се молили и внимателно обмислили какво могат да направят.

Докато изучавали Новия Завет, решили да създадат служение на малки групи. Девет миряни от църквата се заели с този план. Те се ангажирали да се молят заедно и да проучат как да установят ефективно своето служене в малката група. Скоро решили да направят всеки от домовете си евангелизационен център. Групите се научили да упражняват дарбите си по различни начини. Основали молитвени и гостоприемни служения. Развили приятелства в общността. Започнали да извършват дела на любезност към семействата си, приятелите си и към бившите адвентисти. Ръководителите на малките групи започнали изучаване на Библията в девет семейства, където присъствали четиридесет гости. Останали изумени от това, което направил Светият Дух. В крайна сметка седемнадесет от четиридесетте посетители се кръстили. Свидетелството на онази малка, застояла църква, е, че малките групи предизвикват огромна промяна. Те са едно от Божиите средства за включване на множество членове на църквата в нейната мисия.