"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Да печелим приятели за Бога:
Радостта от участието
в Неговата мисия
Марк Финли
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2020 г.
Въведение към тримесечието (интервю с Марк Финли)

Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 27 юни - 3 юли 2020 г.

Защо да свидетелстваме?


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 27 юни
Стих за запаметяване:
„Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината” (2 Тимотей 2:3,4).

Големият копнеж на Бога е всички хора навсякъде да откликнат на Неговата любов, да приемат Неговата благодат, да бъдат преобразени от Неговия Дух и да бъдат спасени в Неговото царство. Той няма по-голямо желание от нашето спасение. Любовта Му е безгранична. Милостта Му е безмерна. Състраданието Му е безкрайно. Прощението Му е неизчерпаемо. Силата Му е неограничена. За разлика от езическите божества, които са изисквали жертви, нашият Бог е принесъл върховната Жертва. Колкото и да желаем да бъдем спасени, Бог още по-силно копнее да ни спаси. „Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината” (2 Тимотей 2:3,4). Копнежът на сърцето Му е твоето и моето спасение.

Свидетелството се отнася изцяло за Исус. То касае извършеното от Него, за да ни спаси, за начина, по който е променил живота ни и за чудните истини на Неговото Слово, разкриващи ни кой е Той и красотата на Неговия характер. Защо да свидетелстваме? Когато разберем кой е Той, когато преживеем чудесата на Неговата благодат и силата на Неговата любов, не можем да останем безмълвни. Защо да свидетелстваме? Докато сме съпричастни с Него, ние влизаме в Неговата радост да виждаме хора, изкупени от Неговата благодат и преобразени чрез Неговата любов.




Осигурени възможности за спасение Неделя - 28 юни

Бог ежедневно предоставя възможности на хората навсякъде по света да Го опознаят. Той действа върху сърцата им чрез Светия Си Дух. Разкрива се в красотата и сложността на природата. Необятността, редът и хармонията на Вселената говорят за един безкраен Бог с безгранична мъдрост и безкрайна сила. Той подрежда обстоятелства или събитията в нашия живот, за да ни привлече към Себе Си.

Въпреки че се разкрива чрез изявите на Своя Дух, чрез славата на природата и действията на провидението, най-ясно откровение на Неговата любов се съдържа в живота и служенето на Исус Христос. Когато споделяме Исус с другите, ние им даваме най-добрата възможност да бъдат спасени.


Прочетете Лука 19:10 и го сравнете с Яков 5:19,20. Какво учи „Евангелието от Лука“ за целта на Христовото идване на земята? Как си сътрудничим със Спасителя в Неговото дело по спасяване на изгубеното?


Според Яков „който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси една душа от смърт” (Яков 5:20). Книгата „Римляни“ подсилва тази мисъл. Според 1 и 2 глава от нея както езичниците, които са видели Божието откровение в природата, така и евреите, получили Божието пророческо откровение в Писанието, са изгубени без Христос. В Римляни, 3-5 гл. апостолът разкрива, че спасението се получава по благодат единствено чрез вяра. В Римляни, 6-8 гл. той описва как благодатта, която оправдава всеки вярващ, е също така и освещаваща благодат. В 10 глава той казва, че „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“ (Римляни 10:13) и след това посочва, че никой не може да призове, ако не повярва, и не може да повярва, ако не е чул и не може да чуе, ако някой не му каже (Римляни 10:14,15). Ние сме пратениците на Бога в спасителния план за достигане на изгубените хора със славата на евангелието.


Ние свидетелстваме, за да дадем на хората единствения им шанс за спасение. Свидетелстваме, за да им дадем най-добрия шанс. Каква е нашата роля в Божия план за изкуплението на човешката раса? Помислете и над това: колко хора са чули евангелието от вашите собствени устни?




Да зарадваме Исус Понеделник - 29 юни

Някой някога питал ли те е: „Как върви денят ти?“; „Днес всичко наред ли е?“. Ами ако зададете тези въпроси на Бога? „Боже, как върви Твоят ден?“ Според вас какъв отговор ще получите? Вероятно би бил нещо от рода на: „Денят Ми беше изключително труден. Очите Ми се изпълниха със сълзи при вида на хиляди бежански лагери, пълни с измръзнали, гладни и плачещи дечица. Разхождах се по улиците на претъпканите градове по света и плаках с бездомните и бедните. Сърцето Ми се къса заради насилените жени и уплашените деца, продадени в сексуално робство. Бях свидетел на опустошенията на войните, пагубните последици от природните бедствия и болезнената агония от осакатяващи, смъртоносни болести”. Бихте ли отговорили с въпроса: „Но, Боже, има ли нещо, което Те кара да се радваш? Има ли нещо, което носи радост на сърцето Ти? Има ли нещо, което Те кара да пееш?“.


Прочетете Лука 15:6,7,9,10 и 22-24,32. Как завършват тези истории и какво ви разкрива за Бога техният край?


Цялото небе се радва, когато изгубеното се намери. В свят, изпълнен с болести, бедствия и смърт, ние можем да донесем радост на Божието сърце, като споделяме с другите „добрата вест” за спасението. Една от най-силните мотивации да споделяме Христовата любов, е осъзнаването, че свидетелстването носи радост на Божието сърце. Всеки път, когато разкрием Неговата любов, цялото небе пее.


Прочетете Софония 3:17. Каква е Божията реакция, когато приемем Неговата спасителна благодат?


Представете си следната сцена. В резултат на вашето свидетелство някой мъж, жена, момче или момиче приема Исус за свой личен Спасител. Исус се радва. Цялото небе издига глас във възторжено хваление, а нашият могъщ Спасител възклицава за този човек с песен. Може ли да има нещо по-възнаграждаващо, по-пълноценно от това да знаете, че свидетелството ви носи радост на Божието сърце в този тъжен свят?




Израстване чрез даване Вторник - 30 юни

Мъртво море е най-ниската точка на земята. На 423 м под морското равнище, то се нарежда на първо място като най-ниско разположеното море в света. Река Йордан изтича от Галилейското езеро и се вие през долината на Йордан, докато накрая не се влее в Мъртво море.

Горещият и сух климат, с интензивната слънчева светлина и пустинните условия, води до бързото изпаряване на водата. Тъй като съдържанието на сол и минерали в Мъртво море е 33,7%, твърде малко неща могат да оцелеят във водите му. Там няма риба, нито растения; само някои микроби и бактерии по дъното.

В нашия християнски живот, ако Божията благодат, която се влива в живота ни, не изтича към другите, ние ще застинем и ще станем напълно безжизнени като Мъртво море. Като християни не би трябвало да живеем така.


Прочетете Йоан 7:37,38 и Лука 6:38. За разлика от състоянието на Мъртво море, какъв е естественият резултат, когато вярващите получават освежителните потоци жива вода от Христос?


„Бог може да постигне целта Си за спасението на грешниците и без наша помощ. Но за да развием характер, подобен на Христовия, ние трябва да участваме в Неговото дело. За да навлезем в Неговата радост – радостта да виждаме хора, изкупени чрез Неговата жертва – трябва да участваме в Неговия труд за изкуплението им” (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Нов живот, София 2005, стр. 75).

„Тези, които искат да станат победители, трябва да се откъснат от самите себе си; и единственото нещо, което ще осъщести това велико дело, е проявяването на силен интерес към спасението на другите” (Уайт, Е. Основи на християнското възпитание, стр. 207 – англ. изд.)

Ние израстваме, докато споделяме с другите това, което Христос е направил в собствения ни живот. Като се има предвид всичко, дадено ни в Него, какво друго освен най-отвратителния ни егоизъм би могло да ни попречи да споделяме с другите това, което самите ние сме получили? А междувременно, ако се провалим в споделянето на вярата си, духовният ни живот ще стане толкова застоял, колкото и Мъртво море.


Какъв е личният ви опит в свидетелстването на околните, в молитвата за другите и в служенето на техните нужди? Как тези преживявания са повлияли на собствената ви вяра и ходене с Господа?




Вярност на Христовата заповед Сряда - 1 юли

Вярността към Христос изисква посвещение за извършване на Неговата воля. Това прави необходимо покоряването на Неговите заповеди. То води до сърце, което бие заедно с Неговото сърце за спасението на изгубените. Поставя приоритет върху нещата, на които Той отдава върховно внимание.


Прочетете 1 Тимотей 2:3,4 и 2 Петър 3:9. Какво ни казват тези пасажи за Божието сърце? Какъв е Неговият приоритет?


Бог копнее да спасява. Няма нищо по-важно за Него. Дълбокото Му желание е „всички“ да бъдат спасени и „да достигнат до познание на истината” (2 Тимотей 2:4). Той „не иска да погинат някои, но всички да дойдат до покаяние” (2 Петър 3:9). Анализирайки този пасаж, Адвентният библейски коментар посочва, че гръцката дума, използвана за „иска“, е boulomai, която изразява „склонност на ума, сякаш „да искам“ или „да желая”. След това Коментарът прави следното проницателно наблюдение на кратката думичка „но“. Гръцката дума за „но“ е alla. Тук се употребява „за да се наблегне върху контраста между погрешното тълкуване на Божието естество, а именно, че Той може да желае някои да загинат, и истината, че Той желае всички да бъдат спасени“ (Адвентен библейски коментар, Т. 7, стр. 615 – англ. изд.). Христовата заповед към всекиго от нас да участва в мисията Му като свидетел на Неговата любов, благодат и истина – е следствие от Неговото желание цялото човечество да бъде спасено.


Прочетете Деяния 13:47 и сравнете с Исая 49:6. За кого първоначално се прилага този пасаж? Как го използва апостол Павел?


Има случаи, когато старозаветните пророчества имат повече от едно приложение. Тук апостол Павел посочва пророчество, което се отнася първо за Израил и пророкува за Месия (виж Исая 41:8, Исая 49:6 и Лука 2:32), и го прилага към новозаветната църква. Ако църквата пренебрегне или омаловажи Христовата заповед, това би означавало да се провали в целта на своето съществуване и да пропусне пророческото си призвание в света.


Какви са опасностите за църквата, дори за всяка местна църква, ако стане толкова насочена навътре, че да забрави първоначалната си цел?




Мотивирани от любовта Четвъртък - 2 юли

Тази седмица се фокусирахме върху отговора на въпроса: „Защо да свидетелстваме?“. Установихме, че докато споделяме вярата си, имаме радостта от сътрудничеството с Бога в Неговата мисия по света. Нашето свидетелство за любовта Му осигурява на хората по-големи възможности за спасение, тъй като те могат да прозрат по-ясно Неговата благодат и истина.

Същевременно свидетелството е и едно от Божиите средства за нашето духовно израстване. Провалът ни да споделим това, което Христос е направил за нас и да послужим на другите, задушава истинския духовен живот.

Свидетелстването ни свързва със сърцето на Онзи, Който копнее цялото човечество да бъде спасено. То е реакция на покорство спрямо Неговата заповед. В днешния урок ще разгледаме най-голямата мотивация за свидетелстване.


Прочетете 2 Коринтяни 5:14,15,18-20. Какво мотивира Павел да понася изпитания, скърби, трудности и лишения в името на евангелието? Как същата тази мотивация може да се превърне в подтик на нашето служене за Христос?


Апостол Павел е движен от любов. Има неща, които ще направите за любовта и не бихте направили заради нищо друго. Когато апостолът заявява, че „Христовата любов ни принуждава“, изрича една вечна истина. Думата принуждава означава „да подтиквам, да тласкам, да контролирам или силно да мотивирам”. Любовта на Христос ръководи действията на Павел и мотивира неговото свидетелстване. С безстрашен устрем и искреност той споделя спасителния план в целия средиземноморски свят.

„Любовта трябва да живее в сърцето. Подбудите на истинския християнин се коренят в любовта му към Неговия Учител. От дълбочината на неговата любов към Христос извира несебелюбивият интерес към неговите братя” (Уайт, Е. „Дом и семейство“. Нов живот, София, 1998, стр. 396).

Когато наистина признаваме огромната жертва, принесена от Христос за нас, оставаме смаяни от Неговата любов и подтикнати да споделяме с другите това, което Той е направил за нас.


Този, Който създаде цялото творение (галактиките, звездите, ангелските множества, целия космос, другите светове) е Същият, Който умря на кръста за нас. Нима е възможно тази удивителна истина да не предизвика в нас любов към Бога и желание за споделяне на тази любов?




Разширено изучаване Петък - 3 юли

Прочетете от Елън Уайт: гл. „Божията цел за Неговата църква” в кн. „Деяния на апостолите“ и гл. „Идете и научете всичките народи“ в кн. „Копнежът на вековете“.

Новозаветната църква е изправена пред опасността да не разбере целта на своето съществуване. Елън Уайт описва тази опасност така: „Преследването на йерусалимската църква даде импулс на делото на евангелието. Словото в този град се проповядваше с успех и имаше опасност учениците да се задържат тук твърде дълго, без за вземат предвид поръчението на Спасителя да отидат по целия свят. Те забравиха, че силата да се устоява на злото се спечелва по-добре чрез настъпателно служене и започнаха да мислят, че няма по-важна работа от защитата на йерусалимската църква от атаките на врага. Вместо да обучават новоповярвалите да разнасят евангелието на онези, които не го бяха чули, имаше опасност да останат в пътя на задоволството от постигнатото” (Уайт, Е. Деяния на апостолите. Нов живот, София, 1992, стр. 46-47).


Въпроси за разискване:

1. Разгледайте внимателно цитата от Елън Уайт, особено последната част. Защо дори днес трябва да внимаваме за същата потенциална опасност? Защо, пред лицето на мисионските предизвикателства пред нас, подобно отношение би било толкова ужасно – дори трагично – погрешно?

2. Защо според вас всяко от евангелията завършва с подобна заповед? Прочетете Матей 28:18-20, Марк 16:15,16, Лука 24:46-49 и Йоан 20:21. Какво е означавало това за вярващите от I век и какво трябва да означава то за нас днес?

3. Може ли свидетелстването и служенето някога да заменят истинската духовност? Ако е така, тогава как да бъдем внимателни да не паднем в този капан?

4. В групата обсъдете отговора на въпроса от края на частта за вторник относно начина, по който свидетелстването и служенето влияят върху вашето духовно израстване. Кои са някои от нещата, които сте научили и които могат да помогнат на другите? Какви грешки сте допуснали и бихте могли да помогнете на други да ги избегнат?

5. Да се спрем на невероятния факт, че Бог обича всеки един от нас поотделно. Какво според вас означава това? Как би трябвало тази може би най-важна истина в цялата вселена да се отрази върху начина ви на живот?


Тази събота, 04.07.2020 г., ще се молим за църкви „Добрич” и „Долни Цибър”.




Разказ
Спрян на летището
От Глен Ернфорд Лай

Само един въпрос ще бъде зададен в съдния ден. Чух го, когато се приземих с международен полет на летището в Портланд, щата Орегън.

На Портландското международно летище имиграционният служител погледна норвежкия ми паспорт и след това спря погледа си върху мене. „Какви са плановете Ви?“, попита той.

„Ще посетя приятел“, отговорих аз.

„На кой адрес?“

„Не знам – казах аз. – Ще ме посрещне тук на летището.“

Служителят не изглеждаше много доволен поради това, че не знаех адреса.

„И къде се запознахте?“

„В колеж близо до Лондон.“

„Какво изучавахте там“

„Теология.“

Имиграционният служител проучи лицето ми.

„Вярващ ли сте?“

„Да!“

Погледна към паспорта ми, който държеше в ръка, а след това отново втренчи поглед в мене.

„Защо сте спасен?“, попита той.

Отговорът се изплъзна от устата ми.

„Защото Исус умря за мене“, бе моят отговор.

Отново ме погледна.

„Добър отговор. Можете да влезете.“

Усмихнах се и влязох в Съединените щати.

Значението на този разговор изплува в съзнанието ми, докато вървях към мястото за получаване на багажа. Само един въпрос ще бъде зададен в съдния ден: „Защо си спасен?“ Отговорът се намира в 1Йоаново 5:11-13, където се казва: „И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че тоя живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот. Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот и да вярвате в името на Божия Син.“

Защо си спасен? С увереност в спасението можеш да отговориш: „Защото Исус умря за мене.“ В отговор ще чуеш приятните думи: „Добър отговор. Можеш да влезеш.“

„Глен Ернфорд Лай е учител в адвентното училище „Остмарка“ в Осло и е бивш младежки пастор в адвентната църква Бетал.



Created by ULimited®