"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Как да тълкуваме Библията Франк и Майкъл Хазел
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2020 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 18 - 24 април 2020 г.

Библията – авторитетен източник на нашата теология


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 18 април
Стих за запаметяване:
„Нека прибегнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях“ (Исая 8:20).

Няма християнска църква, която да не използва Библията в подкрепа на вярванията си. Обаче ролята и авторитетът на Писанието в теологията не са еднакви във всички църкви. Всъщност тази роля варира значително от църква до църква. Това е важна, но сложна тема, която ще разгледаме, като проучим пет различни източника на влияние, засягащи тълкуването на Писанието: традицията, опитността, културата, разума и самата Библия.

Тези източници играят важна роля за всяка теология и за всяка църква. Всички ние сме част от различни традиции и култури, които оказват влияние върху нас. Всички имаме преживявания, оформящи мисленето ни и влияещи върху разбиранията ни. Всички ние имаме разум, чрез който осмисляме и оценяваме нещата. Всички четем Библията и я използваме, за да разбираме Бога и Неговата воля.

Кой от тези източници, или някаква комбинация от тях, има окончателен авторитет при тълкуването на Библията и как самите те се използват във връзка един с друг? Приоритетът на един източник или източници води до различни течения и последици и накрая ще определи посоката на цялата ни теология.




Традицията Неделя - 19 април

Традицията сама по себе си не е нещо лошо. Тя придава на ежедневните действия определена форма и структура. Може да ни помогне да останем свързани с корените си. Затова не е изненада, че тя играе и важна роля в религията. Но с нея са свързани и някои опасности.


Според Марк 7:1-13 как реагира Исус спрямо някои човешки традиции по Негово време?


Традицията, която Исус оспорва, е била старателно предавана в еврейската общност от учител на ученик. По времето на Исус тя е била почитана наред с Писанието. Обаче традицията има склонността да се разраства с течение на дълги периоди от време и така да придобива все повече и повече детайли и аспекти, които първоначално не са били включени в Божието Слово и Божия план. Тези човешки традиции – макар и подкрепяни от уважавани „старейшини“ (Марк 7:3,5), т.е. от религиозните водачи на юдейската общност, не са равностойни на Божиите заповеди (Марк 7:8,9). Това са човешки традиции и накрая стигат до момент, когато „осуетяват Божието Слово“ (Марк 7:13).


Прочетете 1 Коринтяни 11:2 и 2 Солунци 3:6. Как разграничаваме Божието Слово от човешката традиция? Защо е важно да правим това разграничение?


Живото Божие Слово предизвиква у нас благоговение и преданост. Тази преданост поражда определена традиция. Обаче нашата преданост винаги трябва да бъде вярна на живия Бог, който е разкрил волята Си в записаното Божие Слово. Следователно Библията има неповторима роля, превишаваща всички човешки традиции. Тя стои по-високо от всички традиции, дори и добрите. Традициите, възникнали от нашата опитност с Бога и Неговото Слово, трябва постоянно да бъдат изпитвани чрез критерия на Свещеното Писание.


Кои от нашите действия като църква биха могли да получат етикета „традиция“? Защо е важно винаги да ги разграничаваме от библейските учения? Споделете отговора си с групата в събота.




Опитността Понеделник - 20 април

Прочетете Римляни 2:4 и Тит 3:4,5. Как преживяваме добротата, снизхождението, прошката, доброжелателството и любовта на Бога? Защо е важно вярата ни да не бъде само някакво абстрактно, интелектуално познание, а истинско преживяване? Същевременно как могат нашите опитности да противоречат на Библията и дори да ни заблуждават във вярата?


Опитността е част от живота ни. Тя влияе много силно върху нашите чувства и мисли. Бог ни е създал по такъв начин, че връзката ни с Неговото творение и дори със самия Него да бъде тясно свързана и зависима от нашите преживявания.

Бог желае ние да преживяваме красотата на взаимоотношенията, на изкуството и музиката и на чудесата на творението, както и радостта от Неговото спасение и силата на обещанията в Неговото Слово. Нашата религия и вяра са нещо повече от просто доктрини и интелектуални решения. Преживяванията значително оформят възгледа ни за Бога и дори нашето разбиране на самото Слово. Но трябва също така да разбираме ясно ограниченията и недостатъците на нашите опитности, когато става въпрос за разбиране на Божията воля.


Какво предупреждение откриваме във 2 Коринтяни 11:1-3? Какво следва да ни говори това за границите на доверието в нашите опитности?


Опитностите могат да бъдат доста заблуждаващи. От библейска гледна точка те трябва да имат своята подходяща сфера на действие. Трябва да бъдат преценявани и тълкувани чрез Писанието. Понякога искаме да преживеем нещо, което не е в хармония с Божието Слово и воля. Обаче трябва да се научим да се доверяваме на Словото дори повече, отколкото на преживяванията и желанията си. Трябва да бдим, за да бъдем сигурни, че нашата опитност е винаги в хармония с Божието Слово и не противоречи на ясните библейски учения.


Вярата, в която любовта към Бога и любовта към другите (Марк 12:28-31) са главните заповеди, е очевидно вяра, в която опитността е важна. Същевременно защо е решаващо винаги да изпитваме нашата опитност чрез Божието Слово?




Културата Вторник - 21 април

Всички ние сме част от определена култура или култури. И всички сме повлияни и моделирани от тази култура. Никой не може да избегне това. Всъщност помислете каква голяма част от Стария Завет е история за това как древният Израил бива покварен от околните култури. Какво ни кара да мислим, че днес ние сме различни или по-добри?

Божието Слово също е дадено в конкретна култура, въпреки че не е ограничено до нея. Макар че културните фактори неизбежно повлияват върху нашето разбиране на Библията, не бива да забравяме факта, че тя стои над установените културни категории като етнос, власт и социален статус. Това е една от причините да превъзхожда всяка човешка култура и дори да е способна да преобразява и поправя греховните елементи, които срещаме във всяка една от тях.


Прочетете 1 Йоан 2:15-17. Какво има предвид Йоан, когато заявява, че не бива да обичаме нещата от света? Как да живеем в света, а да нямаме светски мироглед?


Културата, като всеки друг аспект от Божието творение, е засегната от греха. Затова тя също подлежи на Божиите съдби. Въпреки че някои елементи от нея може да се съчетават много добре с нашата вяра, трябва винаги внимателно да разграничаваме двете. В идеалния случай библейската вяра трябва при нужда да поставя под въпрос съществуващата култура и да създава контракултура, която е вярна на Божието Слово. Ако нямаме в себе си нещо небесно, скоро ще се поддадем на влиянията около нас.

Елън Уайт казва следното: „Последователите на Христос трябва да бъдат отделени от света в принципите и интересите си, но не бива да се изолират от света. Спасителят постоянно отиваше сред хората не за да ги насърчава към нещо противоречащо на Божията воля, а да ги въздига и облагородява“ (Уайт, Е. Съвети към родители, учители и ученици. С. 323 – англ. изд.).


Кои аспекти от вашата култура са напълно противоположни на библейската вяра? А по-важното е как устояваме твърдо срещу онези аспекти, които се опитват да покварят вярата ни?




Разумът Сряда - 22 април

Прочетете 2 Коринтяни 10:5,6; Притчи 1:7; 9:10. Защо послушанието към Христос в мислите е толкова важно? Защо страхът от Господа е началото на мъдростта?


Бог ни е дал способността да мислим и да разсъждаваме. Всяка човешка дейност и всеки теологичен аргумент изискват да мислим и да правим изводи. Ние не подкрепяме безразсъдната вяра. Веднага след епохата на Просвещението от 18-ти век обаче човешкият разум си присвои господстваща роля, особено в западното общество, която се простира отвъд способността ни да мислим и да стигаме до правилни заключения.

В противовес на идеята, че цялото ни познание се основава на сетивния опит, едно друго гледище смята човешкия разум за основен източник на познание. Този възглед, наречен рационализъм, застъпва идеята, че истината не е свързана със сетивата, а е интелектуална и произлиза от разума. С други думи, определени истини съществуват и само нашият разум би могъл непосредствено да ги схване. Това го превръща в тест и норма за истина. Разумът е станал новият авторитет, пред който трябва да се покланя всичко останало, включително и авторитетът на църквата, а още по-трагично, дори и авторитетът на Библията като Божие Слово. Всичко, което не е очевидно самò по себе си за човешкия разум, се отхвърля и неговата надеждност се оспорва. Това отношение засяга големи раздели от Писанието. Всички чудеса и свръхестествени Божии дела, като телесното възкресение на Исус, непорочното зачатие или Сътворението за шест дни, както и много други неща, вече не се смятат за достоверни и заслужаващи доверие.

Истината е, че не трябва да забравяме – дори нашите интелектуални способности са засегнати от греха и трябва да бъдат подчинени на Христовото царство. Хората страдат от помрачен разсъдък и са се отчуждили от Бога (Ефесяни 4:18). Имаме нужда да бъдем просвещавани от Божието Слово. Освен това фактът, че Бог е нашият Създател, показва, че от библейска гледна точка, нашият човешки разум не е създаден като нещо, което функционира самостоятелно или независимо от Бога. По-скоро „страхът от Господа е начало на мъдростта“ (Притчи 9:10; ср. Притчи 1:7). Само когато приемем Божието откровение, въплътено в записаното Божие Слово, като върховно в живота си и сме готови да изпълняваме написаното в него, тогава можем да разсъждаваме правилно.


Преди векове американският президент Томас Джеферсън създал собствена версия на Новия Завет, като зачеркнал всичко, което според него противоречи на разума. Изхвърлил почти всички чудеса на Исус, включително и възкресението Му. Какво трябва да ни говори дори само това действие за факта колко ограничен е човешкият разум в разбирането на истината?




Библията Четвъртък - 23 април

Светият Дух, Който е дал откровенията в Библията и е вдъхновил хората да ги предадат, никога няма да ни насочва в посока, обратна на Божието Слово или далеч от него. За адвентистите от седмия ден тя има по-висш авторитет от човешка традиция, опит, разум или култура. Единствено Библията е нормата, чрез която трябва да се преценява всичко останало.


Прочетете Йоан 5:46,47 и 7:38. Кое за Исус Христос е върховният източник за разбиране по духовните въпроси? Как Библията потвърждава, че Той е истинският Месия?


Някои хора твърдят, че са получили специални „откровения“ и наставления от Светия Дух, но те противоречат на ясната вест на Библията. За тези хора Светият Дух е придобил по-висш авторитет от Божието Слово. Всеки, който обезличава писаното и боговдъхновено Слово и пренебрегва ясното му послание, стъпва върху опасна почва и не следва ръководството на Божия Дух. Библията е нашата единствена защита. Само тя е надеждна норма по всички въпроси на вярата и живота.

„Чрез Писанието Светият Дух говори на ума и внушава истината в сърцето. Така разобличава заблудата и я прогонва от душата. Именно чрез Духа на истината, Който действа чрез Божието Слово, Христос покорява избрания народ на Себе Си“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С., Нов живот, 2005, с. 412).

Никога не бива да мислим, че Светият Дух замества Божието Слово. По-скоро действа в хармония с Библията и чрез нея ни привлича към Христос, като така я превръща в единствената норма за автентична библейска духовност. Библията осигурява здравите доктрини (1 Тимотей 4:6) и като Божие Слово е надеждна и заслужава напълно да я приемаме. Не е наша работа да съдим Писанието. По-скоро Божието Слово има правото и авторитета да съди нас и нашето мислене. Все пак то е записаното Слово на самия Бог.


Защо Библията е по-безопасно ръководство по духовните въпроси, отколкото субективните впечатления? Какви са последиците, когато не приемаме Библията като стандарт, чрез който да изпитваме всички учения и дори нашата духовна опитност? Ако личните откровения имаха последната дума по духовните въпроси, защо това би довело единствено до хаос и заблуди?




Разширено изучаване Петък - 24 април

Прочетете главата „Библията – нашата единствена сигурност“ от книгата „Великата борба“ на Елън Уайт.


Когато разсъждаваме за Божието Слово, влияние оказват традицията, опитността, културата, разумът и самата Библия. Решаващият въпрос е: Кой от тези източници има последната дума и е най-висшият авторитет в нашата теология? Едно е да утвърждаваме Библията, но съвсем друго е да ѝ позволим да влияе на живота ни и да ни променя чрез служенето на Светия Дух.

„В Словото Си Бог повери на хората познанието, необходимо за спасението. Светото Писание трябва да се приема като авторитетно, непогрешимо откровение на Неговата воля. То е стандарт за характера, източник на доктрини и тест за опитността“ (Уайт, Е. Великата борба. С., Нов живот, с. 9).


Въпроси за разискване:

1. Защо е по-лесно да изпълняваме подробности от някакви човешки традиции, отколкото да живеем по духа на Божия закон: да обичаме Господа, нашия Бог, с цялото си сърце и ум и ближния си както себе си (Матей 22:37-40)?

2. Обсъдете в групата отговора си на последния въпрос от частта за неделя. Каква роля трябва да играе традицията в нашата църква? Кои са благословенията и проблемите в религиозните традиции?

3. Как бихме могли да сме сигурни, че традицията, независимо колко е добра, не измества записаното Божие Слово като наш върховен стандарт и авторитет?

4. Представете си някой да твърди, че е имал сън, в който Господ му/ѝ е говорил и е казал, че неделята е истинският ден за почивка и поклонение в новозаветни времена. Как бихте отговорили на такъв човек и какво ни говори подобна история за факта, че опитността винаги трябва да бъде изпитвана чрез Божието Слово?

5. В групата поговорете за културата, в която е потопена вашата църква. Как тази култура влияе върху вярата ви? Какви примери можем да намерим от историята, в които културата силно е повлияла върху действията на църковни членове по начин, който намираме за отрицателен, ако се върнем назад? Какви поуки можем да извлечем за себе си днес, за да не допускаме подобни грешки?


Тази събота, 25.04.2020 г., ще се молим за църкви „Бургас” и „Бъзовец”.




Разказ
Изненадваща пратка във Финландия
Андрю Макчесни, „Адвентна мисия“

Когато бил на шест години, Тимо Флинк гледал със страхопочитание картина на Второто идване на Исус в книгата на Артър Максуел „Библейски истории“. Тъй като не можел да чете, той съзерцавал Исус, стоящ на облак от ангели. „Искам да бъде с ангелите“, мислел си Тимо.

В младежките си години искал да служи на Бога, но цялото му внимание се насочило към компютрите. Докато учел за софтуерен инженер, той се включил в група млади хора, които се събирали с пастор всеки петък вечер, за да разискват върху Библията.

Скоро в групата започнал спор за детското кръщение. Църквата на Тимо практикувала детско кръщение, но някои от младежите принадлежали на друга неделна църква, в която кръщенията ставали чрез потапяне. Той се изненадал, че пасторът защитава детското кръщение, без да може да подкрепи тази практика с Библията.

В същото време Тимо се присъединил към група за изучаване на книгата Откровение. Разбирал, че книгата е много важна, но не можел да я разбере. Молил се за просветление.

Точно когато бил най-объркан, посетил родителите си по време на пролетната ваканция. Седнал да се храни и с изненада забелязал една книга. Баща му не обичал да чете и затова Тимо се зачудил какво прави тази книга на кухненската маса. „Какво е това?“, попитал той.

„Пощаджията е донесе вчера – отговорил бащата. – Изпратена е от далечен роднина.“

Тимо я разгледал. Заглавието било „Великата борба“, а с дребен шрифт било написано: „Древни пророчества се изпълняват.“ В същия момент си спомнил за картината от детството си, показваща Второто идване на Исус.

Прочел я за три дни. Получил отговор на всичките си въпроси за Откровението и детското кръщение. „Точно това търсех“, помислил си той.

Отново я прочел през лятото и за трети път - наесен. Тогава попаднал на обява във вестника за семинар върху книгата Даниил в адвентната църква. Знаел за адвентистите от „Великата борба“ и затова се записал. Не след дълго бил кръстен.

Съобщение за кръщението му се появило в църковно списание, което отбелязва всички кръщения. В другия край на Финландия далечният роднина, който бил изпратил книгата, се зарадвал от новината.

Тимо, на снимката, се отказал от компютрите, за да стане пастор, и сега, на 45-годишна възраст е директор по комуникациите на адвентната църква във Финландия. И до днес не знае как книгата „Библейски истории“ е попаднала в къщата на баба му. Тя била намерила финландското издание, което той разглеждал, когато я посещавал.

„Великата борба“ също заема специално място в сърцето му. Всеки петък вечер той чете от книгата по време на семейното поклонение. „Съпругата ми смяташе, че трябва да показваме на децата си сериозността на онова, което се случва в момента. Затова решихме да се заемем с „Великата борба“.



Created by ULimited®