"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Как да тълкуваме Библията Франк и Майкъл Хазел
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2020 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 28 март - 3 април 2020 г.

Уникалността на Библията


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 28 март
Стих за запаметяване:
„Твоето слово е светилник за краката ми и виделина на пътеката ми“ (Псалми 119:105).

Съставена от 66 книги и написана за повече от 1500 години на три континента (Азия, Африка и Европа) от над четиридесет автори, Библията е уникална. Няма друга свещена книга като нея. И това не бива да ни изненадва. Все пак тя е Божието Слово.

Има над 24 600 запазени новозаветни ръкописи от първите четири века след Христос. От оригиналните ръкописи на Платон разполагаме със седем, на Херодот – с осем, а на Омировата „Илиада“ – с 263 оцелели копия. Следователно имаме убедително доказателство за автентичността на новозаветния текст.

Библията е първата известна преведена книга, първата книга на Запад, издадена с помощта на печатарската преса, и първата книга, която се е разпространила така повсеместно на толкова много езици, че може да бъде четена от 95 процента от населението на земята днес.

Библията е уникална също и по своето съдържание и вест, които са фокусирани върху Божиите изкупителни дела в историята. Тази история е преплетена с пророчества, тъй като предсказва бъдещето на Божиите планове и Неговото вечно царство. Тя е живото Божие Слово, защото същият Божи Дух, Който е вдъхновил Писанието (2 Тимотей 3:16,17), е обещан на вярващите днес, за да ни насочва към цялата истина, докато изучаваме Словото (Йоан 14:16,17; 15:26; 16:13).




Живото Божие Слово Неделя - 29 март

Често най-важните думи, които човек изрича, са последните му думи. Мойсей, авторът на първите пет основополагащи книги в Библията, изпява една песен на народа точно преди смъртта си (Второзаконие 31:30,Второзаконие 32:1-43).


Прочетете Второзаконие 32:45-47. Как Мойсей описва Божието Слово и силата му в живота на евреите точно преди да навлязат в Обещаната земя?


Някои от последните думи на Мойсей представляват важни съвети. Като насочва мислите им към думите, които Бог е изрекъл за тях чрез него, той иска да подчертае пред народа, че трябва да насочат мислите си върху Бога и Неговата воля в живота им. Когато учи на тези думи децата си, всяко поколение ще предава на следващото Божия заветен план за спасението. Обърнете внимание, че те не бива да избират случайно думите, но трябва да спазват, или да изпълняват, „всички думи на този закон“ (Второзаконие 32:46).

В края на земната история Бог ще има народ, който ще бъде верен на цялото Писание. Това означава, че ще пази Божиите заповеди и ще има вярата на Исус (Откровение 12:17). Тези хора ще останат верни на библейските учения, защото съответните истини осигуряват не само по-пълноценен живот на земята, но и вечен живот в дома, който Исус подготвя за нас (Йоан 14:1-3).


Прочетете Йоан 1:1-5,14; 14:6. Какво ни говорят тези стихове за Исус и за вечния живот? Каква е връзката между Словото, Което става плът, и откровението и боговдъхновението на Библията?


Исус е центърът и целта на цялото Писание. Неговото идване в плът като Месия е изпълнение на старозаветните обещания. В живота, смъртта и възкресението Му намираме не само потвърждение на Библията, но и великото обещание за вечен живот в напълно ново обкръжение.


Прочетете отново Второзаконие 32:47. Каква е личната ви опитност за истинността на факта, че изпълнението на Божието Слово не е „празни думи“ за вас? Защо вярата в Бога и изпълнението на Неговото Слово никога не са безрезултатни?




Кой е написал Библията и къде? Понеделник - 30 март

Разнообразието от автори, различните места, където те живеят, и различният им произход са неповторимо свидетелство, че Бог желае да предаде историята и посланието си на хора с различен културен произход.


Какво ни говорят следните стихове за библейските автори и техния произход? Изход 2:10; Амос 7:14; Йеремия 1:1-6; Даниил 6:1-5; Матей 9:9; Филипяни 3:3-6; Откровение 1:9


Библията е писана от хора с различен произход и в различна обстановка. Някои са писали от дворци, други – от затвори, трети – в изгнание, а други – по време на мисионски пътувания за разнасяне на евангелието. Тези хора са имали различно образование и професии. Някои, като Мойсей, са били определени да се издигнат като царе. Други, като Даниил, са били назначени на високи постове. Трети са били обикновени овчари. Някои са били много млади, а други – доста възрастни. Въпреки тези разлики, всички те имат нещо общо: призовани са от Бога и са вдъхновени от Светия Дух да запишат вестите за Божия народ, независимо кога или къде са живели.

Също така някои от авторите са били свидетели на събитията, които разказват. Други са проучвали внимателно събитията или са използвали съществуващи документи (Исус Навин 10:13; Лука 1:1-3). Но всички части на Библията са боговдъхновени (2 Тимотей 3:16). Това е причината Павел да заяви, че „всичко, което е било писано отпреди, е било писано за наше поучение и чрез твърдостта и утехата от Писанията да имаме надежда“ (Римляни 15:4). Бог, Който е създал човешкия език, дава способност на избрани хора да предават боговдъхновената мисъл по един надежден и изпитан начин чрез човешки думи.

„Угодно е било на Бога да предаде истината Си на света чрез човешки посредници. Самият Той, чрез Светия Си Дух, е подготвил хората и ги е упълномощил да вършат Неговото дело. Той е ръководил ума, за да избере какво да говори и какво да пише. Съкровището е поверено на глинени съдове, обаче въпреки това то е от Небето“ (Уайт, Е. Избрани вести. Т. 1. С., Нов живот, 2013, с. 22).


Толкова много различни автори при така различни обстоятелства, а въпреки това разкриват един и същ Бог. Как тази удивителна истина потвърждава за нас достоверността на Божието Слово?




Библията като пророчество Вторник - 31 март

Библията е уникална сред останалите известни религиозни произведения, тъй като до 30 процента от съдържанието ѝ е съставено от пророчества и пророческа литература. В центъра на библейския мироглед стои изпълнението на пророчествата във времето, защото Бог, Който действа в историята, познава бъдещето и го е разкрил на Своите пророци (Амос 3:7). Библията е не само живото Слово, или историческото Слово – тя е пророческото Слово.


Какви подробности за идващия Месия разкриват следните стихове?

Битие 49:8-12

Псалми 22:12-18

Исая 53:3-7

Даниил 9:2-27

Михей 5:2

Малахия 3:1

Захария 9:9


Има най-малко шестдесет и пет очевидни предсказания за Месия в Стария Завет, а много повече, ако добавим и типологията (типологията изучава как старозаветните ритуали, например жертвите, са нещо като мини пророчества за Исус). Тези пророчества се отнасят за такива конкретни подробности като: „Няма да се отнеме скиптър от Юда“ (Битие 49:10); Той ще бъде „презрян и отхвърлен от хората“, бит, лъжливо обвинен, обаче без да отвори уста, за да се защити (Исая 53:3-7); ръцете и нозете Му ще бъдат прободени и ще си разделят дрехите Му (Псалми 22:12-18).

Фактът, че тези старозаветни пророчества се изпълняват с такава точност в живота, смъртта и възкресението на Исус, свидетелства, че те са вдъхновени и открити от Бога. Показва също, че Исус е точно Този, Който твърди, че е, и Който другите твърдят, че е. Също като древните пророци, и Исус предсказва Своята смърт и възкресение (Лука 9:21,22; Матей 17:22,23), падането на Йерусалим (Матей 24:1,2) и Второто Си пришествие (Йоан 14:1-3). Следователно въплъщението, смъртта и възкресението са предсказани в Библията, а тяхното изпълнение гарантира нейната надеждност.


Кои са всичките ви основания да вярвате в Исус и в Неговата смърт за нас? Споделете ги с групата си в събота и задайте въпроса: Защо доказателствата са толкова убедителни?




Библията като история Сряда - 1 април

Библията е неповторима в сравнение с други „свещени“ книги, защото е съставена от истории. Това означава, че тя е не просто философски мисли на някой човек (като Конфуций или Буда), а докладва за Божиите дела в историята, насочени към конкретна цел. При Библията тези цели са: 1) обещанието за Месия и 2) второто идване на Исус. Процесът е забележителен за юдео-християнската вяра, за разлика от цикличния мироглед на много други религии от Древен Египет до съвременните източни религии.


Прочетете 1 Коринтяни 15:3-5,51-55, Римляни 8:11 и 1 Солунци 4:14. Какво ни казват тези стихове не само за историческата истина на Христовото възкресение, но и какво означава то за нас лично?


Свидетелството на четирите евангелия и на Павел е, че Исус е умрял, бил е погребан, телесно е възкръснал от мъртвите и се е явил на различни хора. Това се е потвърдило от свидетели, които са Го положили в гробницата, а по-късно същите са я видели празна. Свидетели са Го докосвали и Той е ял с тях. Мария Магдалена, Мария (майката на Исус) и други жени са Го видели като възкръсналия Христос. Учениците са говорили с Него по пътя за Емаус. Исус им се е явил, за да им даде великото евангелско Поръчение. Павел пише, че ако се отхвърли свидетелството на Библията, тогава нашето проповядване и вяра са „празни“ (1 Коринтяни 15:14). Други преводи казват „невалидни“ (REB) или „безполезни“ (NIV). Учениците заявяват: „Господ наистина възкръснал“ (Лука 24:34). Гръцката дума ontos се отнася за нещо, което наистина се е случило. Превежда се като „наистина“, „със сигурност“ или „действително“. Учениците свидетелстват, че „Господ действително е възкръснал“ (NKJV).

Христос е представен също и като „първи плод“ (1 Коринтяни 15:20) от всички починали. Историческият факт, че Христос е възкръснал телесно от мъртвите и е жив днес, е гаранцията, че те също ще бъдат възкресени като Него. Всички праведни „ще живеят“ в Христос (1 Коринтяни 15:22). Тук думите внушават едно бъдещо творческо действие, когато тези, „които са Негови“ или Му останат верни, ще бъдат възкресени „при пришествието“ (1 Коринтяни 15:23), „при последната тръба“ (1 Коринтяни 15:52).


Защо обещанието за възкресението заема такова централно място в нашата вяра, особено след като знаем, че мъртвите спят? Защо без него нашата вяра наистина е „празна“?




Преобразяващата сила на Словото Четвъртък - 2 април

Прочетете 4 Царе 22:3-20. Какво кара цар Йосия да раздере дрехите си? Как откритието променя не само него, но и целия юдейски народ?


През 621 г.пр.Хр., когато Йосия е на около 25 години, първосвещеникът Хелкия открива „книгата на закона“, която сигурно е включвала първите пет книги на Мойсей или конкретно книгата „Второзаконие“. По време на царуването на баща му Амнон и изключително порочния му дядо Манасия този свитък е бил изгубен заради поклонението пред Ваал, Ашера и „цялото небесно множество“ (4 Царе 21:3-9). Когато Йосия чува условията на завета, той разкъсва дрехите си в пълно отчаяние, тъй като осъзнава колко много са се отдалечили той и народът му от поклонението пред истинския Бог. Веднага започва реформа по цялата страна, като разрушава високите места и унищожава идолите на чуждите богове. Щом приключва, остава само едно място за поклонение в Юдея – Божият храм в Йерусалим. Откриването на Словото довежда до убеждение за грях, покаяние и сила за промяна. Тази промяна започва от самия Йосия, а накрая се разпространява до останалата част от Юдея.


Как Библията ни уверява, че притежава силата да промени живота ни и да ни покаже пътя към спасението? Прочетете Йоан 16:13; 17:17; Евреи 4:12; Римляни 12:2.


Едно от най-убедителните свидетелства за силата на Библията е промененият живот. Словото пронизва човешкия грях и поквара и разкрива истинската ни природа и нужда от Спасител.

Уникална книга като Библията, съставена от истории, изпълнена с пророчества и притежаваща силата да преобразява живота, трябва да се тълкува по неповторим начин. Тя не може да бъде тълкувана като всяка друга книга, защото живото Божие Слово трябва да бъде разбирано в светлината на живия Христос, Който е обещал да изпрати Духа Си да ни упъти „към всяка истина“ (Йоан 16:13). Следователно Библията, като откровение на Божията истина, трябва да съдържа собствени принципи на тълкуване. Тези принципи могат да бъдат открити, когато изучаваме как библейските автори използват Писанието и се ръководят от него, допускайки то самò да тълкува себе си.




Разширено изучаване Петък - 3 април

Прочетете главата „Библията – нашата единствена сигурност“ от книгата на Елън Уайт „Великата борба“; „Да не се смущава сърцето ви!“ от „Копнежът на вековете“.


„В Словото Си Бог повери на хората познанието, необходимо за спасението. Свещеното Писание трябва да се приема като авторитетно, непогрешимо откровение на Неговата воля. То е стандарт за характера, източник на доктрини и тест за опитността. (Уайт, Е. Великата борба. С., Нов живот, с. 9).

Много хора са загивали, понеже са оставали верни на Божието Слово. Такъв човек бил и д-р Роулънд Тейлър, английски проповедник, който се съпротивлявал на налагането на католическата литургия в своята енория в Хадли по време на царуването на Кървавата Мери. След като го изхвърлили от църквата и го осмивали заради придържането му към Писанието, той лично се обърнал към епископа на Уинчестър, лорд-канцлер на Англия, но канцлерът заповядал да го хвърлят в затвора и накрая го изпратил на кладата. Точно преди смъртта си през 1555 г. той изрекъл следните думи: „Добри хора, не съм ви учил на нищо друго освен на Божието свято Слово и на уроците, които съм извлякъл от благословената Божия книга, Библията. Дойдох тук днес, за да я подпечатам с кръвта си“ (John Foxe, The New Foxe’s Book of Martyrs, rewritten and updated by Harold J. Chadwick, North Brunswick, NJ: Bridge-Logos Publishers, 1997, p. 193). Д-р Тейлър повтаря Псалом 51 точно преди да бъде запален огънят и да отдаде живота си.


Въпроси за разискване:

1. Как пророчествата потвърждават божествения произход на Библията? Как тези изпълнени пророчества утвърждават нашата вяра?

2. Във връзка с въпроса от вторник, защо са толкова убедителни доказателствата, че Исус е Месия?

3. Исус и апостолите проявяват непоклатима вяра в надеждността и божествения авторитет на Свещеното Писание. Например самият Исус много често споменава библейски стихове и това, че трябва да се „изпълни“ Писанието (често във връзка със самия Него)! Матей 26:54,56; Марк 14:49; Лука 4:21; Йоан 13:18; 17:12. Следователно, ако самият Исус възприема Писанието толкова сериозно (в Неговия случай – Стария Завет), особено по отношение на изпълнението на пророчествата, какво трябва да бъде нашето отношение към Библията?


Тази събота, 04.04.2020 г., ще се молим за църкви „Благоевград – А” и „Благоевград – Б”.




Разказ
Зрънце молитва
От Андрю Макчесни, „Адвентна мисия“

На оризовото поле Йоланда Мала разбрала каква е силата на молитвата.

Намерила си работа да сади и отглежда ориз в родната си страна Филипините, след като съпругът й я оставил с две малки момчета. Собственикът на земята й позволил да работи на полето при условие, че му даде половината от реколката. Полето било точно до земята, която принадлежала на неин роднина.

Йоланда работила упорито и когато посевите започнали да растат, разбрала, че оризът ще бъде първо качество.

„Господи, не искам някое природни бедствие да унищожи ориза – помолила се тя. Трябва да изхраня децата си.“

Две седмици по-късно в района имало силна буря. Йоланда слушала как вятърът и дъждът връхлитат дома й.

Внезапно си спомнила за ориза.

„Господи, аз не мога да направя нищо. Моля Те, спомни си моята молитва.“

След няколко дни, когато водите от наводнението се оттеглили, тя успяла да излезе от дома си и да отиде до оризовото поле, за да провери какви са щетите.

За нейна изненада оризът бил кафяв и узрял. Нямало и следа от свирепата буря.

Тогава Йоланда погледнала околните полета. Те били напълно съсипани. Дори посевите на роднината й били унищожени.

Собственикът на земята останал изненадан по време на жетвата.

„За първи път това поле ражда първокласен ориз – казал той с треперещ глас. – Плъховете изядоха реколтата на работника, който нае същото поле миналата година.“

Гризачите били изяли толкова голяма част от ориза, че предишният работник успял сам да събере цялата реколта. Йоланда, обаче, наела 17 души, които да й помогнат да ожъне полето.

Докато гледала към прекрасните посеви, Йоланда си спомнила за молитвата си по време на бурята.

„Една малка молитва може да бъде много силна – каза тя по време на интервю в Кипър, където сега работи като домашна помощница. – Малко зрънце молитва произведе милиони зрънца ориз. Дори не можехме да го претеглим.“

Следващата седмица прочетете как Йолана, на снимката, става адвентистка в Кипър и как довежда две приятелки при Исус.



Created by ULimited®