От оскверняване към очистване

Видението, описано в Даниил, 8 глава, е дадено на пророка през 548/547 г.пр.Хр. и предоставя някои сериозни уточнения по отношение на съда, за който става дума в Даниил, 7 глава. За разлика от виденията във 2 и 7 глава, видението от Даниил, 8 глава пропуска Вавилон и започва с Мидо-Персия, защото по това време Вавилон преживява своя упадък, а на персийците предстои да заменят Вавилон като следващата световна сила. Видението от 8 глава е паралелно на това от 7 глава. Езикът и символите се променят в 8 глава, защото тук ясно в центъра е поставено очистването на небесното светилище във връзка с небесния Ден на умилостивението. По този начин отличителният принос на Даниил, 8 глава се крие в наблягането върху небесното светилище. Ако 7 глава представя небесния съд и Човешкия Син, получаващ царството, 8 глава показва очистването на небесното светилище. И както сочат паралелите между тези две глави, очистването на небесното светилище, изобразено в Даниил, 8 глава, съответства на сцената на съда от предишната глава.

Също като в Даниил, 2 и 7 глава, тук се дава ново видение за възхода и падението на световните империи, макар и с различен символизъм. Символиката е пряко свързана с Божието светилище. В този случай символите на овена и козела се използват поради връзката им с ритуала в светилището в Деня на умилостивението – време на съд за древния Израил. Овните и козлите са принасяни в жертва в светилището. Но само в Деня на умилостивението са споменати заедно. Следователно тези две животни тук са избрани целенасочено, за да напомнят за Деня на умилостивението, който е централен за видението.

С развитието му Даниил вижда овен, който боде на три различни посоки: на запад, на север и на юг (Даниил 8:4). Трипосочното движение показва разширяването на тази сила: „никой звяр не можеше да устои пред него и нямаше кой да избави от силата му; той постъпваше по волята си и се носеше горделиво“ (Даниил 8:4). Както обяснява ангелът, овенът с два рога представлява Мидо-Персийската империя (Даниил 8:20) и трите посоки най-вероятно буквално посочват трите големи победи на тази световна сила.

След това се появява козел с бележит рог, който представлява Гръцката империя под предводителството на Александър Велики (Даниил 8:21). Това, че козелът се движи, „без да допира до земята“ (Даниил 8:5), означава, че се движи бързо. Символиката предава бързината на завоеванията на Александър, представена в Даниил, 7 глава с крилатия леопард. Но както показва пророчеството, когато козелът „заякна, големият му рог се счупи“ (Даниил 8:8) и отстъпва пред четири рога, простиращи се до четирите квадранта на компаса. Това се изпълнява, когато Александър умира във Вавилон през юни 323 г.пр.Хр. на тридесет и три години, а царството му бива разделено между четиримата му генерали.

След като описва четирите рога, простиращи се до четирите небесни ветрища, библейският текст казва, че от единия се появява малък рог. Въпросът тук е дали този рог/сила излиза от един от четирите рога, които, както видяхме вчера, представляват четиримата генерали на Александър – или от един от четирите ветрове. Граматическата структура на текста в оригиналния език показва, че този рог идва от един от четирите небесни ветрове. И тъй като тази сила възниква след Гръцката империя и нейните четири разклонения, всеобщото разбиране е, че този рог е Рим, отначало езически и след това папски. „Този малък рог представлява Рим в двете му фази – езическа и папска. Даниил вижда Рим първо в неговата езическа, имперска фаза, воюващ срещу еврейския народ и ранните християни, а след това и в папската фаза, продължавайки до наши дни и в бъдещето“ (Адвентен библейски коментар. Т. 4, стр. 841 – англ. изд.).

Според библейския текст малкият рог първо се впуска в хоризонтално придвижване и „порасна твърде много към юг, към изток и към славната земя“ (Даниил 8:9). Тези три посоки съответстват на трите основни области, които попадат под властта на езическия Рим.

Тъй като малкият рог става основен играч във видението, неговото вертикално израстване е обект на подробно внимание. В този смисъл рогът съответства на малкия рог от Даниил, 7 глава, както показва следното сравнение: (1) И двата рога в началото са малки (Даниил 7:8; 8:9). (2) И двата по-късно порастват (Даниил 7:20; 8:9). (3) И двата са преследващи сили (Даниил 7:21,25; 8:10,24). (4) И двата са себевъзвеличаващи се и богохулни (Даниил 7:8,20,25; 8:10,11,25). (5) И двата се устремяват към Божия народ (Даниил 7:25; 8:24). (6) И двата имат аспекти на дейността си, които са очертани от пророческо време (Даниил 7:25; 8:13,14). (7) И двата се простират до края на времето (Даниил 7:25,26; 8:17,19). (8) И двата са изправени пред свръхестествено унищожение (Даниил 7:11,26; 8:25). И последно, тъй като малкият рог от Даниил, 7 глава представлява папството, вертикалното разрастване на малкия рог в 8 глава би трябвало да представлява същата сила. И тъй, също както в Даниил, 2 и 7 глава, последната основна сила е Рим – както езическият, така и папският.

В Даниил 8:10 малкият рог се опитва да възпроизведе на духовно ниво усилията на строителите на Вавилон (Битие 11:4). Термините „множество“ и „звезди“ биха могли да се отнасят до Божия народ в Стария Завет. Израил се определя като множество/войнство на Господа (Изход 12:41). Даниил също така изобразява Божия верен народ блестящ като звездите (Даниил 12:3). Очевидно това не е буквална атака срещу небесните тела, а преследване на Божия народ, чието „гражданство е на небесата“ (Филипяни 3:20). Въпреки че езическите императори са погубили хиляди християни, сега акцентът се поставя върху вертикалните действия на малкия рог. По този начин крайното изпълнение на това пророчество трябва да бъде свързано с папския Рим и извършваните от него гонения през вековете.

Също така Даниил 8:11 говори за „Началник“, който на други места в Даниил е наречен „Князът Месия“ (Даниил 9:25), „вашия княз Михаил“ (Даниил 10:21) и „великия княз Михаил“ (Даниил 12:1). Никой друг освен Исус Христос не би могъл да отговаря на този израз. Исус Христос е князът на горепосоченото „множество“ и е нашият Първосвещеник в небето. Следователно папството и религиозната система, която то представлява, помрачават и се опитват да заменят свещеническата роля на Исус.

В Даниил 8:11 „вечната жертва“ се появява във връзка със земното светилище, за да определи различните и непрестанните аспекти на ритуалните богослужения – включително принасянето на жертви и застъпничество. Именно чрез тези служби грешниците биват опростени и греховете им – уредени в скинията. Тази земна система представлява застъпническото служене на Христос в небесното светилище. Както предсказва пророчеството, папството заменя застъпничеството на Христос със застъпничеството на свещениците. Посредством такова фалшиво поклонение малкият рог отнема Христовото застъпническо служене и символично отхвърля мястото на Христовото светилище.

„И той тръшна на земята истината, направи по волята си и успя“ (Даниил 8:12). Исус заявява, че е истината (Йоан 14:6) и също така посочва Божието Слово като истина (Йоан 17:17). За разлика от това папството забранява превеждането на Библията на простонароден език, поставя тълкуването ѝ под властта на църквата и изравнява преданието на едно ниво с Библията като върховно правило на вярата.

След опустошителната атака на рога е обявено, че светилището ще бъде очистено. За да разберем тази вест, трябва да имаме предвид, че очистването на споменатото в Даниил 8:14 светилище съответства на сцената на съда, изобразена в Даниил 7:9-14. И тъй като този съд се провежда в небето, светилището също трябва да се намира там. И така, ако Даниил, 7 глава описва Божията намеса и взаимоотношения с човешките дела от съдебна гледна точка, 8 глава описва същото събитие от гледна точка на светилището.

Земното светилище е изградено по образеца на небесното му съответствие и служи за илюстрация на основните щрихи от спасителния план. Всеки ден грешниците донасят жертвите си в светилището, където на хората биват опростени изповядваните грехове и така те в известен смисъл биват прехвърлени върху светилището. В резултат на това светилището бива „заразено“. Следователно е необходим периодичен процес на „обеззаразяване“, за да може светилището да се очисти от греховете, натрупани там. Това се нарича Ден на умилостивението и се провежда веднъж годишно (вж. Левит, 16 гл.).

Защо трябва да се очиства небесното светилище? По аналогия можем да кажем, че изповяданите грехове на онези, които са приели Исус, биват „прехвърлени“ върху небесното светилище точно както греховете на каещите се израилтяни са били прехвърляни върху земното светилище. По време на земния Ден на умилостивението са заколвани множество животни, символизиращи бъдещата смърт на Исус. Това е начинът, по който грешниците са можели да устоят в Деня на умилостивението.

И точно както това се случва в земния Ден на умилостивението, когато светилището се очиства, колко повече в небесното, когато единствено кръвта на Христос ни помага да преминем през съда? Очистването на светилището, представено в Даниил 8:14, е небесното съответствие на земната служба, чиято основна вест е: като грешници ние се нуждаем от кръвта на Месия да ни прости греховете и да ни позволи да устоим в съда.

Как се определя точното време на 2300 денонощия? Първо, трябва да отбележим, че след като на Даниил са показани овенът и козелът, последвани от действията и вредата, нанесена от малкия рог, видението се насочва към въпроса в Даниил 8:13. Този въпрос проявява особена загриженост за това какво ще се случи в края на този пророчески период, а не за продължителността му. Нещо повече, този период не може да бъде ограничен само до продължителността на действията на малкия рог, защото терминът видение включва всичко – от овена до действията на малкия рог. Така че трябва да става дума за дълъг период от действително историческо време.

На въпроса „До кога се простира видението?“ (овенът е Мидо-Персия, козелът е Гърция, малкия рог и неговите действия – езическият и папски Рим), другото небесното същество отговаря: „До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти“ (Даниил 8:14). Както вече посочихме, този период е толкова дълъг, тъй като започва от времето на Мидо-Персийската империя и се простира през владичеството на Гръцката империя и езическия и папския Рим, хиляди години. Според метода на историцизма при тълкуването (вж. Урок 1) този пророчески период трябва да се пресметне въз основа на принципа „ден-година“, което означава, че 2300 денонощия отговарят на време от 2300 години. В противен случай 2300 денонощия биха били малко повече от шест години – невъзможно кратко време за всички събития във видението. Ето защо трябва да се приложи принципът „ден-година“.

Даниил, 8 глава не предоставя информация, която да ни позволи да изчислим началото на този времеви период, което, разбира се, би установило неговия край. Но Даниил, 9 глава дава тази важна част от информацията (вж. урока за следващата седмица).

По-долу е представена схема, обобщаваща това, което разгледахме досега относно последователността на царствата от Даниил, 2, 7 и 8 глава. Какво ни разкрива тя за очистването на светилището?

Както виждаме тук, между тези глави съществуват паралели. Не само народите са описани паралелно един с друг, но и съдебната сцена от Даниил, 7 глава – която се появява след 1260 години (538 – 1798 г.сл.Хр.) на папския Рим – намира своя пряк паралел в очистването на светилището, което в Даниил, 8 глава също се случва след Рим. Накратко, този небесен съд от Даниил, 7 глава – съдът, довеждащ до края на света – е същото събитие като очистването на светилището от 8 глава. Представени са ни две различни описания на едно и също нещо и двете се появяват след 1260-годишния период на гонения, осъществявани от силата на малкия рог.

Джордж Коб е човекът, който умрял два пъти. Малко се знае за него и не е известно да са останали негови снимки.

Гробът му привлича вниманието от десетилетия, тъй като върху надгробната плоча в гробището в Брънсуик, щата Мейн, са изписани датата на раждане и две дати на смъртта.

Там е написано: Роден на 10 юни 1794 г. умрял на 10 ноември 1848 г., заспал на 9 май 1882 г.

Всъщност, Коб бил кръстен на 10 ноември 1848 г. и затова помолил датата на новорождението му да бъде вдълбана в каменната плоча, след като бъде положен в гроба, което станало на 9 май 1882 г., когато бил на 88 години.

„Това е един от интересните примери за вярата, желанието и решимостта на нашите пионери да споделят вярата си при всякакви обстоятелства, включително и да поискат върху надгробните им плочи да бъде изписано нещо, което да говори за вярата им дори след заспиването в смъртта“, казва Джеймс Никс, директор на настоятелството на книгите на Елън Г. Уайт.

Върху плочата е издълбан и текст от четвъртата заповед: „Помни съботния ден, за да го освещаваш.“

Никс се опитал да намери снимка на Коб и да издири потомците му, но без успех. „Търсех наблизо и далеч за снимка, разпитвах навсякъде дали има негови наследници. Бих искал да науча нещо повече за този човек, който се погрижил да остави напътствия и пари, за да се издълбае допълнителен текст върху каменната плоча.“

Уникалното свидетелство на Коб от гроба е докосвало сърцата на много хора, включително и църковни членове, които са посещавали гробището.

„Той е разбрал, че трябва да умре за личното „аз“, за да може наистина да оживее – казва Тед Уилсън, президент на световната адвентна църква. – Изживял е живота си като красив пример какво означава да умреш за стария човек и да станеш ново създание в Христос. Какво насърчение е да видим неговия гроб.“

Карен Гласфорд, трето поколение мисионер, която работи като координатор по въпросите на образованието и комуникациите към църковния Институт за Световната мисия, разказва, че когато за първи път видяла надгробната плоча, си помислила, че първата дата на смъртта вероятно посочва кръщението на Коб.

„Паметната плоча се е превърнала в свидетелство за хората. Те проявяват любопитство и питат: Защо е умрял два пъти? Сигурна съм, че на небето ще има хора заради надгробната плоча на този човек.“