Видението от Даниил, 7 глава, предмет на изучаването ни през тази седмица, е паралелно на съня от Даниил, 2 глава. Първо, то се случва през нощта и изобразява морето, развълнувано от четирите ветрове. Тъмнината и водата напомнят за Сътворението, но тук то изглежда някак изопачено и подложено на атака. Второ, животните във видението са нечисти и твърде смесени, което представлява нарушение на създадения ред. Трето, животните са изобразени като упражняващи господство; сякаш господството, което Бог е дал на Адам в Градината, е било узурпирано от тези сили. Четвърто, с идването на Човешкия Син Божието господство бива възстановено на онези, на които принадлежи по право. Това, което Адам е изгубил в Градината, е възстановено от Човешкия Син в небесния съд.

Подобно кратко описание дава панорамен изглед на библейската образност, преминаващ на фона на изключителното символично видение. За щастие, някои от ключовите детайли на видението са обяснени от ангела, за да можем да разберем основните контури на това изключително пророчество.

Всяко животно, показано на Даниил, съответства на част от статуята, показана на Навуходоносор, но сега за всяко царство са дадени повече подробности. Колко интересно, че създанията, символизиращи езическите народи, са нечисти животни. Освен това, с изключение на четвъртия звяр, Даниил описва животните като наподобяващи известни създания. Така че те не са произволни символи, доколкото всяко от тях притежава някои характеристики или посочва особеност на царството, което представлява.

Лъв: Лъвът е най-подходящият символ за Вавилон. Крилатите лъвове украсяват дворцовите стени и други произведения на вавилонското изкуство. На лъва, описан във видението, биват изтръгнати крилата, накаран е да се изправи като човек и получава човешко сърце. Този процес символизира упадъка на Вавилонската империя при по-късните ѝ царе.

Мечка: Мечката представлява Мидо-Персийската империя. Фактът, че е повдигната на едната страна, показва превъзходството на персийците над мидяните. Трите ребра между зъбите ѝ обозначават трите основни победи на Мидо-Персийската империя: Лидия, Вавилон и Египет.

Леопард: Бързият леопард представлява Гръцката империя, създадена от Александър Велики. Четирите крила правят този звяр още по-бърз – подходящо описание на Александър, който само за няколко години подчинява целия познат тогава свят под владичеството си.

Страшният и ужасен звяр: Докато предишните същества приличат донякъде на споменатите животни, това същество е единствено по рода си. Тоест първите са изобразени „като“ лъв или „като“ мечка, но това не прилича на нищо познато. Този звяр с много рога изглежда много по-жесток и по-хищен от предишните. Като такъв е подходящо описание на езическия Рим, който завладява, управлява и потъпква света с железни крака.

Вчера научихме, че свирепият звяр с десетте рога, управляващ света с най-голяма жестокост, символизира езическия Рим. Сега трябва да разгледаме малкия рог и силата, която той представлява. Както е изобразено във видението, четвъртото животно има десет рога, три от които биват изтръгнати, за да направят място за малкия рог. Този рог има човешки очи и говори „надменно“ (Даниил 7:8). Ясно е, че малкият рог излиза от субекта, представен като ужасния звяр, т.е. езическия Рим. В известен смисъл рогът разширява или продължава някои от функциите на езическия Рим. Това е само един по-късен етап на същата сила.

Даниил вижда този рог, воюващ срещу светиите. Ангелът му обяснява, че този рог е цар, който ще извърши три незаконни действия: (1) ще говори думи против Всевишния, (2) ще изтощава светиите на Всевишния, (3) ще замисли да промени времена и закони. Като последица светиите ще бъдат предадени в ръката му. След това ангелът посочва времевата рамка за дейността на малкия рог: време, времена и половин време. В този случай на пророчески език думата „време“ означава „година“, така че думата „времена“ обозначава години, в двойна форма: „две години“. Следователно това е период от три и половина пророчески години, който според принципа „ден – година“ посочва период от 1260 години. През това време малкият рог ще предприеме атака срещу Бога, ще преследва светиите и ще се опита да промени Божия закон.

След видението за четирите животни и дейностите на малкия рог пророкът вижда сцената на небесния съд (Даниил 7:9,10,13,14). Когато се свиква съдът, биват поставени престоли и Древният по дни заема мястото Си. Както показва небесната сцена, хиляди по хиляди небесни същества служат пред Древния по дни, съдилището се открива и книгите се разтварят.

Онова, което е важно да отбележим за този съд, е, че той се случва след периода от 1260-годишна дейност на малкия рог (538 – 1798 г.; вж. частта за петък), но преди основаването на Божието вечно царство. Всъщност три пъти във видението се появява следната последователност:

Старият Завет описва няколко акта на съд от скинията и храма, но съдът, посочен тук, е различен. Това е космически съд, засягащ не само малкия рог, но и светиите на Всевишния, които най-накрая ще получат Царството.

Даниил, 7 глава не описва съда, нито посочва подробности за неговото начало и край. Но това предполага, че съдът е вследствие на атаката на малкия рог срещу Бога и Неговия народ. Ето защо трябва да подчертаем началото на съда с космически пропорции. От Даниил, 8 и 9 гл. (вж. следващите седмици) ще научим за времето на началото на съда и за факта, че той е свързан с очистването на небесното светилище в небесния Ден на умилостивението. Изводът тук е, че очевидно ще има Изследователен съд в небето, който ще е в полза на Божия народ (Даниил 7:22).

Когато съдът се разгръща, на сцената излиза най-важната фигура: Човешкият Син. Кой е той? Първо, Човешкият Син се явява като отделна небесна фигура. Но както се подразбира от наименованието Му, Той също така проявява човешки черти. С други думи, Той е богочовешка личност, която идва, за да изиграе активна роля в съда. Второ, Човешкият Син, идващ с небесните облаци, е общоприет образ за Второто пришествие в Новия Завет. Но специално в Даниил 7:13 Човешкият Син не е изобразен като идващ от небето на земята, а като движещ се хоризонтално от едно място в небето към друго, за да се яви пред Древния по дни. Трето, изобразяването на Човешкия Син, идващ с небесните облаци, загатва за видимата изява на Господа. Но тази образност прилича и на първосвещеника, който, заобиколен от облак от тамян, влиза в светилището в Деня на умилостивението, за да извърши очистване на светилището.

Човешкият Син е и царствена фигура. Той получава „владичество, слава и царство“, където трябва „да Му слугуват всички племена, народи и езици“ (Даниил 7:14). Глаголът „слугуват“ може да бъде преведен и като „покланят се“. Той се среща девет пъти в глави 1-7 (Даниил 3:12,Даниил 3:12,17,18,28; Даниил 6:16,20; Даниил 7:14,27) и предава идеята за отдаване почит на божество. Така в резултат на опита за промяна на Божия закон, религиозната система, представена от малкия рог, покварява поклонението, дължимо на Бога. Описаният тук съд показва, че истинското поклонение в крайна сметка е възстановено. Системата на поклонение, основана от папската система, освен всички останали елементи, поставя едно греховно човешко същество като посредник между Бога и човечеството. Даниил показва, че единственият посредник, способен да представлява човечеството пред Бога, е Човешкият Син. Както казва Библията: „Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците – Човекът Христос Исус“ (1 Тимотей 2:5).

Изразът „светиите на Всевишния“ е описание на Божия народ. Те са атакувани от силата, представена с малкия рог. Тъй като настояват да останат верни на Божието Слово, те биват преследвани по време на папското господство. Християните са преследвани и по време на езическата Римска империя (четвъртия звяр), но гонението, споменато в Даниил 7:25, е гонението, на което светиите са подложени от малкия рог, появяващ се едва след края на езическата фаза на Рим.

Обаче Божият народ няма да бъде вечно подлаган на потисничество от светската власт. Божието царство ще замени царствата на света. Интересно е, че в действителното видение на Човешкия Син се дава „владичество, слава и царство“ (Даниил 7:14). Но при тълкуването, предложено от ангела, „светите“ приемат царството (Даниил 7:18). Тук няма противоречие. Тъй като Човешкият Син е свързан с Бога и с човечеството, победата Му е победа на онези, които Той представлява.

Когато първосвещеникът пита дали Исус е Месията, Божият Син, Исус, посочва Псалми 110:1 и Даниил 7:13,14 и казва: „Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния и идещ с небесните облаци“ (Марк 14:62). Ето защо Той е Този, Който ни представлява пред небесния трибунал. Вече е победил силите на тъмнината и споделя Своя триумф с онези, които се доближават до Него. Следователно няма причина да се страхуваме. Апостол Павел уместно заявява: „Но във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 8:37-39).

Беглият поглед към историята разкрива, че след разпадането на Римската империя, причинено от варварските атаки от север, епископът на Рим се възползва от победата над три от варварските племена и се утвърждава като единствената власт в Рим, считано от 538 г.сл.Хр. В този процес той възприема няколко институционални и политически функции на римския император. От това се появява папството, облечено със свещеническа и религиозна власт, докато не бива свалено от Наполеон през 1798 г. Но и това не довежда до края на Рим, а само на онази определена фаза на гонения. Папата не само твърди, че е викарий (наместник) на Христос, но също така въвежда няколко доктрини и практики, противоречащи на Библията. Чистилището, самоналожените наказания, тайната изповед пред свещеник и промяната на заповедта за съботата в неделя са сред редицата други промени във „времена и закони“, въведени от папството.

„Със собствена сила хората не могат да се противопоставят на обвиненията на неприятеля. Човекът стои пред Бога в оцапана от греха дреха и изповядва вината си. Но нашият защитник Исус се застъпва за всички, които чрез покаяние и вяра са Му поверили опазването на душите си. Той ходатайства за тях и с мощното доказателство на Голгота побеждава обвинителя им. Съвършеното Му послушание на Божия закон Му е дало всяка власт на небето и земята. Затова изисква от Своя Отец милост и примирение за виновния човек. На обвинителя на людете Си Христос заявява: „Господ да те смъмри, Сатана. Тези са откупени с кръвта Ми, главни изтръгнати от огън”; а на онези, които имат вяра и разчитат на Него, е дадено обещанието: „Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в богати одежди“ (Захария 3:4)“ (Уайт, Е. Пророци и царе. Изд. „Нов живот“ , 2006 г., стр. 250).

Планът изглеждал идеално: Старата адвентна църква в центъра на египетската столица да се преобразува в жизнен обществен център.

Строителните компании обаче се отказали от идеята да преустроят изцяло Централната църква в Кайро. „Няма начин да получите разрешително“, заявил водещ инженер в една от строителните компании.

Църковните ръководители се молели и решили да пристъпят с вяра. Свързали се с още една строителна компания и попитали каква е процедурата за получаване на разрешително за обновяване на сградата.

„Наистина е трудно – казал един от ръководните инженери. – Ние обаче смятаме, че можем да получим разрешителното в срок от един до три месеца.“

След месец инженерът се обадил и съобщил, че документът е готов.

Бързият напредък озадачил Акрам Хан, касиер на адвентата църква в подразделението „Египет-Судан“. „Един месец! – възкликна той по време на интервю. – Това бе първият знак, че Бог желае да направим нещо с тази сграда.“

Последвали още чудеса в бърза последователност, разказват църковните ръководители. Помещенията на църквата били напълно обновени за една година и сградата отново отворила врати през 2018 г., този път като „Културен център Рамзес“. Президентът на адвентната църква Тед Уилсън посветил отново четириетажния комплекс и напомнил на църковните членове, че основна част от адвентната мисия е да помага на хората в големите градове. „Кайро е град с почти 20 милиона души – хора, които са сломени, хванати в капана на злото, слепи за собствените си нужди, духовно гладни - заяви Уилсън в словото си в обновената зала на централната църква. – Ето защо съществува Културният център Рамзес.“

Централната църква, чиято зала със 750 места заемала цялата сграда, сега е само в единия край и побира 280 човека. В обновената сграда има помещение за деца от предучилищна възраст, зъболекарска клиника, фитнес център, стая за масажи, кухня за преподаване на уроци по готвене и седем класни стаи за лекции на здравни теми и часове по английски.

Адвентната църква има 200 членове в Кайро и 800 в Египет – африканска страна с население от около 100 милиона.

Уилсън и други църковни ръководители благодариха на Бога за бързината, с която културният център бе завършен, като всичко започна със съдбоносното придобиване на разрешително за строителство. Хан, на снимката, твърди, че чудесата не свършват тук. „Всяко нещо, което правим с тази сграда, е чудо“, казва Хан, който е роден в Пакистан, но служи в Египет от осем години.