"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
ДАНИИЛ Елиас Бразил де Суза
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2020 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 3 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 11 - 17 януари 2020 г.

От тайна към откровение


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 11 януари
Стих за запаметяване:
„Даниил каза: Да бъде благословено името Божие отвека и довека; защото мъдростта и силата са Негови“ (Даниил 2:20).

Във водите около Гренландия плуват много айсберги с различна форма. Понякога малки парчета лед се носят в една посока, докато техните масивни подобия се носят в друга. Това, което се случва, е, че вятърът тласка малките късове, докато големите ледени блокове се носят от дълбоките океански течения. Когато мислим за възхода и падението на народите в хода на историята, те приличат на повърхностните ветрове и океанските течения. Ветровете представляват всичко променливо и непредсказуемо, също като човешката воля. Но заедно с тези бури и пориви действа друга сила, още по-могъща и много подобна на океанските течения. Това е сигурното движение на Божиите мъдри и суверени намерения. Както казва Елън Уайт: : „Но както звездите в огромните орбити на начертания си път, така и Божиите намерения нито избързват, нито се отлагат“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Изд. „Нов живот“ , 2005 г., стр. 15). Въпреки че възходът и падението на народите, идеологиите и политическите партии като че ли се случва единствено по волята на човешките капризи, Даниил, 2 глава ни показва, че небесният Бог е Този, Който направлява човешката история към нейния велик завършек.




Всеприсъствието (иманентността) на Бога Неделя - 12 януари

Прочетете Даниил 2:1-16. С каква криза се сблъскват евреите поради съня, който Бог дава на царя?


В древността сънищата са се приемали много сериозно. Когато даден сън е изглеждал като лоша поличба, той често е сочел към надвиснала опасност. Следователно е напълно разбираемо защо Навуходоносор толкова се смущава от съня, който – за да стане положението още по-лошо – вече не може да си спомни. Вавилонските велможи смятат, че боговете могат да разкрият тълкуванията на сънищата, но в случая с този сън в „Даниил“ гадателите не могат да сторят нищо, тъй като царят е забравил съня си. Ако им предадат съдържанието на съня, те ще излязат с тълкувание, което да угоди на царя. Но в тази безпрецедентна ситуация, когато познавачите на сънищата не са в състояние да кажат на царя за какво се отнася съня му, те са принудени да признаят, че „няма друг, който би могъл да го каже пред царя, освен боговете, чието жилище не е между хората“ (Даниил 2:11).

Завладян от чувство на неудовлетвореност, царят заповядва да бъдат избити всички вавилонски мъдреци. Такова зверство не е било непознато в древния свят. Исторически източници свидетелстват, че заради конспирация Дарий І заповядва да бъдат екзекутирани всички мъдреци, Ксеркс убива инженерите, построили мост, който се е срутил. Когато Навуходоносор издава своята заповед, Даниил и приятелите му току-що са завършили обучението си и са допуснати в кръга на царските велможи. По тази причина издадената от царя смъртна заповед засяга и тях. Всъщност оригиналният език предполага, че екзекуцията е започнала веднага, а Даниил и приятелите му са щели да бъдат екзекутирани след това. Но Даниил с „благоразумие и мъдрост“ (Даниил 2:14) отива при Ариох, който отговаря за извършването на екзекуциите. В крайна сметка той моли самия цар за време, за да разреши тайната на съня. Интересно е, че макар царят да обвинява магьосниците си, че се опитват да си купят „време“, той незабавно отпуска поисканото „време“ на Даниил. Пророкът със сигурност е бил на едно мнение с магьосниците, че нито едно човешко същество не може да разреши такава тайна, но за разлика от тях, той познава един Бог, Който може да разкрие както съдържанието, така и тълкуванието на съня.


Теолозите говорят за „иманентността“ на Бога – фактът, че макар и толкова отличаващ се от творението, Бог все още може да е близък до него. Какво ни учи за иманетността на Бога до нас фактът, че Той дава на цар Навуходоносор такъв сън? (Вж. също Деяния 17:28)




Молитвата Понеделник - 13 януари

Даниил веднага отива при тримата си приятели за молитвено събрание, като им обяснява, че ще бъдат екзекутирани, ако Бог не разкрие съня. Винаги, когато се сблъскаме с голям проблем, ние също трябва да осъзнаваме, че Бог е достатъчно велик, за да разреши дори и най-неразрешимите предизвикателства.


Прочетете Даниил 2:17-23. Кои два вида молитва са произнесени тук?


В тази глава са споменати два вида молитва. Първата е молитва-молба, в която Даниил призовава Бога да разкрие съдържанието на съня и неговото тълкувание (Даниил 2:17-19). Думите на самата молитва не са посочени, но ни се казва, че Даниил и приятелите му „просят милост от небесния Бог относно тази тайна, така че да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци“ (Даниил 2:18). Докато се молят, Бог отговаря на тяхната молба и разкрива съдържанието и тълкуванието на царския сън. Можем да бъдем сигурни, че когато търсим „милост от небесния Бог“ нашите молитви ще бъдат чути, дори и да не е по толкова драматичен начин, както виждаме тук, защото Богът на Даниил е и наш Бог.

В отговор на Божия отговор на тяхната молба Даниил и приятелите му възкликват в молитва на благодарност и хваление. Те прославят Бога, че е източник на мъдрост и че владее природата и политическата история. Тук бихме могли да научим един важен урок. Когато се молим и умоляваме Бога за толкова много неща, колко често Го хвалим и Му благодарим, че отговаря на нашите молитви? Опитността на Исус с десетимата прокажени ни предоставя подходяща илюстрация за човешката неблагодарност. От десетимата излекувани само един се връща „да въздаде слава на Бога“ (Лука 17:18). Отговорът на Даниил не само ни напомня значението на благодарността и прославата, но и разкрива характера на Бога, на Когото се молим. Когато Му се молим, можем да Му се доверим да направи това, което е в най-добрия ни интерес, и затова трябва винаги да Го прославяме и да Му благодарим.


Прочетете Псалом 138. Какво бихте могли да извлечете от тази молитва на благодарност, което ще ви помогне да се научите да проявявате благодарност към Бога независимо от обстоятелствата, в които се намирате?




Образът – част първа Вторник - 14 януари

Прочетете Даниил 2:24-30. Какво от казаното тук от Даниил е важно никога да не забравяме?


В отговор на молитвата Бог разкрива съдържанието на съня и неговото тълкувание. И Даниил не се колебае да каже на царя, че решението на тайната идва от „небесния Бог“. Също така, преди да съобщи за съдържанието на съня и неговото тълкувание, Даниил споменава неизговорените мисли и опасения на царя, когато лежи в леглото си, без да може да заспи. Тази косвена информация допълнително подчертава достоверността на вестта, тъй като Даниил може да получи такава информация, известна единствено на царя, само чрез свръхестествена сила. Но тъй като пророкът продължава да докладва съдържанието на съня, той рискува да отключи друга криза, понеже сънят не е задължително добра новина за Навуходоносор.


Прочетете Даниил 2:31-49. Каква според този сън е участта на царството на Навуходоносор?


Сънят се състои от величествен образ, чиято глава е „от чисто злато, гърдите и ръцете му от сребро, коремът и бедрата му от мед, краката му от желязо, ходилата му – отчасти от желязо и отчасти от кал“ (Даниил 2:32,33). В крайна сметка камъкът „ударил образа в ходилата“ (Даниил 2:34) и цялата статуя бива разрушена и разпръсната като плява на вятъра. Даниил обяснява, че различните метали представляват последователни царства, които ще следват едно след друго в хода на историята. За Навуходоносор вестта е ясна – Вавилония с цялата ѝ сила и слава ще премине и ще бъде заменена от друго царство, което ще бъде последвано от още царства, докато накрая всички не бъдат заменени от Царството с напълно различно естество: Божието вечно царство, което ще трае вечно.


Вижте колко нетрайни и временни са всички човешки неща. Какво следва да ни научи този факт за великата надежда, която имаме в Исус и само в Исус (вж. Йоан 6:54; 2 Коринтяни 4:18)?




Образът – част втора Сряда - 15 януари

Прочетете отново съня и неговото тълкувание (Даниил 2:31-49). Какво ни учи това за Божието предузнание на световната история?


Пророчеството, предадено чрез съня на Навуходоносор, ни дава обща пророческа схема и служи като мярка, с която да се доближим до по-подробните пророчества от Даниил, 7, 8 и 11 глава. Също така Даниил, 2 глава не е условно пророчество. Това е апокалиптично пророчество – категорично предсказание за предвиденото от Бога, което ще се случи в бъдеще.

1. Главата от злато представлява Вавилон (626-539 г.пр.Хр.). Всъщност никой друг метал не може да представи по-добре от златото силата и богатството на Вавилонската империя. Библията го нарича „грабител на златото“ (Исая 14:4) и „златна чаша в ръката Господна“ (Йеремия 51:7, сравни с Откровение 18:16). Древният историк Херодот докладва, че изобилие от злато е украсявало града.

2. Гърдите и ръцете от сребро обозначават Мидо-Персия (539-331 г.пр.Хр.). Така както среброто е по-малко ценно от златото, Мидо-Персийската империя никога не постига великолепието на вавилонците. Нещо повече, среброто е подходящ символ за персийците, тъй като те използват сребро в своята данъчна система.

3. Коремът и бедрата от мед символизират Гърция (331-168 г.пр.Хр.). Йезекиил 27:13 изобразява гърците като търгуващи с медни съдове. Гръцките войници са били известни с медните си доспехи. Каските, щитовете и бойните им оси са били съставени от месинг. Херодот разказва, че египетският фараон Псамтих І е видял в нахлуването на гръцките пирати изпълнението на думите на оракула, който предсказвал за „мъже от мед, идващи от морето“.

4. Краката от желязо правилно представляват Рим (168 г.пр.Хр. – 476 г.сл.Хр.). Както обяснява Даниил, желязото представлява смазващата сила на Римската империя, която продължава да властва по-дълго от което и да било от предишните царства. Желязото е съвършеният метал за описание на тази империя.

5. Ходилата, отчасти от желязо и отчасти от кал, представляват разделена Европа (от 476 г. до Второ пришествие на Христос). Сместа от желязо и кал осигурява подходяща картина за случилото се след разпадането на Римската империя. Макар че са правени много опити за обединяването на Европа, вариращи от брачни съюзи между кралските семейства до настоящия Европейски съюз, преобладават разделението и разединението и според това пророчество те ще си останат такива, докато Бог не установи вечното Си царство.




Камъкът Четвъртък - 16 януари

Прочетете Даниил 2:34,35,44,45. Какво ни учат тези стихове за окончателната участ на нашия свят?


Най-същественото в съня е това, което ще се случи в „последните дни“ (Даниил 2:28). Колкото и могъщи и богати да са, металните (и калните) царства не са нищо повече от прелюдия към установяването на Царството на камъка. Докато до известна степен металите и калта могат да бъдат продукти на човешкото производство, камъкът в съня идва, недокоснат от човешки ръце. С други думи, въпреки че всяко от предишните царства в крайна сметка приключва, Царството, представено от камъка, ще трае вечно. Ето защо метафората на камъка често символизира самия Бог (например Второзаконие 32:4; 1 Царе 2:2; Псалми 18:31), а камъкът също може да е символ на Месия (Псалми 118:22; 1 Петър 2:4,7). По този начин няма нищо по-подходящо от фигурата на камъка, която да символизира установяването на Божието вечно царство.

Някои твърдят, че каменното царство е основано по време на земното служене на Исус и че разпространението на евангелието посочва, че Божието царство обхваща целия свят. И все пак царството на камъка се появява едва след като четирите основни царства са паднали и човешката история е достигнала времето на разделените царства, представени от ходилата и пръстите на образа. Този факт изключва изпълнението на пророчеството през І век, защото земното служене на Исус се състои по време на владението на Рим, четвъртото царство.

Но камъкът се превръща в планина. Тоест, „камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят“ (Даниил 2:35). Такава планина напомня за хълма Сион – мястото, където стои храмът, т.е. конкретното представяне на Божието земно царство в старозаветните времена. Интересното е, че камъкът, отрязан от планината, се превръща в самата планина. Тази планина, която според текста вече съществува, най-вероятно сочи небесния Сион, небесното светилище, откъдето Христос ще дойде да установи вечното Си царство. Това царство ще намери своето окончателно изпълнение в Новия Йерусалим, който ще слезе от небето (Откровение 21:1-27, 22:1-5).


Даниил, 2 глава предава точно вестта за всички царства до този момент. В такъв случай не е ли логично и мъдро да се доверим на пророчеството му за настъпването на последното царство, Божието вечно царство? Защо е толкова ирационално да не се вярва на пророчеството?




Разширено изучаване Петък - 17 януари

Поучително е да се отбележи, че образът от Даниил, 2 глава е изработен от злато и сребро – метали, свързани с икономическа мощ. Образът е съставен и от мед и желязо, използвани за инструменти и оръжия, и на глина, употребявана в древния свят за художествени и домакински цели. По този начин образът представлява ярко описание на човечеството и неговите постижения. Изключително подходящо, отделните анатомични части на образа предават последователността на световните царства и окончателното разделение, което ще настъпи в последните дни на човешката история. Камъкът обаче е описан ясно като нещо, което не е направено от „човешки ръце“ (Даниил 2:45), силно напомняне за свръхестествения край, който ще сполети този преходен свят и всичките му човешки постижения.

Макар че „за човешкото око човешката история може да изглежда като хаотично действие и противодействие на силите (…) Даниил ни уверява, че зад всичко това стои Бог, гледайки надолу към нея и движейки се в нея, за да постигне това, което според Него е най-добро“ – Х. Шеа, У. Кн. „Даниил“: Ръководство за читателя (Нампа, Айдахо: Пасифик Прес, 2005 г.), стр. 98.


Въпроси за разискване:

1. Колко е добре да знаете, че сред целия хаос и страдания в този свят Бог в крайна сметка владее положението и ще доведе всичко до един славен завършек. Докато се случи това, каква е нашата роля в стремежа да направим всичкото добро, което е по силите ни, за да облекчим съществуващото в този грешен свят страдание?

2. Как бихме могли да обясним, че Даниил и пленниците работят толкова тясно и очевидно лоялно с един езически монарх, който е причинил толкова много нещастия на народа на Даниил?

3. Както видяхме, някои твърдят, че камъкът, отсечен не с ръце, се отнася за разпространението на евангелието по света. Това не може да бъде правилно поради редица причини, включително и заради онова, за което свидетелства Даниил 2:35, а именно, че камъкът ще строши предишните народи и че „вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място“. Това не се случва след кръста. Освен това някои опити да се идентифицира царството на камъка с църквата не отчитат факта, че то замества всички други форми на човешко господство. То е Царство, което обхваща целия свят. Следователно само второто идване на Исус може да постави началото на процеса, описан като кулминацията на този пророчески сън. Защо тогава второто идване на Исус е единственото логично тълкувание на онова, което камъкът извършва в края на времето?


Тази събота, 18.01.2020 г., ще се молим за църкви „Тервел” и „Три водици”




Разказ
Книга, недокосната от огъня
От Андрю Макчесни, „Адвентна мисия“

Нигерийски студент изгубил всичко в огъня, който разтопил дори металните тръби в стаята му, но с изненада открил, че имало нещо непокътнато – книгата на Елън Уайт „Великата надежда“

Студентът на име Оладжайд Олуватоби Игбиниеми веднага прочел книгата и бързо отишъл в местната адвентна църква, чиито членове му я били дали по време на една събота посветена на литературния евангелизъм.

„Тази книга е страхотна, направо чудна“, казал Игбиниеми на учудените църковни членове, като държал високо непокътнатата „Велика надежда“ – книга от 11 глави, която е съкратена версия на „Великата борба“.

„Не съм виждал такива книги – казал той. – Чудото ме подтикна да я прочета докрай.“

Църковен член представил книгата на 30-годишния Игбиниеми в Еде, град на около 220 километра североизточно от столицата на Нигерия, Лагос. Църковните членове, работещи в сътрудничество с „Мисия за големите градове“ с цел раздаване на един милиард книги в градове по целия свят, разпространяват хиляди бройки от „Великата надежда“ в цялата област Осун веднъж на тримесечие в Деня на голямата надежда – специална събота, определена за споделяне на книгата, разказва Джоузеф Адебоми, президент на Конференцията Осун на адвентната църква.

Игбиниеми, студент в техническия университет в Еде, заминал от града през септември 2018 г., като оставил книгата в стаята си, в която живеел под наем. При завръщането видял, че огънят е погълнал цялата къща. Всичките му учебници, мебели и матракът били унищожени.

„Дори желязото бе стопено“, твърди Адебоми.

Причината за пожара не била изяснена.

Ровейки се в пепелището, Игбиниеми намерил „Великата надежда“.

Още същия ден прочел книгата докрай. В нея има история и пророчества, които обясняват защо хаосът в днешния свят се задълбочава. После се затичал към адвентната църква, за да даде своето свидетелство.

„Вие не познавате книгата, която разпространявате – заявил той. – В нея има Божия сила.“

Игбиниеми (на снимката) коленичил пред хората в църквата и прославил Бога.

Историята докосва много сърца и укрепва вярата на хората в щата Осун.


* „Знам за библии, които не изгарят в огъня, но никога не бях чувал за друга книга, която не изгаря“, заявява Онаолапо Аджибаде, пенсиониран пастор и бивш секретар на дивизията Западна-Централна Африка, в чиято територия влиза и Нигерия. Той живее в град Иниса в щата Осун. „Това чудо увеличи любовта ми към книгите от Духа на пророчеството.“

Created by ULimited®