Книгата „Даниил“ започва с нашествието на Навуходоносор в Юдея и отвеждането на пленници във Вавилон. В контраст, тя приключва с Михаил, издигащ се, за да освободи Божия народ от Вавилон на последното време. Тоест, както е показано навсякъде в „Даниил“, в края, в самия край, Бог ще обърне всичко в полза на Своя народ.

Както видяхме, Даниил и неговите приятели остават верни на Бога и показват несравнима мъдрост сред изпитанията и предизвикателствата на плена. По същия начин, когато се изправи пред изпитания, Божият народ на последното време ще остане верен, особено във време на „страдание, каквото никога не е имало, откакто народ съществува до онова време“ (Даниил 12:1). Подобно на Даниил и приятелите му във Вавилон, те ще проявят мъдрост и разбиране. Не само ще преживеят мъдростта като лична добродетел, а в резултат на тази мъдрост ще се посветят на довеждането на други към праведността. Някои ще умрат или ще бъдат убити и по този начин ще се върнат в пръстта, но ще бъдат възкресени за вечността. Както гласи библейският текст: „Мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот“ (Даниил 12:2).

Досега всяка глава от „Даниил“ започваше със споменаването на владетеля на някой езически народ. Даниил, 12 глава също започва с владетел, но за разлика от всяка друга глава владетелят е божествен Княз, издигащ се, за да избави Божия народ от ръцете на враговете му.

Както видяхме в нашето изследване на Даниил, 10 глава, Михаил е същото могъщо небесно Същество, което се явява на пророка при река Тигър. Там архангелът се появява като небесен представител на Божия народ. На други места в книгата се явява и като Човешкия Син (Даниил, 7 гл.), Военачалника на множеството (Даниил, 8 гл.) и Княза Месия (Даниил, 9 гл.). Така че Михаил – чието име означава „Кой е като Бога?“ – не може да бъде никой друг освен самия Исус Христос.

Важно е да се отбележи времето на намесата на Михаил. Според Даниил 12:1 това се случва „в онова време“ (Даниил 12:1). Изразът се отнася за времето, току-що споменато в Даниил 11:40-45. Това е времевият период, простиращ се от падането на папството през 1798 г. до възкресението в края на времето (Даниил 12:2).

Два важни аспекта от дейността на Михаил могат да бъдат изведени от глагола „повдигам“, употребен в Даниил 12:1 за описание на действията Му. Първо, глаголът „повдигам“ напомня за възхода на царете, за да завладяват и управляват. Той предава предимно военен смисъл. Показва, че Михаил действа като военен пълководец, който защитава народа Си и го води по специален начин през последните етапи на великата борба.

Второ, глаголът „повдигам“ посочва и една съдебна обстановка. Михаил се „повдига“, за да действа като адвокат в небесния трибунал. Като Човешки Син Той идва пред Древния по дни, за да представлява Божия народ по време на Изследователния съд (Даниил 7:9-14). По този начин ставането, или повдигането, на Михаил извиква в съзнанието ни военните и съдебните аспекти на Неговото дело. С други думи, Той е надарен със силата да победи Божиите врагове и с авторитета да представлява Божия народ пред небесния трибунал.

Времето на намесата на Михаил също е описано като време на безпрецедентна скръб. Това съответства на времето, когато Божият Дух ще се оттегли от бунтовното човечество. Тогава седемте последни язви, като израз на Божия гняв спрямо народите, ще се излеят върху Вавилон на последното време (Откровение, 16 гл.; Откровение 18:20-24) и силите на тъмнината ще се развихрят върху света. Елън Уайт пише, че по това време „Сатана ще причини на жителите на земята последна голяма скръб. Когато Божиите ангели спрат да обуздават свирепите ветрове на човешките страсти, борбата ще се развихри с пълна сила. Целият свят ще бъде въвлечен в нея, като резултатът ще е гибел, много по-страшна от сполетялата древния Йерусалим" (Великата борба. Изд. „Нов живот“ , 2006 г., стр. 382, 383).Но Божиите верни ще бъдат избавени в това страховито време, защото при Изследователния съд, извършен от небесния трибунал, са били оправдани от Исус, Небесния Първосвещеник, и техните имена са записани в Книгата.

За да разберем смисъла на тази книга, трябва да имаме предвид, че Библията споменава два вида небесни книги. Единият съдържа имената на онези, които принадлежат на Господа и понякога е наричана Книгата на живота (Изход 32:32; Лука 10:20; Псалми 66:28; Филипяни 4:3; Откровение 17:8).

В допълнение към Книгата на живота, Писанията споменават книги, съдържащи записи на човешките дела (Псалми 56:8; Малахия 3:16; Исая 65:6). Това са книгите, използвани в небесния съд, за да се определи посвещението на всеки един човек на Господа. Те са небесни записи, „бази данни“, съдържащи имената и делата на всяко човешко същество. Някои хора негодуват заради идеята, че техните имена и особено техните дела, се записват в небето. Но след като предадем живота си на Христос, нашите имена биват записани в Книгата на живота, а злите ни дела биват заличени в съда. Този небесен запис предоставя пред цялата вселена съдебно доказателство, че принадлежим на Исус и затова имаме правото да бъдем защитени във времето на скръбта.

„Даниил“ може би по най-изричен начин споменава предстоящото възкресение в целия Стар Завет. И докато разглеждаме този пасаж, можем да научим няколко много важни истини. Първо, както показва метафората на „съня“, нито една безсмъртна душа не обитава човешкото тяло. Хората са неделимо единство на тяло, ум и дух. При смъртта човек престава да съществува и остава в несъзнателно състояние до възкресението. Второ, конкретният текст посочва предстоящото възкресение като преобръщане на това, което се е случило в резултат на греха. Всъщност изразът, преведен като „пръстта на земята“ в оригиналния език на Данаил 12:2, гласи „земя от прах“. Тази необичайна последователност от думи ни насочва обратно към Битие 3:19 – единствения друг библейски пасаж, където думата „земя“ предшества думата „прах“. Това означава, че смъртната присъда, произнесена при грехопадението на Адам, ще бъде заличена и смъртта вече няма да може да господства. Както казва Павел: „погълната бе смъртта победоносно“ (1 Коринтяни 15:54).

Смъртта съсипва и слага край на всичко тук. Но ни е дадено обещанието, че тя няма да има последната дума за верните вярващи. Смъртта е победен враг. Когато Христос строшава веригите на смъртта и излиза възкръснал от гроба, Той нанася смъртоносен удар на смъртта. Сега можем да погледнем отвъд временната реалност на смъртта към окончателната реалност на живота, който получаваме от Бога в Христос. Понеже Михаил „се повдига“ (вж. Даниил 12:1), онези, които Му принадлежат, също ще се изправят. Те ще се изправят от „пръстта на земята“, за да заблестят като звездите за вечни векове.

В края на последната голяма част от книгата (Даниил 10:1-12:4), пророкът получава заповедта да запечата свитъка до времето на края. Едновременно с това ангелът предсказва, че „мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава“ (Даниил 12:4). Въпреки че някои изследователи на Даниил приемат тези думи като предсказание за научния прогрес, който също може да бъде включен в значението на пасажа, контекстът показва, че „изследването“ всъщност се отнася до проучването на книгата на самия пророк Даниил. Наистина, когато погледнем назад в историята, забелязваме, че тя е останала неясно литературно произведение векове наред. Може да е била известна и изучавана на някои места, но част от нейните ключови учения и пророчества са оставали загадка. Например пророческите вести, свързани с очистването на небесното светилище, със съда, идентичността и делото на малкия рог, заедно с времевата рамка, свързана с тези пророчества, далеч не са били ясни.

Но след Реформацията все повече и повече хора започват да изучават книгата „Даниил“. И едва в края на времето книгата най-сетне е отворена и съдържанието ѝ е разкрито по-пълно. Както отбелязва Елън Уайт, „от 1798 г. нататък книгата на пророк Даниил бе разпечатана, разбирането на пророчествата се увеличи и мнозина започнаха да проповядват тържествената вест за близкия съд.“ (Великата борба. Изд. „Нов живот“ , 2006 г., стр. 223). „В края на ХVІІІ и началото на XIX в. на много места по света се пробужда нов интерес към пророчествата от „Даниил“ и „Откровение“. Изучаването на тези пророчества довежда до широко разпространено убеждение, че Второто пришествие на Христос е наближило. Многобройни изследователи в Англия, Джоузеф Волф в Близкия изток, Мануел Лакунза в Южна Америка и Уилям Милър в Съединените щати, заедно с множество други изследователи на пророчествата – заявяват, въз основа на изучаването на пророчествата от „Даниил“, че Второто пришествие е близо. Днес това убеждение се е превърнало в движещата сила на едно световното движение“ (Адвентен библейски коментар, том 4, стр. 879).

Интересно е, че тази последна сцена се разиграва до „реката“, или Тигър, мястото на последното голямо видение от „Даниил“ (Даниил 10:4). Употребената тук дума обаче не е обичайната еврейска дума за „река“, а терминът ye'or, който обикновено означава „река Нил“. Това ни напомня за Изхода и показва, че точно както Господ е спасил Израил от Египет, Той ще спаси и Своя народ в края на времето.

Представени са три пророчески времеви периода. Първият – „време, времена и половин време“ – отговаря на въпроса – „Докога ще се чака за края на тези чудеса?“ (Даниил 12:6). „Чудесата“ се отнасят до нещата, описани във видението от Даниил, 11 глава, които представляват доразвиване на Даниил, 7 и 8 глава. По-конкретно, този времеви период е споменат в Даниил 7:25, а по-късно – в Откровение 11:3; Откровение 12:6,14 и Откровение 13:5. Той съответства на 1260 години папско владичество, които се простират от 538 до 1798 г.сл.Хр. Даниил 11:32-35 се отнася за същото гонение, но без да споменава продължителността му.

Другите два времеви периода – 1290 и 1335 дни – отговарят на въпроса – „как ще завърши всичко това?“, отправен от самия Даниил към Личността, облечена в ленени дрехи. И двата периода започват с премахването на „вечната жертва“ и установяването на „мерзостта, която докарва запустение“. От урока върху Даниил, 8 глава научихме, че „вечната жертва“ включва постоянното застъпничество на Христос, което бива заменено с фалшива система на поклонение. Следователно този пророчески период трябва да започва през 508 г., когато кралят на франките Кловис се обръща към католическата вяра. Това важно събитие проправя пътя за обединението между църквата и държавата, което господства през Средновековието. Ето защо 1290 дни приключват през 1798 г., когато папата е арестуван под властта на френския император Наполеон. А 1335 дни, последният пророчески период, споменат в „Даниил“, завършва през 1843 г. Това е времето на Милеритското движение и подновеното изучаване на библейските пророчества. То е време на очакване и надежда в непосредствено предстоящото завръщане на Исус.

„Пророчествата посочват поредица от събития, достигащи до откриването на съда. Това е вярно особено за книгата „Даниил”. Онази част от пророчеството тук обаче, която се отнасяше до последните дни, бе заръчано на Даниил да скрие и запечата „до последното време“ (ЦП). Едва когато настъпеше то, можеше да бъде проповядвана вестта за съда, основана на изпълнението на тези пророчества. Но в последното време, казва пророкът, „мнозина ще я изследват и знанието ще се умножава” (Даниил 12:4).

Апостол Павел предупреждаваше църквата да не очаква Христовото пришествие в неговите дни. „Защото това няма да бъде – казва той – докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта“ (2 Солунци 2:3). Едва след голямото отстъпление и след дългия период, когато владее „човекът на греха”, ние можем да очакваме пришествието на нашия Господ. „Човекът на греха”, „тайната на беззаконието“, „синът на погибелта”, „лукавият” представляват папството, което според пророчеството трябваше да поддържа върховенство в продължение на 1260 години. Този период свърши в 1798 година. Христовото идване не можеше да стане преди нея. Павловото предупреждение обхваща цялата християнска епоха до 1798 година. И едва след това трябваше да бъде проповядвана вестта за Христовото пришествие” (Уайт, Е. Великата борба. Изд. „Нов живот“ , 2006 г., стр. 222, 223).

Лариса Мадлин Ван Бомел, студентка от Канада, имала неприятен ден в Германия. Първо, тя се загубила. Започнала да се лута и влязла в празна църква близо до Франкфурт. Борила се със своята вяра откакто майка й починала и не била произнасяла молитва, нито посещавала църква от две години.

„Реших да седна, след което започнах да се моля и да изливам сърцето си и да плача. Помолих Бог за знак, че наистина съществува.“

Избърсала сълзите си и тръгнала да търси гара, но след това се объркала и слязла от влака в Беншайм вместо в Беншайм Ауербах. До следващия влак имало доста време.

Изморена и жадна Лариса потърсила вода. Наоколо нямало монетни автомати, а магазините вече били затворени.

На известно разстояние от гарата Лариса забелязала бутилка вода и няколко чаши върху маса до една сграда. Тъй като била много жадна, погледнала през прозореца на сградата и видяла млади хора да се хранят около кухненска маса. Тогава смело влязла през предната врата: „Може ли да си купя чаша вода?“, попитала тя.

Младежите я поканили да седне до тях и да се нахрани.

Лариса била попаднала на адвентен център, наречен „Център Надежда“ – място, където различни хора посещават образователни и религиозни семинари, участват в курсове за здравословно готвене или просто отдъхват на диван и се наслаждават на безплатен WiFi. Центровете Надежда са клонове на „Гласът на надеждата“, германското подразделение на адвентния „Хоуп Чанъл“. Първите два центъра били основани в Германия през 2017 г. Има планове за отварянето на поне още 14 центъра Надежда.

След като започнала да се храни, Лариса забелязала надписа „Център Надежда“ на стъклото и попитала какво означава това. Нейните нови познати обяснили, че са християни и че тяхната адвентна църква е отворила центъра като място, където да се събират и сприятеляват. Внезапно Лариса си спомнила за молитвата си Бог да й докаже, че съществува. „Разплаках се и им разказах как само преди няколко часа съм молила Бог за знак и как сега съм уверена, че съм го получила“, разказва Лариса.

Развълнуваните адвентисти благодарили на Бога.

„Не можете да си представите как вашата любезност ме трогна – написала Лариса във фейсбук страницата на центъра. – Бог да благослови вас и много други да бъдат благословени чрез вашата доброта.“

Тя добавя: „Център Надежда е невероятно красива идея, която трябва да се разпространи из цяла Германия, а също и в Канада и в останалия свят. Благодаря ви. Сега плача от радост.“