Ездра, от 3 до 6 глави са структурирани тематично и покриват различни исторически периоди на съпротива срещу възстановяването на храма. Разбирането на този тематичен подход ще помогне за изясняването на цялостното послание.

Ездра за първи път е споменат по име в 7 глава, 1 стих. Когато той пристига през 457 г.пр.Хр., нещата се променят и град Йерусалим и стената му започват да се възстановяват периодично. Тринадесет години по-късно пристига Неемия (изпратен от Артаксеркс през 444 г.пр.Хр.) и строежът на стената най-накрая е възобновен. Въпреки силната съпротива, работата е завършена за 52 дни (Неемия 6:15).

Съпротивата срещу Божието дело е преобладаващата тема в двете книги „Ездра“ и „Неемия“. Затова не е изненадващо, че възстановяването на храма и на Йерусалим предизвикват противопоставяне и гонения. Днес, накъдето и да се обърнем, виждаме съпротива срещу Господното дело. Сатана се опитва да попречи на бързото разпространение на евангелието, защото то заплашва неговото владичество. Как евреите в „Ездра“ и „Неемия“ са се справили със съпротивата?

На пръв поглед молбата звучи любезно и по съседски, защо да отказват? Донякъде намираме отговора в самия стих. Помощ предлагат „неприятелите“. Неприятелите? Само това ясно ни подсказва защо израилтяните реагират по такъв начин.

По каква причина тези хора са наречени „неприятели“? 2 Царе 17:24-41 обяснява, че те са докарани от други народи в Самария и околносттта, след като израилтяните от Северното царство са били депортирани. Асирийският цар им е изпратил свещеници, които е трябвало да ги научат как да се покланят на Бога на земята, т.е. Израилевия Бог. Обаче се получава една религия, която включва също и ханаанските божества. Затова остатъкът от израилтяните се бои, че тази религия ще бъде привнесена в тяхното храмово поклонение. Ето защо най-доброто и най-умното нещо, което могат да направят, и което всъщност правят, е да кажат: „Не, благодаря“.

Трябва също да помним и защо се случва всичко това. Заради постоянните компромиси на техните предци с езическите религии е разрушен храмът и са попаднали в плен. И както може да се предполага, последното нещо, което биха искали да сторят сега, е да се сближат твърде много с околните народи.

За съжаление, съпротивата от околните народи поражда у евреите страх и нежелание да работят в храма, както е описано в Ездра, 4-6 гл.

Вече споменахме по-рано, Ездра 4:6-6:22 не е написана в хронологичен ред. Затова ще разгледаме глава 5 преди глава 4.

Евреите са прекратили строителството от страх. Но Бог ги е изпратил в Юдея да възстановят храма и града и Той има план. Тъй като се боят, трябва да направи нещо, за да ги насърчи. Затова призовава двама пророци, които да се намесят. Човешката съпротива не спира Бога; дори ако евреите улесняват тази съпротива чрез действията си, Бог не ги изоставя. Той действа чрез пророците, за да ги насърчи и подтикне отново към действие.

„Пророците Агей и Захария бяха издигнати, за да се справят с кризата. Чрез вълнуващи свидетелства тези избрани вестители разкриваха на народа причината за техните проблеми. Липсата на материални блага беше последица от това, че не поставят Божиите интереси на първо място, заявяваха пророците. Ако израилтяните бяха почели Бога, ако бяха проявили необходимото уважение и зачитане към Него, като построят първо Неговия дом, те щяха да привлекат, поканят и покажат, че искат Неговото присъствие и благословение“ (Уайт, Е. Пророци и царе. С. 573,574).

„Народът на земята“ пише обвинителни писма срещу евреите и работата им първо до Дарий (Ездра, 5 и 6 гл.), след това до цар Ксеркс (Асуир), както и до Артаксеркс. Прави всичко възможно, за да саботира работата в Йерусалим.

Хората от околните народи твърдят, че ако градът бъде възстановен, царят ще изгуби властта си над него, защото той винаги е бил място на бунтове и вълнения в миналото. За съжаление, цар Артаксеркс е подведен да смята, че евреите строят само защото искат да възвърнат независимостта си и така да предизвикат конфликти. Заповядва дейността да бъде прекратена и да се изпрати армия, за да не се строи повече градът. Тези бързи действия прекратяват работата за Бога.

Очевидно евреите разбират, че Бог ги е призовал да възстановят града и храма, но се страхуват заради силната съпротива. Може би са си измисляли извинения от типа на: „Сега сигурно не е подходящият момент“ или „Ако Бог наистина искаше да направим това, щеше да осигури начин“, или „Може би изобщо не трябваше да се връщаме тук“. Когато съпротивата ни пречи да извършим това, което вярваме, че Бог ни е призовал да направим, имаме склонност да оспорваме Неговото ръководство и да се съмняваме в Него. Лесно можем да убедим себе си, че сме допуснали грешка. Страхът е способен да парализира нашия ум и да изпаднем в отчаяние и безпомощност, вместо да се фокусираме върху Божията сила.

След множество започвания и спирания народът отново се залавя за работа. Евреите се молят, а след това Неемия поставя стражи. Хората се редуват на смени през деня и нощта, за да бъдат готови за всяка възможна атака. Неемия снабдява хората около стената с оръжия, за да може всяко семейство да бъде готово за битка.

Освен това разделя слугите си на две групи – едната работи, а другата държи оръжията. Има също и специални мерки за всички, които работят на стената, защото те са най-близо до опасността. Всеки от строителите държи меч в едната ръка, а с другата слага тухли/камъни и хоросан на стената. Готови са да дадат отпор на противниците. Извършват своя дял от работата; Бог прави останалото. Вярата на Неемия в Божията закрила е вдъхновяваща. Обаче той не сяда да чака Бог да свърши всичко. Хората дават всичко от себе си.

Двата пасажа: „Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си“ (Неемия 4:13,14) и „Нашият Бог ще воюва за нас“ (Неемия 4:19,20) са едни от най-вдъхновяващите свидетелства в Библията.

Евреите пак са можели да спрат строежа заради постоянната съпротива, но този път вместо да бъдат победени от страха, се хващат за Божието обещание, че Той ще воюва за тях. Когато се сблъскаме с проблеми заради Божието име, заради нашите вярвания или заради това, което Той ни призовава да сторим, трябва да помним, че „Бог ще воюва за нас“.

Накрая евреите осъзнават, че Господ подкрепя работата им, и това им дава куража да продължат напред.

Глава 6 описва множество опити за покушение над живота на Неемия. Санавалат и Гисам продължават да му изпращат писма, за да го накарат да отиде при тях под претекст за среща. Обаче срещата е в Оновото поле, което е вражеска територия и това издава истинското намерение на поканата. Санавалат, Товия и Гисам съзнават, че удобната възможност ще трае само докато стената бъде построена и портите на града бъдат затворени. Евреите имат защитата на персийския цар и следователно враговете им не могат да ги победят чрез открита атака. Но ако се отърват от водача, ще прекратят напредъка или може би завинаги ще спрат евреите. И те не се отказват. Въпреки че Неемия не отговаря, продължават да настояват. За него трябва да е било обезсърчаващо да среща съпротива от всички страни. Но той им отговаря с думите: „Голяма работа върша“ (Неемия 6:3).

По светските стандарти Неемия е вършел голяма работа като виночерпец на царя, което е престижен пост – един от най-висшите в страната, където е служил като съветник на царя. Но построяването на един град, който лежи в руини, без особена политическа значимост? Това ли нарича голяма работа? Неемия счита работата за Бога за „голяма“ и по-важна, понеже разбира, че славата на Божието име е заложена на карта в Йерусалим.

Освен това, когато Бог е установил службите в светилището, Той е постановил и организирането на свещениците. За да се запази светилището свято и специално в съзнанието на хората, Той е допуснал само свещениците да извършват ритуалите вътре в храма. На нас самите ни е трудно да осъзнаем Божията святост; затова Бог е създал условията, за да идват израилтяните в Божието присъствие с благоговение. Неемия знае, че храмовите дворове са за всички, но не и вътрешните стаи. С думите си да се срещнат вътре в храма Семая не само показва, че е фалшив пророк, внушавайки нещо противно на Божиите нареждания, но също и разобличава себе си като предател.

„Божиите работници и в наше време понасят съпротива и обезсърчение заради открити врагове и престорени приятели, също както строителите от времето на Неемия. Християните са изпитвани не само чрез яростта, презрението и жестокостта на враговете си, но и чрез бездействието, непостоянството, безразличието и коварството на мнимите приятели и помощници“ (Уайт, Е. Пророци и царе. С. 330).

„Опитите на враговете на Неемия да му повлияят се провалиха заради твърдото му посвещение на Божието дело и еднакво твърдото му упование в Бога. Бездейният човек става лесна плячка на изкушенията, но злото не намира почва в живот, който има благородна цел и всепоглъщащ стремеж. Не отслабва вярата на този, който постоянно напредва, защото във всяка една посока той забелязва Безкрайната Любов, която действа във всичко за осъществяване на благите Си намерения. Истинските Божии служители работят с решителност, която няма да отслабне, защото постоянно се уповават на престола на благодатта“ (с. 340).

Планът бе доста амбициозен: Да се изпратят 25 мисионерски семейства от Южна Америка, за да споделят евангелието в страните от прозореца 10/40.

Слушах внимателно, докато Ертон Кьолер, президент на Южно-Американската дивизия, представяше инициативата „Мисионери за света“ пред 80 адвентни ръководители от цяла Южна Америка в сградата на дивизията в столицата на Бразилия през 2014 г.

Пастор Кьолер говореше за големите предизвикателства, пред които е изправена адвентната църква в Близкия Изток. Спомена и за недостига на финанси и хора. Дивизията ни би могла да помогне, като изпрати 25 женени двойки и покрие техните разходи, включително за транспорт, храна и застраховки за срок от пет години.

Пастор Кьолер ни покани да подкрепими инициативата финансово. Всеки от нас служеше като президент на конференция или мисия в Южно-Американската дивизия. Аз бях президент на Централната западна аржентинска мисия – малка територия с ограничени средства. Зависехме от Аржентинския съюз, за да свържем двата края.

Пастор Кьолер предложи приносът ни да се определи в зависимост от броя на църковните членове.

Не всички конференции и мисии обаче са в една и съща финансова ситуация, помислих си аз. Друг проблем бе разликата между официалната църковна статистика и броя на хората, които редовно посещават църквата. В моята мисия официалното членство е 10 000 души, но в действителност само 5000 църковни членове ходят на църква всяка събота.

Трябваше да обявя с какво ще помогна. Сърцето ми започна да бие ускорено, докато обмислях въпроса. Знаех, че предложената помощ бе прекалено голяма в сравнение с размера на нашия бюджет. Касиерът на мисията не бе с мене, за да го попитам дали можем да си го позволим. Нямах достатъчно време за размисъл.

С молитва на вяра обещах да помогна с предложената сума за територия от 10 000 членове.

След това изпратих SMS до касиера с думите: „Трябва да го направим.“

Той веднага ми отговори: „ОК“. Очевидно искаше да подкрепи проекта.

След две седмици голяма изненада ме очакваше в офиса. Църковен член продаде голям имот и даде значителен десятък. Сумата бе три пъти по-голяма от парите, които бяхме дали за мисионерската инициатива на дивизията!

Твърдо вярвам, че първият човек, който получава нещо в резултат на дарението, е самия дарител. Мисионерската инициатива на Южно-Американската дивизия доведе най-вече до благословение за църковните членове в Централната западна аржентинска мисия.