Призовава ли Бог всеки човек за конкретна задача? Има ли критерии, които правят някого по-годен от останалите за определена работа? Тези критерии различни ли са в човешките и в Божиите очи? Повечето от нас вероятно биха отговорили положително, особено на последните два въпроса. Има случаи, когато Бог ни подготвя за конкретна задача чрез образование или опитности; в други моменти Той ни избира да служим просто защото сме готови и смирени. Невинаги е лесно обаче да разберем какъв е Божият призив в живота ни, нали? Въпреки това Библията е изпълнена с истории за хора, които Той е избрал за определена работа.

Интересно е, че Ездра и Неемия са призовани от Него за конкретна задача: да възстановят всичко, което лежи в руини. Обаче в този случай възстановяването включва различни задачи. Трябва да върнат израилтяните обратно в Йерусалим и да построят отново храма и града. Същевременно трябва да ги учат на Божиите принципи и най-вече, да ги подтикват да Му се посветят отново. Истински призив от Бога, и то толкова важен.

Бихме могли да кажем, че Ездра е бил избран по различни причини: (1) бил е готов да тръгне; (2) бил е водач; и (3) бил е вещ книжник и учител. Можем да открием също и други причини. Но има един стих, който може би най-добре разкрива защо именно на него е поверена тази задача.

На еврейски думата за „подготвил“ или „утвърдил“ е kun. Тя би могла да се преведе като „подготвен, утвърден, твърд, здраво вкоренен, стабилен или сигурен“. Следователно истинският смисъл на това свидетелство, изглежда, означава, че Ездра твърдо е решил в сърцето си или е утвърдил сърцето си да търси Бога.

След като пристига в Йерусалим, той показва с поведението си какво означава да бъдеш посветен на Бога и поучава Божието Слово в града 13 години. Може да му се е струвало, че не е постигнал нищо през тези 13 години, но после, след като стените са завършени, хората свикват събрание – не защото някой ги принуждава, а защото искат да го направят. Божието Слово, което са слушали от Ездра, е пуснало дълбоки корени.

Неемия дълбоко обича Бога и народа. Той се разстройва, когато разбира, че работата в Йерусалим е замряла. Силно се вълнува от каузата и точно като Ездра, доброволно се заема със задачата. Бог отговаря на техните молитви и копнежи. Понякога си създаваме представата, че ако нещо ни харесва, то не може да е от Бога, понеже Бог ще ни дава само трудни задачи, които може да не искаме да извършим. Но ако ходим с Господа, желанието да направим нещо, което ни харесва, често идва от Него. Бог иска да вложим сърцето си в това, което правим за Него.

В първия урок от това тримесечие видяхме как Бог призовава Зоровавел (ок. 538 г.пр.Хр.) и Ездра (457 г.пр.Хр.) за специална служба. Във втория урок разгледахме Божия призив към Неемия (444 г.пр.Хр.). Трябва да разберем, че тези призиви са извършени в хармония с Божието предузнание. Например Бог подтиква Зоровавел да действа в края на 70-те години плен, който Йеремия е предсказал.

Даниил 9:25 заявява, че „от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици“. Последната седмица от това пророчество е спомената в стих 27. Тъй като една седмица съдържа седем дена, следователно пророческата седмица се равнява на 7 години (Числа 14:34; Йезекиил 4:5,6). Ето че това пророчество говори за 70 седмици, които се равняват на 490 години. Въпросът, на който трябва да отговорим, е: Коя е началната дата на пророчеството за 70-те седмици? Текстът заявява, че ще бъде от времето, когато излезе указът за възстановяването и построяването на Йерусалим.

Има общо три указа относно възстановяването на еврейския народ. Кир, Дарий и Артаксеркс издават заповеди за възстановяване. Обаче само указът на Артаксеркс включва клаузи за самия град Йерусалим и само този указ се свързва с възхвала към Бога за Неговата намеса (Ездра 7:27,28).

Изчисляваме пророчеството за 70-те седмици, като приемем за начало годината 457 пр.Хр., седмата от царуването на цар Артаксеркс I, както се споменава в Ездра 7:7-26. Освен това, тъй като годината 457 пр.Хр. е също и начало на пророчеството за 2300 денонощия от Даниил 8:14, този указ служи като начална точка и за двете пророчества. Седемдесетте седмици завършват през 34 г.сл.Хр., когато проповядването на евангелието се разширява и стига също и до езичниците (белязано с гоненията на ранната църква и мъченичеството на дякон Стефан). Средата на последната седмица е 31 г.сл.Хр., когато Исус умира на кръста.

Думата „определени“ от Даниил 9:24: „Седемдесет седмици са определени“ буквално означава: „Седемдесет седмици са отрязани“. Въпреки че думата, преведена като „определени“, не се употребява никъде другаде в Библията, можем да я открием в еврейската литература и означава „отрязване“ от нещо по-дълго. Тъй като Даниил, 8 глава представя пророчеството за 2300 години, чиято начална точка не е дадена в същата глава, логично е да следва, че когато следващата глава (Даниил, 9 гл.) говори за 490 години като „определени“ или „отрязани“, те могат да бъдат „отрязани“ само от 2300-та пророчески години, споменати в предишната глава. Все пак, от какво би могъл да бъде „отрязан“ този период, ако не от друго, и то по-дълго, пророчество?

Има много причини да считаме, че пророчеството за 70-те седмици от Даниил 9:24-27 и пророчеството за 2300 денонощия от Даниил 8:14 са свързани: (1) и двете са времеви пророчества; (2) конкретната терминология за „видение“ и „разбиране“ ги свързва (Даниил 8:26,27 и 9:23); (3) и двете тълкувания на пророчествата са дадени от Гавриил (Даниил 8:16 и 9:21); (4) единствената част от видението, която не е обяснена в Даниил, 8 глава, е видението за 2300 вечери и сутрини (понякога превеждани като „дни“) в Даниил 8:14; (5) Даниил, 8 глава съдържа видението, а след това частичното му тълкувание, докато в Даниил, 9 глава има само тълкувание, в този случай тълкуванието на единствената част от Даниил, 8 глава. Тя не е изтълкувана, а е пророчеството за 2300 денонощия от Даниил 8:14 – тази част от видението, която Даниил не е разбрал (Даниил 8:27).

Дадената ни в Ездра информация запълва липсващите парченца от предсказанията на пророчеството от книгата „Даниил“, а именно кога да започнем исторически да броим времето относно решаващите аспекти на Христовото служене и работа за нас.

Много се говори за това, че Бог ни е избрал да извършим нещо. Хората имат различни представи за същността на това избиране. Какво говори Библията за избирането?

Този пасаж конкретно заявява, че Бог е предопределил хората да бъдат преобразени по образа на Неговия Син. Не казва, че Бог ни е предопределил за спасение или осъждане и че нямаме думата по въпроса. С други думи, избирането цели нашето преобразяване. Ние трябва да отразяваме Божия Син. Това преобразяване е обещано в следващия стих (Римляни 8:30), в който авторът Павел заявява, че тези, които Бог призовава, Той също и оправдава (прави праведни) и прославя (освещава). Следователно не самите ние се преобразяваме, а по-скоро Бог обещава да осъществи това преобразяване чрез Своята сила.

В Римляни, 9 глава ап. Павел коментира Божия избор като конкретна задача. Израилтяните са избрани да занесат на света благата вест за Бога. Фразата „Яков възлюбих, а Исав намразих“ обикновено се разбира погрешно, че Бог обича само единия от братята. Обаче в контекста на този пасаж Павел казва, че Яков е избран, а Исав – не. За какво е избран Яков? Да стане баща на израилевия народ. Следователно има два вида избиране от Бога. Първият – Бог избира всеки един от нас за спасение и иска да бъдем преобразени по образа на Исус. Второ, Той избира различни хора за конкретни задачи.

Макар да сме призовани от Бога, ние все пак имаме свободата да избираме дали да приемем, или да отхвърлим този призив точно както имаме свободната воля да приемем или да отхвърлим спасението, което се предлага на всички. Той може да ни постави на определен пост, но ние може да решим да не следваме Неговите заповеди. Да, Той иска да извършим някои конкретни неща точно както ни призовава да бъдем подобни на Него. Божието избиране за конкретна задача е част от Неговия план за нашето спасение. Извършвайки това, което Той ни е призовал да извършим, разкриваме в живота си реалността на спасението, което ни е дал.

На Саул е поверен постът на цар. За съжаление, той никога не отдава напълно сърцето си на Бога въпреки задачата, която е получил. Само защото някой е призован да извърши нещо специално за Бога, това не означава, че съответният човек ще Го приеме. Нашата свободна воля ще си остане решаващият фактор и ако не следваме Божието ръководство, бихме могли да изгубим всичко.

Нашият отговор може да бъде като отговора на Ездра и Неемия, които тръгват без каквито и да било съмнения, или може да бъдем като Мойсей, който има възражения и извинения. Накрая той тръгва, но не и без да се опита да се измъкне. Възразява, че не е достатъчно добър, че е неизвестен и не притежава важен пост. Тогава как фараонът ще се вслуша в думите му? Мойсей още се притеснява, че еврейският народ няма да му повярва, нито ще го послуша, и че цялата работа ще отиде на вятъра. Освен това се оплаква, че не е подходящ: „а съм бавен в своя език и реч“ (Изход 4:10) – и няма необходимите умения. Накрая категорично иска от Бога да изпрати някой друг. Въпреки това, когато четем историята му, научаваме какъв силен водач е станал Мойсей, макар да е допускал грешки. Той точно изпълнява задачата, за която го е призовал Господ.

„Категорично беше посочено времето за идването на Христос, Неговото помазване от Светия Дух, Неговата смърт и достигането на евангелието до езичниците. Привилегия на еврейския народ беше да разбира тези пророчества и да осъзнава изпълнението им в мисията на Исус. Христос настойчиво изтъкваше пред учениците Си колко е важно изучаването им. Говорейки за дадените на Даниил пророчества за тяхното време Той каза: „Който чете, нека разбира“ (Матей 24:15). След възкресението Си Той обясняваше на учениците „всички пророци“ и „писаното за Него“ (Лука 24:27). Спасителят беше говорил чрез всичките пророци. „Христовият Дух, който беше в тях (…) предизвестяваше Христовите страдания и идващата след тях слава“ (1 Петър 1:11)“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. София: Нов живот, 2005, с. 129).

Високата сметка за вода изненадала неприятно църковните ръководители в Токио.

Учудени, че сметката е двойно по-голяма от предишния месец, ръководителите на адвентната църква в Аманума се свързали с водната компания и разбрали, че подземна тръба се била спукала и от нея изтичала вода.

Не било възможно тръбата да се поправи и затова от водната компания посъветвали църквата да прокара надземна тръба. Щяла да струва 7 милиона йени, т.е. от 70 000 долара.

Църквата не разполагала с такава сума.

Нещо повече, църковните ръководители трябвало да се справят с друг голям разход. Имали нужда от 16 милиона йени (160 000) долара, за да купят оборудване, което да им помогне да станат една от 161 сгради в цяла Япония, участващи в голямата евангелизационна кампания през 2018 г.

За да се усложнят още повече нещата, църковните членове не проявявали ентусиазъм във връзка с евангелизационната кампания и се оплаквали, че разходите и работата биха били прекалено много.

„Ситуацията бе доста стресираща“, заяви Кийочи Миязаки, който отговаря за събирането на средства като главен старейшина на църквата в Аманума.

Църковният съвет се събрал, за да се моли за тръбата.

Веднага след молитвата помощник-пасторът Мюнгун Ра влязъл в кабинета си. На бюрото намерил три милиона йени (30 000 долара) в брой.

Ра, мисионер от Южна Корея, с голямо вълнение съобщил новината на останалите членове на църковния съвет.

В събота обявил пред църковните членове нуждата от нова тръба. Разказал им как три милиона йени се появили в кабинета му и призовал за още дарения.

Малко след това в дискоса на съботното училище се появила още една изненада: плик с един милион йени (10 000 долара).

Църковните ръководите се зарадвали, но в същото време проявявали безпокойство, тъй като било възможно дарителят да не разбира изцяло своите действия. Малко след преброяване на даренията, решили, че парите са дадени от посетителка, която идвала за първи път на църква. Извикали я настрана.

„Наистина ли искате да дарите толкова много пари?“, попитали те.

Жената отговорила: „Снощи сънувах нещо. В съня ми някой ми каза да направя дарение на християнска църква. Аз не съм християнка и не знам за нито една църква. Потърсих и намерих вас.“

Настоявала църквата да запази единия милион йени.

След богослужението никой не видял повече тази жена. Не се разбрало и какъв е източникът на дарението от 3 милиона йени.

Чрез подобни чудеса църквата успяла да събере средствата необходими за нова тръба и за оборудване за евангелизаторската кампания.

Ра твърди, че чудото с даренията и кръщенията помогнали да се промени атмосферта в църквата Аманума – най-голямата адвентна църква в Япония с 900 членове.

„Хората бяха негативно настроени, но сега проявяват усърдие – казва Ра. – Те знаят, че Бог е жив.“