Неемия

Досега две групи пленници са се завърнали в Юдея като поне частично изпълнение на Божиите обещания към еврейския народ.

Но има още една група, която Бог подготвя. На нея е възложено да разреши един проблем. Въпреки че първите две групи са се върнали да възстановят Йерусалим и да изпълнят част от проекта, като довършат храма, останалата част от строителството е изоставена, когато се повдига съпротива от околните народи. Те не искат израилтяните да строят града и стените му, защото се страхуват, че ще станат могъща нация, каквато някога са били (Ездра 4:6-24). Затова завръщането на израилтяните им изглежда заплаха, на която са решени да се противопоставят. Но Бог не е призовал Своя народ, за да ги изостави, докато вършат работата, за която ги е избрал.

Затова подготвя друг човек да изпълни Неговата воля и да осъществи намеренията Му. Името му е Неемия - него и делото му ще разгледаме сега.

Книгата „Неемия“ започва донякъде по подобен начин като книгата на пророк Даниил (Даниил 1:1,2) – с лоша новина. Да, мнозина са се върнали в родината на дедите си, но там нещата не се развиват много добре.

Някои евреи, взети в плен години по-рано, са доведени в Суса – един от четирите административни центъра на Персийската империя, където Неемия служи в царския палат като виночерпец. Думата, употребена за „един от братята ми, Ананий“, най-вероятно се отнася за кръвен роднина, защото откриваме подобно, по-роднински звучащо споменаване на Ананий в Неемия 7:2, въпреки че може да се отнася просто за друг израилтянин. Разговорът с него най-вероятно се е провел между средата на ноември и средата на декември 445 г.пр.Хр., поне 13 години след завръщането на Ездра в Йерусалим. Ананий докладва, че ситуацията там е потресаваща. Народът не е успял да възстанови Йерусалим и врагът е разрушил стените на града, който си е останал беззащитен и занемарен.

Неемия може да е чувал слухове, че самаряните са разрушили стените на града, но не е разполагал с конкретна информация до този момент. После самият цар Артаксеркс съкрушава надеждата на завърналите се евреи, като спира строежа, след като хората отвъд реката изпращат оплакване (Ездра, 4 глава).

Въпреки че храмът е построен наново, той не функционира пълноценно, понеже хората, необходими за храмовата служба, не могат да живеят в Йерусалим. Ситуацията натъжава Неемия, когато дълбоко осъзнава значението на новината: евреите не са прославили Бога, въпреки че са се завърнали точно с тази цел. Вместо това са пренебрегнали Божия дом и Светия град заради страх от врага и потисничеството.

Тогава Неемия без колебание се обръща към Бога. Той не роптае, че на юдеите им липсва вяра, нито ги обижда, че са страхливци, нито пък приема ситуацията като непроменима. Просто пада на колене и започва да се моли и да пости.

1. Боже, Ти Си велик и милостив (Неемия 1:5).

2. Послушай ме (Неемия 1:6).

3. Изповед на греховете (Неемия 1:6,7).

4. Помни Твоите обещания (Неемия 1:8,9).

3. Ти Си ни изкупил (Неемия 1:10).

2. Послушай ме (Неемия 1:11).

1. Бог дава благоденствие и милост (Неемия 1:11).

Молитвата на Неемия е красив разказ за Божието величие, човешката греховност и в края – зов за помощ. Тя напомня за молитвата на Даниил от 9 глава на едноименната книга и е възможно Неемия да е познавал тази молитва. Важно е да се отбележи, че той не започва със зов за помощ, а първо казва кой е Бог – Великият и Страшният. Посочва също, че Той пази завета Си и се смилява над тези, които Го обичат, сякаш за да Му напомни, че винаги е бил верен и сега не може да бъде другояче.

Молитвата има специална структура (показана по-горе), чиято кулминация е в стих 8, където Неемия изрича Божиите обещания. Той казва: „Спомни Си!“. С други думи: Спомни Си, Боже, че Си обещал, че ще ни разпръснеш, ако не сме верни, но Си обещал също, че ще ни върнеш и ще възстановиш всичко. Тъй като първото се случи, сега е време да се изпълни и второто, тъй като ние се завръщаме при Теб. Неемия не се страхува да изиска Божиите обещания и да напомни на Бога за тях. Не че Бог не ги знае или не ги помни. По-скоро Той се радва на нашето желание да изискваме Неговите обещания. Иска да вярваме в тях и да ги изричаме на глас пред Него. Изричайки това, което е обещал, укрепваме собствената си решимост да се доверяваме на тези обещания, особено в моменти, когато всичко изглежда безнадеждно.

Неемия 1:11 разкрива, че Неемия е бил виночерпец на царя. Може да ни се струва, че това е незначителна работа, но виночерпците са можели да бъдат хора с огромно влияние, тъй като са имали постоянен и близък достъп до царя. Те са опитвали питиетата, за да предотвратят болест или смърт на царя. Херодот изтъква, че персийците твърде много са почитали виночерпците, тъй като са ги считали за висши служители. Например виночерпецът на асирийския цар Есарадон е бил също и главен министър на царството. Следователно Неемия притежава висок пост и тъй като има достъп до царя, той умолява Бога да го използва, за да говори на владетеля за ситуацията в Юдея.

Молитвата получава отговор в месец Нисан, който е приблизително месец април 444 г.пр.Хр. Изминали са четири месеца, откакто Ананий и евреите са донесли тревожната новина за Йерусалим. Четири месеца Неемия се е молил и е постил, и всеки ден може да му се е струвало, че Бог сякаш не отговоря. Но Божиите изчисления са винаги безпогрешни. Той подготвя царя да изслуша Неемия и да отговори благоприятно.

Не всеки ден се случва виночерпец да бъде освободен от задълженията си за известно време, за да стане управител в друга страна. Бог проговаря чрез Неемия и внушава на персийския цар Артаксеркс I да го направи управител на Юдейската територия. Споменаването на царица подсказва, че това вероятно е било частна среща, тъй като не е обичайно царицата да присъства на официални банкети. Неемия не споменава веднага Йерусалим, за да не създаде предразсъдъци, но по-скоро отправя емоционална молба за нещо лично. Когато се споменава конкретното място, царят вече е спечелен.

Царят изпраща писма по Неемия до аронеца Санавалат и до амонеца Товия – висшите служители в района отвъд реката, за да проправи пътя на Неемия да постигне целите си. Освен това заповядва на Асаф, пазителя на царските гори, да достави на Неемия целия необходим дървен материал за възстановяването на града, стените и портите на храма.

Неемия пристига в Йерусалим някъде около 445/444 г.пр.Хр. Изглежда, съпротивата възниква още преди той да започне каквото и да било, тъй като самата молба, представена пред управителите, поражда проблеми. Макар че Товия е еврейско име, което означава „Господ е добър“ (синът му Йоанан също носи еврейско име: „Господ е милостив“), той е управител на Амон. Следователно Йерусалим е обкръжен от врагове: Санавалат – управител на Самария на север; Товия – управител на Амон на изток; и арабинът Гисам (Неемия 2:18,19) – на юг, който държи Едом и Моав. За съжаление, началниците в този район се противопоставят на Неемия, тъй като той се вълнува от „благополучието“ на потиснатите. Тираните не се радват на благополучието на хората, които държат в страх.

Пристигането на Неемия „в Йерусалим с военен ескорт показа, че е дошъл на важна мисия, и това възбуди ревността на околните езическите племена, които много често бяха отприщвали враждебността си срещу евреите, трупайки върху тях омраза и обиди. В основата на злодеянията стояха определени началници на тези племена: аронецът Санавалат, амонецът Товия и арабинът Гисам. Още от самото начало тези водачи наблюдаваха с критично око действията на Неемия и се опитваха с всяко възможно за тях средство да осуетяват плановете му и да спъват работата му“ (Уайт, Е. Пророци и царе. С. 327).

Няма съмнение, че Господ е призовал Неемия за тази задача и ще му осигури всичко необходимо. Въоръжен с Божиите обещания и с увереността в Неговия призив, той продължава напред. Но пристъпва внимателно и с молитва. С други думи, макар да знае, че Бог е с него, това не му пречи да обмисля внимателно какво ще стори.

Уроци за водачи: Първи урок – Неемия не разказва на всички какви са плановете, които „беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Йерусалим“ (Неемия 2:12). Той не само не ги казва на враговете, но ги скрива и от еврейските водачи. Тръгва на разузнавателна мисия, за да разбере какво трябва да се направи. Втори урок – Преди да представи нещо, Неемия изследва внимателно и планира цялата работа, която ще трябва да се свърши. Трети урок: Когато излага задачата, първо припомня какво е направил Бог досега, за да осъществи това пътешествие, а след това добавя думите на царя. Първо насърчава, а след това моли за посвещение. Цяло чудо е, че евреите откликват положително и решават да строят въпреки съпротивата, която ще настъпи. Бог е подготвил не само царя чрез молитвите и поста на Неемия, но също и еврейския народ, за да отговорят смело и с кураж.

Нашите думи показват кои сме ние и в какво наистина вярваме. Неемия говори възвисяващи думи. Той не се страхува да включи Бога във всичко, което казва, а също и да Го прославя дори когато хората му се присмиват и го подиграват. Въпреки че знае за презрението, което изпитват към него враговете му, той не омекотява думите, нито изключва Бога от разговорите. Също като Йосиф в Египет преди много години, Неемия не се страхува да издига своя Бог сред хората, които не вярват в Него.

Неемия е човек на молитвата: „Неемия често се молеше от цяло сърце за своя народ. Но сега, докато се молеше, в съзнанието му се зароди свята цел. Реши, че ако успее да получи съгласието на царя и необходимото съдействие за средства и материали, той самият ще се заеме с възстановяването на стените на Йерусалим и националната сила на Израил. И молеше Господа да му дари благоволението на царя, за да бъде осъществен този план. „Направѝ да благоуспее, моля Ти се, слугата Ти днес – умоляваше той – и му дай да намери милост пред този човек“. Четири месеца чака Неемия благоприятна възможност да представи молбата си пред царя“ (Уайт, Е. Пророци и царе. С. 323).

В петъчната сутрин внезапно изникна сериозен проблем. Архитектът на нашия здравен център Витасалус съобщи, че се налага спешно да се поставят перила около няколко сгради.

„Ако някой падне, ще загазим“, предупреди той.

Знаехме, че е прав. Витасалус – вдъхновен от съветите на Елън Уайт „център за влияние“, който работи в хармония с етичните, професионалните и духовните ценности, поддържани от Църквата на адвентистите от седмия ден – е разположен на върха на планина близо до град Пенела, на около 115 км от столицата на Португалия, Лисабон.

Според архитекта перилата щяха да струват 4000 евро.

Обърнах се към финансовия директор.

„Имаме ли парите?“, попитах аз.

„Нямаме нищо – каза той. – Никакви пари.“

Тревожни мисли минаха през ума ми. Внезапно ме озари идея.

„Чий е този проект – помислих си аз. – Не е мой. Проектът е на Бога!“

Споделих идеята си с финансовия директор и с другите присъстващи на събранието.

„Бог ще даде средствата за тези перила – казах аз. – Ще имате ли нещо против да пристъпим напред и да ги поръчаме?“

Те поклатиха глави в знак на съглание, а аз се помолих: „Господи, ние възнамеряваме да поръчаме тези перила, защото наистина имаме нужда от тях.“

Направихме поръчката.

След пет дни, в сряда, получих имейл от човек, когото никога не бях срещал.

„Докторе – пишеше той. – Искам да ти съобщя, че депозирах 4000 евро в банковата сметка на Витасалус.“

„Слава на Господа!“, възкликнах със силен глас.

Написах му имейл, в който описах случилото се от предишния петък.

Той отговори незабавно.

„Докторе, това потвърждава, че парите са за този проект. В петък сутринта се събудих с желание да помогна на Витасалус. Никога не съм бил там, но просто изпитах това желание. Все още не бях сигурен дали съпругата ми ще бъде съгласна, затова се помолих с кратка молитва: „Господи, ако е Твоята воля, вложи същото желание в нейното сърце.“

„Веднага след като се помолих, съпругата ми влезе в офиса и каза: „Скъпи, запознат ли си с проекта в Пенела? Мисля, че трябва да им помогнем.“

„Не можех да повярвам на ушите си и я попитах: „Спорете тебе, колко трябва да дадем?“

„Мисля, че 4000 евро са достатъчни.“

Какъв урок! Ако бяхме спрели работата си във Витасалус поради липса на средства, щяхме да изгубим едно голямо благословение, идващо от упованието в Бога. Не става въпрос за перилата, а за това, че Бог ни показва как делото Му може да бъде извършено, когато Му се уповаваме.

Д-р Вирато Ферейра е директор на здравния център Витасалус в Пенела, Португалия, и почетен заместник директор на здравния отдел към световната адвентна църква.