И Ездра, и Неемия са примери за велики водачи, посветени на Бога и изпълняващи задачите, за които Той ги е призовал. Тяхната любов към Господа ги вдъхновява да желаят да бъдат верни служители. Всъщност верността им е централната тема на нашия урок това тримесечие.

Тази седмица ще разгледаме примери за водачи в Библията, включително и примера на Ездра и Неемия. Не претендираме за изчерпателност, защото със сигурност има много повече, отколкото бихме могли да разгледаме. Обаче избраните примери са особено важни за всеки водач. Може да не се считате за лидери в този конкретен момент от живота си, но всички ние оказваме влияние върху други хора. Затова поуките са полезни за всички.

В центъра на биографията на тези водачи е Божието Слово. То преобразява тяхното мислене и живот и води до цялостна програма за пробуждане и реформация. Те дължат всичко на това Слово и на наставленията, които са открили в него. Също и ние, независимо кои сме и каква роля имаме, трябва да черпим единствено от Словото информация за това как да живеем като християни и адвентисти от седмия ден.

В цялата Библия намираме примери за водачи – добри или лоши, а понякога дори по малко и от двете. Лошите водачи понякога вършат добри неща, а добрите водачи понякога извършват лоши неща. Все пак всички те са хора, способни да вършат добро и зло, правда и неправда. Кой ли не е изпитвал това на собствения си гръб?

Обаче проблемът е, че когато си водач, упражняваш голямо влияние – за добро или за зло. Достатъчно лошо е да имаш недобро влияние в дома си или на работното си място – където и да се намираш. Но когато си на ръководен пост – бил той духовен, политически или и двете – влиянието страшно много се умножава. Колко е важно тогава, каквато и да е позицията ти, но особено като ръководител, да отразяваш принципите и ученията на Писанието.

Отрезвяваща мисъл за мнозина от нас, заемащи някакви ръководни позиции – нашият стил на ръководство има потенциала да влияе благоприятно или неблагоприятно върху духовността на хората. А във всичките споменати случаи влиянието е отчайващо лошо.

По-конкретно, нашият характер и посвещение на Христос оказват влияние върху хората, с които общуваме. Духовните водачи влияят върху другите – или ги насочват към Бога, ако самите те Го търсят; или ги насочват към злото, ако не търсят Бога.

Не можем да отречем, че за разлика от днешните примери, Ездра и Неемия имат силна връзка с Бога. В Библията за тях са записани много повече случаи на пост и молитва, отколкото за останалите велики водачи. Народът ходи с Бога под тяхното ръководство, въпреки че не всичко е идеално. В живота си те държат посоката към небето. От друга страна, фактът, че има хора, които не са повлияни или променени от влиянието на Ездра и Неемия, свидетелства, че не вярата на другия, а нашата собствена вяра е решаваща за самите нас. Вижте хората, които са имали възможността да видят Исус в плът, да чуят проповедите Му и дори да наблюдават или слушат за чудесата Му, а накрая са Го отхвърлили. Да, трябва да изпълним дълга си, каквато и позиция да заемаме в живота, и можем да бъдем влияние за добро или за зло. Но в края на краищата всеки човек ще трябва сам да отговаря пред Бога.

Неемия се изправя срещу враговете, които се опитват да сплашат евреите. Той поема инициативата да подготви хората за борбата. Не казва само: „Ами, добре, Боже, Ти вършиш всичко“. А подтиква хората да извършат каквото са способни. Те вземат мечове и други оръжия, като същевременно работят за построяването на стената. Под негово ръководство евреите не се свиват от страх, а смело грабват оръжията, за да се защитават. Неемия насърчава хората, вярва в тях, работи с тях и им възлага отговорности. Упълномощава ги да свършат работата, като им възлага и определя задачи. Обаче той не просто казва на хората какво да правят, а след това да се скрие в стаята си. Стои до тях и върши своя дял от трудната задача.

Има моменти в Библията, когато Бог казва на хората да стоят и да гледат как Той воюва, а има и много случаи, когато заявява: „Подгответе се за действие и аз ще ви дам победата“. Трябва да изпълним своя дял, ако искаме да видим Божието избавление и благословения.

„Опитите на враговете на Неемия да му повлияят се провалиха заради твърдото му посвещение на Божието дело и еднакво твърдото му упование в Бога. Бездейният човек става лесна плячка на изкушенията, но злото не намира почва в живот, който има благородна цел и всепоглъщащ стремеж. Не отслабва вярата на този, който постоянно напредва, защото във всяка една посока той забелязва Безкрайната любов, която действа във всичко за осъществяване на благите Си намерения. Истинските Божии служители работят с решителност, която няма да отслабне, тъй като постоянно се уповават на престола на благодатта“ (Уайт, Е. Пророци и царе. С. 340).

В края на краищата Неемия добива кураж от вярата си в Бога и в Неговата сила. Въпреки това познанието за Господа го подтиква да действа според вярата си, както се убедихме досега.

Във всичките си действия Ездра и Неемия се стремят да видят изпълнението на Божията воля в живота на израилевия народ. Да, хората са съгрешили; да, те са наказани за това. Но Бог, верен на Своите обещания за възстановяване, дава възможност Неговият народ да се върне в Обетованата земя и ако бъде верен, да изпълни целите, които Той му е възложил. В мъдростта Си Господ избира двама много посветени мъже да изиграят централната роля в това възраждане, точно както е употребил Мойсей поколения по-рано за специална задача.

Великите водачи като тези двама мъже имат цел. Те имат мисия в живота си, която движи всяко тяхно действие. Може да се каже, че и Ездра, и Неемия имат стремеж в живота. Те си представят какъв искат да бъде Божият народ и след това влагат всичките си сили, за да постигнат целта.

Ездра прави това, като изучава Писанията и поучава хората в Словото. Неемия насърчава народа да върши правото и смело да отстоява вярата си в Бога. И двамата искат да видят възстановения Йерусалим, но не само сградите. Те желаят да съзрат пробуждане и реформация в духовния живот на неговите жители. Затова поправят, порицават, а понякога изискват определен курс на действие. Великите водачи вярват в нещо по-голямо от обикновеното и посредственото. Ездра и Неемия вярват в един любящ, могъщ Бог, който е способен да върши чудеса, и искат всички да изградят дълбока връзка с Него.

Още от първата глава на „Неемия“ читателят забелязва колко е отдаден управителят на Божията кауза, а също и колко се безпокои за тежкото положение на народа си. В първа глава той ридае, когато му разказват за трудностите на израилтяните в Юдея. Пада на колене и дава обет да извърши всичко, за което го призове Бог. Неемия, изглежда, е воден от идеята да промени нещо в света. Той е човек на действието, и то за Бога. Да постигне промяна не като печели най-високата заплата или стигне до висок пост (въпреки че е имал и двете в Персия), но като отиде в Юдея, една бедна провинция, където ще среща съпротива на всяка крачка. Той тръгва с вяра, независимо от обстоятелствата.

Известно време по-късно Неемия приема царски ескорт да го закриля по пътя. Но пък Ездра вярва, че Бог може да се изяви по най-добрия начин, ако не искат нищо от царя. И когато пристигат в Юдея здрави и невредими, го отдават на своя Бог. Може би в определени ситуации разчитаме твърде много на други хора и недостатъчно – на Бога. Ездра решава да остави Господ да извърши работата в тази ситуация и да докаже на царя, че Той е наистина могъщ.

Обаче книжникът не действа самонадеяно. Събира хората, за да постят и да се молят. Не тръгват на път, докато не са отделили достатъчно време за сериозен разговор с Бога. Идват пред Него със смирение и с молитвата Той да прояви силата Си, като ги защити, и Господ им отговаря.

Истинските водачи трябва да бъдат готови да се смирят и да влязат в ролята на слуги. Способните водачи не изискват „титла“, нито имат нужда от такава, за да печелят почести. Неемия отваря вратите си и дава щедро на народа. Показва вярата си в Бога и невероятното му посвещение е добър пример за хората. Той е силна личност със здрав разум, но не издига себе си над никого като по-висш. Намира се на най-високия пост в еврейската нация за онова време, обаче е щедър. По този начин отразява живота и ученията на Исус Христос, Който ни учи, че най-добрият начин да ръководим, е като служим на другите. Исус го е правил, затова и ние, независимо от поста си, трябва да вършим същото.

„Делото на възстановяване и реформа, извършено от завърналите се изгнаници под водачеството на Зоровавел, Ездра и Неемия, е образ на духовното възраждане, което трябва да се извърши в заключителните дни от историята на тази земя. Остатъкът от Израил беше слаб народ, изложен на набезите на враговете си. Обаче чрез него Бог възнамеряваше да запази на земята познанието за Себе Си и за Своя закон. Те бяха бранители на истинското поклонение, пазители на Свещените Писания

Много неща им се случваха, докато възстановяваха храма и Йерусалимската стена; силна беше опозицията, с която се сблъскваха. Тежък товар носеха ръководителите на това дело, но тези мъже вървяха напред с непоклатимо доверие, със смирен дух и с твърдо упование в Бога, вярвайки, че Той ще доведе Своята кауза до победа. Подобно на цар Езекия Неемия „се прилепи към Господа, не престана да Го следва и опази заповедите (…) И Господ беше с него“ (4 Царе 18:6,7)“ (Уайт, Е. Пророци и царе. С. 348).

Джани Бекър, южноафриканец с руса коса, бил изпратен в столицата на Виетнам с два милиона долара и трудната задача да установи първия адвентен „градски център за влияние“ в тази югоизточна азиатска държава.

Имал големи трудности в намирането на подходящ имот в Ханой. Цената на незает парцел надхвърляла два милиона и често стигала до три или четири милиона.

Бекър се молел по време на пътуванията си до Ханой от Сингапур, където се намирало ръководството на адвентната Югоизточно-азиатска съюзна мисия, където работи като специален помощник на председателя.

„Престанах да броя колко пъти пътувах до Виетнам – разказва Бекър. – Може би 15 или 20.“

Бекър получил тази задача, след като през 2014 г. президентът на църквата Тед Уилсън апелирал за създаването на обществен център, който да служи на хората в Ханой. След посещение и евангелизация в град Хо Ши Мин Уилсън обещал да помогне за събирането на необходимите средства и да удвои приноса на Южната Азиатско-тихоокеанска дивизия и на Югоизточно-азиатска съюзна мисия. Накрая световната адвентна църква дарила 1 милион долара, а дивизията и съюза дали по 500 000 долара.

Бекър обаче не можел да намери подходящ парцел. Имотите, които разгледал, стрували прекалено много или не се намирали на удобно място. Една потенциална сделка не се осъществила.

И тогава приятел на приятел запознал Бекър с предприемач, който притежавал парцел и строял седеметажна сграда върху него. Предприемачът искал само 1.8 милиона за всичко. В момента, в който Бекър видял имота, разбрал, че е идеален.

Бюрокрацията и някои други пречки забавили покупката с месеци. Друг купувач чул за имота и предложил по-голяма сума. Бекър продължил да се моли и собственикът отказал новото предложение, като заявил, че адвентистите имат намерение да работят за хората, а не да обогатяват собствениците.

Бекър сияел от радост, когато на 22 май 2018 г. Уилсън и други ръководители открили седеметажната сграда, която ще помещава книжарница, магазин за здравословни храни, училище за чужди езици, музикално училище, здравен център, ръководството на АДРА във Виетнам и зали за богослужения за две църкви.

„Бог се намеси по начин, който беше много по-чуден, отколкото някога съм очаквал – казва Бекър. – Той ни даде повече от това, за което се молехме. Отдаваме цялата чест и слава на Него.