"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
„Най-малките от тези”
Служене на нуждаещите се
Джонатан Дъфи
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2019 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 6 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 3 - 9 август 2019 г.

Поклонете се на Създателя


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 3 август
Стих за запаметяване:
„Не е ли това постът, който избрах: да разкъсаш оковите на несправедливостта, да свалиш въжето на ярема, да пуснеш на свобода угнетените и да счупиш всеки ярем; не е ли да отчупиш от хляба си на гладния и да заведеш вкъщи бездомни сиромаси; когато видиш гол, да го облечеш, и да не се криеш от твоя ближен?“ (Исая 58:6,7).

Дори бързият прочит на старозаветните пророци ни предупреждава за безпокойството им относно експлоатацията над бедните и потиснатите. Пророците и Богът, от Чието име говорят, са оскърбени от онова, което виждат, че се върши във всички околни народи (вж. например Амос, 1 и 2 гл.). Но те изпитват особен гняв и скръб от делата на беззаконие, извършвани от самия Божи народ; от онези, които са получили толкова много божествени благословения. Като се има предвид тяхната история, както и дадените им от Бога закони, тези хора би трябвало да са по-наясно. За съжаление, невинаги е така, а пророците трябва да изговорят много за това тъжно състояние на нещата.


Интересно е също така да открием, че много от най-известните свидетелства относно справедливостта и несправедливостта от старозаветните пророци в действителност са дадени в контекста на инструкциите за богослужение. Както ще видим, истинското поклонение не е просто нещо, случващо се по време на религиозен ритуал. Истинското поклонение касае живота, споделящ Божията загриженост за благополучието на другите и стремящ се да издигне потъпканите и забравените.




Идолопоклонство и потисничество Неделя - 4 август

Скоро след като Бог извежда израилтяните от Египет, Той се среща с тях на планината Синай, където им дава Десетте заповеди в писмен вид, включително първите две заповеди – да не се покланят на други богове и да не си правят кумири (вж. Изход 20:2-6). В отговор на това хората обещават да вършат всичко, което им е било заповядано, и да живеят като Негов народ (вж. Изход 24:1-13).

Но след това Мойсей се изкачва на планината за почти шест седмици и хората започват да се питат какво ли се е случило с него. Под натиска на тълпата Аарон прави златно теле и повежда народа в принасянето на жертви пред него, след което „народът седна да яде и да пие, а после започна да се весели“ (Изход 32:6). И Господ, и Мойсей са възмутени от това колко бързо хората са се отвърнали от Бога, за да се покланят на идол – и изглежда, че единствено ходатайството на Мойсей успява да спаси Израил от напълно заслуженото му наказание (вж. Изход 32:30-34).

Но идолопоклонството представлява изкушение, на което Божият народ твърде често се поддава. Историята на израилевите и юдовите царе е осеяна с периоди на идолопоклонство, включващи възмутителни деяния. В някои от тях дори царят въвежда народа при поклонението на съответните божества. Тази невярност се превръща в повтаряща се прицелна точка на изпратените от Бога пророци, призоваващи хората да се върнат при Него. Често сред призивите за пробуждане и реформация се чуват и молби за по-добро отношение спрямо бедните, нуждаещите се и безпомощните сред тях.


Прочетете Псалми 115:1-8. Каква важна идея изтъква тук авторът?


Човешка тенденция е да ставаме подобни на предмета или на лицето, на което се покланяме и върху което се осланяме. Така че е напълно естествено загрижеността за другите и за справедливостта да изчезне, когато Божият народ се обърне от поклонението на един Бог на справедливостта към поклонение на фалшивите божества на заобикалящите го народи, често представяни като същества на войната или плодородието. Когато избират други божества, хората променят отношението си към много неща, включително и към това как се отнасят към другите. Ако бяха останали верни на Господа, щяха да споделят Неговата загриженост за нуждаещите се помежду им.


Разсъждавайте върху идеята, че ставаме подобни на онова, на което се покланяме. Как виждаме съвременното проявление на този принцип?




Основание за поклонение Понеделник - 5 август

В цялата Библия Божият народ е подканван да се покланя на Господа, но и многократно ни се представят основанията за това. Казано ни е да Му се покланяме заради Онзи, Който е; заради онова, което е направил; и поради множеството Му характеристики. Сред тях са Неговата доброта, справедливост и милост. Когато си припомняме какъв е Бог, какво е сторил за нас (особено чрез Христовия кръст) и какво обещава да направи, никой от нас не остава без основания да се покланя на Бога и да Го прославя.


Прочетете Второзаконие 10:17-22; Псалми 101:1; 146:5-10; Исая 5:16; 61:11. Какви са мотивите за преклонение и прослава, които Бог ни дава в тези стихове?


Подобни основания за преклонение не са новост за Божия народ. Някои от най-радостните моменти на поклонение за новоосвободените израилтяни са се случили в отговор на явната Божия намеса в тяхна полза. Например, след като са изведени от Египет и преминават през Червено море, Мойсей и Мариам повеждат хората в песен за прослава на Бога за току-що видяното и за своето спасение (вж. Изход, 15 гл.).

Божията справедливост и милост, разкрити в такива събития, не бива да бъдат забравяни. Докато хората поддържат тези истории живи, като редовно ги преразказват, делата и справедливостта на Бога ще продължават да бъдат вдъхновение за тяхното поклонение години по-късно и в следващите поколения. Пример за това преразказване и поклонение е записан във Второзаконие 10:17-22.

Божията справедливост, първо, е просто част от онова, Което Той е – основен елемент на Неговия характер. „Наистина Бог не върши нечестие и Всемогъщият не изкривява съда“ (Йов 34:12). Бог е справедлив и загрижен за справедливостта – и това е причина да Му се покланят и да Го прославят.

Второ, Божията справедливост се проявява в честните и праведните Му дела в полза на Неговия народ и в полза на всички бедни и потиснати. Неговата справедливост никога не е чисто и просто описание на характера Му. По-скоро Библията описва Бог, Който чува „стенанието на потиснатите“ (Йов 34:28) и е деятелен и нетърпелив да поправи злините, така очевидни в света. В крайна сметка това ще бъде напълно осъществено при окончателния Божи съд и при пресътворяването на света.


Ако древният Израил е имал основание да прославя Господа, колко повече ние, след Кръста, имаме основания да Го хвалим?




Религиозни потисници Вторник - 6 август

През по-добрите времена на царствата Израил и Юда хората се връщат в храма и се покланят на Бога, въпреки че дори и тогава тяхното поклонение често бива премесено с посегателства на идолопоклонство и религиите на заобикалящите ги народи. Но според пророците дори и най-добрите им религиозни опити не са достатъчни, за да ги отвърнат от злините, извършвани ежедневно в земята им. И колкото и усилия да полагат за религиозността си чрез богослужебни практики, музиката на техните химни не може да заглуши стенанията на бедните и потиснатите.

Амос описва хората от своето време като такива, които „мачкат слабите, погубват бедните по земята“ (Амос 8:4). Той съзира желанието им да приключат с ритуалите си, за да могат отново да отворят пазара и да се върнат към нечестната си търговия, да „изкупят беззащитните с пари, а бедните – с чифт обувки“ (Амос 8:6).


Прочетете Исая 1:10-17; Амос 5:21-24 и Михей 6:6-8. Какво казва Господ на тези религиозни хора за ритуалите им?


Чрез пророците Си Бог използва силен език, за да се присмее над религията и поклонението, откъснати от и в контраст със страданието и потисничеството на хората около тях. В Амос 5:21-24 четем Божиите думи, че „мрази“, „презира“ и като цяло е отвратен от поклонението им. Той заявява, че не понася мириса на техните събрания, а жертвите и музиката им са отхвърлени като напълно безполезни.

В Михей, 6 глава виждаме поредица от все по-надути, дори подигравателни предположения как най-подходящо биха могли да се покланят на Бога. Пророкът подигравателно внася предложението за всеизгаряния, а след това увеличава приноса на „хиляди овни или (...) безчислени потоци маслиново масло“ (Михей 6:7), преди да се отправи към ужасяващата, но не и непозната крайност да принесе в жертва своето първородно дете, за да получи Божието благоволение и опрощение.

В крайна сметка това, което Господ наистина желае от тях, е: „Да се придържаш към справедливостта, да обичаш милосърдни дела и смирено да живееш пред своя Бог“ (Михей 6:8).


Някога улавяли ли сте се, че сте виновни в по-голяма загриженост за религиозните форми и ритуали, отколкото да помагате на нуждаещите се около вас? Какво научихте от това преживяване?




Начин на поклонение Сряда - 7 август

В своето обяснение на връзката между поклонението и справедливостта пророците посочват още една стъпка: тази на активната загриженост за облекчаване състоянието на бедните и потиснатите и помощта за нуждаещите се наистина е важна част от самото поклонение. Исая, 58 глава прави тази връзка съвсем очевидна.


Прочетете Исая, 58 гл.. Какво се е объркало във връзката между Бога и Неговия народ според описанието в първата част на тази глава?


Както вече видяхме, критиката е насочена към активно религиозните хора. Те като че ли искрено търсят Бога, но очевидно това не сработва. Затова Бог казва, че би трябвало да се опитат да променят начина, по който Му се покланят, да опитат различен начин да Му служат. Ако Той трябваше да избира как да Му се покланят, щеше да поиска: „Да разкъсаш оковите на несправедливостта, да свалиш въжето на ярема, да пуснеш на свобода угнетените и да счупиш всеки ярем“ (Исая 58:6). Те също така биха хранили гладните, биха дали подслон на бездомните и биха помагали на нуждаещите се.

Подобни дейности не са представени като единствения възможен начин на поклонение, но Бог ги подканва да ги използват като форма на поклонение, която би била предпочитана пред някои от традиционните практики на народа. Ето защо поклонението не е насочено само навътре, а е нещо, което носи благословение за всички около поклонниците на Бога. „Истинската цел на религията е да освободи хората от тяхното бреме на греха, да премахне нетърпимостта и потисничеството и да насърчи справедливостта, свободата и мира“ (Адвентен библейски коментар. Т. 4, с. 306).

В Исая 58:6 Бог обещава благословения в отговор на тази форма на поклонение. Всъщност Той казва, че ако хората не се съсредоточават толкова много върху себе си, ще установят, че Бог работи с тях и чрез тях, за да донесе изцеление и възстановяване.

Интересно е, че тази глава прави връзка между този вид поклонение и едно подновяване на изпълненото с „наслада“ спазване на съботата. Вече разгледахме някои от силните връзки между съботата и служенето, но тези стихове включват и двете дейности в призива на хората да съживят своето поклонение и да открият Божия благослов. Разсъждавайки върху тези стихове, Елън Уайт коментира: „На тези, които пазят Господната събота, е поверена отговорността да вършат дело на милост и благотворителност“ (Служене на благоденствието. С. 121 – англ. изд.).




Милост и вярност Четвъртък - 8 август

Когато Исус се сблъсква с някои от религиозните водачи на Своето време, критикуващи Го, че яде с „грешниците“, Той цитира пророк Осия. Казва им да се върнат при книгите си и да установят какво наистина е имал предвид Бог, когато е казал: „Милост искам, а не жертва” (Исая 58:8-12, цит. Матей 9:13).

Както ще видим, Исус води живот на грижа и служене. Неговите взаимоотношения с другите, Неговите изцелителни чудеса и много от притчите Му изявяват и подчертават, че изживян по такъв начин, животът най-точно изразява истинско посвещение на Бога. Религиозните водачи са най-големите Му критици, но и мишена на най-суровите Му критики. Подобно на религиозните хора от времето на Исая, те са убедени, че осигуряват специалните си отношения с Бога благодарение на религиозни практики, докато в същото време експлоатират бедните и пренебрегват нуждаещите се. Тяхното поклонение не е в хармония с действията им и Исус не сдържа Своето осъждане спрямо подобно лицемерие.


Прочетете Осия 6:6. Дали коментарът на Исус, че те „изпояждат имота на вдовиците“ изглежда не на място в този списък или точно това е идеята, която Той иска да изтъкне? Как бихте обяснили защо „те ще получат по-тежка присъда”?


Може би най-острата проповед на Исус – особено за религиозните личности – се намира в Матей, 23 глава. Той не само описва тяхната религия като такава, която не помага на хората в неравностойно положение; Той смята, че подобна религия увеличава тежестта на бремето им – било то чрез действията си или понякога чрез бездействие или липса на грижа. Исус казва: „Но горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат“ (Марк 12:38-40).

И като отглас на пророческия глас от предишните векове Исус също така говори за непосредствената пропаст между сериозните им религиозни практики и несправедливостите, които оправдават и от които се възползват. „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и верността, но тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате“ (Матей 23:13). И бързо добавя, че религиозните практики и изисквания не са погрешни сами по себе си, но те не бива да заместват справедливото отношение спрямо другите.


Как бихме могли да избегнем капана на мисленето, че притежаването и познанието за истината е достатъчно?




Разширено изучаване Петък - 9 август

Прочетете статиите „Исая, 58 гл. – божествена рецепта“ в книгата на Елън Уайт „Служене на благоденствието“, и „Изобличаване на фарисеите“ в „Копнежът на вековете“.


„Изтъквайки стойността на практическото благочестие, пророкът само повтаряше съвета, даден на Израил векове преди това (...) Век след век тези съвети бяха повтаряни от служителите на Йехова пред застрашените от формализъм и от пренебрегване на милостта” (Уайт, Е. Пророци и царе. Стр. 169, изд. „Нов живот“, София).

„Бях наставена да насоча нашия народ към петдесет и осмата глава на „Исая“. Прочетете внимателно тази глава и ще разберете какъв вид служене ще донесе живот на църквите. Делото на евангелието трябва да се извършва чрез нашата щедрост, както и чрез нашия труд. Когато срещате страдащи души, които се нуждаят от помощ, окажете им я. Когато намирате гладни, хранете ги. Правейки това, ще работите в съгласие със служенето на Христос. Святото дело на Учителя е дело на благотворителност. Нека навсякъде нашите хора бъдат насърчавани да участват в него“ (Уайт, Е. Служене на благоденствието. Стр. 29 – англ. изд.).


Въпроси за разискване:

1. Някога мислили ли сте за постъпването справедливо и обичането на милостта като за актове на поклонение? Как това би могло да промени подхода ви към грижата за другите? Как би могло да промени подхода ви към поклонението пред Бога?

2. Как да се опазим от пренебрегването на „по-важните неща на закона“ (Матей 23:23) в християнския си живот – както поотделно, така и като църковна общност? Можете ли да разпознаете някои примери в личните ви преживявания, където може би „прецеждате комара, а камилата поглъщате“ (Матей 23:23)?

3. Защо лицемерието е счетено за такъв грях? Не би ли било по-добре поне да се опитате да изглеждате, сякаш вършите добро?

4. Как Божието намерение и пламенност за бедните и нуждаещите се, изразени чрез пророците, променят възгледа ви за света? Как бихте могли да четете или да слушате местните новини по различен начин, ако гледахте и слушахте с очите и ушите на пророк?


Обобщение: Докато пророците са загрижени за злото в страната, те се фокусират специално върху злото, извършено от хората, изискващи и покланящи се на Бога като на свое притежание. За пророците и за Исус поклонението е несъвместимо с несправедливостта и такава религия е лицемерна. Истинското поклонение, което търси Бог, включва работа против потисничеството и грижа за бедните и нуждаещите се.


Тази събота, 10.08.2019 г., ще се молим за църкви „Медово” и „Мездра”.




Разказ
Сън за Исус
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Сусуми Кунай имал първото си видение за Исус, докато лежал на леглото си в 5 ч. сутринта в Осака, Япония.

От 12 години прекарвал известно време в размишление за живота всяка сутрин в родния си град с население от 2.6 милиона, разположен на 500 км. югозападно от Токио. Този път се стреснал от ярка светлина. В светлината видял фигура с протегнати ръце.

В желанието си да разбере нещо повече, Сусуму проучил въпроса онлайн и открил снимка на гигантския „Христос, Изкупителя“ с протегнати ръце в Рио де Жанейро. Стигнал до заключението, че вероятно е видял Исус.

След известно време Сусуму сънувал през нощта, че седи срещу човек на маса. Ръцете на мъжа били върху масата, а около него имало ярка дъга.

Сусуму осъзнал, че мъжът от съня е Исус, когато няколко дни по-късно посетил фризьорски салон. Докато прелиствал книга с известни картини, докато чакал за подстригване, видял „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи и познал Исус от съня.

Сънищата и виденията продължили. Сусума сънувал, че заедно с още седем мъже е заловен в чужда държава. Наблюдавал как убиват седемте един след друг. Когато дошъл редът му да умре, някой го хванал и прошепнал: „Аз съм от коптската религия. Ела с мене.“

Сусуму се събудил веднага. Потърсил думата „копт“ в интернет и с удивление открил, че има коптска църква на около 55 километра от града му. За първи път се запитал дали не трябва да отиде на църква.

След още няколко сутрини Сусуму имал ново видение. Видял думите „Евангелие от Матей“ да преминават през съзнанието му от ляво на дясно, подобно на дигитално съобщение. Не знаел какво означава това, потърсил в интернет и научил, че Матей е книга от Библията. Веднага я свалил в аудио формат и започнал да я слуша в колата си.

Попитал хазяйката си, за която знаел, че е християнка, къде ходи на църква. Тя го завела в централната адвентна църква в Осака.

Сусуму, на снимката, е сред десетките неканени гости, които дошли на безпрецедентната евангелизаторска кампания на 161 места из цяла Япония през 2018 г. Църковните ръководители никога не се виждали нещо подобно в тази страна, където християните са само 0.7 процента от населението.

„Святият Дух върши нещо необикновено в Япония, води хора в църквата и ги убеждава – казва президентът на адвентната църква Тед Уилсън, който се срещна със Сусуму. – Трябва да се молим за късния дъжд, за да могат страни като Япония и още много други да бадат залети от адвентната вест.“