"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

„Най-малките от тези”
Служене на нуждаещите се
Джонатан Дъфи
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2019 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 20 - 26 юли 2019 г.

Милостта и правдата в книгите „Псалми“ и „Притчи“


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 20 юли
Стих за запаметяване:
„Съдете справедливо сиромаха и сирачето; отдайте правото на оскърбения и бедния. Избавяйте сиромаха и бедния, отървавайте ги от ръката на нечестивите“ (Псалми 82:3,4).

Книгите „Псалми“ и „Притчи“ описват преживяването на съжителство с Бога в обичайни житейски ситуации, а не само по време на богослужение или други религиозни дейности. Докато книгата „Притчи“ ни предлага широк спектър от практична мъдрост – от взаимоотношенията и семейството до бизнеса и управлението – „Псалми“ е колекция от песни, покриващи множество емоции и духовни преживявания, от плач до неудържима прослава и целия спектър помежду им. Лесно бихме могли да видим, че нашата вяра следва да променя всеки аспект и преживяване в живота ни, тъй като Бог се грижи за всяко едно нещо в него.


Междувременно което и да било размишление върху живота в този паднал свят едва ли би могло да пренебрегне несправедливостта, просмукала се в човешкото състояние. Всъщност несправедливостта многократно е описвана като нещо, за което нашият Господ е загрижен и се стреми да облекчи. Той е надеждата на безнадеждните.

Въпреки че едва успяваме да се докоснем до онова, което тези книги разкриват по темата, може би този урок ще ви вдъхнови да бъдете по-активни в посрещането на нуждите на бедните, потиснатите и забравените. Те са навсякъде около нас и ние сме длъжни да им помагаме.




„Псалми“: песни на надежда за потиснатите Неделя - 21 юли

Както вече отбелязахме, Бог вижда и чува разтревожените и изпаднали в беда хора. Най-често в псалмите чуваме тези призиви от хора, доверили се на Бога, но без усещане за наложена справедливост. Утвърждаването на добротата, справедливостта и силата на Бога може да ни се струват смазани от несправедливостта и потисничеството, които гласовете в песните преживяват или наблюдават.

Но това са песни на хора, които продължават пеят. Нито животът им, нито вярата им са угаснали. Все още има надежда; и е наложително Бог да действа, преди да е станало твърде късно, преди злото да триумфира, преди угнетените да бъдат унищожени от тежестта на злото, нанесено върху тях. По този начин авторите на книгата „Псалми“ се опитват да преодолеят пропастта между утвърждаването на своята вяра и изпитанията и трагедиите на живота.


Прочетете Псалми 9:7-9,13-20. Можете ли да си представите в какви обстоятелства се е намирал Давид, авторът на този псалм? Можете ли да почувствате напрежението между вярата в Божията доброта и настоящото му преживяване? Как сте се справяли с битката на вярата в Бога сред суровите изпитания?


В цялата книга „Псалми“ повтарящият се отговор на това напрежение е надеждата и обещанието за Божието добро и справедливо отсъждане. Злото и несправедливостта засега може да триумфират, но Бог ще осъди злосторниците и несправедливите. Те ще бъдат наказани, докато наранените и потиснатите ще бъдат възстановени и обновени.

В своята книга „Размишления върху Псалмите“ К. С. Луис описва първоначалната си изненада от въодушевлението и копнежа за Божия съд, многократно изразяван в „Псалми“. Като отбелязва, че много от читателите на Библията днес считат съда за нещо плашещо, той разсъждава върху първоначалната еврейска гледна точка и пише: „Най-после ще бъдат чути хиляди хора, които са били лишени от всичките си притежавания, а правото е било изцяло на тяхна страна. Разбира се, те не се страхуват от съда. Знаят, че техният случай е неоспорим – стига да бъде разгледан. Когато Бог седне да съди, това най-накрая ще се случи“ (Луис, К. С. Размишления върху Псалмите. С. 11 – англ. изд.).

В Псалмите виждаме надежда за потиснатите, дори сега, дори сред настоящите им страдания и разочарования.


Какви основания имаме за разглеждането на съда като нещо положително, а не като процес, от който да се страхуваме?




„Боже, направи нещо!” Понеделник - 22 юли

Прочетете Псалм 82. Каква е вестта към нас?


Въпреки реда и правилата на обществото, които е определил самият Бог, в различни периоди от своята история израилевият народ не успява да изпълни този план. Прекалено лесно се слива със заобикалящите го народи, живеещи по модела на несправедливостта и потисничеството. Водачите и съдиите се грижат само за себе си, а тяхното благоволение може да бъде придобито с подкупи. Без съдилища, които да ги защитят, обикновените хора и особено бедните стават обект на експлоатация.

Псалм 82 е отговор на подобна ситуация. Той описва ролята на Бога като върховен Съдия и изобразява сцена, в която Господ съди водачите и дори съдиите на народа. Този псалм подчертава, че заемащите подобна роля в обществото трябва „да бъдат верни на Бога“ (Уайт, Е. Пророци и царе. Стр. 103, изд. „Нов живот“, София). Те заемат своята длъжност и изпълняват дейността си като представители и подчинени на Бога. Според псалмиста Божията справедливост е образец за това как трябва да функционира земната справедливост. Тя предоставя и мярката, според която такава справедливост или несправедливост – и тези, които я налагат – ще бъдат съдени.

Псалмът завършва с конкретен призив към Бога да действа (Псалми 82:8), да се намеси и да спре несправедливостта, така ширеща се сред народа. Подобно на много от псалмите, и този дава глас на безгласните и потиснатите, на онези, чиито гласове са заглушени от несправедливия порядък, в който живеят и работят.

Псалм 82 се обръща към Бога в позицията Му на върховен Съдия и суверен Владетел на Вселената и на всички народи. Няма друг висш съд или орган, към който да може да бъде отправена такава жалба. Псалмистът получава увереност, че когато земните съдилища не чуват или не поддържат виковете на бедните и потиснатите, както често се случва тук, все още има неоспорима възможност да се потърси помощ.

В различни моменти от живота си може да се окажем жертви на несправедливост, но в друг случай може ние да сме извършителите или възползващите се от несправедливостта. В пасажи като Псалм 82 бихме могли да открием прозрения и мъдрост, независимо дали сме от страната на потиснатите или на потисниците. Бог е загрижен и за несправедливите съдии, щом ги описва като Негови чада и желае те да изберат по-добър начин на живот (вж. Псалми 82:6). Ето защо има надежда дори за тези на погрешната страна в потисничеството, ако си позволят да бъдат променени.




Обещанията на царя Вторник - 23 юли

Прочетете Псалм 101. Въпреки че е написан за водачи, какъв важен съвет бихме могли да извлечем от него за себе си, независимо от настоящото ни положение?


Псалм 101 е текст за водачи. Смята се, че тези стихове са съставени от Давид в първите дни от царуването му като цар на Израил. Може дори са били адаптирани от обетите, които е давал по времето на коронясването си. В преживяванията си като воин за Саул, а след това и като беглец от него, той е станал свидетел как цар, който губи пътя си, може да навреди на своя народ и на собственото си семейство. Давид решава, че ще бъде различен тип водач.

Малцина от нас имат възможността да са политически или национални лидери, но всички ние имаме роли в живота, чрез които да влияем на другите и да ги насърчаваме. Това може да се случва в нашия трудов живот, в обществените ни ангажименти, в семейството или в църквата. Както коментира Елън Уайт за една от тези сфери на водачеството, „обещанията на Давид, записани в 101-вия псалм, трябва да бъдат обещанията на всички, върху които да почиват отговорностите да опазят влиянието на дома“ (Съвети към родители, учители и ученици. Стр. 119 – англ. изд.).

Когато ни се отдаде възможност, трябва да бъдем готови да предлагаме и да издигаме тези принципи пред хората, заемащи ръководни постове над нас. И всички ние, в нашето водителство и сфери на влияние, имаме възможността да прилагаме ръководните принципи на Давид, които ще ни помогнат да бъдем благословение за другите.

Отправната точка за Давид е почитта към Бога за Неговата милост и правда (Псалми 101:1), полагаща основата за всичко, което той се опитва да издига като водач. Давид се стреми да научи и практикува същите тези характеристики в живота и делото си. За да го постигне, трябва да се съпротивлява на изкушенията в злотворство, поквареност и измама, като всички те представляват особени капани за хората на властови и ръководни позиции.

Знаейки колко важни са добрите съветници, помагащи му да върши правото, Давид обещава да потърси достойни за доверие съветници и да назначи честни длъжностни лица. Неговото управление трябва да бъде белязано от правда и милост дори сред тези, които работят с него и за него.


Може да не сме в положението да имаме съветници и длъжностни лица, но как бихме могли да изпълним живота си с влияние, което ще ни помага да живеем и да ръководим (където е възможно) с милост и правда в името на нуждаещите се от тях?




Ходене с Господа Сряда - 24 юли

Когато наближим края на книгата „Псалми“, възклицанията на прослава като че ли преминават от кресчендо към кресчендо. Последните пет псалма започват с простичката и пряката заповед: „Хвалете Господа!“, но първият от тях – Псалм 146 – поставя специален акцент върху Божията загриженост за бедните и потиснатите като първостепенно основание за тази прослава.


Прочетете Псалм 146. Каква е вестта към нас? Какво казва Бог, особено в Псалми 146:5-9?


Също толкова сигурно, колкото факта, че Бог е Създателят на този свят (вж. Псалми 146:6), въпросният псалм описва неспирното Негово дело в света като съдия, дарител, освободител, изцелител, помощник и защитник – всички тези роли са съсредоточени върху хората с конкретна нужда от специален вид помощ. Истински вдъхновяващо е да разберем какво прави Бог и как се стреми да го извърши в живота ни, в нашите общности и в света като цяло.

Понякога смятаме грижите за нуждаещите се като нещо, което трябва да направим, понеже Бог е казал така. Но Псалм 146 твърди, че става дума за нещо, което Той вече прави – и ние сме поканени да се присъединим към Него. Когато работим срещу бедността, потисничеството и болестите, ставаме истински сътрудници на Бога и участници в Неговите намерения. Може ли да има по-голяма привилегия от партньорството с Бога в осъществяването на нещо толкова вдъхновяващо като Псалм 146?

Но има и ползи за нас. Християните често говорят за своето търсене на Бога и за желанието си да стигнат до по-тясна връзка с Него. И все пак стихове като Псалми 146:7-9 и толкова много други в цялата Библия ни разкриват, че един от начините да намерим Бога, е като се присъединим към Него в това, което Той върши. Така че, ако Той въздига бедните, болните и потиснатите, както твърди Псалм 146, ние също би трябвало да работим заедно с Него. „Христос дойде на тази земя, за да работи сред бедните и страдащите. Те получаваха най-голям дял от Неговото внимание. И днес, в лицето на Своите чада, Той посещава бедните и нуждаещите се, облекчава нещастието и успокоява страданието.

Отмахнете страданието и нуждата и ние не бихме имали начин, по който да разберем Божията милост и любов, никакъв начин, по който да познаем състрадателния Небесен Баща. Никога евангелието не е по-любящо, отколкото когато се донася до най-нуждаещите се и забравени места“ (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 7. Стр. 179, 180, изд. „Ел Уай“, 2012, София).


Как, според вашата опитност, ставаме по-близки с Бога, като служим на другите?




„Притчи“: милост към нуждаещите се Четвъртък - 25 юли

Като колекция от мъдри афоризми, книгата „Притчи“ се спира на разнообразен спектър от теми и житейски преживявания. Сред тях са размишления за бедността, богатството, задоволството, справедливостта и несправедливостта – и понякога темите са разглеждани от различни гледни точки. Животът невинаги е праволинеен и ясен и книгата „Притчи“ насочва вниманието ни към различните обстоятелства и решения, влияещи върху начина, по който живеем – дори и при верните на Бога.


Прочетете и сравнете Притчи 10:4; 13:23,25; 14:31; 15:15,16; 19:15,17 и 30:7-9. Какво ни казват тези текстове относно богатството, бедността и помощта за хората в нужда?


„Притчи“ подчертава загрижеността и вниманието, които Бог проявява към бедните и уязвимите. Понякога хората са бедни поради обстоятелства, лоши решения или експлоатация, но каквито и да са причините за тяхното положение, Господ все още е описан като техен Създател (вж. Притчи 22:2) и Защитник (вж. Притчи 22:22,23). Независимо от грешките на тези хора, никой не бива да ги потиска или да се възползва от тях.

Въпреки че книгата „Притчи“ наистина предлага един по-добър живот чрез избирането на мъдрост и послушание към Бога, богатството невинаги е резултат от Божието благословение. Верността към Него винаги се възприема като по-важна и в крайна сметка по-възнаграждаваща от материалната печалба: „По-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда“ (Притчи 16:8).

Друг аспект в „Притчи“ е честността и справедливото отношение към бизнеса, управлението и налагането на справедливост (вж. Притчи 14:5,25; 16:11-13; 17:15; 20:23; 21:28; 28:16). Притчите не само се занимават с живота на отделните хора, но и дават представа за това как трябва да функционира обществото като цяло в полза на всички, особено на нуждаещите се от закрила. Отново ни е напомнено, че в най-добрия случай онези, които управляват и ръководят, правят това с Божията помощ (вж. Притчи 8:15,16) и трябва да действат като проводници на Неговата благодат и състрадание спрямо нуждаещите се.


Лесно е да съжаляваме изпадналите в тежки ситуации. Но как бихме могли да се възползваме от това чувство на скръб и да го превърнем в действие?




Разширено изучаване Петък - 26 юли

Прочетете статията „Последните години на Давид“ в книгата на Елън Уайт „Патриарси и пророци“ и статията „Съдът в Псалмите“ в книгата на К.С. Луис „Размишления върху Псалмите“.


„Давидовите псалми преминават през цялата гама от духовни преживявания – от дълбочините на съзнанието за греха и себеосъждането до най-възвишената вяра и близост с Бога. Историята на живота му говори, че грехът може да донесе само срам и гибел, а Божията любов и милост могат да стигнат до най-големите дълбочини, че вярата ще издигне каещата се душа да участва в осиновението на Божиите чада. От всички уверения, които съдържа Господното Слово, това е едно от най-силните свидетелства за верността, справедливостта и заветната милост на Бога” (Уайт, Е. Патриарси и пророци. Стр. 526, изд. „Нов живот“, София).

Относно мъдростта в книгата „Притчи“: „Това са принципи, с които е свързано благополучието на обществото, на съдружия както от светски, така и от религиозен характер. Това са принципи, които осигуряват имуществото и живота. За всичко онова, което прави възможно доверието и сътрудничеството между хората, светът е задължен на Божия закон, както е даден в Неговото Слово и както все още се забелязва, макар неясно и почти унищожен, в сърцата на хората“ (Уайт, Е. Възпитание. Стр. 122, изд. „Нов живот“, София, 1999).


Въпроси за разискване:

1. В какво отношение възприемате себе си като водач или като човек с влияние? Как бихте могли да станете проводници на справедливостта в този аспект от живота си?

2. Помислете за културата и социалните структури на мястото, където живеете. По какъв начин бихте могли да работите в рамките на съществуващата система, за да подобрите участта на нуждаещите се?

3. Защо принципите на правдата и справедливостта са толкова важни за изграждането на силно общество?

4. Ако книгата „Притчи“ подчертава значението на мъдростта, за да живеем добре, какво разбираме от нея за това какъв е Бог?


Обобщение: „Псалми“ и „Притчи“ са две книги, специално настроени спрямо предизвикателствата да се живее вярно сред обичайните преживявания и изпитания на живота. И двете книги предлагат прозрения относно Божия промисъл за обществото и Неговата специална загриженост за бедните и потиснатите. Викът на „Псалми“ и мъдростта на „Притчи“ са, че Бог забелязва и ще се намеси, за да защити тези, които твърде често биват пренебрегвани или експлоатирани. И ако Бог се вълнува именно от това, ние също трябва да проявяваме сходен интерес.


Тази събота, 27.07.2019 г., ще се молим за църкви „Кюстендил-Свобода” и „Лиляч”.




Разказ
Мисионерският джип
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Докато паркирал пред дома си в щата Мериленд, Джо Марселино забелязал следа от масло след джипа си Исузу Трупър.

„О, не – възкликнал той пред съпругата си Сюзан. – Не изглежда никак добре.“

Тогава Джо, тридесет и три годишен компютърен специалист в сградата на Генералната конференция на адвентната църква в Силвър Спринг, Мериленд, се обадил на приятел за помощ. Приятелят му, Ерик Армър, открил, че изтича масло от масления филтър и предупредил, че евентуалният ремонт ще струва повече от 3000 долара.

Джо и Сюзан, които били женени отскоро, имали точно 3000 долара на депозит. Джо обаче нямал желание да даде парите за ремонт, защото и двамата били изостанали в даването на десятък. Трабвало да дадат 1500 долара за изминалите три месеца.

Джо и Сюзан се помолили и решили да дадат десятъка, вместо да поправят джипа.

След като взели това решение, Ерик посъветвал Джо да се свърже със сервиза, където бил сменил маслото малко преди повредата. Оттам изпратили автомонтьор в къщата на Джо, който след огледа предложил да ремонтира колата безплатно. Той не бил сигурен, че има доверие в тях и приел вместо това компенсация от 3000 долара. Помолил друг приятел, монтьора Бил Броди, да извърши ремонта. След като всичко приключило, получил сметката – дължал 1500 долара. За негова изненада трите хиляди долара от сервиза били достатъчни, за да покрие разхода и да си даде десятъка.

Бил посъветвал Джо като приятел да продаде джипа колкото се може по-скоро и казал, че може да се счупи по всяко време.

След няколко дни Уейн Колби, директор по снабдяването в Генералната конференция, попитал Джо дали би желал да продаде джипа.

„Един мисионер в Африка поиска да купи точно Исузу Трупър“, казал той.

Джо веднага разказал за случилото се, но Уейн заявил, че е готов да поеме риска. Дал на Джо разумна цена и изпратил колата за Африка. До този момент превозното средство имало навъртяни 40 000 мили (64 000 километра).

След около година и половина Уейн казал на Джо: „Спомняш ли си оня джип? Вече е изминал 100 000 мили.“

„Слава на Бога. Не вярвах, че ще издържи толкова дълго“ възкликнал Джо.

След още две години Уейн съобщил, че джипът имал вече 200 000 мили. После – 300 000 мили.

„Само Господ го поддържа за този мисионер!“, заявил той.

Джо, който сега е на 61 години, обяснява, че тази опитност му е дала урок за мисията и десятъка. „Господ посрещна нуждите ни, когато седнахме като съпруг и съпруга и решихме да отдадем първите си плодове на Него. Той посрещна не само нашите нужди, но също така нуждите на мисионера в Африка. Джипът се превърна в благословение и продължи да дарява година след година.“



Created by ULimited®