"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

„Най-малките от тези”
Служене на нуждаещите се
Джонатан Дъфи
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2019 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 14 - 20 септември 2019 г.

Да обичаш милост


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 14 септември
Стих за запаметяване:
„Светлина изгрява за праведните в тъмнината; тя е благодатна, милосърдна и пълна с правда. Блажен е човекът, който се смилява и дава назаем; той ще е непоколебим в думите си пред съда“ (Псалми 112:4,5).

Както видяхме, Библията е изпълнена с пламенни описания на Божията загриженост за бедните и потиснатите, както и с призиви Неговият народ да работи в тяхна полза. Независимо от вниманието, отделено на проблема, тази библейска заповед е била само спорадично и частично изпълнена и ще се осъществи чак със завръщането на Христос и последвалите го свръхестествени събития.

Дотогава злото продължава да върлува в много форми, подклаждано от тъмните духовни влияния на дявола и неговите ангели. Злото често прозира най-ясно в бедността, насилието, потисничеството, робството, експлоатацията, егоизма и алчността. В такъв свят нашите общности, църкви и семейства трябва да се противопоставят на подобни злини, колкото и трудно да е това. В отговор на любовта и Божиите заповеди, пребиваващи в светлината на служенето и жертвата на Исус Христос и упълномощени и ръководени от присъствието на Светия Дух, трябва да бъдем състрадателни, находчиви и смели в стремежа си: „Да се придържаш към справедливостта, да обичаш милосърдни дела и смирено да живееш пред своя Бог“ (Михей 6:8).




Приоритетите на царството Неделя - 15 септември

Както става ясно от ученията на Исус и на новозаветните автори, тези, които изберат да живеят като членове на Божието царство, живеят според различен набор от ценности и приоритети в сравнение със света.


Прочетете Матей 6:25-33. Каква увереност ни е дадена в тези стихове и как тя би трябвало да повлияе върху нашите приоритети?


Исус учи, че „животът (...) е по-ценен от храната и тялото – от облеклото“ (Матей 6:25). Разбира се, тези неща са важни, но трябва да ги разглеждаме в светлината на Божието царство, което означава, че следва да определим приоритетите в живота си по разумни и практични начини. Когато чрез Библията разпознаем призива да подкрепяме другите и да се грижим за тях, този призив се превръща в един от нашите приоритети, като се стараем да вървим по стъпките на Исус. В идеалния случай призивът Му трябва да ни помогне да се съсредоточаваме по-малко върху самите себе си и повече върху другите.

Различният набор от приоритети променя и взаимоотношенията ни с тези, които имат власт над нас, както и над потиснатите. Въпреки че Библията наставлява християните да почитат управляващите и да им се покоряват, доколкото е възможно (вж. например Римляни 13:1-7), така или иначе се стига до момент, когато е необходимо да кажем също като Петър: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човек“ (Деяния 5:29). Исус представя тези два балансиращи принципа, когато отговаря на хората, опитващи се да Го вкарат в капан – „Отдайте кесаревото на кесаря, а Божието – на Бога” (Матей 22:21).

Властимащите, било в правителството или от друг тип, често налагат и поддържат тази власт със заплахи или със сила. Както видяхме в биографията на Исус, животът на вярност невинаги и не във всяка ситуация изисква пасивност пред лицето на злото. Например по въпроса за робството в Америка Елън Уайт пише: „Когато човешките закони влязат в противоречие със Словото и Божия закон, ние трябва да послушаме Господа независимо от последствията. Законът в нашата страна, според който един роб трябва да бъде предаден на господаря му, не бива да се изпълнява и ние трябва да понесем последствията от нарушаването му. Робът не е собственост на който и да е човек. Бог е неговият господар и никой няма право да си присвоява нещо, което принадлежи изключително на Бога и да го счита за свое” (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 1. Стр. 204, изд. „Ел Уай“, София, 2013).


Къде е границата между покорността на властите и отстояването на правата на тези, които може да са жертви на потиснически власти?




Умора от състраданието Понеделник - 16 септември

Съпротивлявайки се на възможността да позволим на добрите си намерения да бъдат претоварени от „всички неприятности на света“, много от нас биха искали да направят повече, за да променят нещо в живота на страдащите. Има множество нагласи и действия, които биха могли да ни помогнат да реагираме положително спрямо нуждаещите се.

Състрадание: Както видяхме, разпознаването и съпричастността с болката на наранените са първите стъпки към действие. Трябва да израстваме и да поддържаме своята чувствителност към страданието. Днес хората говорят за „умора от състраданието“ – с идеята, че сме толкова изложени на скърби и трагедии, че много от нас са уморени от всичко, изискващо нашата емоционална енергия и финансова подкрепа. Исус осъзнава злото и болката около Себе Си, но остава състрадателен. Така следва да постъпваме и ние.

Образование: Тъй като много ситуации на несправедливост и бедност са сложни, изслушването и научаването на това, което е възможно да се научи за тези ситуации, е важно. Има много примери, в които добронамерени хора причиняват вреди на живота на други хора в опитите си да помогнат. Макар че това не е извинение за бездействието, трябва да се стремим да се ангажираме чрез информирани и целенасочени методи.

Молитва: Когато забележим проблем, първата ни мисъл е да предприемем „практични“ действия. Но Библията ни напомня, че молитвата е практична. Можем да променим живота на бедните и угнетяваните чрез нашите молитви за тях и за онези, които имат власт над тях (вж. 1 Тимотей 2:1,2), както и да търсим Божието ръководство относно това как най-добре да реагираме, като продължим да им предлагаме помощ (вж. Притчи 2:7,8).

Очаквания: Друг важен елемент в работата по облекчаване на страданието е да поддържаме подходящи очаквания предвид сложността на социалните, политическите и личните обстоятелства. Нашата надежда трябва да бъде да дадем на хората избор и възможности, с които може и да не са разполагали преди. Понякога ще се разочароваме от това, което те правят с тези възможности, но трябва да уважаваме решенията им. По каквито и начини да се опитаме да работим в името на страдащите, нашият ръководен принцип трябва да бъде: „Правете на другите това, което искате те да ви правят“ (Матей 7:12).


Прочетете Яков 1:5-8. Каква роля трябва да играе молитвата в християнските действия? Какво загатва Яков 2:15,16 за начина, по който да допринасяме за отговорите на нашите молитви за другите?




Щедрост Вторник - 17 септември

„Бог обича онзи, който дава на драго сърце“ (2 Коринтяни 9:7), а щедрото даване е важен аспект на християнския живот. Въпреки че трябва да позволим на Библията да отправи предизвикателство към нашето даване и финансови приоритети, щедростта е повече от хвърляне на пари за дадена кауза, независимо колко благородна е тя.

Вместо това щедростта е една от най-ключовите нагласи за живота и съществено качество на „боящите се от Господа“, както многократно е посочено в Псалм 112: „Блажен е човекът, който се смилява и дава назаем; той ще е непоколебим в думите си пред съда“ (Псалми 112:5).


Какво ни учат следните стихове за щедростта към хората в нужда? Левит 25:35-37; Псалми 119:36; 2 Коринтяни 8:12-15; 1 Йоан 3:16-18; 1 Тимотей 6:17-19


В новозаветните си писма Павел редовно цитира щедростта на Бога – изразена най-пълно във факта, че Исус е дал живота Си за нас – като източник на християнската надежда. На свой ред, смъртта Му за нас също е мотивация да водим живот на щедрост спрямо другите: „Нека вярата, която ти споделяш с нас, да се изяви на дело в знание за всяко добро сред вас чрез Исус Христос“ (Филимон 1:6).

Щедростта е нагласа към живота, която е мащабна, смела и любвеобилна. Толкова много в нашия индивидуален живот, общество и култура ни подтикват да се фокусираме върху себе си, да запазим колкото се може повече за себе си. И нека да си го признаем: за повечето от нас режимът по подразбиране така или иначе винаги е аз, аз, аз.

Ако е истинска, нашата вяра ще ни кара да умрем за себе си и да живеем повече за другите. Вярата ни помага да си представяме света и хората в него така, както Бог ги вижда – и добри, и съкрушени – и ни подтиква да се стремим да помогнем на нуждаещите се, доколкото е възможно.

Като житейско качество щедростта с готовност се оценява от набиращите средства и благотворителните организации. Такава щедрост е измерима и недвусмислено практична. Но големите дарения не означават непременно щедър живот (вж. Марк 12:41-44). Такъв живот е по-мащабен и по-ценен от всяко дарение. Необходимо е повече да ценим и да развиваме щедър дух във всичко, което вършим. На повечето хора щедростта не им се отдава естествено; трябва деятелно и съзнателно да изразяваме в живота си благодатта, независимо от подтиците на нашето греховно, егоистично човешко естество.


Освен даването на пари, дори щедро, какви са другите начини за проявяване на щедър дух?




Миротворство Сряда - 18 септември

Прочетете Матей 5:9. Имайки предвид в какъв свят живеем, как извършваме онова, което Исус заявява тук? В крайна сметка колко успешни можем да бъдем? Вж. Марк 13:7.


Насилственият конфликт е сериозна причина за страдание. Като последица от войните виждаме преките жертви и съсипаният живот; вниманието и средствата, посветени на военните машини, които е било по-добре да бъдат отклонени за облекчаване на други човешки нужди; както и продължаващото страдание на оцелелите от войната и ветераните, дори сред „победителите“. Има и множество по-малки конфликти, оставящи белези върху безброй човешки животи в семействата и общностите. Ето защо пламенният жар за справедливост не може да пренебрегне заповедта за миротворство.

В сърцевината на Исусовото евангелие стои Божият милостив и велик акт на миротворство, помиряващ грешните човешки същества с техния Създател (вж. 2 Коринтяни 5:18-21). А помирението, което получаваме, се превръща в пример за нас да бъдем „посланици“ на мир и за другите.


Прочетете Исая 52:7. Как прилагаме в живота си и този текст?


Евангелието на мира се превръща в мотивация, образец и източник за работа в полза на мира в нашия изпълнен с насилие свят. „Сърцето, което е в хармония с Бога, участва в небесния мир и разпръсква неговото благословение и влияние около себе си. Духът на мира почива като утринна роса върху сърцата, изморени и измъчени от земни грижи“ (Уайт, Е. Мисли от Планината на благословението. Стр. 26, изд. „Ел Уай“, София, 2014).

В Планинската проповед Исус казва: „Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени синове Божии“ (Матей 5:9). Стигайки още по-далеч, Той не само утвърждава заповедта срещу убийството, но и заявява, че не бива да се гневим или да мразим (вж. Матей 5:21-26) и че трябва да обичаме враговете си и да се молим за онези, които ни гонят (вж. Матей 5:43-48). Това означава, че трябва да предприемаме активни стъпки, за да работим за тяхното добро. Има много вдъхновяващи истории за хора, посветили живота си на миротворчески мисии в световен мащаб, помагащи на хората да зърнат помирението и изцелението и често облекчаващи голяма част от неправдите и страданието, които тези конфликти носят след себе си.


Как местната ви църква, на своето локално равнище, може да играе ролята на миротворец?




Глас на безгласните Четвъртък - 19 септември

Соломон пише, че има „време за мълчание и време за говорене” (Еклесиаст 3:7). Прав е, но намирането на този баланс не се отдава лесно на който и да било от нас. Обаче що се касае до говоренето в полза на потиснатите, да бъдем глас на безгласните и да се стараем да побеждаваме злото чрез доброто, възможно ли е ние като църква да грешим, като мълчим твърде дълго, когато гласът ни би трябвало да се извисява?

Християните често говорят за това, че са ръцете и нозете на Исус, позовавайки се на призива за практично служене на другите така, както Той би желал да постъпваме. Но в пророческата роля, изявена в Библията, Божият най-първи призив към хората да бъдат Негов глас – и да говорят от Негово име – включва и говорене в полза на тези, които Бог иска да защити (вж. Псалми 146:6-10).


Прочетете Исая 58:1-10. Какво би трябвало да ни говори тази вест, като се има предвид специфичното ѝ време, място и контекст, на нас днес, в друго време, място и контекст? Всъщност колко се е променило положението от времето, когато Исая е записал това, до нашето време днес?


Призивът на пророците за справедливост никога не е бил път към популярността. Но водени от поръчението си от Бога, разбиращи Неговия копнеж за справедливост, съчувствайки на участта на бедните и потиснатите и стремящи се към най-доброто за своето общество, тези пророци се осмеляват да бъдат глас на безгласните от своето време и място – въпреки противопоставянето, неудобството и опасността (вж. 1 Петър 3:17).

Въз основа на нашето разбиране за евангелието и призива да отразяваме Исус пред света, адвентистите от седмия ден могат да предложат множество добри неща по отношение на справянето със злото в този свят.

Например: „Адвентистите от седмия ден вярват, че действията за намаляване на бедността и съпътстващите я неправди са важна част от християнската социална отговорност. Библията ясно разкрива специалния Божи интерес към бедните и Неговите очаквания как последователите Му трябва да откликнат спрямо хората, които не са в състояние сами да се грижат за себе си. Всички човешки същества са носители на Божия образ и са получатели на Божиите благословения (Лука 6:20). Чрез работата за бедните ние следваме примера и ученията на Исус (Матей 25:35,36). Като духовна общност адвентистите от седмия ден отстояват справедливостта за бедните и се придържат към съвета: „Отваряй устата си за безгласния и за правата на всички сираци” (Притчи 31:8), и са против тези, които искат „да лишат бедния от правосъдие и да отнемат правото на бедния” (Исая 10:2). Ние се присъединяваме към Бога, Който „избавя (...) от лоши хора” (Псалми 140:2)” (Официално становище на адвентистите от седмия ден за глобалната бедност, 24 юни 2010 г).




Разширено изучаване Петък - 20 септември

Прочетете статиите „Едно по-висше преживяване“ в книгата на Елън Уайт „По стъпките на великия Лекар“; „Дълг към нещастните“ и „Дългът на човека към неговия ближен“ в „Свидетелства към църквата“, том 1 и „Работа за Христос“ в „Свидетелства към църквата“, том 2.


„Претърсете небето и земята и няма да намерите истина, по-силна от тази, която се изявява в дела на милост към нуждаещите се от съчувствието и от помощта ни. Това е истината такава, каквато е в Исус. Когато изповядващите Христовото име, практикуват принципите на златното правило, евангелието ще бъде придружавано от същата сила, проявявана в апостолско време“ (Уайт, Е. Мисли от Планината на благословението. Стр. 100, 101, изд. „Ел Уай“, София, 2014).

Върховна любов към Бога и несебелюбива любов един към друг – това е най-добрият дар, който нашият Небесен Баща може да ни даде. Тази любов не е плод на временен импулс, а Божествен принцип, постоянна сила. Тя не може да произлезе от непосветеното сърце. Намира се само в сърце, където царува Исус. „Ние любим Него, защото първо той възлюби нас.” В сърцето, обновено чрез Божествена благодат, любовта е ръководен принцип на действие (...) Тя, скътана в душата, подслажда живота и разпръсква наоколо очистващо влияние“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. Стр. 249, изд. „Нов живот“, София).


Въпроси за разискване:

1. Както проследихме в урока през тази седмица, евангелието продължава да бъде еталонът и мотивацията за нашите действия в полза на другите, също както Исус работи в наша полза. Как това разшири вашето разбиране и благодарност за благата вест относно стореното от Бога за нас и за начина, по който Той проявява любовта Си спрямо нас?

2. Издигането на гласа ни за безгласните, ангажирането с миротворство и подобни дейности може да ни тласне към обществената и политическата арена. Но Църквата на адвентистите от седмия ден винаги е прогласявала разделението на църква и държава. Каква е разликата между неподходящо политическо ангажиране и говоренето и работата за постигане на мира с обществени способи?

3. Коя стъпка или действие, обсъждани в урока през тази седмица, бихте искали да предприемете в живота си и в общността? Как бихте могли да осъществите това?

4. За кой проблем на злото и потисничеството в своята общност или в по-глобален план сте решили да се молите?


Обобщение: Да станем последователи на Исус означава да променим живота си в много отношения, включително като Той породи в нас пламенност да се присъединим към Божията активна загриженост за бедните и отхвърлените. Това никога не е лесна задача и рядко е популярна, но тя ще промени нашите приоритети и ще ни мотивира да предприемем активни стъпки за изцеляване на болката в света около нас.


Тази събота, 21.09.2019 г., ще се молим за църкви „Пловдив-Запад” и „Пловдив-Център”.




Разказ
Американски моторист приема съботата
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Поканата сепнала Ричард Смит, който бил спрял в център за възрастни хора, за да вземе порции храна с мотора си Харли Дейвидсън и да ги разнесе на пенсионери в щата Западна Вирджиния.

„Ще дойдеш ли в адветната църква с мене?“, попитала Рут, която също работела в центъра за възрастни хора.

„Не знам – отговорил Ричард. – Не знам нищо за адвентната църква.“

Ричард, сега на 72 години, посещавал различни неделни църкви по време на двата си брака и двете предишни работи. Не бил кръстен. Не знаел към коя църква да се присъедини и често си мисил: „Ако Бог ме събуди някой ден и ми каже да отида в друга църква, бих искал просто да си събера нещата и да тръгна.“

Когато Рут го поканила на църква, той отговорил: „Нека първо опитам с моите църкви.“

Попитал Рут, разведена медицинска сестра, с шест години по-млада от него, какво е мнението й за първата църква, която посетили в неделя.

„Що се отнася до закуската, беше добра“, коментирала Рул за поничките и плодовия сок, които получили в църквата.

В отговор на въпроса му след втората църква, Рут споменала, че пасторът отделил много повече време за съобщенията, отколкото за проповедта.

Забележките й показали на Ричард различна гледка точка и той накрая се съгласил да отиде с нея в адвентната църква. Скоро започнал да засипва пастора Бил Хънт с въпроси за Библията и отговорите го изненадали.

„Сякаш имах покривало върху главата – казва Ричрад. – Можех да виждам през него, но всичко беше някак си мъгляво. Бил просто свали това покривало то мене и ми каза: „Всичко е ясно като бял ден.“

Ричард имал нещо общо с пастора – и двамата карали мотори.

След това пасторът поканил Ричард да посети евангелизаторска поредица – една от общо 35-те евангелизации в Западна Вирджиния през 2015 г., които били финансирани от даренията за тринадесета събота. Ричард посещавал темите заедно с Рут и бил кръстен. Общо осем души били кръстени след евангелизацията в църквата в Хънтингтън.

Днес Ричард е на 72 години и споделя любовта си към Исус с всеки, който би желал да слуша.

„Господ се грижи толкова много за мене и аз се чудя защо – казва той. – Знам, че се грижи за всеки, но защо? Сякаш седя на масата, гледам в чинията и всичко там е вкусно. Какво повече мога да искам?“



Created by ULimited®