"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

„Най-малките от тези”
Служене на нуждаещите се
Джонатан Дъфи
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2019 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 11 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 7 - 13 септември 2019 г.

Адвентната надежда в живота ни


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 7 септември
Стих за запаметяване:
„Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте винаги в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен” (1 Коринтяни 15:58).

Исус прогласява Божието царство като настояща реалност, в която можем да участваме още днес. Той изпраща учениците Си да разгласяват същото и да представят Неговото царство чрез проповядване на благовестието и служене на другите; т.е. да дават даром така, както са получили (вж. Матей 10:5-8).

Но Исус изяснява, че Неговото царство е различен тип царство – „не е от този свят“ (Йоан 18:36) – и все пак напълно ще се осъществи. Божието царство бива разкрито чрез Неговото въплъщение, служене, смърт и възкресение, но Той също очаква времето, когато царството Му ще измести изцяло царствата на този свят и Божието управление ще бъде пълно.


По дефиниция адвентистите – онези, които очакват това идване и това царство – са хора на надеждата. Но тази надежда не е само за бъдещия нов свят. Въпреки че е отправена към бъдещето, надеждата преобразява настоящето още сега. С такава надежда ние живеем в настоящето, както очакваме бъдещето, и започваме да работим, за да променим нещата сега в съответствие с очаквания от нас нов свят.




„Още колко време, Господи?“ Неделя - 8 септември

В цялата библейска история Божият народ постоянно повтаря един призив – особено онези, които са преживели робство, изгнаничество, потисничество, бедност или друга несправедливост или трагедия – Бог да се намеси. Робите в Египет, израилтяните във Вавилон и много други Го призовават да види и чуе стенанията им и да поправи злините. А Библията предлага важни примери за Божиите действия по избавление и възстановяване на Неговия народ, като понякога Той дори отмъщава на техните потисници и врагове.

Но подобни избавления обикновено са краткотрайни и различните пророци продължават да сочат напред към окончателната намеса, когато Бог ще сложи край на злото и ще въздигне угнетените. Същевременно пророците продължават да викат: „Докога, Господи?“. Например ангелът Господен пита за плена на израилтяните: „Господи на Силите, докога няма да покажеш милост?“ (Захария 1:12).

Псалмите са изпълнени с недоволство за привидния просперитет и щастието на нечестивите, докато праведните търпят насилие, експлоатация и тънат в нищета. Псалмистът многократно призовава Бога да се намеси, с вярата, че понастоящем светът не е подреден по начина, по който Той го е създал или е пожелал, и подема възгласа на пророците и потиснатите: „Докога, Господи?“ (вж. например Псалми 94:3-7).

В известен смисъл несправедливостта е по-трудна за понасяне от тези, които вярват в един справедлив Бог, желаещ справедливост за целия Си народ. Божият народ винаги ще изпитва чувство на нетърпимост спрямо злото в света – а привидното бездействие на Бога е още един източник на нетърпимост. Оттук и понякога суровите въпроси на пророците: „Докога, Господи, ще викам, а Ти не искаш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не искаш да избавиш“ (Авакум 1:2).

Подобен зов се издига в Новия Завет, където дори самото творение е изобразено като стенещо пред Бога да го спаси и претвори (вж. Римляни 8:19-22). В Откровение 6:10 този вик – „Докога, Господи“ – е подет от името на онези, които са били измъчвани поради вярата си в Бога. Но това е един и същ зов, призоваващ Го да се намеси в името на Своя утесняван и преследван народ.


Прочетете Лука 18:1-8. Какво казва Исус относно Божия отговор на многократните стенания и молитви на народа Си да се намеси в негова полза? Как това е свързано с нуждата от вяра?




Определен вид надежда Понеделник - 9 септември

Религията често понася критики за склонността си да отвлича живота тук и сега към някакъв по-добър живот в далечното бъдеще. Критиката е, че съсредоточаването в друга посока се превръща в някаква форма на осветено бягство от реалността и прави вярващия не толкова полезен за света и обществото сега. Понякога самите вярващи стават уязвими за подобна критика, а дори може да подхранват, проповядват и практикуват подобно отношение.

Разполагаме и с ужасяващите примери на хората с власт, убеждаващи бедните и потиснатите просто да приемат тъжната си участ, понеже когато Исус се завърне, видите ли, всичко ще е наред.

Да, нашият свят е греховно, съкрушено и трагично място – и няма нищо лошо или неуместно в копнежа по времето, когато Бог ще поправи света; когато ще прекрати несправедливостта, болката и скръбта; и когато ще замени сегашната бъркотия със Своето славно и праведно царство. Та нали без тази надежда, без това обещание, не разполагаме въобще с каквато и да било надежда.

В Своята проповед за края на света (вж. Матей, 24 и 25 гл.) Исус отделя първата половина от беседата Си, за да изясни подробно нуждата от избавление, дори стигайки дотам, че да каже: „Ако не се съкратяха онези дни, не би се избавил нито един човек“ (Матей 24:22). Но това е по-скоро въведение към Неговото обяснение за значимостта на тези Божии обещания. Да се съсредоточим единствено – или дори предимно – върху аспекта на „бягството“ при християнската надежда за бъдещето означава да пропуснем някои от по-дълбоките идеи, засегнати от Исус.


Прочетете Матей, 24 и 25 глава. Кои са най-важните идеи от вашия прочит на тази Исусова проповед? Как бихте обобщили наставленията Му за начина ни на живот, докато очакваме Неговото завръщане?


Нашите вярвания относно бъдещето имат важни приложения върху начина, по който живеем сега. Здравословното разчитане на Божиите обещания относно избраното от Него бъдеще за нашия свят би трябвало да е катализатор за енергично включване, искрата за богатия и задълбочен живот, който променя участта на другите.


Как надеждата и обещанието за завръщането на Исус могат и трябва да повлияят върху начина ни на живот сега, особено в контекста на подкрепата за хората в нужда?




Надеждата на възкресението Вторник - 10 септември

Християнската надежда във Второто пришествие на Исус не касае само очакването на едно светло бъдеще. За ранните християни телесното възкресение на Христос придава на обещанието Му за Неговото завръщане солидна реалност. Щом Той може да възкръсне от смъртта – нещо, на което самите те са станали свидетели – със сигурност би се завърнал, за да приключи плана за премахване на греха и резултатите от него и да поднови света (вж. 1 Коринтяни 15:22,23).

За апостол Павел възкресението е ключов елемент от адвентната надежда. Той е готов да заложи на карта всичко, което проповядва, върху това най-прекрасно чудо в живота на Исус: „И ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра“ (1 Коринтяни 15:17). Помислете върху думите му и колко съществено е възкресението на Христос за всичко, в което се надяваме.


Прочетете 1 Коринтяни 15:12-19. Как бихте обяснили на проявяващ интерес невярващ защо истината за възкресението е толкова жизненоважна за християнската надежда?


След като стават свидетели на възкръсналия Исус, първите ученици биват преобразени. Както видяхме, преди това Исус ги е изпратил да възвестяват и да въведат Божието царство (вж. Матей 10:5-8), но смъртта Му е разтърсила смелостта им и е разбила техните надежди. Повереното им по-късно Поръчение, дадено от възкръсналия Исус, и подхранвано от идването на Светия Дух (вж. Деяния 2:1-4), ги тласка към пътя да променят света и на практика да живеят царството, установено от Исус.

Освободени от властта и страха от смъртта, ранните вярващи живеят и споделят истината смело в името на Исус (вж. 1 Коринтяни 15:30,31). Злото, което носи смърт, е същото зло, донасящо страдание, несправедливост, бедност и потисничество във всичките им форми. Но поради Спасителя и победата Му над смъртта на всичко това един ден ще бъде сложен край. „И смъртта, най-последният враг, и тя ще бъде унищожена“ (1 Коринтяни 15:26).


В края, независимо на кого помагаме сега, той така или иначе ще почине. Какво ни учи тази сурова истина за важността на споделянето на надеждата, която хората могат да намерят в смъртта и възкресението на Исус?




Надеждата за съда Сряда - 11 септември

Прочетете Еклесиаст 8:14. По какъв начин разбирате поразителната и могъщата реалност на описаното тук?


Макар че страданието, потисничеството и трагедията са достатъчно трудни за понасяне сами по себе си, нараняването или обидата са още по-трудни, ако се окажат безсмислени или незабелязани от никого. Вероятността за безсмислието на скръбта е по-непоносима от първоначалното ѝ бреме. Светът без летопис или окончателна справедливост е кулминацията на жесток абсурд. Нищо чудно, че атеистите през ХХ век негодуват срещу онова, което смятат за „абсурдността“ на човешкото състояние. Без надежда за справедливост, без надежда за съд, без надежда, че нещата ще се оправят, нашият свят наистина би бил един абсурден свят.

Но възгласът на Еклесиаст 8:14 не е краят на историята. В края на своите възражения Соломон прави внезапен обрат. В центъра на негодуванието си срещу безсмислието той всъщност казва: „Чакайте малко, Бог ще съди, така че не всичко е безсмислено; всъщност сега всичко и всеки е важен“.


Прочетете Еклесиаст 12:13,14. Какво ни разкрива текстът за значението на всичко, което вършим тук и сега?


Надеждата за съда се свежда до това какво според човека е самото естество на Бога, на живота и на света, в който живеем. Както видяхме, Библията настоява, че живеем в свят, създаден и възлюбен от Бога, но и свят на объркване, в който Той работи за осъществяването на Своя план за пресътворяване чрез целия живот и смъртта на Исус. Божият съд е ключова част от Неговото справяне с нашия свят. За получателите на толкова много от световните злини – тези, които са били отхвърляни, малтретирани, унижавани и експлоатирани – обещанието за съда със сигурност е добра новина.


Какво означава за вас да знаете, че един ден – и то по начини, които дори не можем да си представим – така желаната от нас сега справедливост най-после ще възтържествува? Как бихте могли да черпите надежда от това обещание?




Няма да има вече болка и сълзи Четвъртък - 12 септември

Прочетете Откровение 21:1-5; 22:1-5 и си отделете време, за да се опитате да си представите какъв ще бъде животът, описан тук. Защо ни е трудно да си представим живот без грях, смърт, болка и сълзи?


Библейското описание на нашия живот след греха безспорно е прекрасно и славно и несъмнено представлява бледо подобие на онова, което ни очаква. Дори и в тези стихове е описано предимно онова, което няма да съществува там, а не което ще съществува. Когато добре опознаем всичко в този свят, трудно можем да си представим живот без болка и страдание, смърт и страх, несправедливост и бедност.

Тези неща не само че вече няма да ги има, но описанието добавя и личен елемент: „Той ще обърше всяка сълза от очите им“ (Откровение 21:4). В контекста на спасените Божието състрадание към страдащите през цялата човешка история достига кулминацията си в това едно-единствено изречение. Той не само ще сложи край на страданията им, но и лично ще избърше техните сълзи.

Измъчвани и белязани от живот в грях и от свят на несправедливост и страдание, в книгата „Откровение“ можем да видим процес на изцеление за всички нас, които сме били жертва на греха по най-различни начини. Когато описва дървото на живота, Йоан обяснява, че „листата на дървото бяха за изцеление на народите“ (Откровение 22:2). Бог отново проявява Своето разбиране и състрадание към онова, което е последица от това да бъдем хора, да усещаме, да преживяваме, да сме свидетели и дори да участваме в злото в този свят. Неговият план за пресътворяване на нашия свят включва възстановяването и изцелението на всеки един от нас.

Дотогава се стремим да бъдем най-доброто, на което сме способни в Христос, като изпълняваме ролята си, колкото и странична и маловажна да изглежда тя, да служим на нуждаещите се около нас. Какъвто и да е случаят – топла храна, медицинска помощ, стоматологична грижа, облекло, съвет – каквото и да сторим, трябва да бъде извършвано с онази самоотвержена, себеотрицателна, саможертвена любов, проявявана тук от Исус.

Разбира се, светът ще продължава да става все по-зле и по-зле – въпреки най-добрите ни усилия. Исус знае това; но тази истина не Го спира да служи на другите. Не би трябвало да възпира и нас.




Разширено изучаване Петък - 13 септември

Прочетете статията „Вест на предупреждение и настоятелна молба“ в книгата на Елън Уайт „Деяния на апостолите“ и „Запустяването на земята“ във „Великата борба“.


„Когато Божият глас превърна пленничеството на Своя народ в освобождение, сред загубилите всичко в големия конфликт на живота ще настане страшно пробуждане. През благодатното време те са били заслепени от измамите на Сатана и са оправдавали греха в живота си. Богатите са се гордеели с превъзходството си над по-малко облагодетелстваните. Но богатствата си са спечелили чрез престъпване на Божия закон. Пренебрегвали са задължението си да хранят гладните, да обличат голите, да постъпват справедливо и да са милостиви… Продали са душите си за земни богатства и радости и не са се стремели да богатеят в Бога. Резултатът е поражение. Удоволствията им са се превърнали в жлъчка, съкровищата им – в ръжда“ (Уайт, Е. Великата борба. Стр. 443, изд. „Нов живот“, София).

„Великата борба е свършена. Няма повече грях и грешници. Цялата вселена е чиста. Необятното творение бие в един пулс на хармония и радост. От Този, Който е сътворил всичко, се излъчва живот, светлина и радост по всички царства на безбрежното пространство. От най-мъничкия атом до най-големия свят, всички неща, одушевени или неодушевени, в непомрачена красота и съвършена радост заявяват: БОГ Е ЛЮБОВ!“ (Пак там. Стр. 458).


Въпроси за разискване:

1. Обяснете как онова, което изучавахме през тази седмица, показва ясно, че животът тук и сега е важен. Сравнете го с убеждението, поддържано от някои, че няма нужда да се притесняваме за този живот и за този свят, тъй като Бог ще го унищожи и ще започне всичко отначало. Как да бъдем внимателни да не използваме тази истина, свързана с обещанието за ново съществуване, за да пренебрегваме нуждаещите се (та нали в края Бог ще оправи всичко)? И което е още по-лошо, как да се уверим, че не се превръщаме в един от онези, които използват тази истина, за да се възползват от другите?

2. Адвентното разбиране за библейското пророчество очаква злото, скърбите и страданията да нараснат с приближаването на Исусовото завръщане. Когато се случват такива неща, често се позоваваме на Матей, 24 гл. Как би трябвало да разглеждаме тези бедствия в светлината на Матей, 25 гл.?


Обобщение: Нашият Бог няма да позволи съществуването на злото да продължи до безкрай. Великата надежда на Библията е завръщането на Исус Христос, за да сложи край на злото, да премахне несправедливостта и да създаде един нов свят – такъв, какъвто е трябвало да бъде. Изградена върху възкресението на Исус, тази надежда преобразява дневния ни ред и вдъхва кураж на служенето ни за Бога и за другите, докато очакваме Неговото завръщане.


Тази събота, 14.09.2019 г., ще се молим за църкви „Пещера” и „Плевен”.




Разказ
Телевизията привлича хората
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Като дете в Нова Зеландия Корали Шофийлд била предупредена за потенциалните опасности на телевизията и посъветвана да стои настрана от нея.

Сега тя е удивена и изпълнена с радост за това, че хората се тълпят в адвентните църкви в цялата страна поради телевизията.

„Това е преживяване, което ни изпълва със смирение. Просто телевизия“, каза Корали, която бе на първия ред като съпруга на Нийл Шофийлд, управител на Хоуп Чанъл, Нова Зеландия, местен клон на международния адвентен канал.

„Когато растях в адвентната църква, гледането ми на телевизия, бе внимателно контролирано - казва Корали, която се грижи за кореспонденцията на Хоуп Чанъл. – Сега обаче изборът на програми е разширен. Има адвентен канал, който свидетелства денонощно. Не е възможно да видите всичко.“

Зрителите идват при Корали и съпругът й по време на богослуженията в Нова Зеландия. В една църква възрастно семейство разказало как голямата им дъщеря прехвърляла каналите и се спряла на Хоуп Чанъл. Скоро започнала да гледа редовно и разказала на сестра си и на родителите си за канала. Цялото семейство започнало да следи предаванията.

„Сега и четиримата са кръстени“, казва Корали.

В друга църква Корали чула за жена, която дошла една събота и попитала за библейски уроци. Когато пасторът пристигнал в дома й, видял 11 жени, очакващи библейския урок. Жената била поканила десет свои приятелки. Сега половината от тях са кръстени.

Хоуп Чанъл започнал излъчванията си в цяла Нова Зеландия през 2016 г. с помощта на даренията от Тринадесета събота. Понастоящем има месечна аудитория от 200 000 души, т.е. 5 процента от населението, според проучване на изследователя Нилсен. Адвентната църква има 12 000 членове в Нова Зеландия – страна със силно секуларизирано общество, където църквата се мъчи да намери своето място.

Зрители се появяват на неочаквани места. По време на вътрешен полет Нийл Шофийлд работел на лаптопа си. Човекът на съседната седалка видял логото на Хоуп Чанъл на екрана.

„Вие свързан ли сте с Хоуп Чанъл?“, попитал непознатият.

Пасажерът му се представил като пастор от друга християнска деноминация в Оукланд и заявил, че дъщерите му, които са съответно на 15 и 18 години, гледат единствено Хоуп Чанъл.

Изненадващо е също така, че родители идват в 16-те църковни училища на адвентната църква в Нова Зеландия и искат да запишат децата си там заради Хоуп Чанъл.

„Те знаят, че Хоуп Чанъл е адвентен и искат децата им да имат същия морал като този, който се поддържа от телевизионния канал“, твърди Корали.

Корали била особено трогната от една майка с три малки дъщери, която идвала до адвентната църкви три седмици подред в съботната сутрин, преди да набере смелост да влеме вътре. След като влязла, тя била сърдечно посрещната и само след няколко месеца била кръстена.

Наскоро била диагностицирана с нелечим рак.

„Трагично е – разказва Корали, - но можете да видите как Бог я е довел до място, където заедно с дъщерите си може да получи подкрепа.“

Гласът на Корали започва да трепери, когато говори за болната жена и за много други, които са дошли в адвентната църква поради Хоуп Чанъл. Никой не знае точния им брой.

„Намирам, че е изключително вдъхновяващо да бъда част от този процес – да се срещам с хората и да виждам радостта, изписана на лицата им, казва Корали. – Сякаш са намерили своя дом.“



Created by ULimited®