"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Сезоните на семейството Клаудио и Памела Консуегра
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2019 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 11 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 8 - 14 юни 2019 г.

Семейства на вярата


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 8 юни
Стих за запаметяване:
„Следователно (…) с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще, като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол“ (Евреи 12:1,2).

Независимо в кой етап от живота се намираме, какво сме преживели или с какво сме се сблъсквали по пътя, живеем в обстановката на нашата култура. Родителите, нашите деца, нашите домове, семейства, дори нашата църква – всички те са повлияни от културата, в която пребивават, и то в голяма степен. Макар че се намесват и други фактори, промяната на съботата в неделя е силен пример за това как културата по онова време е повлияла на църквата сериозно и негативно. Всеки път, когато минаваме край църква и виждаме табела за неделни служби, това красноречиво ни напомня какво дълготрайно и силно влияние може да има културната обстановка.

Християнските семейства се сблъскват с културни влияния през цялото време. Понякога те може да са добри; обаче през повече време са отрицателни.


Благата вест е, че силата на евангелието ни дава светлина, утеха и сила да се справим с предизвикателствата, които културната среда ни отправя. Тази седмица ще обсъдим как бихме могли да станем „семейства на вярата“, докато се стремим да бъдем „безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света“ (Филипяни 2:15).




Дръжте здраво доброто Неделя - 9 юни

Докато евангелието достига целия свят, християните срещат различни култури и обичаи, много от които засягат семейството и социалните връзки. Един от важните въпроси пред християнските мисионери е как трябва да се отнасят към различните културни норми, които лично те може да смятат за смущаващи, включително и свързани със семейните им взаимоотношения.


Прочетете Деяния 10:1-28,34,35. Какво можем да научим тук за необходимостта да преодоляваме собствените си задръжки и предубеждения, когато влизаме в досег с различни култури?


Христовата смърт е за греховете на всеки един човек, по целия свят. Много хора просто още не знаят тази велика истина. Да разнасят тази вест с покана към хората да я приемат, е евангелизационната мисия на християните. Тъй като Бог не проявява никаква пристрастност, християните са призовани да се отнасят към всекиго с уважение и почтеност, като му дават шанс да приеме благата вест, която е също и за него.


До какво заключение достигат първите християнски мисионери относно представянето на евангелието пред други култури? Какъв принцип можем да извлечем от тези стихове? Деяния 15:19,20,28,29; 1 Коринтяни 2:2; 1 Солунци 5:21,22


Въпреки че всяка култура отразява грешното състояние на хората в нея, културите могат да имат вярвания, съвместими с Писанието, дори полезни за каузата на евангелието. Стойността на близките семейни и обществени връзки в много части на света е такъв пример. Християните могат да поддържат и укрепват това, което е добро и съответства на библейските принципи.

Същевременно не бива да правят компромиси с Божията истина. Църковната история, за съжаление, показва, че компромисът и нагаждането към културните течения ражда конгломерат от псевдохристиянски вярвания, минаващи за автентично християнство. Сатана претендира, че е богът на този свят, и доволно разпространява объркване, но Исус е изкупил света и Неговият Дух насочва последователите Му към всяка истина (Йоан 16:13).


Доколко вярата ви се оформя от културата и доколко от библейската истина? Как бихте могли да ги разграничите? Обсъдете отговора си в групата.




Влиянието на културата върху семейството Понеделник - 10 юни

„Защото съм го избрал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраам онова, което е говорил за него“ (Битие 18:19).


Макар че съществуват в различни конфигурации, семействата са градивните елементи на обществото, затова много отличителни културни особености на различните общества са пряко свързани със семейството. Например в една древна култура се е смятало за отговорност на мъжа да изяде тялото на мъртвите си родители; в друга –мъж, който е искал невяста, е трябвало да донесе на бащата зестра от изсушени глави на вражеско племе. Дори в нашето съвремие разбиранията, свързани с децата, ухажването, развода, брака, родителите и т.н., се различават до голяма степен. Когато разпространяваме вестта си в тези различни култури, трябва да се учим как да се отнасяме с тях по такъв начин, че да не правим компромис с нашите вярвания, да не създаваме излишни проблеми. Същевременно ние самите трябва добре да осъзнаваме точно кои културни влияния въздействат върху семействата ни.


По какъв начин културата влияе върху семейния живот в следните примери? Какви принципи бихме могли да научим от тях?

Битие 16:1-3

Битие 35:1-4

Ездра 10

3 Царе 11:1


Никой от нас не живее във вакуум; всички ние и семействата ни се влияем от културата, в която живеем. Нашата отговорност като християни е да живеем в нея по най-добрия начин, като съхраняваме това, което е в хармония с нашата вяра, докато се стремим възможно най-много да отбягваме онова, което противоречи на нея.


Какво във вашата култура помага на семейния живот и е в хармония с Библията? А какво не е? Как бихте могли най-добре да адаптирате вярата си към културата, без да правите компромис с най-важните истини?




Подкрепа за семействата през сезоните на промяна Вторник - 11 юни

Промяната е неизбежно събитие в семейството, което нарушава комфорта, независимо от културата. Някои промени са свързани с предсказуем преход от един житейски етап в друг. Често те са непредсказуеми, като смърт, бедствие, война, болест, преместване на семейството или загуба на работа. Много семейства се сблъскват с икономически и социални промени в общностите и държавите си. Други промени са пряко свързани с културата.


По-долу са изброени няколко примера за огромни, дори драматични промени. Използвайте въображението си и се поставете на мястото на тези хора. Как промените повлияват върху семейния им живот? Какви механизми бихте използвали, за да се справите с подобна ситуация? Колко по-различна би била реакцията ви?

• Авраам, Сара и Лот (Битие 12:1-5)

• Адаса (Естир 2:7-9)

• Даниил, Анания, Мисаил и Азария (Даниил, 1 гл.)


С промяната идва усещането за загуба и безпокойството от несигурността на близкото бъдеще. В зависимост от способността на семейството да се нагажда към промените тези преживявания могат да изстрелят хората към по-висока степен на израстване и благодарност за духовните неща; или могат да доведат до стрес и тревожност. Сатана използва проблемите, дължащи се на промяната, като се надява да причини съмнение и недоверие в Бога. Обещанията на Божието Слово, помощта на приятелите и роднините и увереността, че животът им е в Божиите ръце, помага на много герои и героини на вярата да се справят успешно със значителните катаклизми в живота.


Ако познавате човек (или дори цяло семейство), преживяващ травматична промяна, направете нещо осезаемо, за да му помогнете и да го насърчите.




Към вярата на първото поколение Сряда - 12 юни

Каква криза на вярата преживява Израил след смъртта на Исус Навин и останалите от неговото поколение? Съдии 2:7-13


Проучванията за предаването на ценностите и вярванията на следващите поколения в организации като църквите показват, че основателите са силно отдадени на вярванията. Те първи ги защитават. След едно-две поколения мнозина изгубват от поглед принципите, стоящи в основата на ценностите. Те продължават да участват в организацията, но често по навик. В следващите поколения навиците кристализират в традиции. Пламъкът на основателите вече е угаснал.


Казва се, че Бог няма внуци, а само деца. Според вас какво означава това? Йоан 1:12,13; 3:7; 1 Йоан 5:1


Обичайният подход към предаването на ценностите в много поколения християни е възрастните просто да казват на младежите в какво вярват. Обаче да научиш в какво вярват родителите ти или църквата не е лична вяра. Да си християнин е много повече от принадлежност към организация с история и догми. Истинската вяра не се предава по наследство; тя не се предава по естествен път от едно поколение на друго. Всеки един трябва да опознае Христос лично. Родителите могат да сторят единствено това. Църквата като цяло и родителите в частност трябва да правят всичко възможно, за да създават среда, която ще накара младите хора да желаят да вземат това правилно решение, но в края на краищата всеки един се спасява или е изгубен заради личното си решение.


Идвайки от атеистична среда, Джоу се присъединява към Църквата на адвентистите от седмия ден, след като преживява мощно обръщане. Той се жени за адвентистка и те имат няколко деца, които, разбира се, възпитават във вярата. Един ден, мислейки за духовното състояние на децата си, той казва: „О, ако само можеха децата ми да преживеят опитността, която аз имах!“. Ако вие бяхте там, какво бихте му казали?




Вестоносци от двадесет и първи век Четвъртък - 13 юни

В популярния си преразказ на Библията „Вестта“ Юджийн Питърсън използва „вестта“ там, където се споменава библейската дума за „евангелие“. Благата вест за Исус наистина е вестта, от която светът все още има нужда и днес. Християнските семейства са призовани да я преживяват заедно и да я споделят в която и култура да живеят.


Как бихте обобщили „вестта“, използвайки следните стихове? Матей 28:5-7; Йоан 3:16; Римляни 1:16,17; 1 Коринтяни 2:2 ; 2 Коринтяни 5:18-21


Най-първата вест, която учениците се втурват да разгласят, е възкресението на Исус Христос. Християнските семейства днес се присъединяват към вестоносците, като заявяват: „Христос възкръсна“, както им е заръчано (Матей 28:7). Реалността на Неговото възкресение придава истинност на всичко друго, което Той е казал за Себе Си, за Бога и за любовта Му към грешниците, за прошката и за увереността във вечния живот чрез вяра в Него.

Ревност за евангелието. Писанието ни позволява да проследим невероятното влияние на евангелието върху живота на Исусовите последователи. Те отварят домовете си за изучаване на Библията; молят се и се хранят заедно; споделят средствата си и се грижат един за друг. Цели домакинства приемат вестта. Стават ли веднага безупречни хора? Не. Има ли сред тях конфликти и разногласия? Да. Но тези последователи на Христос са някак по-различни. Те признават нуждата си от Бога и един от друг. Приоритет за тях е единството и хармонията в дома и в църквата и се стремят да изпълнят молитвата на Исус от Гетсимания (Йоан 17:20-23). Свидетелстват един пред друг и пред невярващите с дързост, като дори излагат живота си на опасност заради своята вяра.

Така трябва да бъде и при нас. Дори в настоящата епоха, колкото и да е предубедена към духовните неща, хората, имащи интерес, все още слушат. Духът копнее да изпълни човешките сърца с вълнение за евангелието. Когато благата вест наистина стане блага в сърцата ни, както е в Словото, споделянето ще бъде спонтанно и неудържимо.


Какви промени можете да направите в семейството си и как те ще ви помогнат да бъдете предвестници на „вестта“, която сме призовани да споделяме?




Разширено изучаване Петък - 14 юни

Елън Уайт, Пророци и царе, „В царския палат на Вавилон“ – с. 243-248, София: Нов живот, 1995; Евангелски работници, „Думи на предупреждение“ – с. 324, 329, „Бог не гледа на лице“ – с. 330, 331 – англ. изд.; Пътят към Христос, „Радост в Господа“ – с. 113-125, София: Нов живот.


Бог не гледа на лице. „Религията на Христос издига получателя към по-висше ниво на мисъл и действие, докато същевременно представя цялата човешка раса като обект на Божията любов, тъй като е изкупена чрез жертвата на Неговия Син. При нозете на Исус се срещат богати и бедни, учени и неуки, без разлика на класа или светско влияние. Всички земни разграничения са забравени, когато гледаме към Този, Когото са проболи греховете ни. Себеотрицанието, снизхождението, безкрайното състрадание на Този, който е бил до такава степен издигнат в небето, хвърлят срам върху човешката гордост, самолюбие и социална класа. Чистата, неосквернена религия изявява небесните си принципи, като довежда до единство всички, осветени чрез истината. Те се срещат като хора, изкупени с кръвта, еднакво зависими от Този, който ги е изкупил за Бога“ (Уайт, Е. Евангелски работници. С. 330 – англ. изд.).


Въпроси за разискване:

1.В групата обсъдете отговорите си на въпроса от неделя.

2.Какви принципи откриваме в горепосочения цитат от Елън Уайт, които, ако бъдат приложени, ще извършат революция в семейния ни живот?

3.Колко добре се справя местната ви църква с утвърждаването на младото поколение вярващи? Какво можете да направите вие като група, за да помогнете за изпълнението на тази важна задача?

4.Какви предизвикателства възникват, когато се опитваме да предаваме вярата си на следващото поколение?

5.Какво влияние за добро оказва културната обстановка върху семейството ви? А как влияе за зло?


Тази събота, 15.06.2019 г., ще се молим за църкви „Калофер” и „Каравелово”.




Разказ
Да славиш Бога въпреки СПИН-а
От Андрю Макчесни

Мария Само има ХИВ, но въпреки това слави Бога. Тя била родена в адвентно семейство в село Никуадала, Мозамбик, и била кръстена на 7-годишна възраст. В селото нямало гимназия и за да продължи образованието си, се наложило да се премести в Куилимане, на 30 минути път с кола. Там се сприятелила с нови хора, които я въвели в алкохола и цигарите.

Родителите на Мария разбрали, че тя пуши и пие едва след като се омъжила. Баща й отишъл да я посети и когато влязъл в дома й, видял как тя пуши. Не казал нито дума, но тя била обзета от чувство за вина и решила никога повече да не приема никотин и алкохол.

Не било трудно да се откаже от цигарите, но алкохолът се оказал препятствие за нея. Започнала да се моли за помощ. Бог отговорил по необичаен начин. Тя разказва, че започнала да получава паник атаки.

Тъй като се уплашил за живота й, нейният съпруг я завел на лечение в Южна Африка. Лекарят я предупредил, че ще умре до три месеца, ако не престане да пие.

Мария се отказала от алкохола с помощта на 45-дневна програма и след като се върнала в Мозамбик, предала отново живота си на Исус.

Внезапно съпругът й починал. След шест месеца научила, че той е бил заразен с ХИВ и е предал вируса на нея.

„От този момент – казва тя с усмивка – аз славя Господа.“

Причината е, че се чувства по-здрава от всякога.

„Сега здравето ми е по-добро, отколкото когато съм се заразила, и освен това съвестта ми е чиста.“

Понастоящем Мария има четири внуци, занимава се с купуване на злато и скъпоценни камъни в различни села, които продава в Нампула, Мозамбик, третия по-големина град в страната. Насърчава и много други хора с ХИВ.

„Мнозина губят надежда, когато научат, че са инфектирани – обяснява Мария. – Няма с кого да разговарят и умират.“

Казва, че адвентистите имат специална мисия да евангелизират тези, които имат ХИВ, да се молят с тях и да ги насърчават.“

„Споделям надеждата, която имам в Исус и скорошното Му идване.“



Created by ULimited®