Семейства на вярата

Независимо в кой етап от живота се намираме, какво сме преживели или с какво сме се сблъсквали по пътя, живеем в обстановката на нашата култура. Родителите, нашите деца, нашите домове, семейства, дори нашата църква – всички те са повлияни от културата, в която пребивават, и то в голяма степен. Макар че се намесват и други фактори, промяната на съботата в неделя е силен пример за това как културата по онова време е повлияла на църквата сериозно и негативно. Всеки път, когато минаваме край църква и виждаме табела за неделни служби, това красноречиво ни напомня какво дълготрайно и силно влияние може да има културната обстановка.

Християнските семейства се сблъскват с културни влияния през цялото време. Понякога те може да са добри; обаче през повече време са отрицателни.

Докато евангелието достига целия свят, християните срещат различни култури и обичаи, много от които засягат семейството и социалните връзки. Един от важните въпроси пред християнските мисионери е как трябва да се отнасят към различните културни норми, които лично те може да смятат за смущаващи, включително и свързани със семейните им взаимоотношения.

Христовата смърт е за греховете на всеки един човек, по целия свят. Много хора просто още не знаят тази велика истина. Да разнасят тази вест с покана към хората да я приемат, е евангелизационната мисия на християните. Тъй като Бог не проявява никаква пристрастност, християните са призовани да се отнасят към всекиго с уважение и почтеност, като му дават шанс да приеме благата вест, която е също и за него.

Въпреки че всяка култура отразява грешното състояние на хората в нея, културите могат да имат вярвания, съвместими с Писанието, дори полезни за каузата на евангелието. Стойността на близките семейни и обществени връзки в много части на света е такъв пример. Християните могат да поддържат и укрепват това, което е добро и съответства на библейските принципи.

Същевременно не бива да правят компромиси с Божията истина. Църковната история, за съжаление, показва, че компромисът и нагаждането към културните течения ражда конгломерат от псевдохристиянски вярвания, минаващи за автентично християнство. Сатана претендира, че е богът на този свят, и доволно разпространява объркване, но Исус е изкупил света и Неговият Дух насочва последователите Му към всяка истина (Йоан 16:13).

Макар че съществуват в различни конфигурации, семействата са градивните елементи на обществото, затова много отличителни културни особености на различните общества са пряко свързани със семейството. Например в една древна култура се е смятало за отговорност на мъжа да изяде тялото на мъртвите си родители; в друга –мъж, който е искал невяста, е трябвало да донесе на бащата зестра от изсушени глави на вражеско племе. Дори в нашето съвремие разбиранията, свързани с децата, ухажването, развода, брака, родителите и т.н., се различават до голяма степен. Когато разпространяваме вестта си в тези различни култури, трябва да се учим как да се отнасяме с тях по такъв начин, че да не правим компромис с нашите вярвания, да не създаваме излишни проблеми. Същевременно ние самите трябва добре да осъзнаваме точно кои културни влияния въздействат върху семействата ни.

Никой от нас не живее във вакуум; всички ние и семействата ни се влияем от културата, в която живеем. Нашата отговорност като християни е да живеем в нея по най-добрия начин, като съхраняваме това, което е в хармония с нашата вяра, докато се стремим възможно най-много да отбягваме онова, което противоречи на нея.

Промяната е неизбежно събитие в семейството, което нарушава комфорта, независимо от културата. Някои промени са свързани с предсказуем преход от един житейски етап в друг. Често те са непредсказуеми, като смърт, бедствие, война, болест, преместване на семейството или загуба на работа. Много семейства се сблъскват с икономически и социални промени в общностите и държавите си. Други промени са пряко свързани с културата.

С промяната идва усещането за загуба и безпокойството от несигурността на близкото бъдеще. В зависимост от способността на семейството да се нагажда към промените тези преживявания могат да изстрелят хората към по-висока степен на израстване и благодарност за духовните неща; или могат да доведат до стрес и тревожност. Сатана използва проблемите, дължащи се на промяната, като се надява да причини съмнение и недоверие в Бога. Обещанията на Божието Слово, помощта на приятелите и роднините и увереността, че животът им е в Божиите ръце, помага на много герои и героини на вярата да се справят успешно със значителните катаклизми в живота.

Проучванията за предаването на ценностите и вярванията на следващите поколения в организации като църквите показват, че основателите са силно отдадени на вярванията. Те първи ги защитават. След едно-две поколения мнозина изгубват от поглед принципите, стоящи в основата на ценностите. Те продължават да участват в организацията, но често по навик. В следващите поколения навиците кристализират в традиции. Пламъкът на основателите вече е угаснал.

Обичайният подход към предаването на ценностите в много поколения християни е възрастните просто да казват на младежите в какво вярват. Обаче да научиш в какво вярват родителите ти или църквата не е лична вяра. Да си християнин е много повече от принадлежност към организация с история и догми. Истинската вяра не се предава по наследство; тя не се предава по естествен път от едно поколение на друго. Всеки един трябва да опознае Христос лично. Родителите могат да сторят единствено това. Църквата като цяло и родителите в частност трябва да правят всичко възможно, за да създават среда, която ще накара младите хора да желаят да вземат това правилно решение, но в края на краищата всеки един се спасява или е изгубен заради личното си решение.

В популярния си преразказ на Библията „Вестта“ Юджийн Питърсън използва „вестта“ там, където се споменава библейската дума за „евангелие“. Благата вест за Исус наистина е вестта, от която светът все още има нужда и днес. Християнските семейства са призовани да я преживяват заедно и да я споделят в която и култура да живеят.

Най-първата вест, която учениците се втурват да разгласят, е възкресението на Исус Христос. Християнските семейства днес се присъединяват към вестоносците, като заявяват: „Христос възкръсна“, както им е заръчано (Матей 28:7). Реалността на Неговото възкресение придава истинност на всичко друго, което Той е казал за Себе Си, за Бога и за любовта Му към грешниците, за прошката и за увереността във вечния живот чрез вяра в Него.

Ревност за евангелието. Писанието ни позволява да проследим невероятното влияние на евангелието върху живота на Исусовите последователи. Те отварят домовете си за изучаване на Библията; молят се и се хранят заедно; споделят средствата си и се грижат един за друг. Цели домакинства приемат вестта. Стават ли веднага безупречни хора? Не. Има ли сред тях конфликти и разногласия? Да. Но тези последователи на Христос са някак по-различни. Те признават нуждата си от Бога и един от друг. Приоритет за тях е единството и хармонията в дома и в църквата и се стремят да изпълнят молитвата на Исус от Гетсимания (Йоан 17:20-23). Свидетелстват един пред друг и пред невярващите с дързост, като дори излагат живота си на опасност заради своята вяра.

Така трябва да бъде и при нас. Дори в настоящата епоха, колкото и да е предубедена към духовните неща, хората, имащи интерес, все още слушат. Духът копнее да изпълни човешките сърца с вълнение за евангелието. Когато благата вест наистина стане блага в сърцата ни, както е в Словото, споделянето ще бъде спонтанно и неудържимо.

Бог не гледа на лице. „Религията на Христос издига получателя към по-висше ниво на мисъл и действие, докато същевременно представя цялата човешка раса като обект на Божията любов, тъй като е изкупена чрез жертвата на Неговия Син. При нозете на Исус се срещат богати и бедни, учени и неуки, без разлика на класа или светско влияние. Всички земни разграничения са забравени, когато гледаме към Този, Когото са проболи греховете ни. Себеотрицанието, снизхождението, безкрайното състрадание на Този, който е бил до такава степен издигнат в небето, хвърлят срам върху човешката гордост, самолюбие и социална класа. Чистата, неосквернена религия изявява небесните си принципи, като довежда до единство всички, осветени чрез истината. Те се срещат като хора, изкупени с кръвта, еднакво зависими от Този, който ги е изкупил за Бога“ (Уайт, Е. Евангелски работници. С. 330 – англ. изд.).

Мария Само има ХИВ, но въпреки това слави Бога. Тя била родена в адвентно семейство в село Никуадала, Мозамбик, и била кръстена на 7-годишна възраст. В селото нямало гимназия и за да продължи образованието си, се наложило да се премести в Куилимане, на 30 минути път с кола. Там се сприятелила с нови хора, които я въвели в алкохола и цигарите.

Родителите на Мария разбрали, че тя пуши и пие едва след като се омъжила. Баща й отишъл да я посети и когато влязъл в дома й, видял как тя пуши. Не казал нито дума, но тя била обзета от чувство за вина и решила никога повече да не приема никотин и алкохол.

Не било трудно да се откаже от цигарите, но алкохолът се оказал препятствие за нея. Започнала да се моли за помощ. Бог отговорил по необичаен начин. Тя разказва, че започнала да получава паник атаки.

Тъй като се уплашил за живота й, нейният съпруг я завел на лечение в Южна Африка. Лекарят я предупредил, че ще умре до три месеца, ако не престане да пие.

Мария се отказала от алкохола с помощта на 45-дневна програма и след като се върнала в Мозамбик, предала отново живота си на Исус.

Внезапно съпругът й починал. След шест месеца научила, че той е бил заразен с ХИВ и е предал вируса на нея.

„От този момент – казва тя с усмивка – аз славя Господа.“

Причината е, че се чувства по-здрава от всякога.

„Сега здравето ми е по-добро, отколкото когато съм се заразила, и освен това съвестта ми е чиста.“

Понастоящем Мария има четири внуци, занимава се с купуване на злато и скъпоценни камъни в различни села, които продава в Нампула, Мозамбик, третия по-големина град в страната. Насърчава и много други хора с ХИВ.

„Мнозина губят надежда, когато научат, че са инфектирани – обяснява Мария. – Няма с кого да разговарят и умират.“

Казва, че адвентистите имат специална мисия да евангелизират тези, които имат ХИВ, да се молят с тях и да ги насърчават.“

„Споделям надеждата, която имам в Исус и скорошното Му идване.“