Сатана и неговите съюзници

Откровение, 12 глава описва атаките на Сатана срещу верния Божи народ – включително гоненията от езическия Рим и по-късно от папския Рим през 1260 дни/години (538-1798 г., вж. Откровение 12:6,13,14 и Урок 7, частта за вторник). Глава 13 описва по-подробно атаките на Сатана в християнската история, подпомогнат от двама съюзници, и двамата представени като зверове. Под ръководството на Сатана змеят и тези двама зверове в края на времето се обединяват, за да се противопоставят на Божията изкупителна дейност и да се постараят да спечелят верността на света.

Тук е необходимо известно предупреждение. По-лесно се тълкуват пророчествата, които вече са се изпълнили в миналото. Но когато стигнем до тези, които предстои да се изпълнят, както ще направим в частта за вторник, трябва да бъдем по-предпазливи. Бог ни показва какво ще се случи в края на времето, за да не се изненадаме, но Той не ни разкрива всяка подробност, която бихме искали да научим.

Винаги трябва да помним, че макар тези пророчества да ни казват какво ще се случи в края, те не ни посочват кога и как точно ще се развият последните събития. Следователно трябва да внимаваме и да не спекулираме извън това, което ни разкрива пророчеството. Нека не забравяме, че пророчествата от „Откровение“ имат практични цели: да ни научат как да живеем днес и да бъдем подготвени за бъдещето.

Йоан наблюдава как в морето се появява един чудовищен звяр. И ако звярът представлява политическа власт, описанието на звяра от морето сочи към една политическа сила, чиято характерна черта е религията. Морето символизира големите населени райони на Европа, от които морският звяр възлиза на власт след упадъка на Римската империя (вж. Откровение 17:15).

Йоан описва звяра, излизащ от водата. Той има седем глави и десет рога, също като змея от Откровение 12:3,4, което показва тясната връзка с езическия Рим. На главите на звяра е написано богохулно име, а на роговете са царските корони. Главите на звяра са царствата, използвани от Сатана, за да преследва Божия народ през цялата история (вж. Откровение 17:9-11). Богохулното име сочи към божествената титла, за която претендира звярът. Десетте рога сочат към Даниил 7:24, символизирайки народите, които излизат от Римската империя след нейния разпад. Тези характеристики на морския звяр сочат към папството, израснало от Империята.

Морският звяр прилича на леопард с крака на мечка и уста на лъв.Ето че звярът съчетава в себе си характеристиките на четирите зверове (символи на световните империи) от Даниил 7:2-7: Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим. Йоан обаче ги изброява в обратен ред, което от неговата гледна точка в І век показва, че звярът от морето е свързан с четвъртия звяр от Даниил, 7 гл. – Римската империя.

Змеят дава на звяра силата, престола и голяма власт. Точно както Отец дава Своя престол и власт на Христос (Откровение 2:27), така и Сатана коронясва звяра като свой сърегент и представител на земята.

Откровение 13:5-7 гласи, че периодът на гонителската дейност на звяра в пророческата история е 42 „месеца“. Както видяхме, преследването на чистата жена продължава „време, времена и половин време“, това са три и половина „времена“, или пророчески „години“ (Откровение 12:13,14; ср. Даниил 7:25). Четиридесет и два пророчески „месеца“ са равни на 30 дни, умножени по 42, или 1260 дни/години (Откровение 12:6). Следователно „време, времена и половин време“, 42 „месеца“ и 1260 „дни“ се отнасят до един и същ времеви период от 1260 години. Тази фаза завършва, когато една от главите на звяра е смъртоносно ранена, причинявайки временната смърт на звяра. С изцелението на раната звярът се връща към живот. Това предизвиква възхищението на света и хората се покланят и на змея, и на звяра.

Откровение 13:5 уточнява период от време на гонения, както обсъдихме вчера. 42-та месеца от дейността на звяра са същият период от време като 1260-те дни/години от преследването на жената/църквата от Откровение 12:6,14. (Пророческият ден символизира една буквална година (Числа 14:34; Йезекиил 4:6). Вж. частта за вторник от Урок 7.) 538 година сл.Хр. правилно бележи началото на този пророчески период, когато Римската църква, начело с папата, се утвърждава като църковна сила, доминираща Западния свят през Средновековието. Събитията от Френската революция нанасят на звяра смъртоносната рана през 1798 г., като по този начин довеждат до временен край на църковната репресивна власт и институционалната държавна религия.

Дейностите на звяра по време на пророческия период от 1260 дни/години са наречени богохулство. В Новия Завет богохулството може да означава претенция за равенство с Бога (Йоан 10:33, Матей 26:63-65) и действия, узурпиращи Неговата власт (Марк 2:7). Богохулствата на морския звяр са насочени „против Бога, да хули името Му и небесното Му жилище и онези, които живеят на небесата“ (Откровение 13:6). Божието обиталище е светилището в небето, където Христос служи в полза на нашето спасение. Звярът от морето отрича застъпническото дело на Христос, като се опитва да го замени с човешко свещенство, претендиращо, че се разпорежда със спасението и прощаването на греховете. Приписването на сили, принадлежащи единствено на Бога, е същността на богохулството.

Откровение, 13 глава посочва времето на голямо отстъпничество в християнството, изпълнило се тогава, когато римокатолицизмът отправя претенции за статута и прерогативите на Бога с папата като своя глава. Отказващите да се подчинят на Рим биват подложени на гонения и мъченичество. Въпреки че днес подобни твърдения се възприемат като сурови, дори тесногръди, настоящето не може да изтрие историята, независимо на колко много хора им се иска да се случи.

Първата половина от Откровение, 13 глава описва римокатолическата сила, действаща по време на пророческия период от 1260 дни/години. Със събитията на Френската революция тази религиозно-политическа система получава смъртоносна рана. Но смъртната рана в крайна сметка оздравява, като връща тази система към пълноценен живот. Втората половина на главата описва как се случва на практика оздравяването на смъртоносната рана на звяра.

Йоан наблюдава друг звяр. За разлика от първия, вторият излиза от земята. Този втори звяр е световна сила, с влияние от същия калибър като на първия звяр. Но за разлика от морския звяр, който има ужасяващ външен вид, звярът от земята изглежда безобиден, поне на пръв поглед. Той има „два рога като агнешки“ (Откровение 13:11), което, както видяхме в „Откровение“, е символ на Христос. Така тази сила в края на времето изглежда христоподобна.

Тя възниква на територия, която защитава жената, символ на Божията истинска църква, от преследващия поток на змея в края на пророческите 1260 дни/години (Откровение 12:14-16). Очевидно това е нов играч на сцената, появяващ се като световна сила, след като звярът от морето е получил смъртоносната рана по време на събитията от Френската революция, което означава, че земният звяр е по-всяка вероятност играч на последното време.

„Коя нация в Новия свят през 1798 г. се е издигнала и увеличила властта си, обещавайки да стане велика и силна и привличайки вниманието на целия свят? Приложението на символа е неоспоримо. Една-единствена нация отговаря на особеностите на това пророчество; то посочва безпогрешно Съединените американски щати” (Уайт, Е. Великата борба. Гл. „Божият закон е непроменим“. Изд. „Нов живот“, София, с. 300).

Но Откровение 13:11 показва, че Америка, до голяма степен протестантска, в края на краищата ще започне да говори като змей, също като самия дявол, със световно влияние, подобно на Римската империя. Тази сила на последното времето ще бъде инструмент в опитите целият свят да бъде накаран да се покланя на първия звяр, който е получил смъртоносната рана. С други думи, Съединените щати, които някога са предоставяли защита и сигурно убежище за църквата, в определен момент ще започнат да играят преследваща роля в събитията на последните дни.

Чрез извършването на чудеса подобният на агне звяр ще убеди мнозина, че думите му са верни, въпреки че не са в пълна хармония с Писанието. „Чрез посредничеството на спиритизма ще се вършат чудеса, ще бъдат лекувани болни и извършвани много неопровержими свръхестествени неща“ (Уайт, Е. Великата борба. Гл. „Предстоящата борба“. Изд. „Нов живот“, София, с. 403). Тези чудеса помагат на приличащия на агне звяр да убеди земните жители да направят образ на звяра от морето, получил смъртоносната рана.

Излекуването на смъртоносната рана на морския звяр се отнася до възстановяването на римското папство като религиозно-политическа сила. Подобният на агне звяр също започва да говори като змея и упражнява силата на звяра от морето, като показва, че става също толкова нетолерантен, колкото народите, представени чрез тези символи.

„Такова действие би било в пълно противоречие с принципите на управление, с духа на свободните институции, с недвусмислените и тържествени изявления на Декларацията за независимостта и с Конституцията (…) Но противоречието на подобно действие не е по-голямо от представеното в символа. Именно звярът с агнешките рога – на вид чист, благороден и безвреден, говори като змей (…)

„(...) казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра (...).” Тук ясно е посочена форма на управление, при която законодателната власт се намира в ръцете на народа – извънредно сполучливо доказателство, че Съединените щати са нацията, означена от пророчеството.

Но какво е „образът на звяра”? И как ще бъде създаден? Създава го двурогият звяр и представлява образ НА първия звяр. Също е наречен образ НА звяра. Следователно, за да научим какъв е образът и как трябва да бъде изграден, ние трябва да разучим характерните черти на самия звяр – папството.

Когато първата църква се покварява, като се отделя от простотата на евангелието и приема езическите обреди и обичаи, тя губи духа и силата на Бога. За да контролира съвестта на хората, търси подкрепата на светската власт. Резултатът е папството – църквата, която контролира държавната власт и я използва, за да прокара собствените си планове, особено относно наказването на така наречените „ереси” (…)

Когато ръководните църкви на Съединените щати, обединени на доктринална основа, обща за всички, повлияят на държавата да наложи изискванията им и да подкрепи нарежданията им, тогава протестантска Америка ще е изградила един образ на римската йерархия и налагането на граждански наказания над друговерци ще бъде неизбежната последица (…)

„Образът на звяра“ представлява онази форма на отстъпилия протестантизъм, която ще се е развила, когато протестантските църкви потърсят помощта на държавната власт, за да наложат своите учения“ (Уайт, Е. Великата борба. Гл. „Божият закон е непроменим“. Изд. „Нов живот“, София, с. 301-302).

Откровение, 13 глава посочва, че приличащият на агне звяр ще играе водеща роля при последната криза. Тази световна сила ще установи глобална система в опита си да контролира убежденията на хората.

Хората от всички социални класи ще бъдат подложени на натиск, за да получат белега на звяра на дясната ръка или на челата си. Точно както печатът на челото идентифицира тези, които Бог счита за Свои (Откровение 7:3,4; 14:1), така и белегът на звяра идентифицира покланящите се на звяра.

Белегът на звяра не е някакъв видим знак. Поставянето му върху дясната ръка или челото фалшифицира наставленията, дадени от Моисей на израилтяните да връзват Божия закон като знак върху ръката си или челото си (Второзаконие 6:8). Дясната ръка е свързана с поведението, докато челото е свързано с ума или умственото съгласие. Някои ще изберат да получат белега на звяра, за да избегнат заплахата от смърт, докато други ще бъдат напълно умствено и духовно посветени на тази отпаднала система на поклонение.

Централните въпроси в последната криза ще бъдат поклонението и послушанието на Бога при спазването на Неговите заповеди (Откровение 14:12). По-специално заповедта за съботата ще бъде тест за верността и подчинението на Бога. И както съботата е отличителен знак за подчинение на Божия вярващ народ (Йезекиил 20:12,20), така и белегът на звяра е знак на вярност към звяра.

Белегът на звяра включва заместване на Божиите заповеди с човешки. Най-голямото доказателство за този факт е установената от хората институция на неделята (вж. Даниил 7:25) като ден на поклонение вместо седмия ден, съботата, денят, заповядан от нашия Създател в Писанието.

Опитът да се промени белегът на Божия авторитет в друг ден е опит да се узурпира ролята и властта на самия Бог. „Белегът на звяра е папската събота (…) Когато бъде издаден указът, налагащ фалшивата събота и високият вик на третия ангел предупреди човечеството срещу поклонението на звяра и на неговия образ (…) тогава онези, които все още продължават престъпването, ще получат белега на звяра“ (Уайт, Е. Евангелизъм. Т. 2. Гл. „Представяне на закона и съботата“. Изд. „Нов живот“, София, с. 63).

Откровение 13:18 ни казва: „Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест“. Кой е този човек? Павел го описва като „човекът на греха“ (2 Солунци 2:3). Това определение посочва папската сила, символизирана с морския звяр, чието богохулно име на главите му сочи божествената титла, която изисква за себе си, т.е. вероятно заемайки мястото на Божия Син на земята.

„Откровение“ показва, че в края на историята съботата ще бъде знак за послушание. Все пак не бива да забравяме, че спазването на неделя сега само по себе си не означава, че човек носи белега на звяра. Освещаването на неделя ще се превърне в „белег на звяра“ само когато хората, въпреки ширещите се измами, ясно разберат въпросите, свързани с избора на деня на поклонение, и ще направят своя избор за или против Бога. Все пак това време все още не е настъпило.

„Още никой не е получил белега на звяра. Времето на изпитанието още не е дошло. Във всяка църква, без да се изключва и римокатолическото общество, има искрени християни. Никой няма да бъде осъден, докато не получи светлината и не познае задължителността на четвъртата заповед. Но когато бъде издаден указът, налагащ фалшивата събота, и високият вик на третия ангел предупреди човечеството срещу поклонението на звяра и на неговия образ, чертата между измамното и истинското ще бъде теглена ясно. Тогава онези, които все още продължават престъпването, ще получат белега на звяра“ (Уайт, Е. Евангелизъм. Т. 2, гл. „Представяне на закона и съботата“. Изд. „Нов живот“, София, с. 63).

Нека помним, че днес спазването на неделята не означава, че човек е изгубен – също както спазването на съботата не означава, че човек е спасен. Но ще настъпи време, когато „белегът на звяра“ ще се превърне в основен въпрос и когато избирате ден на поклонение, това ще бъде изпит за вярност. „Откровение“ призовава Божия народ да приеме Библията и с дух на изпитване на сърцето да изучава лично пророческото слово, като полага всички усилия да достигне с благовестието до онези, които днес не са достигнати за Христос.

Мордекай Мсиманга приел Бога и станал мисионер в Зимбабве, след като случайно чул текст от Песен на песните.

Като младеж Мордекай бил кръстен в Църквата на адвентистите от седмия ден в Родезия през 1963 г., след което се преместил във втория по големина град в страната, Булавайо, за да търси работа. Престанал да се моли и да чете Библията.

„Станах упорит човек, който бягаше от църквата цели 22 години“, казва той.

През тези години станал войник и участвал във войната за независимост на Зимбабве. След независимостта от 1980 г. живеел за себе си и отказвал да се съобразява с Бога.

Веднъж решил да си купи крава. Продавачът обаче бил на адвентно лагерно събрание и Мордекай тръгнал да го търси. Пристигнал на мястото на събранието, но научил, че подавачът бил напуснал за известно време. Седнал на земята и зачакал.

Проповедникът чел от Песен на песните и думите му попаднали в сърцето на Мордекай. „Хванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят“ (Пес. 2:15).

Обяснил, че лисиците унищожавали реколтата на израелтяните и Бог допускал всичко това, тъй като те упорито отказвали да се покаят и да Му бъдат послушни.

Докато слушал, Мордекай осъзнал, че също е изправен пред гибел, ако упорито отказва да се покае и да се обърне към Бога.

„Бях същия като израелтяните, които бягаха от Бога“, разказва си той.

Спомнил си за многобройните случаи, когато Бог го закрилял в миналото. Отишъл на война и се върнал без нито едно нараняване. Греховете му изглеждали огромни. Мордекай започнал да плаче. Не можел да сдържи мъката си, докато сълзите се стичали по лицето му. Хлипането се превърнало в силен плач на болка.

„Разбрах, че съм грешник пред моя Бог.“

Мордекай се изправил, докато плачел, и тръгнал към сцената. Проповедникът спрял да говори и веднага отправил призив за покаяние. Десетки хора, докоснати от сълзите на този закоравял военен ветеран, излезли отпред, за да предадат сърцата си на Исус.

Мордекай, който сега е на шестдесет и осем години, работи като пионер от Глобалната мисия и разпространява евангелието сред сънародниците си в области без адвентно присъствие. Изгонвал е нечисти духове и е обърнал цяла църква от 16 души, включително пастора.

Мордекай благодари на Бога за това, че планът му да купи една крава, не се е осъществил.

„Божият Дух ме заведе там, за да седна и да слушам и аз съм благодарен на Бога за това.“