"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Книгата "Откровение" Ранко Стефанович
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2019 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 11 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 9 - 15 март 2019 г.

Седемте последни язви


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 9 март
Стих за запаметяване:
„Кой няма да се бои от Тебе, Господи, и да прослави името Ти? Защото само Ти си свят; понеже всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото бяха изявени Твоите праведни присъди“ (Откровение 15:4).

Откровение 11:18 обобщава събитията на земята точно преди последната битка на Армагедон така: „Народите се разгневиха“. Това състояние на земните събития отговаря на описанието на последните дни, дадено от Исус (Лука 21:25), и е последвано от Божия гняв, от Неговите присъди под формата на седемте последни язви върху непокаяните (Откровение 15:1).

 Откровение, 15 глава започва с описанието на седем ангели със седем чаши, пълни с този божествен гняв. Но преди да започне изливането им, ни е позволено да зърнем верния Божи народ (Откровение 15:1-4). Верните са описани като победители над „звяра и образа му, и числото на името му“ (Откровение 15:2) и като стоящи на нещо, приличащо на стъклено море, и пеещи песента на Моисей и Агнето – все образи, напомнящи за евреите на брега на Червено море и празнуващи Божията победа над египтяните (Изход, 15 гл.).

Тези победоносни светии са същите, споменати като 144 хиляди в Откровение 14:1-5. След като отказват да получат белега на звяра, те са защитени от седемте последни язви. След това, при Второто пришествие, техните смъртни тела са преобразени и облечени в безсмъртие (1 Коринтяни 15:51-54) и те ще се присъединят към възкресените светии, когато Исус се завърне в сила и слава (1 Солунци 4:17).




Значението на седемте последни язви Неделя - 10 март

Хората вече са взели решение на страната на Бога или на Вавилон. Но преди Христос да дойде, унищожителните ветрове на сатанинската ярост, които са били задържани (Откровение 7:1-3), най-после се развихрят, последвани от седемте язви.


Прочетете Откровение 15:1 заедно с Изход, 7-10 гл. Как египетските язви, представляващи историческия фон на седемте последни язви, ни поучават относно целта и значението на язвите от „Откровение“?


Седемте последни язви са наречени „последни“, защото настъпват в самия край на земната история. В контраст с тях язвите на седемте тръби покриват период от време, включващ цялата християнска епоха, и са ограничени по обхват. Те биват наложени, докато евангелието все още се проповядва (Откровение 10:8-11,11:1-14) и се извършва застъпничеството (Откровение 8:2-5). Размесени са с милост и целта им е да доведат противниците на Божия народ до покаяние.

От друга страна, седемте последни язви настъпват непосредствено преди Второто пришествие. Те се изливат върху онези, които, подобно на фараона, са закоравили сърцата си против Божията изкупителна любов и няма да се покаят (вж. Откровение 16:11). Божественият гняв е небесната праведна присъда за направения от хората избор (вж. Римляни 1:26-28), а сега изгубените понасят последиците от собствения си избор.


Прочетете Откровение 15:5-8 заедно с Изход 40:34,35 и 3 Царе 8:10,11. Какво загатва фразата „никой не можеше да влезе в храма“ (Откровение 15:8) за времето на седемте последни язви?


Изразът „никой не можеше да влезе в храма“ (Откровение 15:8) посочва края на благодатното време. Тъй като Христовото застъпничество в небето е приключило, вратата пред възможността за покаяние се затваря завинаги. Ето защо последните язви няма да доведат никого до покаяние, а само ще разкрият закоравяването на сърцата на онези, които са избрали да застанат на страната на Вавилон. И това ги подтиква още повече да мразят Бога.


Вгледайте се в днешния свят, който ще става все по-зле и по-зле. Какво ни учи за Божията милост и търпение фактът, че язвите се отлагат толкова дълго време?




Изливането на последните язви Понеделник - 11 март

Когато приключи застъпничеството на Христос в небесното светилище, съдбата на всеки човек ще бъде определена завинаги. Настъпва времето онези, които са отхвърлили евангелието, да изпитат Божия гняв в Неговата пълнота.

Седемте последни язви са отражение на язвите, нанесени върху Египет (Изход, 7-11 гл.). Така както язвите засягат само египтяните, докато израилтяните остават пощадени, така и Божият народ ще бъде запазен през това време на скръб (Псалми 91:3-10). Египетските язви разкриват закоравяването на сърцето на Фараона и показват на египтяните безсилието на техните богове да ги защитят. По подобен начин последните язви ще закоравят още повече сърцата на поклонниците на звяра от морето и ще разкрият безсилието на Вавилон да ги защити от божествения съд.


Прочетете Откровение 16:1-11. Какво се случва тук и как е представено то?


Първите четири язви „не са всеобщи, иначе жителите на земята биха били съвършено унищожени“ (Уайт, Е. Великата борба. Гл. „Време на скръб“. Изд. „Нов живот“, София, с. 428). Първата причинява болезнени и люти рани изключително върху поклонниците на звяра. Втората и третата язва засягат морето, реките и водните извори, които се превръщат в кръв. Без питейна вода бунтовното човечество няма да може да оцелее. Четвъртата язва засяга слънцето, така че то започва да изгаря хората, причинявайки непоносима болка.

Непоносимата болка, причинена от язвите, не смекчава сърцата на непокаяното човечество, така че да променят бунтовното си отношение. Вместо това те проклинат и хулят Бога, Който е нанесъл тези язви. Никой от тях не се покайва.

В Откровение 16:10,11 (вж. също Изход 10:21-23) можем да видим, че петата язва засяга самия престол на звяра. Сатана е поверил на звяра този престол (Откровение 13:2). Сега дори и седалището на властта му не може да устои на силата на тези язви. Докато хората страдат от болка, те осъзнават безсилието на Вавилон да ги защити. Обаче са взели решение против Бога и дори ужасът от язвите не може да промени сърцата им.


Как да поддържаме ходенето си с Бога достатъчно близко, така че, когато ни сполети някаква трагедия, да знаем достатъчно за Божията любов, за да Му се доверим дори сред страданията?




Пресъхването на река Ефрат Вторник - 12 март

Прочетете Откровение 16:12 заедно с Откровение 17:1,15. Какво обозначава символът на Ефрат? Какво означава пресъхването на Ефрат в контекста на седемте последни язви?


В Стария Завет Ефрат е изключително важно средство за подкрепа на враговете на Израил – Асирия и Вавилон. Реката минава през Вавилон и е важна за града, защото напоява посевите и осигурява вода за хората. Вавилон не може да оцелее без Ефрат.

Откровение 17:1 описва Вавилон на последното време като седящ на много води, може би препратка към Ефрат (вж. Йеремия 51:13). Откровение 17:15 обяснява, че водите, върху които седи Вавилон на последното време, представляват хората, които го подкрепят; световните граждански, светски и политически сили, стоящи зад тази система. Но в крайна сметка тези сили ще оттеглят своята подкрепа.

Сцената на шестата язва отразява превземането на Древния Вавилон от персиеца Кир (вж. Даниил, 5 гл.). Според историка Херодот в нощта, когато празнуват цар Валтасар и неговите служители, персийците отклоняват Ефрат и нахлуват във Вавилон по речното корито, изненадвайки града.

Символичното пресъхване на Ефрат от Откровение 16:12 довежда до рухването на Вавилон в края на времето. Тъй като в „Откровение“ Ефрат представлява световните граждански, светски и политически сили, даващи подкрепата си на Вавилон, пресъхването на Ефрат символизира оттеглянето на тяхната подкрепа и последвалата им атака срещу Вавилон, което съответно води до неговото рухване.

Тъй като хората по света са свидетели на природните катаклизми (вж. Откровение 16:3-9), те се обръщат към Вавилон за защита. Но когато петата язва поразява седалището на властта му (Откровение 16:10,11), те виждат колко безсмислено е да търсят помощ там. Чувствайки се измамени, те се обръщат срещу Вавилон, като причиняват рухването му (вж. Откровение 17:16). И все пак, както видяхме, сърцата им остават твърдо против Бога и Неговия народ. Като такива те се превръщат в плодородна почва за последната измама, с която Сатана ще привлече света към обединение против Божия народ, за да го заличи от лицето на земята.


По какви начини сте научили колко рисковано е да възлагате доверието си върху хората и върху човешките институции?




Последната голяма измама на Сатана Сряда - 13 март

Откровение 16:12 разкрива, че целта на пресушаването на Ефрат е да подготви пътя за „царете от изток“. В Стария Завет „царете от изток“ са Кир и неговите армии, идващи от север, а след това наближаващи Вавилон от изток (Исая 41:25). Завладяването на Вавилон от тях прави възможно връщането на Божия народ в родината му (Исая 44:27,28). По същия начин символичното пресушаване на Ефрат подготвя пътя за идването на царете от изток, за да осигурят освобождението на Божия народ на последното време.

Царете от изток в Откровение 16:12 са Христос и Неговата армия от небесни ангели. При Второто пришествие Исус ще се появи заедно с ангелските Си множества, „облечени в бял и чист висон“ (Откровение 19:14) – облеклото на безгрешните ангели (Откровение 15:6). Придружаван от небесните множества, според Откровение 17:14, Христос ще победи сатанинските сили. Последният конфликт против Божия народ преди Второто пришествие е познат като „битката при Армагедон“.


Прочетете Откровение 16:13,14. Каква е ролята на трите нечисти духове в подготовката за последната битка при Армагедон? Как те са сатанинският фалшификат на трите ангелски вести от Откровение, 14 гл. (вж. 1 Тимотей 4:1)?


Посредством последните събития, водещи към края на благодатното време, всяко човешко същество ще бъде подтикнато да избере на чия страна да застане в битката при Армагедон. Като прелюдия към тази духовна битка Йоан вижда трима демонични духове, приличащи на жаби. Последният опит на Сатана да измами хората включва демонични, лъжовни духове.

Змеят (езичеството и спиритизмът), звярът от морето (римокатолицизмът) и лъжепророкът (отпадналият протестантизъм) се обединяват под заповедите на Сатана (вж. Откровение 13:11,12). Той им дава възможност да вършат чудодейни знамения, сочещи към действията на приличащия на агне звяр (вж. Откровение 13:13-17), което включва спиритизма. Чудотворните знамения са част от измамната стратегия на дявола да убеди света да последва него, а не истинския Бог.

Заслепени от омразата си към Бога и Неговата истина, водачите на света с готовност ще повярват на сатанинските лъжи, обгърнати в приятна религиозна магия (2 Солунци 2:9-12). В крайна сметка те ще се обединят в последната битка, довеждаща до края на този свят.




Събиране за последната битка Четвъртък - 14 март

Прочетете Откровение 16:16. Колко успешна ще бъде последната измама на Сатана при събирането на народите по света за битката при Армагедон?


Измамните демонични чудеса ще постигнат всемирен успех. Като отхвърлят учението на Библията, хората ще повярват на лъжа, придружена от измамни чудеса (вж. 2 Солунци 2:9-12). Те ще се обединят на символично място, наричащо се на еврейски Армагедон, което означава „планината на Мегидо“. Мегидо не е планина, а крепостен град, разположен в Долината на Езраел (или равнината на Езраел) в подножието на хълма Кармил, който е бил важен стратегически обект. Районът на Езраел е известен с много от решителните битки в историята на Израил (вж. Съдии 5:19; 6:33, 4 Царе 9:27; 4 Царе 23:29, 30).

Книгата използва този исторически фон, за да опише един последен велик конфликт, наречен Армагедон, между Христос и силите на злото. Хората по света са изобразени като единна армия под ръководството на сатанинската коалиция.

„Планината Мегидо“ е явна алюзия към планината Кармил, издигаща се над долината, в която е бил разположен древният град Мегидо. Кармил е мястото на един от най-значимите сблъсъци в историята на Израил между истинския Божи пророк (Илия) и пророците на Ваал (3 Царе 18). Този конфликт отговаря на въпроса: „Кой е истинският Бог?“.

Огънят, паднал от небето, показва, че Господ е единственият истински Бог и единственият, достоен за поклонение. Ако духовният проблем в битката при Армагедон – На Бога ли ще се покланяме, или на човек? – е разрешен още преди падането на язвите, застаналите на страната на змея, звяра и лъжепророка (Откровение 16:13) тогава ще бъдат напълно контролирани от дявола (също като Юда, довел до разпятието на Христос – Лука 22:3). Избирайки губещата страна, те ще са сред онези, които викат към планините да ги скрият (Лука 6:16; вж. също 2 Солунци 1:7,8).

Но преди да паднат язвите, Откровение 13:13,14 описва звяра от земята, който прави огън да падне от небето, за да измами целия свят да мисли, че сатанинският фалшификат – включващ фалшивите съживления, ръководени от друг дух – е Божие дело.

Армагедон не е военна битка сред народите, която предстои да се проведе някъде в Близкия изток, а по-скоро глобална духовна битка, в която Христос решително ще се сблъска със силите на тъмнината (вж. 2 Коринтяни 10:4). Резултатът ще бъде същия като на Кармил, но в глобален мащаб – с Божият триумф над силите на тъмнината.


В продължение на много години хората са разглеждали политическите и военни сътресения в Близкия изток като признаци за края и за Армагедон. Независимо от множеството предсказания и определяния на дати, Армагедон, както си го представят те, не е настъпил. Как да се предпазим от подобни грешки по отношение на тълкуването на тези местни събития като изпълнение на библейското пророчество?




Разширено изучаване Петък - 15 март

„Само укрепените с библейските истини умове ще могат да устоят в последния голям конфликт. Всяка душа ще се срещне с решителния въпрос: „Бога ли да слушам повече, или хората?“ (...) С поглед към последните дни от човешката история апостол Павел заявява: „Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение” (2 Тимотей 4:3). Това време е вече дошло. Множествата не искат библейската истина, защото се противопоставя на греховното, пленено от света сърце; и Сатана им предоставя измамите, които обичат.

Но Бог желае да има на земята народ, поддържащ Библията и само Библията като мерило за всички учения и основа за всяка реформа. Мненията на учени мъже, заключенията на науката, вярванията на църковните събори, многобройни и различни като църквите, които представляват, гласът на мнозинството – нито едно от тях не трябва да се взима като доказателство за или против коя да е точка от религиозната вяра. Преди да приемем някое учение или предписание трябва да го потвърдим с ясното: „Така казва Господ“ (Уайт, Е. Великата борба. Гл. „Нашата единствена защита“. Изд. „Нов живот““, София, с. 407-408).

„Венецът на най-драматичната измама ще бъде, когато сам Сатана се представи за Христос. Църквата отдавна изповядва, че очаква идването на Спасителя като осъществяване на нейните надежди. И великият измамник ще наподоби това идване. В различни части на земята той ще се разкрие пред хората като величествено същество с ослепителен блясък, приличащо на даденото от Йоан описание за Божия Син (Откровение 1:13-15). Обкръжаващата го слава е ненадмината. Смъртни очи не са виждали подобна. Във въздуха отеква тържествуващият вик: „Христос е дошъл! Христос е дошъл!”. Хората падат на земята да му се поклонят (…) Гласът му е тих и мек и в същото време много благозвучен. С благ, състрадателен тон представя някои от благодатните небесни истини, изречени от Спасителя; лекува болестите на хората, после, копирайки Христовия характер, заявява, че е заменил съботата с неделята и заповядва на всички да освещават деня, благословен от него. Сатана заявява, че упоритите в свято пазене на седмия ден оскверняват името му, защото отказват да слушат ангелите, които им изпраща със светлина и истина. Това е много силна, почти побеждаваща измама” (Уайт, Е. Великата борба. Гл. „Време на скръб“. Изд. „Нов живот““, София, с. 425)


Въпроси за разискване:

1. Прочетете предупреждението на Исус от Откровение 16:15, включено в описанието на подготовката за битката при Армагедон. Забележете подобна формулировка в отправения по-рано призив на Христос към църквата в Лаодикия (Откровение 3:18). Как това показва значението на вестта към Лаодикия за Божия народ, живеещ по времето на подготовката за последната битка? По какъв начин тази вест се отнася лично за вас?

2. Белите дрехи в „Откровение“ символизират праведността на Христос (Откровение 3:4,5; 19:7-9). Само онези, които се облекат с дрехата на Христовата праведност, ще могат да устоят при последната криза. Как да избелим и изперем дрехите си в кръвта на Агнето (Откровение 7:14)?


Тази събота, 16.03.2019 г., ще се молим за църкви „Бяла” и „Бяла Слатина”.




Разказ
Мойсей и зимбабвийската полиция
От Андрю Макчесни

Двадесет и шест годишният мисионер се загледал в групата от 50 зимбабвийски полицаи. Униформените мъже и жени току-що били участвали в колоритния парад в центъра на Булавайо и сега го чакали да произнесе слово.

Емануел Мсиманга – пионер от Глобалната мисия, работещ в центъра на втория по големина град в Зимбабве – започнал да говори за Мойсей.

„Макар че Мойсей бил в Египет, не забравил, че е евреин – казал той. – Мойсей осъзнал, че дори да живее в Египет, не е египтянин и не трябва да следва обичаите на страната.“

Емануел погледнал към искрените лица.

„Някои хора си събират неправедна печалба. Не правете така. Живейте праведен живот, въпреки че се намираме в един греховен свят.“

Емануел, който през 2017 г. завършил теология в университета Солуси край Булавайо, има уникална възможност да споделя Христос. Като пионер от Глобалната мисия, търси начини да евангелизира полицаи, държавни служители и студенти, които живеят и работят в неговия район. Просто поискал и получил разрешение да изнесе тридесетминутно слово по време на курса за обучение за местни и регионални полицейски служители.

Имал да разказва още много за Мойсей на тази среща.

„Мойсей избрал да страда с израелтяните, вместо да се наслаждава на мимолетното удоволствие в греха.“ Отворил Библията си на Евр. 11:24, 25 и прочел: „С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха.“

След проповедта полицаите благодарили на Емануел.

„Точно от такива вдъхновени думи се нуждаем – казал един от тях. – Това са неща, които не искаме да слушаме, но трябва да чуем.“

Друг добавил: „Това бе слово на изобличение и напътствие. Днес Бог ме благослови.“

Емануел поканил полицаите да се запишат в библейския курс „Гласът на пророчеството“ и дал по една книга на всеки от тях.

Нито един от тях не е попитал за кръщение, но Емануел е сигурен, че Святият Дух действа. Само след два месеца работа като пионер от Глобалната мисия пет студенти в района му са готови за кръщение.

Докато върви напред, Емануел изпитва голямо желание да продължи да проповядва правдата. „Също като Мойсей трябва винаги да отстояваме правото, въпреки че времето, в което живеем, иска от нас да бъдем покварени“, казва той.