"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Единство в Христос Денис Фортин
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2018 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 9 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 24 - 30 ноември 2018 г.

Най-убедителното доказателство


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 24 ноември
Стих за запаметяване:
„Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа, и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада“ (Йоан 11:51,52).

Миналата седмица изучавахме как единството става видимо чрез общата вест, фокусирана върху Исус като Спасител, и истините от Писанието, ключови за времето на края. Ние сме това, което сме, заради вестта, която ни е дал Бог, и призванието да я разпространяваме по света.

Тази седмица се насочваме към видимото единство на църквата в живота на християните всеки ден и мисията на църквата. Според Исус църквата не просто прогласява Божията вест за спасение и примирение. Единството на самата църква също е важен израз на това примирение. В един свят на грях и бунт църквата е видимо свидетелство за спасяващото дело и сила на Христос. Без единство и солидарност в общото свидетелство спасителната сила на Кръста едва ли би могла да стане явна в този свят. „Единството с Христос изгражда връзка на единство един с друг. Това единство е най-убедителното доказателство пред света за величието и добротата на Христос и за Неговата сила да премахва греха“ (Коментари на Елън Уайт. Адвентен библейски коментар. Т. 5. С. 1148 – англ. изд.).

За тази седмица прочетете:
Йоан 11:51,52; Ефесяни 2:13-16; 2 Коринтяни 5:17-21; Ефесяни 4:25-32,5:1-2; Римляни 14:1-6; Деяния 1:14.



Под кръста на Исус Неделя - 25 ноември

Както много други духовни благословения, дадени от Бога на Неговия народ, църковното единство също е дар от Небето. То не се получава чрез човешки усилия, добри дела и намерения. Исус Христос създава това единство чрез смъртта и възкресението Си. Когато приемем с вяра Неговата смърт и възкресение чрез кръщение и опрощение на греховете, когато се присъединим към братството и разпространяваме Тройната ангелска вест по света, ние сме в единство с Него и един с друг.


Прочетете Йоан 11:51,52 и Ефесяни 1:7-10. Кое събитие от живота на Исус е основата на единството сред нас като адвентисти от седмия ден?


„Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа, и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда“ (Йоан 11:51,52). Колко странно, че Бог използва Каяфа да обясни смисъла на Исусовата смърт, въпреки че Каяфа не знае какво върши, като Го осъжда да умре. Нито пък има някаква представа за дълбочината на изреченото. Каяфа смята, че прави обикновено политическо изявление. Обаче Йоан го използва, за да разкрие важна истина за смисъла на заместническата Христова смърт за целия верен Божия народ, който един ден ще бъде събран „в едно“.

Каквито и други вярвания да имаме като адвентисти от седмия ден, каквато и вест само ние да проповядваме, основата на нашето единство е това, че всички приемаме смъртта на Христос за нас.

И още, преживяваме това единство в Христос и чрез кръщението. „Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Исус Христос. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли“ (Галатяни 3:26,27). Кръщението е още една връзка между нас като адвентисти, тъй като символизира вярата ни в Спасителя. Имаме един общ Отец; следователно всички сме Божии синове и дъщери. Имаме и един общ Спасител, в чиято смърт и възкресение се кръщаваме (Римляни 6:3,4).


Каквито и културни, социални, етнически и политически различия да съществуват между нас като адвентисти от седмия ден, защо общата ни вяра в Исус трябва да преодолява всякакви подобни разделения?




Служба на примирение Понеделник - 26 ноември

Несъмнено в нашия свят има изобилие от хаос, смут, войни и конфликти. Всички тези фактори засягат живота ни на лично, обществено и национално ниво. Понякога ни се струва, че целият живот е една битка. Но разделението и хаосът няма да продължат вечно. Божията мисия е да донесе космическо единство. Докато грехът води до дисхармония, Божият вечен план на примирение донася мир и пълнота.

В Ефесяни 2:13-16 Павел изтъква принципите, които показват как Христос действа, за да внесе мир между вярващите: чрез смъртта Си на кръста Исус прави евреи и езичници един народ и унищожава етническите и религиозните бариери, които ги разделят. Ако Христос успява да постигне това с евреите и езичниците през I век, колко повече може да събори расовите, етническите и културните бариери и прегради, разделящи хората в църквата ни днес?

И едва тогава ще можем да достигнем и до света.


Във 2 Коринтяни 5:17-21 Павел казва, че в Христос сме ново създание, примирени с Бога. Тогава каква е ролята ни в този свят? Какво влияние можем да оказваме в нашето общество като обединено църковно тяло?


Като ново Божие творение вярващите имат важна задача – тройна служба на примирение. (1) Нашата църква се състои от вярващи, които някога са били отчуждени от Бога, но чрез спасителната благодат на Христовата жертва сега са свързани с Него чрез Светия Дух. Ние сме остатъкът, призован да разгласява последната вест за света. Нашата задача е да каним хората, които все още са отчуждени от Бога, да се примирят с Него и да се присъединят към общата ни мисия. (2) Църквата освен това е Божият народ, примирени един с друг. Да бъдем обединени в Христос означава да сме обединени един с друг. Това не е просто възвишен идеал; то трябва да бъде видима реалност. Примирението един с друг, мирът и хармонията между братя и сестри е непогрешимо свидетелство за света, че Исус Христос е нашият Спасител и Изкупител. „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:35). (3) Чрез службата си на примирение църквата казва на цялата вселена, че Божият план на изкуплението е истински и работи. Великата борба е свързана предимно с Бога и засяга Неговия характер. Ако църквата изгражда единство и примирява, вселената вижда действието на Божията вечна мъдрост (Ефесяни 3:8-11).




Единство на практика Вторник - 27 ноември

През 1902 г. Елън Уайт пише: „Всеки християнин трябва да бъде такъв, какъвто е бил Христос в живота Си на земята. Той е наш пример не само с безукорната си чистота, но и със Своето търпение, нежност и мило отношение“ (Уайт, Е. Знамения на времето, 16 юли 1902). Тези думи ни напомнят за молбата на Павел към филипяните: „Имайте у себе си същото съзнание, което беше и у Христос Исус“ (Филипяни 2:5).


Прочетете Ефесяни 4:25-32,5:1-2 и Колосяни 3:1-17, а след това отговорете на следните два въпроса: В кои сфери от живота ни конкретно сме поканени да проявяваме верността си към Исус? Как трябва да свидетелстваме за Неговото евангелие в обществения си живот?


Има много други библейски стихове, подканващи християните да следват примера на Исус да бъдат живи свидетели за Божията благодат пред околните. Поканени сме още да правим добро на другите (Матей 7:12); да носим товарите си един на друг (Галатяни 6:2); да живеем скромно и да се фокусираме върху вътрешната духовност, а не върху външната показност (Матей 16:24-26; 1 Петър 3:3,4); и да живеем здравословно (1 Коринтяни 10:31).

„Възлюбени, умолявам ви, като пришълци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата; да живеете благоприлично между езичниците, така че заради това, за което ви одумват като злотворци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела“ (1 Петър 2:11,12). Колко често подценяваме влиянието на християнския характер върху хората, които ни наблюдават! Търпението в моменти на раздразнение, дисциплинираният живот в мигове на напрежение и конфликти, любезният дух в отговор на груби и гневни думи – са белези на Исусовия дух, на който сме поканени да подражаваме. Когато като адвентисти от седмия ден свидетелстваме заедно в един свят, разбиращ неправилно Божия характер, ставаме сила за добро и за Божия слава. Като представители на Христос вярващите трябва да бъдат известни не само с високата си нравственост, но също и с реалния си интерес към добруването на другите. Ако нашата религиозна опитност е искрена, тя ще се разкрива и ще влияе върху света. Едно обединено тяло от вярващи, разкриващи Христовия характер пред света, наистина ще бъде мощно свидетелство.


Какво свидетелство давате на другите? Какво ще открие човек в живота ви, което да го накара да следва Исус?




Единство в разнообразието Сряда - 28 ноември

В Римляни, 14 и 15 гл. апостол Павел засяга въпроси, които причиняват дълбоко разделение в църквата в Рим. Неговата реакция към тези проблеми е да покани римляните да проявяват толерантност и търпение един спрямо друг и да не разделят църквата по тези въпроси. Какво бихме могли да научим от неговия съвет?


Прочетете Римляни 14:1-6. Какви въпроси на лична съвест карат църковните членове в Рим да съдят другите, а не да постигат разбирателство?


Много е вероятно тези въпроси да са били свързани с еврейското церемониално очистване. Според Павел това са спорове за неясни неща (Римляни 14:1), което показва, че не са от спасително естество, но мнения, които трябва да бъдат оставени на съвестта на всеки един (Римляни 14:5).

Тези спорове отначало започват по темата за храната. Яденето на забранени животни от Левит, 11 глава не е въпросът, който Павел разглежда. Няма никакво доказателство, че ранните християни са започнали да ядат свинско или други нечисти животни по времето на Павел, а знаем, че Петър не е консумирал такава храна (Деяния 10:14). Също така фактът, че слабите ядат само зеленчуци (Римляни 14:2) и че спорът включва и питиета (Римляни 14:17,21), показва, че притесненията са относно церемониалната нечистота. Това става още по-ясно от думата нечист (koinos), използвана в Римляни 14:14. Същата дума се употребява в древногръцкия превод на Стария Завет за мръсни животни, а не за нечистите животни от Левит, 11 глава. Явно има някои хора в римската общност, които не ядат от общата храна, защото не са убедени, че тя е била подходящо приготвена или че не е била жертвана на идоли.

Същото важи и за пазенето на някои дни. Не става дума за освещаването на седмичната съботата, тъй като знаем, че Павел я спазва редовно (Деяния 13:14; 16:13; 17:2). Вероятно тук има препратка към различните еврейски празнични дни или пости. Намерението на апостола в посочените стихове е да настоява за толерантност към онези, които са искрени и добросъвестни в спазването на ритуалите, стига да не ги смятат за спасително средство. Единството сред християните се проявява в търпение и снизходителност, когато невинаги имаме съгласие по някои въпроси особено ако не са съществени за нашата вяра.


В групата си задайте следния въпрос: Има ли нещо, в което вярваме и което практикуваме като адвентисти от седмия ден, но не е задължително към него да се придържат всички, които твърдят, че са адвентисти?




Единство в мисията Четвъртък - 29 ноември

Сравнете настроението на учениците по време на Господната вечеря в Лука 22:24 с отношението, което проявяват малко преди опитността на Петдесятница в Деяния 1:14 и 2:1,46. Кое предизвиква такава промяна в живота им?


В Деяния 1:14 и 2:46 фразата „единодушно“ означава също и „постоянстват единомислено“. Това е резултат от събирането заедно на едно място, за да търсят в молитва изпълнението на Исусовото обещание да им изпрати Утешителя.

Лесно би било, докато чакат, да започнат да се критикуват един друг. Някои биха могли да изтъкват отричането на Петър от Исус (Йоан 18:15-18, 25-27) и съмненията на Тома за възкресението Му (Йоан 20:25). Биха могли да си спомнят молбата на Йоан и Яков за най-влиятелните постове в Исусовото царство (Марк 10:35-41) или факта, че Матей е бивш презрян бирник (Матей 9:9).

Обаче „тези дни на подготовка са дни на дълбоко себеизпитване. Учениците чувстват духовната си нужда и викат към Господа за свето помазване, което да ги подготви за душеспасителното дело. Те не търсят благословение само за себе си. Върху тях лежи бремето за спасение на души. Осъзнават, че евангелието трябва да се занесе на света и изискват силата, която е обещал Христос“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. София: Нов живот, 1992, с. 18).

Общуването между учениците и усърдните им молитви ги подготвят за изключително важната опитност на Петдесятница. Когато се приближават до Бога и оставят настрана личните си различия, учениците са подготвени от Светия Дух да бъдат безстрашни и смели свидетели за възкресението на Исус. Знаят, че Той им е простил много недостатъци и това им дава смелостта да вървят напред. Знаят какво е направил за тях в живота им. Знаят обещанието за спасение в Него и затова „стремежът на вярващите е да проявяват характер, подобен на Христовия, и да работят за разширяването на Неговото царство“ (с. 48). Не е чудно, че Господ успява да извърши велики неща чрез тях. Какъв силен урок за нас като църква днес.


Винаги е лесно да открием в живота на другите нещо нередно. Как да се научим да загърбваме грешките им само заради по-великата кауза да вършим Божията воля в една обединена църква?




Разширено изучаване Петък - 30 ноември

Прочетете от Елън Уайт: „Единство в разнообразието“, с. 98-103, от кн. „Евангелизъм“ – англ. изд.

Следващият цитат разкрива как ранната църква, обединена в Христос, успява да съхрани единството въпреки различията между хората и така да стане мощен свидетел за света. „Библията илюстрира как Светият Дух ръководи ранната църква при вземането на решения. Това се прави поне по три тясно свързани начина: откровения (Духът казва на хората какво да правят – Корнилий, Анания, Филип; и вероятно хвърляне на жребий), Писанието (църквата стига до заключение с помощта на Писанието) и разбирателство (Духът работи вътре в общността, почти незабележимо, създавайки разбирателство чрез диалог и разглеждане на въпроса, след което църквата осъзнава, че Духът работи вътре в нея). Явно е, че когато се изправя пред културни, доктринални и теологични спорове в общността на вярващите, Светият Дух работи чрез разбирателство при вземането на решения. В този процес виждаме активната роля на общността от вярващи, а не само водачите и стойността на молитвата за правилна преценка. Ръководството на Светия Дух се усеща чрез общото разбиране на Божието Слово, опитностите на общността и нейните нужди и чрез опитността на водачите, докато служат. Различни църковни решения се вземат чрез процес, ръководен от Светия Дух, в който Писанието, молитвата и опитността са елементи на теологично размишление“ (Denis Fortin, “The Holy Spirit and the Church,” in Ángel Manuel Rodríguez, ed., Message, Mission, and Unity of the Church, с. 321, 322 – англ. изд.).


Въпроси за разискване:

1.В групата разгледайте отговорите на въпроса от сряда за това как решаваме кои учения и обичаи са съществени за нас като адвентисти от седмия ден и кои не са такива.

2.Какво отношение трябва да имаме към християните от други деноминации, които също като нас вярват в смъртта и възкресението на Исус Христос?


Резюме: Най-убедителното доказателство за единство е братята и сестрите да се обичат, както ги обича Исус. Опрощението на греховете и спасението, общи за нас като адвентисти, са най-добрата спойка на нашето братство. Така в Христос можем да показваме на света своето единство и свидетелството на общата ни вяра. Не сме призовани да правим нищо по-малко.


Тази събота, 01.12.2018 г., ще се молим за църкви „Тервел” и „Три водици”.




Разказ
Любовта е най-доброто лекарство
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Тридесетгодишна жена била приета с тежка форма на пневмония в адвентната болница Блантир в Малави.

Тъй като не се подобрила от антибиотиците, лекарката мисионерка Тивани Пристър направила изследване за ХИВ. Тестът се оказал положителен. Пациентката имала напреднала форма на СПИН.

Тифани обяснила на семейството, че обикновено са необходими около три седмици за лечението на пневмония и има около 50 процента шанс жената да оцелее. После се появили и проблеми с бъбреците и възможността за излекуване намалели на 10 процента. Тогава казала на семейството, че няма много надежда.

„Ние вярваме в Бога – заявил член от семейството. – Вярваме в чудеса. Нека се помолим.“

Заобиколена от семейството, Тифани се помолила за изцеление и поставила пациентката на машина за изкуствено дишане. Бъбреците на жената престанали да функционират след 24 часа. Вече нямало никаква надежда. Внезапно започнала да се подобрява. След няколко седмици я изписали от болницата.

„Медицината си има своите ограничения – обяснява Тифани. – Болницата прави всичко възможно, а Господ извършва останалото.“

Тифани е американска кардиоложка и работи от пет години в Блантир, вторият по големина град в Малави с население от около един милион. Адвентната болница, в която работят шест лекари мисионери, двама зъболекари мисионери и седем лекари от Малави, не е имала кардиолог от десетина години преди идването на Тифани през 2011 г. – обичаен проблем за страна, в която има само по един лекар на 88 000 души.

В Малави има население от 18 милиона души, от които 483 000 са адвентисти от седмия ден.

Тифани казва, че мотивацията й за мисионско служене идва от Йоан 13:35, където Исус заявява: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Веднъж една местна жена се оплакала, че се събужда от силно сърцебиене всяка нощ в около 12 ч. Изследванията били нормални и повечето лекари биха определили случая като „резултат от лоши сънища“. „Тогава обаче Святият Дух ме подтикна да задам допълнителни въпроси.“

Тифани научила, че пациентката има проблеми със съня след срещата си със самозван пророк, който я предупредил, че ще бъде изнасилена в полунощ. Тифани я попитала кой е по-силен – човек или Бог? „Довери се на Бога“, посъветвала я тя.

„Вие сте първият лекар, който ми казва, че Бог е силен“, отговорила жената.

Това означава да се обичаме един друг, твърди Тифани, да правим допълнителни усилия, за да предоставим физическо, емоционално и духовно изцеление.

„Понякога малките неща ни правят по-различни от останалите“, обяснява Тифани.



Created by ULimited®