"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Единство в Христос Денис Фортин
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2018 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 8 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 17 - 23 ноември 2018 г.

Единство във вярата


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 17 ноември
Стих за запаметяване:
„И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим“ (Деяния 4:12).

През 1888 г. адвентистите преживяват период на разгорещени дебати по тълкуването на някои ключови библейски стихове. Докато пастори и църковни водачи обсъждат идентичността на десетте рога от пророчеството на Галатяни 3:24 и закона от Даниил, 7 глава, една малка група осъзнава, че враждебното отношение един към друг руши братството и приятелството, а по този начин единството и мисията на църквата.

Елън Уайт сериозно осъжда това състояние на нещата и насърчава всички, включени в обсъжданията, да се замислят дълбоко за връзката си с Исус и как любовта към Него трябва да се проявява в нашето поведение особено когато имаме разногласия. Тя казва също, че не бива да очакваме всички в църквата да имат еднакво мнение по всяка точка от тълкуванието на всички библейски стихове.

Но още подчертава, че трябва да търсим единство в разбирането, когато става дума за основните адвентни вярвания (Уайт, Е. Съвети към писатели и редактори. С. 28-32 – англ. изд.). Тази седмица ще разгледаме някои съществено важни библейски учения, които ни правят адвентисти и изграждат единството ни във вярата.

За тази седмица прочетете:
Деяния 4:8-12; 1:11; Матей 25:1-13; Евреи 9:11,12; Изход 20:8-11; 1 Коринтяни 15:51-54.



Спасение в Исус Неделя - 18 ноември

Въпреки че като адвентисти от седмия ден имаме много общо с други християнски църкви, нашите вярвания представляват уникална система от библейски истини, които никой друг в християнския свят не проповядва. Тези истини ни помагат да се определяме като Божия остатък в края на времето.


Прочетете Деяния 4:8-12 и 10:43. Какво значение придава ап. Петър на мястото на Исус Христос в разбирането си за спасителния план?


Апостол Павел казва на коринтяните: благата вест е, „че Бог в Христос примири света със Себе Си“ (2 Коринтяни 5:19). Смъртта на Христос ни примирява с Отец, поставяйки мост над пропастта, причинена от греха и смъртта. Векове наред християните размишляват върху смисъла на Неговата смърт, възкресение и примирение. Този процес на примирение е наречен изкупление [atonement], староанглийска дума, която първоначално е означавала съгласие [at-one-ment – букв. единомислие]. Съответно изкуплението означава хармония във връзката, а когато има отчуждение, тази хармония ще се постигне чрез примирение.


Какво ни говорят следващите пасажи за смисъла на Исусовата смърт и възкресение?

Римляни 3:24, 25

1 Йоан 2:2

1 Йоан 4:9, 10

1 Петър 2:21-24


Въпреки че и много други християнски църкви вярват в Христовата смърт и възкресение, ние го прогласяваме в контекста на „вечното благовестие“ (Откровение 14:6), като част от Тройната ангелска вест от Откровение 14:6-12. Като адвентисти поставяме ударение върху тези вести – нещо, което не прави никоя друга християнска деноминация.


Как бихте могли да се научите никога да не изпускате от поглед реалността на Христовата смърт и възкресение, както и надеждата, която те ни дават?




Второто пришествие на Христос Понеделник - 19 ноември

Апостолите и първите християни смятат завръщането на Христос за „блажената надежда“ (Тит 2:13) и очакват всички библейски пророчества и обещания да се изпълнят при Второто пришествие. Адвентистите от седмия ден се държат твърдо за това убеждение. Всъщност нашето име „адвентисти“ го разкрива съвсем точно. Всички, които обичат Христос, гледат напред с очакване към деня, когато ще могат да общуват с Него лице в лице. До този ден обещанието за второто идване на Христос има обединяващо влияние върху нас като Божи народ.


Какво казват следните текстове за начина на Христовото завръщане? Колко различно е то спрямо някои от популярните представи? Деяния 1:11; Матей 24:26,27; Откровение 1:7; 1 Солунци 4:13-18;Откровение 19:11-16


Библията постоянно ни уверява, че Исус ще дойде отново, за да изиска Своя изкупен народ. Времето за това събитие не бива да бъде въпрос на хипотези, защото самият Исус е заявил: „А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, а само Отец“ (Матей 24:36). Не просто не знаем кога ще се завърне Христос, а и ни е казано, че не сме в състояние да узнаем.

В края на служенето Си Исус разказва притчата за десетте девици (Матей 25:1-13), за да илюстрира опитността на църквата, докато очаква Неговото второ идване. Двете групи девици символизират две групи вярващи, които заявяват, че очакват Исус. На пръв поглед те изглеждат еднакви, но когато Исусовото завръщане се забавя, става явно различието между двете. Едната група, въпреки забавянето, продължава да има жива надежда и да се подготвя духовно. С тази притча Исус желае да научи Своите ученици, че християнската опитност не се дължи на емоционална възбуда или ентусиазъм, а на постоянно доверие в Божията благодат и упорита вяра дори когато няма осезаеми доказателства за изпълнението на Божиите обещания. Исус и днес ни кани да „бдим“ и да бъдем винаги готови за Неговото идване.


Въпреки че самото ни име „адвентисти от седмия ден“ свидетелства за това колко важно е Второто пришествие за нас, как в личен план да поддържаме жива реалността му в съзнанието си? С течение на годините как да избегнем грешката, за която Исус предупреждава в притчата за десетте девици?




Службата на Исус в небесното светилище Вторник - 20 ноември

В Стария Завет Бог дава указания на Моисей как да построи скиния, или светилище, за да бъде тя Божие „обиталище“ тук, на земята (Изход 25:8). Чрез службите в светилището израилтяните научават за спасителния план. По-късно, по времето на цар Соломон, преносимата скиния е заменена с великолепен храм (3 Царе, 5-8 гл.). И скинията, и храмът са направени по образеца на небесното светилище, „истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек“ (Евреи 8:2; Изход 25:9,40).

В цялата Библията се загатва, че има небесно светилище, което служи за основно Божие обиталище. Службите в земното светилище са „микропророчества“ за плана на спасението и за свещеническата служба на Исус в небето.


Прочетете Евреи 8:6; 9:11,12,23-28; 1 Йоан 1:9-10 и 1 Йоан 2:1-2. Какво разкриват тези пасажи за свещеническата служба на Исус в небето?


След възнесението на Христос небесното светилище е мястото, където Той служи като Първосвещеник за нашето спасение (Евреи 7:25). Затова сме насърчавани да „пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време“ (Евреи 4:16).

Както земното светилище има две фази на свещеническа служба – първо, ежедневно в Светая, а след това веднъж годишно в Светая Светих – така и Библията описва тези две фази на Исусовата служба в небето. Неговото служене в Светая в небето се характеризира с ходатайство, прошка, примирение и възстановяване. Покаяните грешници получават незабавен достъп до Отец чрез своя Ходатай Исус (1 Йоан 2:1). След 1844 г. службата на Исус в Светая Светих се прехвърля върху съда и очистването, които се правят веднъж в годината в Деня на умилостивението (Левит, 16 глава). Службата по очистване на светилището се основава също на пролятата Исусова кръв. Изкуплението в този ден символизира последната фаза, когато чрез заслугите на Христос се премахва грехът и се осъществява пълното помиряване на вселената в едно единно управление под Божията власт. Доктрината за тази служба в две фази е уникален адвентен принос към разбирането за цялостния план на спасението.




Съботата Сряда - 21 ноември

Друго изключително важно библейско учение, в което адвентистите вярват и което защитават, е седмият ден – събота. Това е ключова доктрина, внасяща единство и братство между нас. Учение, което, с много малки изключения, следваме само ние.

Съботата е Божи дар за човечеството още от седмицата на Сътворението (Битие 2:1-3). Тогава тя е утвърдена чрез три отделни Божествени действия: (1) Бог си почива в събота; (2) Той благославя деня; и (3) го освещава. Тези три действия превръщат съботата в Негов специален дар, който дава възможност на човешката раса да преживява реалността на небето тук, на земята, и да потвърждава Божественото Сътворение за шест дни. Един известен равин, Ейбрахам Джошуа Хешел, нарича съботата „дворец във времето“, свят ден, когато Бог се среща със Своя народ по специален начин.


Какво ни учат следващите пасажи за значението на съботата за човечеството? Изход 20:8-11; Второзаконие 5:12-15; Йезекиил 20:12,20


В желанието си да следват примера на Исус (Лука 4:16) адвентистите от седмия ден освещават съботата, седмия ден. Участието на Исус в съботните богослужения разкрива, че Той одобрява този ден за почивка и богослужение. Някои от чудесата Му са извършени в събота, за да предаде измерението на изцелението (както телесно, така и духовно), което произтича от празнуването на този ден (Лука 13:10-17). Апостолите и първите християни разбират, че Исус не е отменил съботата. Самите те я спазват и ходят на богослужение в събота (Деяния 13:14,42,44; 16:13; 17:2; 18:4).

Друго прекрасно измерение на съботата е, че тя е знак за избавлението ни от греха. Съботата е паметник на Божието спасение на израилтяните от египетско робство и отвеждането им в почивката на Ханаанската земя (Второзаконие 5:12-15). Независимо че Израил не успява напълно да влезе в тази почивка заради постоянното си непокорство и идолопоклонство, Бог все още обещава, че „за Божия народ остава една съботна почивка“ (Евреи 4:9). Всички, които желаят да влязат в тази почивка, могат да го направят чрез вяра в спасението, осигурено чрез Исус. Спазването на съботата символизира тази духовна почивка в Христос и факта, че се осланяме на Неговите заслуги, а не на дела, за да бъдем спасени от греха и да получим вечен живот (Евреи 4:10; Матей 11:28-30).


По какви осезаеми начини ви е помогнала съботата да преживеете единството и братството, което желае Христос за Своя народ?




Смърт и възкресение Четвъртък - 22 ноември

При Сътворението „Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа“ (Битие 2:7). Този разказ за създаването на хората разкрива, че животът произлиза от Бога. Дали безсмъртието е вътрешно присъщо на живота? Библията ни казва, че единствено Бог е безсмъртен (1 Тимотей 6:16); безсмъртието не се дава на хората при раждането. За разлика от Бога те са смъртни. Писанието сравнява нашия живот с „па̀ра, която се явява за малко и после изчезва“ (Яков 4:14), а при смъртта нашият живот навлиза в състояние, подобно на сън, където няма никакво съзнание (Еклесиаст 9:5,6,10; Псалми 146:4; 115:17; Йоан 11:11-15).

Въпреки че хората се раждат смъртни и подвластни на смъртта, Библията говори за Исус Христос като източник на безсмъртие и ни казва, че Той дава обещанието за безсмъртие и вечен живот на всички, които повярват в Неговото спасение. „Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 6:23). Исус „чрез благовестието унищожи смъртта и показа вечния живот и нетлението“ (2 Тимотей 1:10). „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Следователно има надежда за живот след смъртта.


Прочетете 1 Коринтяни 15:51-54 и 1 Солунци 4:13-18. Какво ни казват тези пасажи за живота след смъртта и кога ще бъде дадено безсмъртие на човеците?


Апостол Павел недвусмислено изяснява, че Бог дава безсмъртие на хората не в момента на смъртта, а по-скоро при възкресението, когато ще зазвучи последната тръба. Въпреки че вярващите получават обещанието за вечен живот в момента, когато приемат Исус за свой Спасител, безсмъртието им се дава едва при възкресението. Новият Завет не съдържа нищо, подкрепящо идеята за души, които отиват на небето веднага след смъртта. Това учение се корени в езичеството, произлизайки от философията на древните гърци, и не се намира нито в Стария, нито в Новия Завет.


Как нашето разбиране за смъртта ни помага до оценим още повече обещанието за Второто пришествие? Как това вярване ни свързва силно като адвентисти от седмия ден?




Разширено изучаване Петък - 23 ноември

Прочетете от Елън Уайт: „Основите, стълбовете и отличителните белези“, с. 28-32, от кн. „Съвети към писатели и редактори“ – англ. изд. Прочетете статията „Доктрини, важност“, с. 778, 779, от „Енциклопедия на Елън Уайт“ – англ. изд.

Като адвентисти от седмия ден имаме и важни вярвания, общи с други християнски деноминации. Централното, разбира се, е вярването в спасението единствено чрез вяра в изкупителната и заместническата смърт на Исус. Ние, както и други християни, вярваме, че нашата правда не се дължи на собствените ни дела, но в Христовата праведност, която ни се приписва чрез вяра: незаслужен дар на благодат. „Христос понася отношението, което ние заслужаваме, за да може с нас да се постъпи така, както Той заслужава. Осъден е за греховете ни, в които няма никакъв дял, за да можем ние да бъдем оправдани чрез Неговата правда, в която нямаме никакъв дял. Той понася смъртта, която се полага на нас, за да можем ние да получим живота, който е Негов“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. София: Нов живот, 2005, с. 10, 11).

Същевременно нашите основни вярвания като цяло и начинът ни на живот, който стъпва върху тях, ни правят уникални в християнския свят. Така и трябва да бъде – ако не беше така, защо тогава да съществуваме като адвентисти от седмия ден? Нашата любов към Исус и ученията, които проповядваме, трябва да бъдат най-силният обединяващ фактор помежду ни.


Въпроси за разискване:

1.Във „Вяра и дела“, с. 103 – англ. изд., Елън Уайт приравнява оправданието с опрощаване на греховете. Как благодарността за прошката и оправданието ни в Христос създават основата за братството и общението с братята и сестрите?

2.Помислете колко са важни нашите доктрини в контекста на църковното единство. Или какво друго е събрало заедно милиони хора с толкова различен етнически, религиозен, политически и културен произход, освен нашите общи доктринални вярвания? Какво ни говори това за значението на доктрините не само в контекста на мисията и вестта, но и за църковното единство?

3.Самото ни име „адвентисти от седмия ден“ сочи към две решаващи учения: седмия ден, събота, и Второто пришествие. Едната част от нашето име сочи към Сътворението, другата – към изкуплението. Как са свързани тези две учения и по какъв начин те заедно кратко и ясно разкриват идентичността ни като народ?


Резюме: Адвентистите от седмия ден имат много основни вярвания. Някои от тях са общи с останалите християни, а други – не. Взети заедно, тези учения съставляват нашата идентичност като отделна църква и са основата за единството ни в Исус Христос.


Тази събота, 24.11.2018 г., ще се молим за църкви „Стражица” и „Стрелча”.




Разказ
Наказан за чужди грехове
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Когато хората срещали за първи път малкото момче, първият им въпрос не бил: „Как се казваш?“, а „Какво ти има на граката?“

Джак Чен пълзял по пода на селския си дом в централната част на Тайван, докато станал на пет години. Когато станал първокласник, вече можел да стои изправен, тъй като бил натрупал достатъчно мускули благодарение на ежедневните физически упражнения. Ходел обаче на пръсти, поради което другите деца му викали „ненормалник“. Понякога момчетата го плювали, докато се разминавали с него.

Джак бил роден с болест на краката, която озадачавала лекарите. Родителите му обаче не се съмнявали за причината: Някой в семейството бил направил нещо лошо и сега те трябвало да бъдат наказани.

„Семейството ми се покланяше на идоли и родителите ми вярваха, че са наказани заради нещо, извършено от тях или от предишните поколения“, разказва Джак.

Когато навършил 12 години, семеен приятел предположил, че Джак, който изоставал в държавното училище, може би ще има повече възможности, ако се запише в близкото адвентно училище.

Джак чул за Исус, когато се записал в седми клас. Тогава прочел Библията за първи път. На 13-годишна възраст решил да предаде сърцето си на Исус.

Отгговорът на този голем въпрос – защо е наказан заради чужди грехове – дошъл година по-късно, когато прочел как Исус изцелява сляпороден мъж. В текста се казвало: „И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп? Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела“ (Йоан 9:2, 3).

Джак почувствал, че от раменете му пада тежко бреме, след като прочел тези думи. „Осъзнах, че това не е наказание, а благословение. Ако нямах такова заболяване, семейството ми никога не би имало възможността да познае Бога.“

Джак завършил адвентния колеж в Тайван и сега служи като пастор в крайбрежния град Жиадинг. Ходи с леко накуцване, но няма никакви други здравословни проблеми. Женен е и има две момчета.

Тридесет и двегодишният Джак се удивлява как е намерил Исус или по-точно – как Исус го е намерил. „Дори не бях християнин, но търсех Бога, търсех някой, който да спаси живота ми. Първо трябва да отвориш ума си за Бога и след това Бог ще ти каже какво да правиш.“



Created by ULimited®