"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Деяния на апостолите Уилсън Пароши
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2018 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 21 - 27 юли 2018 г.

Първите църковни водачи


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 21 юли
Стих за запаметяване:
„И Божието учение растеше, и числото на учениците в Йерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата“ (Деяния 6:7).

Много от новоповярвалите на Петдесятница са елинистични евреи, т.е. евреи от гръко-римския свят, сега живеещи в Йерусалим (Деяния 2:5,9-11). Въпреки че са евреи, те се различават в много отношения от юдейските такива – от „евреите”, споменати в Деяния 6:1. Най-очевидната разлика е, че обикновено не са запознати с арамейския – езикът, на който по онова време се говори в Юдея.

Има и други различия – както културни, така и религиозни. Тъй като са родени в чужди страни, те нямат корени в еврейските традиции на юдеите или поне техните корени не стигат така дълбоко, както на юдейските евреи. Предполага се, че не са така привързани към храмовите церемонии и към аспектите на Мойсеевия закон, приложими единствено за народа на Израил.

Тъй като са прекарали по-голямата част от живота си в гръко-римска обстановка и са живели в тесен контакт с езичници, определено са по-склонни да разберат включващия характер на християнската вяра. Всъщност Бог използва много от елинистичните вярващи за осъществяване на заповедта да се разнесе свидетелството по целия свят.

За тази седмица прочетете:
Деяния, 6 гл.; Деяния 7:48; Евреи 5:11-14; Михей 6:1-16; Деяния, 7 гл.; Деяния 8:4-25.



Определянето на Седемте Неделя - 22 юли

Прочетете Деяния 6:1. От какво се жалват елинистичните вярващи?


„Причина за оплакването е предполагаемото пренебрежение към гръцките вдовици във всекидневното разпределение на храната и в подпомагането. Всяко неравенство би било против духа на евангелието и затова Сатана успява да възбуди подозрение. Трябва да се вземат бързи мерки, за да се отстранят всички случаи на недоволство, за да не триумфира врагът в усилията си да раздели вярващите” (Уайт, Е. Деяния на апостолите. София: Нов живот, 1992, стр. 39).

Решението, предложено от апостолите, е юдеите да изберат седем мъже отсред тях, за да „да прислужват [diakoneō] на трапези” (Деяния 6:2), докато те прекарват време в молитва и „в служение [diakonia] на словото” (Деяния 6:4). Тъй като diakoneō и diakonia принадлежат към една и съща словесна група, единствената истинска разлика е между „трапези” в Деяния 6:2 и „словото” в Деяния 6:4. Това, заедно с прилагателното „всекидневното” (Деяния 6:1), като че ли посочва двата елемента на ежедневния църковен живот: поучението („словото”) и общението („трапезите”), като второто включва общо хранене, Господна вечеря и молитви (Деяния 2:42,46; 5:42).

Тоест, като авторитетни настойници на ученията на Исус, апостолите биха се ангажирали предимно с доктриналното учение на вярващите и с молитва, докато Седемте биха отговаряли за дейностите по общуването в няколко домашни църкви. Но техните задължения не се ограничават до тези на дякона, както разбираме термина днес. На практика те са първите църковни ръководители на местна църква.


Прочетете Деяния 6:2. Как са избрани Седемте и по какъв начин им е възложено да служат?


Кандидатите трябва да се отличават с морални, духовни и практични качества: те трябва да имат добра репутация и да бъдат изпълнени с Духа и с мъдрост. С одобрението на общността Седемте биват избрани и след това встъпват в длъжност с полагане на ръце над тях и молитва. Ритуалът като че ли разкрива публично признание и упълномощаване за работа като дякони.


Толкова е лесно да се всее раздор в редиците, нали? Как да правим всичко чрез дадената ни от Бога сила, за да съхраним мира, и вместо да сеем конфликти, да се фокусираме върху мисията?




Служенето на Стефан Понеделник - 23 юли

След своето избиране Седемте се заемат не само с църковно служене, но и с ефективно свидетелстване. Резултатите са, че евангелието продължава да се разпространява и броят на вярващите нараства (Деяния 6:7). Разбира се, това нарастване започва да предизвиква противопоставяне срещу ранната църква. Разказът по-нататък се фокусира върху дякон Стефан – човек с рядко срещана духовна извисеност.


Прочетете Деяния 6:8-15. Какво ни разкриват тези стихове за Стефан и за неговата вяра и характер? И какво в проповедта му разгневява неговите противници толкова много?


Като елинистичен евреин Стефан споделя евангелието в елинистичните синагоги на Йерусалим. В града има няколко такива; текстът от Деяния 6:9 по всяка вероятност говори за две от тях – едната за южните емигранти (евреи от Киринея и Александрия), а другата за северните емигранти (тези от Киликия и Азия).

Исус несъмнено е централната тема на разискванията, но повдигнатите срещу Стефан обвинения посочват, че той добре разбира евангелието и неговото приложение, като вероятно надминава разбирането на юдейските вярващи. Стефан е обвинен в богохулство срещу Моисей и Бога; тоест срещу закона и храма. Дори да не е бил правилно разбран в някои аспекти – или думите му да са били съзнателно изопачени – и да са били представени лъжесвидетели, придумани да говорят срещу него, обвиненията сигурно не са били напълно лъжливи, както се случва и със самия Исус (Марк 14:58; Йоан 2:19). Категоричният укор от страна на Стефан срещу Синедриона в идолопоклонническо почитане на храма (Деяния 7:48) разкрива, че той разбира по-дълбоките приложения на смъртта на Исус и нейните резултати, поне по отношение на храма и церемониалните служби в него.

С други думи, може би мнозина вярващи евреи от юдейски произход все още са твърде привързани към храма и останалите церемониални практики (Деяния 3:1; 15:1,5; 21:17-24) и им е трудно да ги изоставят (Галатяни 5:2-4; Евреи 5:11-14). Но Стефан и вероятно другите елинистични вярващи бързо разбират, че смъртта на Исус Христос е сложила край на цялата храмова система.


Защо трябва да бъдем много внимателни да не се капсулираме в някоя от любимите си тези до такава степен, че да пречим на новата светлина, когато тя се появи?




Пред Синедриона Вторник - 24 юли

Прочетете Деяния 7:1-53. Какво казва Стефан пред своите обвинители?


Обвиненията, повдигнати срещу Стефан, водят до неговото залавяне и съдебен процес пред Синедриона. Според еврейската традиция законът и службите в храма са два от трите стълба, на които се основава светът – като последният от тях са добрите дела. Дори най-дребният намек, че Мойсеевите церемонии са станали старомодни, наистина се счита за обида към най-святото в юдаизма; оттук следва и обвинението в богохулство (Деяния 6:11).

Отговорът на Стефан е най-дългата реч в „Деяния на апостолите“. Това само по себе си показва нейната значимост. Макар на пръв поглед да изглежда, че не е нищо повече от отегчително изброяване на историята на Израил, трябва да разбираме думите му във връзка със Стария Завет и с начина, по който пророците използват старозаветната структура, като религиозни реформатори, за да върнат Израил към неговите изисквания. Когато това се случва, понякога използват еврейската дума rîḇ, чийто най-добър превод би бил „заветен съдебен процес” – за да засвидетелстват идеята за Бог, предприемащ правомерни действия срещу Своя народ поради неговия провал в спазването на завета.

Например в Михей 6:1,2 rîḇ се среща три пъти. После, следвайки образеца на Синайския завет (Изход, 20-23 гл.), Михей напомня на народа за Божиите могъщи дела именно в негова полза (Михей 6:3-5), за условията и нарушенията на завета (Михей 6:6-12), и в края проклятията за нарушаването му (Михей 6:13-16).

По всяка вероятност това е фонът зад словото на Стефан. Помолен да обясни постъпките си, той не прави усилия да отхвърли обвиненията, нито да защитава вярата си. Вместо това издига гласа си по същия начин, по който го правят древните пророци, прогласяващи Божия rîḇ срещу Израил. Дългият преглед на Божиите взаимоотношения с Израил в миналото има за цел да илюстрира неблагодарността и непокорството на народа.

Наистина в Деяния 7:51-53 Стефан вече не е обвиняем, а Божи пророчески адвокат, представящ Неговия заветен съдебен процес срещу тези водачи. Ако бащите им са били виновни за избиването на пророците, те носят още по-голяма вина. Промяната от „бащите ни” (Деяния 7:11,19,38,44,45) към „бащите ви” (Деяния 7:51) е забележителна. Стефан отхвърля солидарността със своя народ и определено застава на страната на Исус. Платената цена е огромна; но думите му не разкриват страх или съжаление.


Кога за последен път трябваше да се определите твърдо и безкомпромисно на страната на Исус? Направихте ли го, или се поколебахте? Ако е второто, какво трябва да се промени?




Исус в небесния съд Сряда - 25 юли

Тъй като по определение пророкът (на еврейски nāḇî) е някой, говорещ от Божието име, Стефан става пророк в мига, в който представя Божия nāḇî срещу Израил. Но неговото пророческо служене продължава твърде кратко.


Прочетете Деяния 7:55,56. Какво е значението на видението на Стефан?


„Когато Стефан изрича последните думи, сред народа настава глъчка. Когато свързва Христос с пророчествата и говори така, както е говорил в храма, свещеникът се престорва на ужасен и разкъсва дрехата си. Това действие е знак за Стефан, че скоро ще бъде принуден да замълчи завинаги. Вижда каква съпротива срещат думите му и разбира, че дава последното си свидетелство. Внезапно спира по средата на проповедта” (Уайт, Е. Деяния на апостолите. София: Нов живот, 1992, стр. 44).

Когато той се изправя пред еврейските водачи, разкривайки Божията присъда срещу тях, Исус стои в небесния съд – тоест в небесното светилище, до Отец, което показва, че съдът на земята е само белег на истинския съд, предстоящ да се случи в небето. Бог ще съди фалшивите учители и водачи на Израил.

Това обяснява защо призивът към покаяние, обичайно присъстващ в предишните изказвания в „Деяния“ (2:38; 3:19; 5:31), тук липсва. Настъпва краят на теокрацията на Израил, което означава, че спасението на света вече няма да се осъществява с посредничеството на Израилевия народ, както е обещано на Авраам (Битие 12:3; 18:18; 22:18), а чрез последователите на Исус, били те евреи или езичници. От тях сега се очаква да напуснат Йерусалим и да свидетелстват по целия свят (Деяния 1:8).


Прочетете Деяния 7:57 – 8:1,2. – 8:1,2. Как Лука описва смъртта на Стефан?


Наказанието за богохулство е убиване с камъни(Левит 24:14), въпреки че не е ясно дали Стефан е осъден на смърт, или просто е линчуван от тълпа фанатици. Във всеки случай той е първият записан вярващ в Исус, убит заради вярата си. Това, че свидетелите поставят дрехите си в нозете на Савел, загатва, че последният е водачът на противниците на Стефан. На когато Стефан се моли за своите екзекутори, той се моли и за Савел. Само човек с блестящ характер и непоклатима вяра би могъл да направи нещо подобно – силна изява на вярата му и на реалността на Исусовото присъствие в неговия живот.




Разпространение на евангелието Четвъртък - 26 юли

Триумфът над Стефан подклажда масово преследване на вярващите в Йерусалим, по всяка вероятност организирано от същата група противници. Неин водач е Савел, нанесъл немалка вреда на църквата (Деяния 8:3; 26:10). Но гонението води и до нещо добро. Наистина, разпръснати из Юдея и Самария, вярващите започват да проповядват евангелието. Тогава започва изпълнението на заповедта да се свидетелства именно в тези области (Деяния 1:8).


Прочетете Деяния 8:4-25. Какви поуки са ни разкрити тук?


Самаряните са наполовина израилтяни дори от религиозна гледна точка. Те са монотеисти, приемащи първите пет книги на Моисей (Петокнижието), практикуват обрязването и очакват Месия. Но за евреите самарянската религия е покварена, което значи, че самаряните нямат дял в заветните милости на Израил.

Неочакваното им обръщане поразява църквата в Йерусалим, така че апостолите изпращат Петър и Йоан да преценят ситуацията. Задържането на Духа от Божия страна до идването на Петър и Йоан (Деяния 8:14-17) сигурно е имало за цел да убеди апостолите, че самаряните трябва да бъдат приети като пълноправни членове на общността на вярата (вж. Деяния 11:1-18).

Но нещата не приключват дотук. В Деяния 8:26-39 намираме историята за Филип и етиопския евнух, който след един библейски час пожелава да се кръсти. „И двамата слязоха във водата, и Филип, и скопецът; и кръсти го” (Деяния 8:38).

Първо самаряните, а след това етиопецът – чужденец, дошъл в Йерусалим на поклонение пред Бога и сега пътуващ обратно към дома. Евангелието пресича границите на Израил и достига света – както е било предсказано. Но всичко това е само началото, защото тези първи еврейски вярващи скоро ще пътуват по целия познат тогава свят и ще проповядват удивителната вест за смъртта на Исус Христос, платил наказанието за техните грехове и предлагащ на всички хора, по всички места надеждата за спасение.


Петър казва на Симон, че е „в горчива жлъчка и вързан в неправда” (Деяния 8:23). Какво е решението на неговия проблем и на проблема на всеки друг, който би могъл да се намира в същото положение?




Разширено изучаване Петък - 27 юли

„Преследването на йерусалимската църква дава импулс на делото на евангелието. Словото в този град се проповядва с успех и има опасност учениците да се задържат тук твърде дълго, без да вземат предвид поръчението на Спасителя да отидат по целия свят. Забравят, че силата да се устоява на злото се спечелва по-добре чрез настъпателна служба и започват да мислят, че няма по-важна работа от защитата на йерусалимската църква от атаките на врага. Вместо да възпитават новоповярвалите да разнасят евангелието на онези, които не са го чули, има опасност да останат в пътя на доволството от постигнатото. За да се разпръснат представителите Му по света, където ще работят за други, Бог допуска срещу тях да започне преследване. Прогонени от Йерусалим, вярващите „разгласяваха благовестието ” (Уайт, Е. Деяния на апостолите. София: Нов живот, 1992, стр. 46, 47).


Въпроси за разискване:

1. Прочетете внимателно цитата по-горе за опасностите, с които се сблъсква ранната църква – самодоволни хора, горди от постигнатото. Първо, това означава, че противно на популярните представи, мнозина евреи наистина са приели Исус като Месия. Но още по-важно, какво предупреждение трябва да извлечем ние днес? Как да бъдем сигурни, че не сме твърде обсебени да защитаваме това, което вече имаме, вместо да правим онова, което наистина трябва да вършим – да отидем сред света?

2. Във времето на апостолите взаимоотношенията между евреите и самаряните са белязани от векове на ожесточена вражда. Какво бихме могли да научим от факта, че Филип, вероятно евреин, свидетелства за Исус в Самария? Дори ние, адвентистите от седмия ден, не сме имунизирани срещу културни или етнически пристрастия. Какво следва да ни научи Кръстът за това колко сме равнопоставени в Божиите очи? Освен това какво трябва да ни научи универсалността на Христовата смърт за безкрайната стойност на всяко човешко същество?

3. Какъв подход използва Филип спрямо етиопянина (Деяния 8:27-30)? Как да бъдем по-отворени към възможностите да споделяме евангелието?

4. Какво научихме от Деяния, 6-8 гл., което би ни помогнало да изпълняваме по-ефективно мисията на църквата?


Тази събота, 28.07.2018 г., ще се молим за църкви „Пещера” и „Плевен”.




Разказ
Приятелката, която прие християнството
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Двадесет и пет годишният Ямаши Хироши, син на пастор, бил влюбен до уши. Имало обаче един проблем: Приятелката му Сакико не била адвентистка.

Хироши се запознал със Сакико в адвентна забавачка недалеч от столицата на Япония. После двамата работили заедно в адвентния медицински център в японския остров Окинава. Там започнали да излизат на срещи.

Хироши се опитал да убеди Сакико да стане адвентистка. Канел я на църква всяка събота. Помолил пастора да й предаде библейския курс. Възхвалявал достовереността на Библията и моралната полза да се приеме християнството.

„Тя не желаеше да стане християнка – разказва Хироши. Каза ми съвсем ясно: Никога няма да стана християнка!“

Хироши се отказал. Осъзнал, че не е способен да убеди Сакико да приеме Христос и че може би ще е по-добре да се разделят. „Все още я харесвах и като че ли тя също ме харесваше.“

Припомнил си текст от „Вест към младите“ на Елън Уайт – книга, която бил чел внимателно като юноша в адвентната гимназия. Там се казва: „Ако хората имат навика да се молят два пъти на ден преди да се решат на брак, би трябвало да се молят четири пъти дневно, когато очакват да предприемат тази стъпка“ (стр. 460).

Хироши взел Библията си и книгата на Елън Уайт и отишъл в близката планина, за да се отдаде на молитва и пост за три дни.

„Попитах Бога какво да правя. Четях Библията и другата книга. Водех си ежедневен молитвен дневник.“

След поста Хироши приел предложение за работа в детски ясли далеч в централната част на Япония. Знаел, че разстоянието ще унищожи или ще укрепи взаимоотношенията им и затова се молел всички да бъде според Божията воля. Трудно преживявал раздялата.

„Не можех да съм с нея, да я водя на църква или да й предавам библейски уроци. Не можех да правя друго освен да се моля и аз се молех много.“

Точно тогава Бог се намесил. Сакико съобщила, че желае да бъде кръстена. Сърцето й било напълно преобразено. Сакико се кръстила и след време двамата се оженили.

Хироши, който сега е на петдесет и шест години, никога не забравя историята с обръщането на Сакико. Тя е в основата на работата му като водач в адвентната църква в Япония. Той е директор на адвентата мисия, на здравия отдел и също така помощник на президента по въпросите на евангелизирането.

„Като пастор преподавам бибейски уроци, проповядвам и помагам на хората, но това е всичко, което мога – казва Хироши, баща на пет деца. – Промяната на сърцето на човека, за да приеме Исус, е Божие дело. Това е работа на Бога.“