Централен за разбиране на събитията от последните дни е въпросът за Божия закон. По-конкретно въпросът за четвъртата заповед, седмия ден – събота. Въпреки че осъзнаваме: спасението е единствено чрез вяра и спазването на закона, включително по въпроса за съботата, никога не може да ни спаси – разбираме също, че в последните дни послушанието към Божия закон, включително относно седмия ден, събота, ще бъде външен белег, знак на нашата истинска вярност.

Тази разлика ще стане особено видима при кулминацията на последните събития, описани в Откровение, 13 и 14 глава, когато всемогъщият конгломерат от религиозни и политически сили ще се обедини, за да наложи една фалшива форма на поклонение върху земните жители. Всичко това е в контраст с Откровение 14:7, където Божият народ е призован да „се поклони на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори“ – да се покланя само на Твореца и на никого другиго.

Едно от най-великите библейски обещания е записано в Римляни 8:1: „И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух“. Тези думи са като последната тухла в градежа, заключение на потока от мисли точно преди тях. Само когато разберем за какво говори Павел непосредствено преди този стих, ще можем по-добре да осъзнаем надеждата и обещанието в него.

Въпреки че в християнството съществува разгорещен дебат за това дали Павел говори конкретно за себе си като вярващ, или не, едно е ясно: той всъщност говори за реалността на греха. Всички, дори и християните, могат да изпитат до известна степен борбата, за която се говори тук. Кой ли не е чувствал повика на плътта и „греха, който живее“ в него, подтикващ го да върши това, което знае, че не трябва, или да не върши това, което знае, че е редно? За Павел проблемът не е в закона, а в нашата плът.

Кой ли не се е оказвал в положението да желае да върши правото, но да върши нередното? Дори ако тук Павел не говори за неизбежността на греха в живота на новородения християнин, определено потвърждава вечната битка на всеки, които иска да се покорява на Бога.

И затова стига до известните думи: „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?“ (Римляни 7:24). Той намира отговора в Исус и във великото обещание, че „няма никакво осъждане“ за вярващия в Него, който по благодат ходи по Духа. Да, вярващият човек преживява вътрешни борби; да, сблъсква се с изкушения; да, грехът е реален. Но чрез вярата в Исус вярващите вече не са осъдени от закона. Всъщност те го изпълняват. По този начин се учат да ходят по Дух, а не „по плът“.

В частта от урока за вчера разгледахме стиховете (Римляни 7:15-25), които говорят за реалността на греха дори за християните. Обаче в предишните стихове Павел насочва към закона, който показва колко разпространен е грехът и колко е смъртоносен.

От думите на Павел се раждат две критично важни истини. Първо, той показва, че проблемът не е в закона. Законът е „свят, праведен и добър“. Проблемът е в греха, който води до смърт. Другата истина е, че законът е безсилен да ни спаси от греха и смъртта. Той посочва проблема с греха и смъртта. Прави го дори още по-видим, но не предлага никакво решение.

Само повърхностният читател би могъл да използва тези стихове (пренебрегвайки множество други), за да твърди, че Десетте заповеди са премахнати. Това би било точно обратното на становището на Павел. Всички думи на апостола се обезсмислят, ако законът бъде премахнат. Неговата аргументация се основава на предпоставката, че законът все още е валиден, защото именно той посочва реалността на греха и произтичащата от това нужда от евангелието. „Тогава какво? Да кажем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но, напротив, не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай“ (Римляни 7:7).

Не законът води до смърт, а грехът. Законът просто показва колко смъртоносен е грехът. Законът е добър в това, че посочва греха. Но не може да осигури решението. Само евангелието дава такова. Идеята на Павел е, че като християни, като спасени в Христос, ние трябва да служим по „нов дух“ (Римляни 7:6) или да живеем свързани чрез вяра с Исус, като се осланяме на Неговите заслуги и правда за спасението (темата на голяма част от „Посланието към римляните“ в предишните пасажи).

Като адвентисти от седмия ден често чуваме християни от други деноминации да твърдят, че законът е бил премахнат или че вече не сме под закон, а под благодат. Това, което всъщност казват, е, че само четвъртата заповед е премахната. Мнозина не твърдят дори и това. Те казват, че съботата от седмия ден е заменена с първия ден, неделя, в чест на възкресението на Исус.

И вярват, че има стихове, които го доказват.

По-долу са цитирани стихове от Новия Завет, които според много християни показват, че съботата е заменена от седмия ден в Стария Завет с първия ден в Новия Завет. Когато ги четем, трябва да се запитаме дали наистина говорят за промяна на деня, или просто описват събития, случили се на този ден, но без да регламентират някаква промяна.

Това са основните текстуални „доказателства“, използвани в подкрепа на доктрината, че първият ден от седмицата е заел мястото на седмия ден, събота. Освен че описва няколко случая, когато по различни причини вярващите са събрани заедно, нито един стих не загатва, че тези събрания са богослужения, провеждани в първия ден, вместо на седмия ден, събота. Този аргумент представлява чисто и просто внедряване в стиховете на вековната християнска традиция за спазване на неделята. Всъщност в тях се влага смисъл, който въобще не са носили в самото начало.

Както разбрахме вчера, стиховете, които обикновено се използват в защита на тезата, че неделята е изместила съботата, не казват нищо подобно. Всяко споменаване на седмия ден, събота, в Новия Завет разкрива, че все още се спазва като една от Божиите Десет заповеди.

Забележете как жените, които са били с Христос, „в съботата си почиваха, както повелява Законът“ (Лука 23:56). Очевидно е, че става въпрос за четвъртата заповед, написана на каменни плочи на Синай. Каквото и да са научили от прекараното време с Исус, няма никакви белези, че то е било нещо различно от спазването на Божиите заповеди, в това число и на съботната заповед. Всъщност Исус казва на учениците Си: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“ (Йоан 14:15). Неговите заповеди, които самият Той е опазил, включват и седмия ден, събота. Ако неделята трябваше да заеме мястото на съботата, то тези жени не са запознати с нищо подобно.

В тези стихове не намираме никакви доказателства за промяна на съботата в неделя. Вместо това те категорично показват обичая на първите вярващи в Исус да спазват седмия ден, събота.

Деяния 16:13 е особено интересен стих, тъй като се развива извън контекста на синагогата. Вярващите се срещат край брега на някаква река, където някои „имат обичай“ да ходят да се молят. И правят това на седмия ден, събота, и то доста години след смъртта на Исус. Ако е станала някаква промяна от събота в неделя, нищо в тези стихове не я подсказва.

Божият закон, Десетте заповеди, все още е задължителен (Яков 2:10-12), а той включва и седмия ден, събота. Защо тогава толкова много християни спазват неделята, когато няма никакви библейски аргументи за това?

Даниил, 7 глава говори за възхода на четири велики империи: Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим – четвъртата и последна земна империя. В една по-късна фаза на Римската империя е изобразен малък рог, който излиза от нея. Той все още е част от нея , само че в по-нова фаза. Какво друго би могла да бъде тази сила освен Папството, което произлиза директно от Рим и до този момент продължава да бъде част от Рим? Томас Хобс пише през 17 век: „Ако човек помисли за произхода на това огромно църковно владичество, той лесно ще осъзнае, че Папството не е нищо друго освен призракът на покойната Римска империя, на чийто гроб то се възвеличава“ (Thomas Hobbes, Leviathan, (Oxford: Oxford University Press, 1996), p. 463.).

Оригиналният език, арамейският, показва в стих 25, че малкият рог „замисля“ да промени закона. Всъщност коя земна сила може наистина да промени Божия закон?

Въпреки че точните подробности са погребани в историята, известно е, че по време на папския Рим съботата от седмия ден е заместена от традицията за спазване на неделята, която се е окопала толкова здраво, че протестантите след Реформацията все още спазват първия ден от седмицата, вместо да следват библейската заповед за седмия ден.

Използвайки образи директно от „Даниил“ за последната (папската) фаза на Рим, книгата „Откровение“ сочи към гоненията в края на времето, които ще се разразят върху хората, отказващи да се „покланят“ според диктата на силите, описани в книгата „Откровение“.

Същият змей, Сатана, който започва да воюва срещу Бога в небето (Откровение 12:7), воюва и на земята с Божия народ, който „пази Божиите заповеди“ (Откровение 12:17; Откровение 13:2; Откровение 13:4). Всъщност и самият Сатана става обект на поклонение (Откровение 13:4). Следователно той се опитва да продължи на земята войната срещу Бога, започнала в небето. А централно място в неговата атака срещу Господа заема борбата му срещу Божия закон.

„В четвъртата заповед Бог е разкрит като Създател на небето и земята и това Го отличава от всички фалшиви богове. Седмият ден е осветен като почивен ден за човека в чест на сътворението. Целта му е да поддържа винаги свежа в съзнанието на човека идеята, че живият Бог е източник на живота и обект на почит и поклонение. Сатана се стреми да отклони хората от верността им към Бога и от изпълнение на закона Му. Затова насочва усилията си особено към тази заповед, която посочва Бога като Създател“ (Уайт, Е. Великата борба. София: Нов живот, с. 37).

Ние се покланяме на Господа, защото е Творец на „небето и земята“, а седмият ден, събота, е основният белег на Неговата творческа сила – белег, който сочи назад към самата творческа седмица (Битие 2:1-3). Не е изненадващо, че оспорвайки Божия авторитет, Сатана воюва срещу главния, фундаментален белег на този авторитет: седмия ден, събота.

В последните дни Бог ще има на земята народ, който ще стои твърд и последователен във верността си към Него – вярност, проявяваща се чрез изпълнението на Неговите заповеди – всичките, включително единствената, която изрично посочва Господа като Създател, Който и само Който е достоен за поклонение.

Един млад човек се приближи до мене, докато хвърлях боклука в навечерието на Нова година в дома ми в Кентъки.

„Правя проучване, което може да помогне на общността – каза той. – Бихте ли желали да участвате?“

Любезният младеж се оказа доброволец от организацията GYC („Поколение от млади хора за Христос“), който бил пристигнал в Луисвил, за да присъства на годишната конференция на това адвентно сдружение. Тогава още не подозирах, че на следващата конференция само след една година самата аз ще ходя от врата на врата.

Преди да вляза у дома, погледнах проучването, което доброволецът от GYC ми бе подал. Посочих, че се интересувам от библейски уроци и посещение. Цели пет месеца не последва нищо.

През май майка ми каза, че някой е идвал вкъщи с цел библейски уроци. Човекът идвал шест пъти, но всеки път аз съм отсъствала поради занятията в университета. През юни библейският работник на име Ромон дойде у дома и ние се уговорихме да провеждаме библейски уроци всеки петък в местно кафене.

Не знаех нищо за адвентистите. Бях активна в друга църква, където преподавах на децата и се включвах в мисионски пътувания. Нямах обаче такава връзка с Исус, каквато желаех. Постоянно се молех да имам все по-близко общение с Него.

Рамон бе отговор на молитвите ми. Малко след това му изпратих съобщение, че бих желала да се срещаме два пъти седмично. Приемах всичко, което научавах. Когато промених начина си на живот и хранене, всичко започна да се променя. Харесвам текста от Римл. 12:2, в който се казва: „И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.“

Този небесен начин на мислене ме промени. Сега, когато уча, не го правя заради високата оценка, а за Бога. Искам да имам познанието, което след време да ми даде възможност да помагам на хората като логопед.

В църквата на Ромон научих зе предстоящата конференция на GYC в Хюстън, щата Тексас, през 2016 г. Станах член на адвентната църква малко преди началото на конвенцията.

Посещенията от врата на врата с доброволци на GYC бе нещо вълнуващо. Няколко души се записаха за библейските уроци. Видях същото желание в един млад човек, каквото аз бях проявила преди година. Моля се историята да направи пълен кръг с него, както бе станало и с мене. Познавам силата на едно проучване.

Бритни Флетчър, на 22 години, учи за логопед в Луисвил, щата Кентъки