"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Подготовка за края Нормън Гали
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2018 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 5 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 28 април - 4 май 2018 г.

Христос в небесното светилище


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 28 април
Стих за запаметяване:
„Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име, така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества“ (Филипяни 2:9,10).

Когато говори за Исус в небесното светилище, „Посланието към евреите“ казва: „където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин“ (Евреи 6:20).

Библията, особено Новият Завет, е съвсем категорична по отношение на ролята на Христос като наш Първосвещеник в небесното светилище – служба, която Той поема след завършването на делото Си като жертва за нас тук, на земята (Евреи 10:12).


През тези седмица ще разгледаме службата на Христос в небесното светилище. Неговото ходатайствено дело е решаващо при подготовката на Неговия народ за времето на края. Затова ни е даден следният изключително важен съвет: „Божият народ трябва много ясно да разбира темата за светилището и Изследователния съд. Всички трябва да имат лично убеждение за службата и делото на техния велик Първосвещеник. В противен случай те няма да могат да изградят силна вяра сега или да изпълнят определената за тях служба от Бога“ (Уайт, Е. Великата борба. София: Нов живот, с. 305).

Какво прави за нас Христос в небесното светилище и защо е толкова важно да разбираме тази служба, особено в последните дни?


За тази седмица прочетете:
Римляни 8:3; Йоан 1:29; Откровение 5:12; Евреи 7:1-28, 9:11-15; Левит 16:13; Евреи 9:20-23.



Най-великата жертва Неделя - 29 април

Прочетете Римляни 8:3; 1 Тимотей 1:17; 6:16; 1 Коринтяни 15:53. Защо Бог изпраща Своя Син на света?


Бог изпраща Христос като принос за грях, за да осъди греха в плътта. Какво означава това? Като безсмъртно Същество Христос не би могъл да умре. Следователно Господ става човек, приемайки върху Себе Си нашето смъртно естество, за да може наистина да умре като наш заместник.

Макар и по естество Бог, Исус поема „образ на човек“ и се смирява, „като стана послушен до смърт“ на кръста (Филипяни 2:6-8). По начин, известен само на Бога, божествеността на Христос не умира с Неговата смърт на кръста. Чрез тайна, непостижима за човешкото разбиране, божествеността на Исус е скрита по време на деветте месеца в утробата и дните в гроба, а Той никога не я използва, за да помогне на човешкото Си естество по време на живота и служенето Си на земята.


Прочетете Лука 9:22. Какво ни говори този стих за доброволната смърт на Христос?


Христос се ражда, за да умре. Можем да си представим, че никога не е имало и миг във вечността, когато Той да не е мислел за подигравките, за бичуването, мъченията и унизителното разпъване на кръст, което Го очаква. Това е несравнима Любов, която никой никога не е виждал и никога няма да разберем напълно.


Какво друго бихме могли да сторим ние, хората, виждайки тази любов, освен да се преклоним с вяра и послушание пред нея? Какво ни говори Кръстът за безполезността на човешките заслуги?




Божият Агнец Понеделник - 30 април

Прочетете Йоан 1:29; Откровение 5:12; 13:8. Кой образ се среща в тях и как ни помага да разберем спасителния план?


Когато Йоан Кръстител нарича Исус „Божият Агнец“, съвсем ясно насочва към светилището. А още по-ясно е, че говори за Христовата смърт за греха като единствен предобраз на всички агнета (и всяко друго жертвено животно в еврейските ритуали в светилището), които някога са били принесени в жертва за грях. Всъщност освен всичко друго поучително в четирите евангелия, те всъщност разказват историята за делото на Исус като Божи Агнец, който поема греха на света.

Но историята на Исус и делото Му за нашето спасение не приключва в евангелията, нито дори с Неговата смърт и възкресение.

От самото начало „Посланието към евреите“ засяга темата за Христос като Първосвещеник в небесното светилище след мисията Му като жертвено Агне. От първия път, когато се споменава за тази Негова роля след кръста (Евреи 1:3), следващите глави в книгата говорят за Него като Първосвещеник. Описанието на службата Му в небесното светилище е представено с подробности в Евреи 7:1-28.


Прочетете Евреи 7:1-28. Какво казва авторът тук за Исус?


Макар че тези стихове са толкова дълбоки, така наситени със смисъл, самата им същност е, че Исус Христос има по-добро свещенство, отколкото който и да било от свещениците, наследници на Аарон в земното светилище. Сега вместо земни свещеници в земно светилище имаме Небесен Първосвещеник, Който служи за нас в небесното светилище. Следователно, когато насочваме погледа си към Исус сега, можем да Го следваме като наш Първосвещеник в небесното светилище.




Нашият Първосвещеник Вторник - 1 май

Прочетете Евреи 7:24-27; 8:6. Каква велика надежда ни е разкрита в тези стихове?


Христос може съвършено да спасява благодарение на няколко характеристики, които никой друг свещеник не би могъл да притежава. Той е Бог, Който има властта да прощава грехове. Той притежава вечно свещенство. През християнската епоха постоянно ходатайства за Своя народ със същото любящо състрадание, както когато е лекувал болните и е утешавал самотните. Той е също и човек, но е роден безгрешен и си е останал такъв. И като единственият безгрешен човек е умрял под смазващото бреме на всички човешки грехове. Следователно само Той, като Богочовек, може да ходатайства за грешниците в небесното светилище.

Тези стихове показват също и че Христовата жертва е дадена веднъж завинаги. Тя е принесена само веднъж и е достатъчна за спасението на всеки човек от всяка ера.

А като имаме предвид кой е умрял на кръста, как би могла такава една жертва да не е достатъчна за всеки един човек?


Прочетете Евреи 9:11-15. Какво е придобил за нас Христос чрез Своята смърт, а сега и чрез служенето Си в небето?


Евреи 9:12 казва, че Христос „придоби вечно изкупление“. Гръцката дума, преведена като „изкупление“, означава също и „даване на откуп“, „освобождаване“ и „избавление“. Същата е употребена в Лука 1:68, където Захария заявява, че Бог „посети Своя народ и извърши изкупление за него“. Споменаването на Христовата кръв – кръвта на единствено достатъчната Жертва – означава, че именно Христос, като жертвен Агнец, е придобил това изкупление, това избавление. А великата вест на евангелието е, че Христос е постигнал това не за Себе Си, но за нас, и от него ще се възползва всеки, които приеме жертвата Му лично за себе си.


Поразсъждавайте върху идеята, че Христос „придоби вечно изкупление“ за нас и едва когато извършва това, започва служенето Си в небесното светилище заради нас. Каква надежда ни вдъхва Неговата служба за нас в небесното светилище?




Нашият Ходатай Сряда - 2 май

Въпреки че грехът причинява непреодолим разрив между Бога и човека, чрез Христовата жертвена смърт ние като хора се приближаваме до Него и ни е осигурен постоянно достъп до Господа (Ефесяни 2:18; 1 Петър 3:18).


„Която [надежда] имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата; където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин“ (Евреи 6:19,20). Според тези стихове какво е направил за нас Исус?


Прочетете Евреи 9:24. Според този стих какво включва делото на Христос?


Исус е предтечата, който е влязъл като наш Представител в небесното светилище, в самото присъствие на Бога заради нас. С други думи, Исус стои пред Отец, представяйки заслугите на Своето изкупление, „вечното изкупление“, което „придоби“ заради нас.

Да, когато приемем Исус, греховете ни биват простени и заставаме пред Бога опростени и очистени. Но остава фактът, че дори след като станем християни, понякога все още допускаме грехове въпреки всичките чудесни обещания за победа. В такива случаи Исус се застъпва за нас като наш Първосвещеник в небето. Той представлява покаяния грешник, принасяйки пред Отец не нашите заслуги (защото нямаме такива), но Своите собствени заради нас. „Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях“ (Евреи 7:25).


Кой ли новороден християнин не чувства нуждата си от постоянната Христова милост и благодат? С други думи, въпреки новия живот в Исус, въпреки невероятната промяна в живота си, кой ли не осъзнава своята постоянна нужда от милост и опрощение? В такъв случай защо е толкова скъпоценно за нас да знаем, че Христос е нашият Първосвещеник?




Денят на умилостивението Четвъртък - 3 май

Посланието към евреите учи, че земното еврейско светилище е точно копие на небесното, в което влиза Христос и започва службата Си като наш Първосвещеник. Земната служба, с нейните две отделения на светилището и ритуалите по принасянето на жертви и очистването, е „образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Моисей, когато щеше да направи скинията“ (Евреи 8:5).

И точно както в земното светилище службата включва и двете отделения, Светая и Светая Светих, така е и службата на Христос в небето. В земното светилище идеята за съда е представена чрез Деня на умилостивението, който води до очистване на светилището, както е описано в Левит, 16 глава. Това става веднъж годишно, когато Първосвещеникът влиза във второто отделение, Светая Светих (Левит 16:12-14), за да извърши дело по очистване и изкупление в полза на народа.


Прочетете Евреи 9:20-23. Какво трябва да бъде пречистено и очистено и защо това е ясна препратка към службата на Христос в Деня на умилостивението?


Изследователите на Библията се стряскат от твърдението, че самото небесно светилище трябва да бъде очистено или „пречистено“. Обаче щом разберем, че става въпрос за Деня на умилостивението, проблемът изчезва. Евреи 9:23 показва, че службата на Христос в небесното светилище е истинският предобраз на това, което прави земният първосвещеник в ежегодната служба в Деня на умилостивението в израилевото светилище. Тази служба по очистване на земното светилище предсказва делото, което Христос ще извърши един ден в небесното. Текстът не казва, че това небесно очистване е станало веднага след възнесението на Христос. Когато изучаваме книгата на пророк Даниил, установяваме, че тази фаза на служенето започва през 1844 година. Затова като християни от последните дни трябва да разберем колко сериозно е времето, в което живеем, но и да възложим увереността си върху онова, което е сторил за нас Христос, и това, което прави сега за нас в Светая Светих на небесното светилище.


Първата ангелска вест заявява: „Бойте се от Бога и Му отдайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди“ (Откровение 14:7). Реалността на съда сочи към близостта на края. Как това трябва да повлияе върху начина ни на живот?




Разширено изучаване Петък - 4 май

„Посланието към евреите“ сочи земното светилище като копие, символ на това, което Христос ще стори за нас както на земята, като наша жертва, така и в небето, като наш Първосвещеник. Предназначението на израилевото светилище винаги е било да бъде една притча за евангелието. То е трябвало да учи евреите за плана на спасението, който включва жертва, посредничество, съд и отстраняване на греха. Междувременно книгата „Даниил“ хвърля повече светлина по този въпрос, тъй като помага на читателите да разберат апокалиптичното (свързано с края) измерение на Христовото окончателно дело в небесното светилище. „С ударението си върху очистване, съд и оправдание, апокалиптичните видения на Даниил проектират образността от Деня на умилостивението върху самия край на земната история. Очистването се свързва пряко с небесното светилище и с делото на Месия като цар и свещеник. Виденията въвеждат времевия елемент, което прави възможно за читателя да определи един конкретен момент от историята на спасението, когато Месия ще започне Своето дело по окончателното очистване, съд и оправдание в небесното жилище на Бога“ (Наръчник по адвентна теология. Hagerstown, Md.: Review and Herald® Publishing Association, 2000, с. 394).

За разискване:

1. Разгледайте следния цитат от Елън Уайт: „Както в древността греховете на народа се възлагат чрез вяра върху жертвата за грях и чрез кръвта ѝ се прехвърлят символично в земното светилище, така и в Новия Завет греховете на покаяните чрез вяра се възлагат върху Христос и се прехвърлят на практика в небесното светилище. И както символичното очистване на земното светилище се извършва чрез отстраняване на греховете, чрез които то е било замърсено, така и действителното очистване на небесното трябва да бъде извършено чрез премахване, или заличаване, на записаните там грехове. Но преди да може да стане това възможно, трябва да се прегледат архивните книги, за да се определи кои хора чрез покаяние за греха и вяра в Христос имат право да се възползват от Неговото изкупление“ (Великата борба. София: Нов живот, с. 262). Според нея кои две неща определят хората, които имат право „да се възползват от Неговото изкупление“? Защо разбирането кои са те е толкова важно за Божия народ, особено сред изпитанията на последните дни?

2. Прочетете Левит 16:15,16. Какво е значението на кръвта? Какво символизира тя? Защо е толкова жизненоважна за ритуала в Деня на умилостивението в древността и какво означава за нас днес?

Тази събота, 05.05.2018 г., ще се молим за църкви „Карлово” и „Ковачево”.




Разказ
По чешката телевизия
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Ирена Метцова не знае как така се случило да изпусне на косъм полета си за самолет, който паднал в Атлантическия океан. Спасението й станало повод да сподели за съботата по националната телевизия.

Ирена възнамерявала да лети от Ню Йорк до родната си Чехия след приключване на лятната й работа като готвач доброволец за група студенти литературни евангелизатори. В групата участвал и синът й студент. Самолетната компания KLM отменила полетите поради стачка и направила нова резервация в последната минута за Швейцарската авиолиния. Съобщила на сестра си в Чехия за промяната в пътуването и тя се съгласила да я посрещне на летището в Прага на следващия ден.

Сутринта сестрата се събудила с новината, че самолет на Суисеър се е разбил около два часа след излитането от Ню Йорк. Точно това бил самолетът, с който Ирена трябвало да пътува.

Обляна в сълзи, тя се обадила на съпруга на Ирена: „Аз изгубих сестра си, а ти – съпругата си“, казала тя.

Ирена обаче не се била качила на самолета. Когато се приближила до гишето на Суисеър, за да се регистрира за полет 111 на летище Кенеди в Ню Йорк, представителят на авиокомпанията й казал нещо, което променило всичко.

„Г-жо Метцова, вие сте от Чехия. Можем да ви качим на директен полет от тук до Чешката република с Чешките авиолинии. Съгласна ли сте?“

На Ирена се харесала идеята да избегне прекачването в Женева и представителят на авиокомпанията отпечатал нова бордна карта.

„Имате 15 минути да хванете самолете. Тичайте!“

В 22:30 ч. на 2 септември 1998 г. самолетът на Суисеър се разбил недалеч от крайбрежието на Канада, като загинали всички 229 души на борда, включително студент адвентист, който отивал да учи във Франция. Твърдяло се, че катастрофата е причинена в резултат на вътрешен пожар. Докато целият свят скърбял, сестрата на Ирена научила за промяната в пътуването.

Ирена, която сега е на 68 години, не може да си обясни какво се е случило. Няколко години след трагедията, имала възможността да говори за вярата си по чешката национална телевизия. В телевизионната програма „Отговори на молитви“ Ирена разказала за Божията милост по време на гоненията в комунистическа Чехословакия. Тя прочела на глас четвъртата заповед за съботата.

Много хора чули за първи път за библейската събота, разказва синът й Камил Мец, международен координатор за служението, което разпространява брошурите GLOW.

„След излъчване на програмата други адвентисти ни разказаха за свои роднини, които се обадили и казали: „Никога не сме знаели, че съботата е в Библията.“

И всичко това защото Ирена пропуснала един полет.



Created by ULimited®