Вълнуваща, но и решаваща разлика между християнството и нехристиянските религии е, че макар другите да наблягат на ученията на своите основатели, не разчитат на това, което основателите са направили за тях. Защото каквото и да са сторили, то не може да спаси хората. Всичко, което тези водачи биха могли да научат останалите, е как да се „спасят“ сами.

За разлика от тях християните подчертават не само онова, което е поучавал Исус, но и това, което е направил, защото то е единственото средство, чрез което се спасяваме. Въплъщението на Христос в човешка плът (Римляни 8:3) смъртта Му на кръста (Римляни 5:8), Неговото възкресение (1 Петър 1:3) и служенето Му в небето (Евреи 7:25) – единствено тези действия могат да ни спасят. „Ако можехте да съберете всичко, което е добро, свято, благородно и прекрасно в човека, а след това да го предложите на Божиите ангели като дял от спасението на човешката душа или като заслуги, предложението би било отхвърлено като измяна“ (Уайт, Е. Вяра и дела. С. 24 – англ. изд.).

Тази прекрасна истина е особено важна за нас днес сред опасностите и измамите на последните дни.

Малко преди кръста Исус говори с най-приближените Си за това как хората могат да отидат при Отец чрез Него. Именно тогава Филип казва: „Господи, покажи ни Отца и това ни е достатъчно“ (Йоан 14:8).

Някои казват, че Богът на Стария Завет е Бог на справедливостта, за разлика от Бога на Новия Завет, Който пък е изпълнен с милост, благодат и прошка. Те правят необосновано разграничение. Както в Стария, така и в Новия Завет Бог има едни и същи характеристики.

Една от причините Христос да дойде в нашия свят, е да разкрие истината за Бог-Отец. С течение на вековете са се разпространили много погрешни представи за Него и за Неговия характер не само сред езичниците, но и сред избрания Божи народ. „Над земята се е спуснал мрак от неправилните представи за Бога. За да блесне светлина върху мрачните сенки, за да се върне светът обратно към Бога, трябва да се съкруши измамната власт на Сатана“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. София: Нов живот, 2005, с. 8). Това са някои от причините Исус да дойде на тази земя.

Бог не се променя. Ако знаехме всички факти за събитията в Стария Завет, щяхме да установим, че Бог е точно толкова милостив в Стария Завет, както и в Новия. Библията заявява: „Бог е любов“ (1 Йоан 4:8), а Той не се променя. „Исус Христос е същият вчера, днес и до века“ (Евреи 13:8).

Не забравяйте също, че именно Богът на Стария Завет увисва на кръста.

Този Бог е също бавен да се гневи, верен, състрадателен, милостив и изпълнен с любов (Изход 34:6,7). Божията любов е непроменима (Псалми 143:8) и Той се радва за Своите последователи (Псалми 147:11). Бог желае да дава благоденствие и надежда на хората (Йеремия 29:11). Изпълнен с любов, Той не иска повече да изобличава, но да се радва за Своя народ с песни (Софония 3:17). Това, и много повече, е истинската същност на Бог-Отец.

Грехът отделя човечеството от Бога. Между тях е зейнала огромна пропаст и докато не бъде запълнена, човешкият род е обречен на вечна гибел. Бездната е дълбока и опасна. Необходимо е нещо огромно, за да реши проблема с греха и да примири грешното човечество с праведния и свят Бог. Необходим е Някой, Който обитава вечността с Бога, с божествено естество като самия Бог, да стане човек и в това човешко естество да принесе Себе Си в жертва заради нашите грехове.

Христос е вечен и не зависи от някого или от нещо за съществуването Си. Той е Бог – не само с вид на божество, но самият Бог. Самата Му същност е божествена и вечна. Исус запазва тази божественост, но става човек, за да изпълни закона в човешка плът и да умре като Заместник на всички, които са нарушили закона – а това включва всеки от нас (Римляни 3:23).

Христос става човек без никакви предимства пред останалите. Той изпълнява Божия закон не чрез вътрешноприсъщата Си Божествена сила, но като разчита на същата Божествена сила отвън, достъпна и за всички хора.

Исус е напълно Бог и напълно човек. Това означава, че Този, Който държи „всичко чрез Своето могъщо слово“ (Евреи 1:3), е същият, Когото намират като бебе, което „лежеше в яслите“ (Лука 2:16). Това означава, че Този, Който е „преди всичко и всичко чрез Него се сплотява“ (Колосяни 1:17), е същият, Който като човешко дете „напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение“ (Лука 2:52). Че Този, без Когото „не е станало нищо от това, което е станало“ (Йоан 1:3), е същият, Когото „убихте, като Го приковахте на дърво“ (Деяния 5:30).

Ако всичко това ни разкрива Христовата любов към нас, а тя не е нищо друго освен изява на любовта на Отец към нас, тогава без съмнение имаме много причини за радост и благодарност!

В разбирането за Светия Дух са допускани много грешки, също както и в това за Отец. Някои теолози Го смятат за любовта между Отец и Сина. С други думи, Духът е просто обичта между тях. Това значи, че е сведен до връзка между двете личности от Божеството, но не е самостоятелна личност.

Обаче Библията доказва Неговата индивидуална същност. Християните се кръщават в Неговото име заедно с името на Отец и Сина (Матей 28:19). Духът прославя Христос (Йоан 16:14). Той убеждава хората (Йоан 16:8). Може да бъде наскърбен (Ефесяни 4:30). Той е Утешител (Йоан 14:16), Помощник [Нов превод на крал Джеймс], Съветник [Ревизиран стандартен превод]. Поучава (Лука 12:12), ходатайства (Римляни 8:26) и освещава (1 Петър 1:2). Христос казва, че Духът насочва хората към цялата истина (Йоан 16:13).

Накратко, Светият Дух е Бог, както Отец и Синът. Заедно Те представляват един Бог.

Най-голямото доказателство, че Светият Дух е Бог, е въплъщението на Христос. Исус е роден от Него (Матей 1:20). Само Бог може да „твори“ по този начин.

Светият Дух е в състояние да извърши две противоположни чудеса за Христос. Първо, Той „внася“ вездесъщия Христос в утробата на Мария. Христос се възнася в човешко тяло на небето, ограничен в това естество. Второ, благодарение на Духа и чрез друго необяснимо чудо Христос, макар и ограничен от Своето човешко естество, става близък за всички християни по целия свят.

По този начин Светият Дух, заедно с Отец и Сина, работи в наша полза. „Божеството е изпълнено със състрадание към човешката раса и Отец, Синът и Светият Дух се посвещават на плана за изкуплението“ (Уайт, Е. Съвети за здравето. С. 222 – англ. изд.).

Отец, Синът и Светият Дух ни обичат еднакво силно и работят заедно, за да ни спасят в Божието вечно царство. Тогава как бихме могли ние да пренебрегваме едно толкова велико спасение?

Някои адвентисти се питат дали ще бъдат спасени. Липсва им увереност и копнеят да разберат бъдещето си във връзка с вечния живот. Работят усилено, за да бъдат достатъчно добри, обаче осъзнават, че все нещо не им достига. Вглеждат се в себе си и не намират нищо особено насърчително в своя живот.

Когато виждаме огромната бездна между характера на Исус и самите нас или когато четем стихове като „Тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират“ (Матей 7:14), кой от нас не се пита понякога дали изобщо ще се справи?

За да бъдат готови за времето на края, хората трябва да имат увереност в спасението сега. Те трябва да се наслаждават на неговата реалност, за да посрещнат бъдещето без страх. Както видяхме, всички личности от Божеството работят за нашето спасение. Затова можем и трябва да живеем с увереността за своето спасение.

Призовани сме, дори ни е заповядано, да живеем осветен живот, но той е резултат от спасението ни чрез Христос, а не средство за постигане на това спасение. Макар че трябва да сме верни дори до смърт, винаги трябва да разчитаме на този дар като единствената ни надежда за спасение. Божият народ ще бъде верен и покорен в последните дни – вярност и покорност, които произтичат от увереността в делото на Христос за тях.

Тук евангелието е наречено „вечно“. Eто още едно доказателство, че Бог не се променя. Един непроменим Бог предлага непроменимо евангелие. Това вечно благовестие дава увереност на всички, които желаят да го приемат. То разкрива непроменимата Божия любов и именно тази вест трябва да достигне целия свят. Всеки трябва да има възможността да го чуе и затова Бог призовава Своя народ да го разпространява.

Избрани в Него „преди създанието на света“. Наистина говорим за „вечно“ евангелие! Още преди създаването на този свят Бог изготвя Своя план за спасение чрез самия Себе Си.

Вижте някои от споменатите думи: „избрал“, „предопределил“, „по благоволението на Своята воля“, „осиновени“. Колко убедително ни говорят тези два стиха за Божието желание да имаме вечен живот „в Него“. А фактът, че е направил всичко това в безкрайността на миналото (2 Солунци 2:13; 2 Тимотей 1:9), насочва недвусмислено към Неговата благодат. Така ни се разкрива, че нашето спасение не се дължи на нищо, което можем да направим, нито е поради заслугите на някое творение, но се дължи изцяло на Божия любящ характер. Как би могло спасението да се основава на някое наше действие, щом сме избрани да го получим в Него дори преди да бъдем извикани в живот? Ние можем единствено да го приемем или отхвърлим.

А как се проявява този избор в живота на избраните? Да „бъдем святи и без недостатък пред Него в любов“ (Ефесяни 1:4). Избрани сме и за това.

Можем да бъдем уверени в спасението, но не и да проявяваме дързост. Съществува ли фалшива увереност в спасението? Определено да. Исус също предупреждава за нея с думите: „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име? И не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:21-23).

Тези хора допускат две фатални грешки. Първо, въпреки всички велики дела, извършени в името на Господа, не вършат Неговата воля, която е да се подчиняват на Неговия закон. Исус не казва „Махнете се от Мен“, вие, които не сте „безгрешни“ или които не сте „безупречни“, или които не сте „съвършени“. А всъщност ги описва като „беззаконници“ – превод на anomian, или „без закон“. Второ, забележете, че те поставят ударението върху себе си и своите постижения: Не направихме ли това в Твоето име? Или не направихме ли онова в Твоето име? Или не направихме ли всичко в Твоето име? Наистина ли!? Колко далеч от Христос трябва да са били те, за да изтъкват собствените си дела в опит да се оправдаят пред Бога? Единствените дела, които ще ни спасят, са Христовите, а те ни се приписват чрез вяра. В това се състои нашата увереност – не в самите нас или в нашите дела, но единствено в онова, което Христос е сторил за нас. Искате увереност? Подчинявайте се на Божия закон и разчитайте единствено на заслугите на Христовата праведност и ще имате цялата увереност, която ви е необходима.

Колега от работата попитал адвентния бизнес ръководител Дейвид Ким за любимите му занимания през уикенда. Това се случило, докато двамата разговаряли за незначителни неща.

„Ходя на църква и прекарвам времето си със семейството“, отговорил Дейвид.

Колегата отвърнал, че също обича да прекарва времето си със семейството, като по този начин дал да се разбере, че не желае да говори по верски въпроси.

Двамата се заговорили за семействата си. Тогава Дейвид казал: „Говорихме вече за близките си, а какво ще кажеш, ако поговорим за вярата?“

Колегата отговорил: „Аз съм атеист.“

„Защо си атеист?“, попитал Дейвид.

В разговора се включили и други хора и така било засято семе, за което Дейвид се надява, че ще доведе до библейски уроци.

Според Дейвид много лесно е да заговориш за Бога по време на случаен разговор. Ето как той отговаря понякога на въпроси от ежедневието:

- Как прекара уикенда? За мене беше страхотно! В събота отидохме на църква, а в неделя напазарувахме от супермаркета.

- Как се запозна със съпругата си? Срещнахме се в църква в Чикаго.

- Свириш ли все още а чело? Някога свирех повече, а сега уча сина ми. Имам съвместни планове с християнски певец, с когото възнамерявам да правим записи, свързани с книгите Даниил и Откровение.

- С какво се забавляваш? Прекарвам по-голяма част от свободното си време в дейности, свързани с моето семейство и с вярата ми.

- Успяваш ли да постигнеш баланс между работата и личния живот? Това може да е истинско предизвикателство, но едно от нещата, които ми помагат най-много – макар че не знам какво е мнението ти по въпроса – е моят молитвен живот.

- Можеш ли да ми дадеш съвет как да успея в работата си? Това, което ми помага най-много, е времето, което прекарвам всяка сутрин в молитва и четене на Библията. Така успявам да започна деня, без да изпускам от поглед голямата картината.

Дейвид се сравнява в рибар.

„Рибарите постоянно хвърлят въдицата. Аз се опитвам да поставя стръвта и да позволя на гладната риба да откликне.“

Колегите искат да получат повече информация за Бога по време на разговорите и Дейвид провежда два до четири библейски урока всяка седмица. Двама от колегите му са вече кръстени.

Дейвид Ким е адвентен бизнес ръководител и основател на сдружението „Никодим“ – организация, която споделя адвентната вест с богатите и добре образованите светски хора.