Америка и Вавилон

Миналата седмица разгледахме „фалшивата троица“: Сатана (змеят) и двете земни сили, които заедно ще започнат гонения срещу Божия народ. Една от тези сили, звярът от морето (Откровение 13:1-10), е описан като съчетание между леопард, мечка и лъв (Откровение 13:2) – образи, заимствани непосредствено от Даниил 7:4-6. В шести урок видяхме, че в Даниил, 7 глава – след възхода на Вавилон (лъва), Мидо-Персия (мечката) и Гърция (леопарда) – идва последната земна сила, Рим. Тя започва като езически Рим, а след това се превръща в папски Рим, малкия рог от Даниил 7:7,8; 19-21; 23-25, който възниква непосредствено от четвъртия звяр. Видяхме също, че много от характеристиките на папския Рим, описан в тези стихове от Даниил, 7 глава, се проявяват отново в звяра от морето в Откровение 13:1-10. Затова библейските изследователи определят Рим като една от главните противоборстващи сили в разказа за края на времето от Откровение, 13 глава.

Въпреки че Бог има верни хора във всички църкви, Писанието наистина посочва една конкретна роля, която тази институция е играла в историята и ще играе в събитията на последните дни.

Векове наред Римската църква е централната религия и в много отношения политически център на Западния свят. Красноречив пример за нейната власт намираме в историята на римския император Хенри IV, който, след като разгневява папа Григорий VII, идва в неговия замък, за да възстановят мира. Там той е накаран да чака в продължение на три дни във външния двор посред зима, преди папата да му позволи да влезе. Въодушевен от победата, Григорий VII се хвали, че негов дълг било да смирява гордостта на царете.

Въпреки това, чрез влиянието на Реформацията, Просвещението и Френската революция, политическата и религиозна хегемония на Рим е унищожена към края на XVIII век. Един от папите, Пий VI, всъщност е взет пленник от френската армия през 1798 г. и умира в изгнание през 1799 г.

Обаче Откровение, 13 глава говори за възраждане, изцеляване на „смъртоносната рана“. И въпреки че днес Рим няма такава политическа сила, както в дните на Григорий VII, все пак благодарение на популярността на последните папи той е влиятелна сила както религиозно, така и политически (например речите на папа Франциск пред двете камари на Американския конгрес през 2015 г. са исторически прецедент). Според пророчеството това влияние все повече ще се засилва.

Хората питат, и то с основание: Как е възможно Рим да има днес или в бъдеще такова влияние, каквото е описано в Откровение, 13 глава? Отдавна са отминали дните, когато е командвал армии както в миналото. Отговорът се съдържа в същата глава на „Откровение“.

Звярът, предхождащ този, приеман отдавна за Рим от протестантите, получава власт четиридесет и два месеца (Откровение 13:5). Четиридесет и двата месеца са същите като „време, времена и половин време“ от Даниил 7:25, или три и половина години (Откровение 12:14), или 1260 пророчески дни (Откровение 12:6) – времето, през което папската власт потиска противниците си. Този пророчески времеви период (според принципа „ден-година“) започва с върховенство на Папството през 538 г.сл.Хр. и завършва през 1798 г., когато папата е пленен. В този момент папската власт получава смъртоносната си рана и предсказанието се изпълнява.

Някъде около това историческо време, към края на „четиридесет и двата месеца“ (1798 г.), се издига друга сила (Откровение 13:11; 13:1), този път излизаща от земята, за разлика от предишните сили, които излизат от водата (Даниил 7:2,3) – символ на маси от хора: „Водите, които си видял, където седи блудницата, са народи и множества, племена и езици“ (Откровение 17:15).

Поради тези причини, а и не само, тази сила трябва да е Съединените американски щати, които възникват в необитаема част на света и не се налага да разгромяват големи империи, за да завземат властта.

„Коя нация от Новия свят през 1798 г. набира сила с добри перспективи за власт и величие и привлича вниманието на света? Приложението на символа не оставя никакво място за съмнение. Една-единствена нация отговаря на подробностите на пророчеството. То несъмнено сочи към Съединените американски щати“ (Уайт, Е. Великата борба. София: Нов живот, с. 274).

Макар че отначало е описана с два рога като агнешки, които символизират кротост, тази сила ще говори като „змей“ (Откровение 13:11), което сочи към период на гонения, подобни на тези под властта на предишната сила. Следователно Откровение 13:11-17 отговаря на въпроса как Рим може да упражнява влиянието, предсказано от пророчеството. Той ще има подкрепата на могъществото на Съединените щати зад гърба си – ето как.

През цялата свещена история Господ непрестанно обръща внимание на хората, които се поддават на идолопоклонство и други форми на фалшиво поклонение (Матей 4:8-10). В последната криза, описана в Откровение, 13 глава, въпросът за поклонението ще бъде повдигнат отново. Тук Божият народ също ще трябва да реши на кого да се покланя и на кого да служи (Исус Навин 24:15).

В урока, озаглавен „Даниил и времето на края“, изучавахме историята на тримата еврейски младежи, на които е заповядано да се „поклоните на златния образ“ (Даниил 3:5). Видяхме също как Откровение, 13 глава използва езика от тази глава, описвайки гоненията на Божия народ във времето на края. Иначе казано, в Даниил, 3 глава можем да видим илюстрация на бъдещите събития от последните дни, както е описано в непосредствения контекст на зверовете от Откровение, 13 гл. На всички е заповядано да се поклонят на златния образ или ще намерят смъртта си в огнената пещ. Също така и в Откровение, 13 глава всички, които „не се покланят на образа на звяра“, ще бъдат избити (Откровение 13:15).

Вавилон винаги е бил столица на фалшиво поклонение. Вавилонската кула свидетелства за желанието на своите строители също като Луцифер да излязат „над висотата на облаците“ (Исая 14:14), както и за усилията да се спасят сами в случай на друг глобален потоп. Следователно те отказват да повярват в Божието обещание никога да не нанесе друг потоп върху земята (Битие 9:8-11).

Нововавилонската империя по подобен начин възвеличава делата на човешките ръце. Навуходоносор възхвалява „този Вавилон, който аз съградих“ (Даниил 4:30). По-късно цар Валтасар взема златните чаши от Соломоновия храм за своя пир и те „пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове“ (Даниил 5:3,4). Забележете, че истинските съдове от храма са пълни с опияняващо вино и притъпяват чувствителността на всички, които пият от тях. Заради това много хора от града загиват, когато Вавилон пада. Фалшивият вид на истинност може да ни заблуди, като замаскира смъртоносното „вино на Вавилон“. Фалшивото поклонение и фалшивите идоли са валутата на сатанинското царство.

Както видяхме вчера, Вавилон има дълга история като център на фалшиво поклонение, затова е подходящ символ на силата, която заблуждава народите в края на времето.

И трите звяра имат седем глави и десет рога, които представляват цялата сума от глави и рогове на зверовете от Даниил, 7 глава. Всяка следваща империя е построена върху тези преди нея. По подобен начин червеният звяр съчетава елементи от змея и звяра от морето (символизиращи съответно езическия и папския Рим), както и от звяра от земята (Откровение 13:11-14), обединявайки „всичките три сили – всички Божии врагове – в действителна коалиция“ (Jacques B. Doukhan. Secrets of Revelation, The Apocalypse Through Hebrew Eyes. Hagerstown, Md.: Review and Herald® Publishing Association, 2002, p. 162). Допълнителен елемент в Откровение, 17 глава е жената, която язди червения звяр, символизиращ незаконния съюз на религиозни и политически сили. Тази жена напълно се различава от чистата жена от Откровение, 12 глава:

Чиста жена (Откровение, 12 гл.)

Майка на блудниците

Като „майка на блудниците“ Вавилон усилено възпроизвежда себе си. Отстъпилата майка-църква има много отстъпили дъщери. Но Бог не поема отговорност за разпространените заблуди и извършените зверства от отстъпилото християнство. Неговият истински народ, макар и нападан от Сатана, оцелява през вековете.

Откровение 14:8 е предупреждение към народите за падението или отстъплението на Вавилон от истината, водещо накрая до последната измама, до белега на звяра (Откровение 14:9-11). Това предупреждение ще бъде повторено с много по-голяма сила, чиято кулминация е в един последен призив към Божия народ във Вавилон да излезе от него и да се обедини с Божията църква на остатъка в края на времето (Откровение 18:1-4).

В продължение на много години хората, изучаващи библейските пророчества, са следели световните събития с огромен интерес, особено свързаните с времето на края. Помислете например за ролята на Съединените щати. Още през 1851 г. някои адвентисти определят Америка като втория звяр (Откровение 13:11-15), което е забележително, имайки предвид тогавашното положение на САЩ. Към средата на XIX век великите сили са все още от Стария свят: Прусия, Франция, Австро-Унгария и Англия. По онова време Америка има мирновременна армия от около двадесет хиляди мъже – около една десета от бойците само в битката при Ватерло (1815). През 1814 г., само четиридесет години по-рано, британците нахлуват във Вашингтон и го опожаряват. През 1867 г. смелчаците на Седящия бик помитат Седми кавалерийски полк на генерал Къстър от Американската армия. Даже след като някои коментатори определят Съединените щати като силата, която ще наложи „белега на звяра“ върху света, нацията все още воюва с местните американци на собствена територия и дори невинаги печели!

Несъмнено световните събития се развиват според както сме вярвали, че ще се случат. Обаче трябва да настъпят още някои неща, преди да стигнем до края. Затова например, когато говорим за „белега на звяра“, е много важно да подчертаваме, че в този момент никой не го е получил, независимо дали спазва четвъртата заповед, или не.

Трябва да се случат още някои неща.

Посочените стихове обрисуват мрачна картина на света в политическо, морално и духовно отношение. Те разкриват злонамереното влияние на фалшивите религии в света. Същевременно обаче дават велика надежда, защото друг ангел от небето осиява света със своята слава. Освен това Божият верен народ, който още не е научил, каквото трябва да знае, е призован да излезе от Вавилон. Следователно чак до самия край Божият народ, който вече е излязъл от Вавилон, има да извърши едно дело за тези, които още са в него.

Посегателството на Сатана срещу Божия закон е атака срещу самия Бог – както срещу Неговия авторитет, така и срещу управлението Му. Затова в последните дни, в кулминационните събития от последната криза, той ще напада хората, които „пазят Божиите заповеди“ (Откровение 12:17), защото само те на земята ще отказват да отдадат почит на него чрез представителите му тук, на земята. Битката, която е повел срещу Бога в небето преди много време, ще бъде продължена тук, на земята, и точно както е бил победен в небето, така ще бъде победен и тук, на земята. „От самото начало на великата борба в небето целта на Сатана е да премахне Божия закон. Именно с тази цел той започва бунта си срещу Създателя и макар че е прогонен от небето, продължава същата война и на земята. Целта, която неотклонно преследва, е да мами хората и по този начин да ги подвежда да престъпват Божия закон. Дали ще постигне това чрез пълно отхвърляне на закона, или чрез пренебрегване на една от заповедите му, резултатът в края на краищата ще бъде един и същ. Този, който съгреши в „едно нещо“, проявява неуважение към целия закон: неговото влияние и пример са на страната на греха и той става „виновен във всичко“ (Яков 2:10)“ (Уайт, Е. Великата борба. София: Нов живот, с. 363).

Тони Пуеси, който прекарал девет месеца зад решетките заради смъртта на човек, с когото се сбил в бара, започнал да живее по християнски след изненадващото му освобождаване от затвора в щата Аляска.

Тъй като нямал къде да живее, той се преместил в адвентен център за бивши затворници в Анкоридж. Започнал да посещава сутрешните молитви и вечерните молитвени събрания в сряда и петък. Спазвал и съботата.

„За първи път бях в средата на истинко християнско семейства“, казва той.

В сърцето си имал желание да споделя своята новооткрита любов към Исус и затова решил да основе „Улично служение в Аляска“. Пет дни в седмицата разпространява брошурите GLOW, книги с библейски обещания, храна и дрехи. Моли се с непознати хора и говори за Исус.

Тони открил, че носенето на шапка или тениска с надпис „Довери се на Исус“ е чудесен начин за започване на разговор.

„Това е страхотно средство за свидетелство – разказва той. – Много хора идват при мене и просто започват да говорят за Бога. Ако се заинтересуват, аз им разказвам как Бог е променил живота ми.“

Тони обаче е загрижен най-много за собственото си семейство. Обадил се на майка си в Шелтън, щата Вашингтон, малко след като го освободили от затвора.

„Ще те помоля само за едно нещо – казал той на майка си. – Искам да прочетеш тези библейски уроци.“

В резултат на уроците от „Гласът на надеждата“ майка му спряла да пуши и отслабнала с 14 килограма. Сега спазва съботата.

„Знам, че никога няма да бъде същата след библейските уроци. Такава е Божията сила.“

Сега Тони търси новини начини за споделяне на Исус. Една събота след църква видял човек да носи голям бял кръст. Човекът обяснил, че го носи по целия свят от 16 години. След като чул историята на Тони, му връчил кръста.

На Тони му трябвало известно време да събере смелост, за да тръгне с кръста по улицата, но когато го направил, реакцията на хората била удивителна.

„Започнаха да свирят с клаксоните и да казват: „Слава на Бога“. Това е страхотно“, казва Тони.

Не е убеден, че носенето на кръст е най-доброто средство за свидетелстване, но е сигурен, че надписите „Довери се на Исус“ дават добър резултат. Опитва се да издържа своето улично служение, като продава шапки и тениски онлайн.

„Бог ми даде този огън за разпространяване на евангелието и той все още гори в мене.“