"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Подготовка за края Нормън Гали
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2018 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 31 март - 6 април 2018 г.

Космическата борба


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 31 март
Стих за запаметяване:
„Тогава змеят се разяри против жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и свидетелството на Исус“ (Откровение 12:17).

Космическата борба, понякога наричана „великата борба“, е библейското гледище за света. Тя представлява основата, върху която се разиграва драмата на нашия свят и дори на вселената. Грехът, страданията, смъртта, възходът и падението на нациите, разпространяването на евангелието, събитията на последните дни – всички те се развиват в контекста на космическата борба.

Тази седмица ще се спрем върху няколко особено важни места, където се разгръща борбата, започнала по необясним начин в сърцето на едно съвършено същество, Луцифер, което пренася този бунт на Земята чрез грехопадението на други съвършени същества – Адам и Ева. От тези две „опорни точки“ – грехопадението на Луцифер, а след това на първите ни родители – започва великата борба и от тогава до сега тя бушува без прекъсване. Всеки от нас е част от тази космическа драма.


Добрата новина е, че един ден великата борба не само ще приключи, но и ще завърши с пълната победа на Христос над Сатана. А още по-добрата новина е, че заради всеобхватната жертва на Исус на кръста всеки един от нас може да участва в тази победа. И част от нея е Божият призив към вяра и послушание сега, докато очакваме всичко, което ни е било обещано в Исус, чието завръщане е абсолютно сигурно.


За тази седмица прочетете:
Йезекиил 28:1,2, 11-17; Битие 3:1-7; Откровение 12:1-17; Римляни 8:31-39; Откровение 14:12



Грехопадението на едно съвършено същество Неделя - 1 април

Ако космическата борба представлява основата на библейския мироглед, това повдига доста въпроси. Един от по-важните е: Как е започнало всичко? Тъй като вселената е създадена от любящ Бог, основателно е да предположим, че злото, насилието и противопоставянето определено не са били втъкани в творението отначало. Борбата трябва да е възникнала отделно от първоначалното творение и със сигурност не е било нужно да се породи от него. Въпреки това тя съществува, реална е и всички сме въвлечени в нея.


Прочетете Йезекиил 28:1,2, 11-17 и Исая 14:12-14. Какво ни казват тези стихове за падението на Луцифер и възникването на злото?


Луцифер е бил съвършено същество в небето. Как е възможно в него да се появи грях, особено в такава обстановка? Не знаем това. Може би затова Библията говори за „тайната на беззаконието“ (2 Солунци 2:7).

Освен съществуването на свободната воля, която Бог е дал на всички разумни същества, няма никакво обяснение за грехопадението му. Елън Уайт споделя това с дълбока проницателност: „Невъзможно е да се обясни по такъв начин произходът на греха, че да се намери причина за неговото съществуване. (…) Грехът е натрапник, за чиято поява не може да се представи никаква причина. Той е необясним, непонятен. Да намерим основание за него означава да го защитаваме. Ако би могло да се намери оправдание за него или причина за съществуването му, той би престанал да бъде грях“ (Великата борба. София: Нов живот, с. 308).

Заместите ли думата грях със зло, свидетелството ще звучи също толкова основателно. Невъзможно е да се обясни по такъв начин произходът на злото, че да се намери причина за неговото съществуване. (…) Злото е натрапник, за чиято поява не може да се представи никаква причина. То е необяснимо, непонятно. Да намерим основание за него означава да го защитаваме. Ако би могло да се намери оправдание за него или причина за съществуването му, то би престанало да бъде зло.


Помислете за личната си опитност със свободната воля. Защо трябва с молитва и внимателно да обмисляме решенията, които вземаме въз основа на свободната си воля?




Повече от интелектуално познание Понеделник - 2 април

Въпреки че не можем да обясним защо възниква злото (след като не съществува никакво оправдание за неговото съществуване), Библията разкрива, че то се е зародило в сърцето на Луцифер в небето. Освен вълнуващите прозрения, които получаваме от писанията на Елън Уайт (вижте например главата „Произходът на злото“ от кн. „Великата борба“), Свещеното Писание не ни казва много повече за това как е възникнало то в небето. Обаче Божието Слово е по-ясно по отношение на това как злото се е появило на земята.


Прочетете Битие 3:1-7. Какво се случва тук и как ни се разкрива вината на Адам и Ева в този случай?


Тъжното е, че Ева знае какво им е казал Бог. Тя повтаря думите Му: „Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете“ (Битие 3:3). Въпреки че, доколкото ни осведомява Библията, въпросът не е за докосване на дървото, тя знае истината – вкусването от него ще доведе до смърт.

Тогава Сатана открито и безочливо опровергава тези думи: „А змията каза на жената: Никак няма да умрете“ (Битие 3:3).

Каква фрапираща разлика! Макар че Сатана замаскира стратегията си отначало, щом привлича вниманието ѝ и вижда, че тя не се съпротивлява, открито оспорва заповедта на Господа. А трагичното е, че Ева не действа от позицията на невежество. Тя не би могла да каже: „Не знаех това; просто не го знаех“.

Всъщност тя знае.

Но въпреки знанието си избира злото. Ако дори в съвършената обстановка на Едем познанието самὸ по себе си не е достатъчно да предпази Ева (а после и Адам, който също знае истината) от съгрешаване, не бива да се самозаблуждаваме, че единствено то ще е достатъчно да ни спаси днес. Да, трябва да знаем какво ни казва Божието Слово. Но заедно с това се нуждаем от онова покорство, чрез което ще изпълняваме всичко, което то ни казва.


Бог казва едно, Сатана – друго. Въпреки познанието, което имат Адам и Ева, те избират да послушат Сатана. Помислете колко малко се е променила ситуацията през хилядолетията. Как да избегнем същата грешка?




Война на небето и на земята Вторник - 3 април

Грехопадението на нашите първи родители потопява света в грях, зло и смърт. Хората може да спорят за непосредствените причини или чия е вината, но кой може да отрече реалността на хаоса, насилието, безпокойствата и войните, които измъчват всички нас тук?

Говорим за космическа борба, космически сблъсък и това наистина е така. Но независимо от космическия ѝ произход, тя се разиграва и тук, на земята. Всъщност голяма част от библейската история – от грехопадението в Едем до последните събития, водещи до Второто пришествие на Исус – е разказ за великата борба. Ние живеем във вихъра на тази борба. Божието Слово ни обяснява какво става, какво се крие зад нея и най-важното, как тя ще завърши.


Прочетете Откровение 12:1-17. Какви битки описва тази глава, разиграващи се както на небето, така и на земята?


Виждаме битка в небето и битки на земята. Първата битка е между змея (Сатана, Откровение 12:7-9) и Михаил (което на еврейски означава „Кой е като Бога?“). Бунтовникът Луцифер става известен като Сатана (Противник), който е просто едно сътворено същество, воюващо срещу вечния Създател, Исус (Евреи 1:1,2; Йоан 1:1-4).

Луцифер вдига бунт срещу своя Създател. Великата борба не е дуел между богове. Тя е бунт на едно творение срещу неговия Творец и този бунт се проявява в атака също и срещу творението.

След като губи битката срещу Христос в небето, Сатана се опитва да Го преследва на земята след раждането Му като човек (Откровение 12:4). След като се проваля в битката срещу Христос тук, а след това в пустинята и по-късно на кръста, Сатана – след необратимото си поражение на Голгота – тръгва да воюва срещу Христовия народ. Тази война бушува през по-голяма част от християнската история (Откровение 12:6, 14-16) и ще продължи до края (Откровение 12:17), докато Сатана не понесе друго поражение, този път при Второто пришествие на Исус.


Прочетете Откровение 12:10-12. Каква надежда откриваме в тези стихове сред всички борби и конфликти, които наблюдаваме в останалите стихове?




Винаги с вас, дори до края Сряда - 4 април

Книгата „Откровение“ описва гоненията на Божия народ през дълъг период от църковната история. 1260-те пророчески дни от Откровение 12:6 (вж. също Откровение 12:14) представляват 1260 години на гонения срещу църквата.

„Тези гонения, започнали при управлението на Нерон около времето на мъченичеството на Павел, продължават с по-голямо или по-малко настървение в продължение на векове. Християните са лъжливо обвинявани в най-ужасни престъпления и обявявани като причина за огромни бедствия – глад, епидемии и земетресения. Тъй като те стават обект на омразата и подозрението на цялото общество, доносниците са винаги готови да предадат невинни заради печалба. Те са осъждани като бунтовници срещу империята, врагове на религията и напаст за обществото. Огромен брой от тях са хвърляни на дивите зверове или погребвани живи в амфитеатрите“ (Уайт, Е. Великата борба. София: Нов живот, с. 28, 29).

Същевременно жената (църквата) избягва в пустинята (Откровение 12:6). Описана е с две крила като на орел. Това създава впечатление за бягство на място, където може да се намери помощ. Тя намира прибежище в пустинята, а змеят, или Сатана, не може да я достигне (Откровение 12:14). Бог винаги запазва един остатък дори при ожесточени гонения и ще направи същото и във времето на края.


В контекста на опасностите в последните дни Христос казва на Своя народ: „И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Матей 28:20). В какъв смисъл разбираме това прекрасно обещание дори при толкова много мъченици сред Неговите последователи? Римляни 8:31-39 и Матей 10:28


Нищо – нито гонения, нито глад или смърт – не може да ни отдели от Божията любов. Христовото присъствие с нас, независимо дали сега, или в края на времето, не означава, че ще ни бъдат спестени болката, страданията, изпитанията или дори смъртта. Никога не ни е обещавано, че ще ги избегнем в този живот. Но смисълът е, че чрез Исус и Неговото дело за нас можем да живеем с надеждата и обещанието, че Бог е с нас в тези изпитания, и имаме обещанието за вечния живот в новото небе и новата земя. Можем да живеем с надеждата, че независимо какво ни се случва тук, също като Павел можем да бъдем сигурни, че „отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден; и не само на мен, а и на всички, които са обикнали Неговото явяване“ (2 Тимотей 4:8). Ние, които сме „обикнали Неговото явяване“, също можем да изискаме тази надежда и обещание за себе си.




Законът и евангелието Четвъртък - 5 април

Като адвентисти от седмия ден носим в името си много от истините, които поддържаме. Седмият ден представлява седмият ден – събота, която сочи към нашето вярване не само в тази заповед, но и във всичките десет. Адвентисти посочва вярването ни във Второто пришествие на Исус Христос – истина, която може да съществува единствено заради изкупителната смърт на Христос по време на Първото Му пришествие. Следователно нашето име адвентисти от седмия ден насочва към два решаващи и неделими елемента на настоящата истина – законът и евангелието.


Как следните стихове разкриват тясната връзка между закона и евангелието?

Йеремия 44:23

Римляни 3:20-26

Римляни 7:7


Евангелието е блага вест, добрата новина, че макар да сме съгрешили чрез нарушаване на Божия закон, когато повярваме в делото на Христос за нас на кръста, можем да получим опрощение на греховете заради престъпването на Неговия закон. Също така ни се дава и силата да се покоряваме на този закон напълно и съвършено.

Следователно не е чудно, че в контекста на последните дни, когато великата борба се развихри с особено ожесточение, Божият народ е описан със съвсем конкретни думи.


Прочетете ьОткровение 14:12. Как този стих разкрива връзката между закона и евангелието?


Като адвентисти от седмия ден, които вярваме в послушанието спрямо Божия закон, как да разкрием на другите, че послушанието към закона не е законничество, но естествена последица от любовта към Бога и Неговото спасително дело? Как подкрепят това стихове като Второзаконие 11:1 и 1 Йоан 5:3?




Разширено изучаване Петък - 6 април
Прочетете още:

Откровение 12:9-12 и главата „Защо бе допуснат грехът?“ от книгата „Патриарси и пророци“ (София: Нов живот, 1996, с. 7-14) на Елън Уайт.

„Докато всички сътворени същества се ръководят от принципа „вярност от любов“, в цялата Божия вселена цари съвършена хармония. Небесните множества с радост изпълняват намеренията на своя Създател. За тях е наслада да отразяват славата Му и да Го възхваляват. И докато любовта към Бога е върховният принцип, любовта един към друг е изпълнена с доверие и себеотрицание. Нито една нотка на разногласие не нарушава небесната хармония. Но върху това щастие пада сянка. Едно от създанията злоупотребява със свободата, която Бог е подарил на Своите творения. Грехът се появява в този, който след Христос е най-почетен от Бога“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. София: Нов живот, 1996, с. 8).

Обърнете внимание на думите на Елън Уайт за „вярност от любов“. Тази многозначителна фраза изтъква факта, че любовта води към вярност, към преданост. Съпруга, която обича съпруга си, ще проявява тази любов чрез вярност. Такива са отношенията между небесните същества, подобна трябва да бъде и нашата връзка с Бога.

За разискване:

1. Какви библейски доказателства имаме както за съществуването на Сатана, така и за неговата роля във великата борба? Как бихме могли да помогнем на хората да разберат, че той наистина съществува като личност, а не е просто символ на злото в човешкото сърце?

2. Като адвентисти от седмия ден сме благословени с огромни познания за библейската истина. Обаче колкото и прекрасно да е това познание, защо не е достатъчно, за да ни спаси? Какво повече от чисто интелектуално познание ни е нужно?

3. По какъв начин преживявате присъствието на Исус в живота си дори и в този момент? Как тези опитности ви помагат да посрещате всички изпитания?

4. Поговорете още малко в групата за фразата „вярност от любов“. Как тази идея може да ни помогне по-добре да разберем връзката между закона и благодатта, между вярата и послушанието? Какво ни говори тя за свободата, вътрешноприсъща на цялата концепция за любовта? Как дори и днес можем да проявяваме „вярност от любов“?


Тази събота, 07.04.2018 г., ще се молим за църкви „Дупница-А” и „Дупница-Б.




Разказ
Хавайска сватба, Част 1
От Бенджи Лийч

Съботният следобед започна както го бяхме планирали.

Група от около 30 ученици от академията Кампион, където работех като капелан, разпространяваше книгата на Елън Уайт „Пътят към Христос“ в градче, разположено в подножието на Скалистите планини в щата Колорадо.

След това се върнахме в местната адвентна църква, където учениците бяха изнесли програма. Те се преоблякоха за излет в близкия национален парк на Скалистите планини.

Когато автобусът ни спря на място с прекрасна гледка близо до планинския връх, пожелах веднага да си тръгнем. Забелязахме десетки хора с бели одежди. Отначало си помислих, че принадлежат на някаква странна източна религия, а в момента нямах никакво желание да споря с тях.

Членовете на групата ме помолиха за пет минути, през които да свидетелстват на тези хора. Неохотно се съгласих.

След няколко минути един от учениците дойде при мене, за да ми каже: „Това не е източна религия. Става въпрос за хавайска сватба.“

Бях доста учуден. „Каква е тази хавайска сватба в Колорадо?“, попитах аз.

Оказа се, че младоженецът е родом от Хаваите. Ученикът ми съобщи, че има проблем: Пасторът закъснява с 45 минути.

„Нали си пастор?“, попита той.

Уверих го, че пасторът ще дойде. Той обаче не се появяваше. Видях булката да плаче до една кола и се приближих до нея. Жената ми обясни през сълзи, че пасторът е имал някакъв инцидент и не може да дойде на сватбата.

Изпитах съжаление към нея. „Добре – казах аз. – Предлолагам, че мога да ви венчая.“

Тя остана силно изненадана.

- Какво ви кара да мислите, че можете да ме венчаете?

- Аз съм пастор.

- Не приличате на пастор.

- Госпожо, няма причина да ви лъжа – казах аз и извадих от портфейла си пасторското разрешително.

Очите й се уголемиха.

- Значи наистина сте пастор! Можете ли да ни венчаете?

Сега вече не бях толкова сигурен.

- Дайте ми да видя разрешителното ви за брак.

Внимателно проверих документа. Всичко беше наред.

- Е, значи ще ви венчая. Как се казвате?

Учениците видяха какво се случва и започнаха да се вълнуват. Някои от тях засвириха за младоженците преди началото на церемонията.

Бенджи Лийч е доброволец и здравен капелан във Форт Уърт, щата Тексас.



Created by ULimited®