"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
ЕВАНГЕЛИЕТО В
„ПОСЛАНИЕТО КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ“
Карл Козерт
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 15 - 21 юли 2017 г.

Оправдание единствено чрез вяра


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 15 юли
Стих за запаметяване:
„Съразпнах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Галатяни 2:20).

Както видяхме миналата седмица, Павел публично изобличава Петър в Антиохия, защото липсва съответствие между вярата, която изповядва, и поведението му. Решението на Петър да не яде повече с бившите езичници намеква, че те, в най-добрия случай, са второ качество християни. Неговите действия внушават, че ако наистина искат да бъдат част от Божието семейство и да се радват на благословенията на свободното общение около трапезата, трябва първо да се подложат на ритуала обрязване.


Какво точно казва Павел на Петър в тази напрегната ситуация? През тази седмица ще изучаваме вероятната развръзка на събитията. Този пасаж [от „Галатяни“ – б.ред.] включва някои от най-наситените със съдържание изрази в Новия Завет и е изключително важен, защото за пръв път въвежда няколко думи и фрази, които са основополагащи както за разбирането на евангелието, така и за останалата част от писмото на Павел до галатяните. Тези ключови думи са „оправдание“, „праведност“, „делата на закона“, „вярата“ – но не просто вяра, а вярата в Исус.

Какво има предвид Павел с тези думи и какво ни говорят те за спасителния план?


За тази седмица прочетете:
Галатяни 2:15-21; Ефесяни 2:12; Филипяни 3:9; Римляни 3:10-20; Битие 15:5, 6; Римляни 3:8.



Въпросът за „оправданието“ (Галатяни 2:15,16) Неделя - 16 юли

В Галатяни 2:15 Павел пише: „Ние, които по рождение сме юдеи, а не грешници от езичниците“. Какво иска да каже с тези думи според вас?


Думите на Павел трябва да бъдат разбирани в техния контекст. В своя опит да убеди християните евреи в позицията си, Павел започва с нещо, което те биха приели – традиционната разлика между евреи и езичници. Евреите са избрани от Бога, поверен им е Божият закон и те се възползват от предимствата на заветната връзка с Него. Обаче езичниците са грешници; Божият закон не направлява тяхното поведение и те остават извън заветните обещания (Ефесяни 2:12; Римляни 2:14). Макар езичниците явно да са „грешници“, в стих 16 Павел предупреждава християните евреи, че техните духовни привилегии не ги правят по-угодни пред Бога, защото никой не се оправдава чрез „делата на закона“.


Апостол Павел употребява думата „оправдан“ четири пъти в Галатяни 2:16,17. Какво има предвид под „оправдание“? Сравнете с Изход 23:7 и Второзаконие 25:1.


Глаголът „оправдавам“ е ключов термин за Павел. От тридесет и деветте пъти, които го срещаме в Новия Завет, двадесет и седем се съдържат в неговите писма. Използва го осем пъти в „Посланието към галатяните“, включително четири пъти в Галатяни 2:16,17. Оправдание е юридически термин, използван в съдебната зала. Той е свързан с присъдата, произнесена от съдията, когато някой е обявяван за невинен спрямо обвиненията, предявени срещу него. Означава обратното на осъждане. Освен това, тъй като думите „справедлив“ и „праведен“ произлизат от една и съща гръцка дума, да бъде „оправдан“ един човек означава, че той вече е сметнат и за „праведен“. Затова оправданието включва много повече, отколкото само помилване или прошка; то е категорично свидетелство, че този човек е праведен.

За някои от вярващите евреи обаче оправданието произтича още и от отношението. То се крие във връзката им с Бога и с Неговия завет. Да бъде човек „оправдан“ означава също, че се счита за верен представител на Божията заветна общност, на Авраамовия род.


Прочетете Галатяни 2:15-17. Какво ви казва тук Павел и как можете да приложите тези думи към своята християнска опитност?




Делата на закона Понеделник - 17 юли

В Галатяни 2:16 Павел три пъти казва, че човек не се оправдава чрез „делата на закона“. Какво има предвид с този израз: „делата на закона“? Как следните стихове (Галатяни 2:16,17; 3:2, 5, 10; Римляни 3:20, 28) ни помагат да разберем какво иска да каже?


Преди да разтълкуваме фразата „делата на закона“, първо трябва да разберем какво има предвид Павел с думата „закона“. Тази дума (nomos на гръцки) се среща 121 пъти в неговите писма. Може да се отнася за няколко различни неща, включително за Божията воля спрямо Неговия народ, за първите пет книги на Мойсей, за целия Стар Завет или дори само за един общ принцип. Обаче Павел я употребява предимно за целия сборник от Божии заповеди, дадени на народа Му чрез Мойсей.

Следователно фразата „делата на закона“ вероятно включва всички изисквания на заповедите, дадени от Бога чрез Мойсей, независимо дали са морални, или церемониални. Идеята на Павел е, че независимо колко усърдно се опитва човек да следва и да изпълнява Божия закон, нашето послушание никога няма да бъде достатъчно добро, че да може Бог да ни оправдае, да ни обяви за праведни пред Него. Защото Неговият закон изисква абсолютна вярност в мисли и действия – не само за известно време, а през цялото време; не само за някои от заповедите Му, но и за всички тях.

Въпреки че фразата „делата на закона“ не се среща в Стария Завет, нито в Новия, с изключение на писмата на Павел, удивително потвърждение на нейното значение се разкрива през 1947 г. с откриването на свитъците от Мъртво море: сборник от Писания, преписвани от група евреи, наречени есеи, живели по времето на Исус. Макар и написан на еврейски, един от свитъците съдържа точно тази фраза. Заглавието на свитъка е „Miqsat Ma’as Ha-Torah“, което може да бъде преведено „Важните дела на закона“. Той съдържа доста въпроси, свързани с библейския закон, особено как да се предотврати превръщането на святите неща в нечисти, включително няколко особености, които различават евреите от езичниците. Накрая авторът пише, че ако следваш тези „дела на закона“, „ще бъдеш счетен за праведен“ пред Бога. За разлика от Павел, авторът не предлага на своите читатели правда въз основа на вяра, а правда въз основа на дела.


Доколко добре спазвате Божия закон в личния си живот? Имате ли чувството, че го спазвате толкова добре, че можете да бъдете оправдани пред Бога въз основа на това (Римляни 3:10-20)? Ако не, защо – и как отговорът ви помага да разберете идеята на Павел тук?




Основата на нашето оправдание Вторник - 18 юли

„И да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, т. е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра“ (Филипяни 3:9).


Не бива да правим заключението, че за християните евреи вярата в Христос не е била важна. Все пак те всички са били вярващи в Исус. Всички са вярвали в Него. Обаче поведението им разкрива, че според тях вярата не е била достатъчна сама по себе си. Тя е трябвало да бъде допълнена от послушание, като че ли нашето послушание добавя нещо към самото оправдание. Оправданието, сигурно са изтъквали те, се състои от тези двете: вяра и дела. Начинът, по който Павел постоянно противопоставя вярата в Христос с делата на закона, разкрива, че той изобщо не приема подхода на „тези двете“. Вярата и единствено вярата е основата на оправданието.

За него вярата не е абстрактно понятие – тя е неделимо свързана с Исус. Всъщност изразът, преведен два пъти като „вярата в Христос“ в Галатяни 2:16, е много по-богат, отколкото може да изрази всеки превод. На гръцки тази фраза означава буквално „вярата“ или „верността“ на Исус. Подобен буквален превод разкрива силния контраст, който прави Павел между делата на закона, които ние извършваме, и делото на Христос, извършено заради нас – делата, които Той чрез Своята вярност (оттук и фразата „верността на Исус“) е извършил за нас.

Важно е да помним, че самата вяра не допринася с нищо за оправданието, тъй като сама по себе си няма никакви заслуги. Всъщност тя е средството, чрез което се хващаме за Христос и за Неговото дело в нас. Ние не се оправдаваме заради нашата вяра, а заради Христовата праведност, която изискваме за себе си чрез вяра.

Христос успява там, където се провалят всички хора, а именно: единствено Той остава верен на Бога във всичко, което върши. Надеждата ни е в Христовата праведност, а не в нашата. Това е великата и важна истина, която, освен всичко друго, запалва искрата на протестантската Реформация – истина, която е точно толкова съществена днес, колкото и когато Мартин Лутер започва да я проповядва преди векове.

Един ранен древносирийски превод на Галатяни 2:16 предава добре смисъла, вложен от апостол Павел: „Затова знаем, че човек не се оправдава от делата на закона, но чрез вяра в Исус, Месията, и ние вярваме в Него, Исус, Месията, та чрез Неговата вяра, вярата на Месията, да бъдем оправдани, а не чрез делата на закона“.


Прочетете Римляни 3:22, 26; Галатяни 3:22; Ефесяни 3:12 и Филипяни 3:9. Как тези стихове и това, което прочетохме по-горе, ни помагат да разберем удивителната истина, че Христовата вярност заради нас, Неговото съвършено послушание към Бога, е единствената основа за нашето спасение?




Послушание въз основа на вяра Сряда - 19 юли

Апостол Павел e категоричен, че вярата е абсолютната основа на християнския живот. Тя е средството, чрез което се хващаме за обещанията, дадени в Христос. Но какво точно представлява вярата? Какво включва в себе си?


Какво ни говорят следните стихове за произхода на вярата? Битие 15:5,6; Йоан 3:14-16; 2 Коринтяни 5:14,15; Галатяни 5:6.


Истинската библейска вяра е винаги реакция спрямо това, което Бог върши. Тя не е някакво чувство или отношение, което хората един ден решават да проявят, понеже Той го изисква. Точно обратното, истинската вяра идва от сърцето, развълнувано от чувство на благодарност и любов заради Божията доброта. Затова, когато Библията говори за вяра, тази вяра винаги е резултат от Божия намеса. В случая с Авраам например вярата е отговорът на патриарха към невероятните Божии обещания (Битие 15:5,6), докато в Новия Завет Павел казва, че вярата е изцяло вкоренена в разбирането ни за това, което е сторил Христос на кръста за нас.


Щом вярата е отклик на това, което е сторил Бог, какво следва да включва тя? Помислете какво ни говорят следните стихове за същността на вярата: Йоан 8:32, 36; Деяния 10:43; Римляни 1:5, 8; 6:17; Евреи 11:6; Яков 2:19.


Много хора определят вярата като „вярване“. Това определение е проблематично, защото на гръцки думата „вяра“ е просто съществително от глагола „вярвам“. Да използваме едната производна дума, за да дадем определение за друга, е все едно да кажем, че „вярата означава да имаш вяра“.

Внимателното изследване на Свещеното Писание разкрива, че вярата включва не само познание за Бога, но и съзнателно одобрение или приемане на това познание. Това е една от причините защо е толкова важно да имаме правилна представа за Бога. Изкривените представи за Божия характер могат да ни попречат да проявим вяра. Но интелектуалното съгласие с евангелието не е достатъчно, защото в този смисъл и „демоните вярват“. Истинската вяра повлиява и върху начина ни на живот. В Римляни 1:5 Павел пише за „послушност към вярата“. Той не казва, че послушанието е същото като вярата. Има предвид, че истинската вяра влияе върху целия живот на човека, а не само върху ума. Тя включва посвещение на нашия Господ и Спасител Исус Христос, а не просто списък с правила. Вярата включва в еднаква степен това, в което вярваме, както и какво вършим, как живеем и в кого вярваме.




Вярата поощрява ли греха? Четвъртък - 20 юли

Едно от основните обвинения срещу Павел гласи, че неговото евангелие на оправдание единствено чрез вяра насърчава хората да вършат грехове (Римляни 3:8; 6:1). Обвинителите със сигурност са разсъждавали, че щом хората не трябва да спазват закона, за да бъдат приети от Бога, защо въобще трябва да се тревожат за начина си на живот? Лутер също се изправя пред подобни обвинения.


Как отговаря Павел на обвинението, че доктрината за оправдание единствено чрез вяра тласка хората към грехове? Галатяни 2:17,18.


Апостол Павел отговаря на обвиненията на противниците си с възможно най-силните думи: „Да не даде Бог!“. Макар че е възможно човек да съгреши, след като е приел Христос, отговорността за това определено не е на Христос. Ако нарушаваме закона, самите ние сме престъпници.


По какъв начин Павел описва единството си с Исус Христос? Как този отговор оборва възраженията на опонентите му? Галатяни 2:19-21.


Павел смята аргументите на противниците си за нелепи. Приемането на Христос с вяра не е нещо маловажно. То не е някаква небесна игра, в която Бог обявява за праведен конкретен човек, в живота на когото не се наблюдава никаква истинска промяна. Точно обратното, приемането на Христос с вяра е радикална промяна. Тя включва пълно единство с Христос – единство както в Неговата смърт, така и във възкресението Му. В духовен план Павел казва, че ние сме разпнати с Христос на кръста и прекратяваме с нашите греховни навици, вкоренени в егоизма (Римляни 6:5-14). Връзката с миналото е радикално прекъсната. Всичко става ново (2 Коринтяни 5:17). Освен това сме възкресени за нов живот в Христос. Възкръсналият Христос живее в нас, като всеки ден ни преобразява все повече по Своя образ.

Следователно вярата в Христос не е извинение за греха, а е призив към по-дълбока, по-богата връзка с Него, отколкото би могла да съществува в една законническа религия.


Какво е отношението ви към идеята за спасение единствено чрез вяра, без делата на закона? Това не ви ли стряска малко, сякаш може да бъде извинение за греха – или изпитвате радост? Какво разбиране имате за спасението, съдейки по собствения си отговор?




Разширено изучаване Петък - 21 юли

„Многократно ми беше представена опасността пред нас като народ да имаме фалшиви представи за оправданието чрез вяра. Показано ми беше, че Сатана действа специално в тази посока, за да обърква мисленето по въпроса. Божият закон се обсъжда и представя пред църквите почти без никаква връзка с познанието за Исус Христос и Неговата връзка със закона, подобно на жертвата на Каин. Показа ми се, че неясните, объркани представи за спасението са попречили на много хора да повярват, защото проповедниците са се опитвали да достигнат сърцата по неправилен начин. Мисълта, която години наред ми внушава Бог, е вменената праведност на Христос (…)

Няма друго, върху което да разсъждаваме по-сериозно, да повтаряме по-често или да внушаваме по-убедително в съзнанието на всички, отколкото невъзможността грешните хора да заслужат нещо чрез собствените си най-добри дела. Спасението е чрез вяра единствено в Исус Христос“ (Уайт, Е. Вяра и дела. С. 18,19 – англ. изд.).

„Законът изисква праведност и именно това дължи грешникът на закона, обаче не може да я постигне. Единственият начин да постигне праведност е чрез вяра. Чрез вяра той може да занесе пред Бога заслугите на Христос и Господ влага в сметката на грешника послушанието на Своя Син. Бог приема Христовата праведност на мястото на човешкия провал и приема, опрощава, оправдава покаяната, вярваща душа; и обича човека, както обича Своя Син“ (Уайт, Е. Избрани вести. Т. 1. С. 367 - англ. изд.).

За разискване:

1. В първия цитат по-горе Елън Уайт казва, че няма тема, която да трябва да бъде подчертавана повече, отколкото оправданието чрез вяра. Обсъдете с групата дали коментарите ѝ са актуални за нас днес, както са били, когато ги е написала преди повече от сто години. Ако да, защо?

2. Помислете за протестантската Реформация и за Лутер. Колкото и различни да са времето, мястото и обстоятелствата, защо представената от Павел истина става толкова решаващ фактор за освобождението на милиони хора от духовното робство на Рим?


Резюме: Поведението на Петър в Антиохия внушава, че езичниците не могат да бъдат истински християни, ако първо не се обрежат. Павел изтъква колко погрешно е подобно мислене. Бог не може да обяви, че някой е праведен въз основа на неговото поведение, защото дори и най-добрите човеци не са съвършени. Единствено когато приемат това, което е сторил Бог за тях в Христос, грешниците могат да бъдат оправдани в Неговите очи.


Тази събота, 22.07.2017 г., ще се молим за църкви „Русе” и „Самоков”.




Разказ
Удивителното откритие на Дейвид, Част 2

Семейство Сиркар членувало в църквата, която Дейвид и Суарна посещавали. Те също били развълнувани от истините, които открили. „Никога не сме знаели, че всичко това се намира в Библията“, казвало семейството.

Едно от нещата, които научили, е, че можем да се обърнем към Бога директно в лична молитва, без да е необходим свещеник или книга с молитви. Тази вест била нещо вълнуващо за тях, защото отдавна имали желание да говорят директно на Бога.

Една нощ семейство Сиркар се събудило от виковете на 13-годишната си дъщеря. Тя изпитвала силна болка в гръдния кош, която не отминавала. Нейните стонове и викове били толкова силни, че обезпокоените родители сметнали, че тя умира.

„Какво да правим? – попитала г-жа Сиркар. – Не е възможно да извикаме лекар по това време, а до сутринта може да умре.“

„Можем да се молим за нея – предложил съпругът. – знаем, че не се нуждаем от свещеник. Просто ще кажем всичко на Исус и ще Го помолим да я излекува.“

Семейството коленичило до леглото на болното момиче и извикало към Бога да я спаси. Сълзи се стичали по бузите им, докато Го умолявали да докосне скъпата им дъщеря.

Внезапно осъзнали, че тя не стене. Докато кажат „амин“, тя вече била заспала. Родителите й били убедени, че Бог ги е насочил към библейските уроци в къщата на Дейвид Пан. Продължили да ги посещават и били сред първите кръстени.

В едно близко село човек на име Виктор и съпругата му се молели някой да ги посети и да им помогне да разберат Библията.

Техен приятел ги поканил да отидат на библейските уроци в дома на Дейвид и Суарна. Виктор и съпругата му били сигурни, че Бог е изпратил този човек в отговор на молитвите им. Следващата събота те отишли на събранието в дома на Дейвид. „Удивително – възкликнал Виктор, докато слушал темата. – Намирам отговори на библейски въпроси, които съм търсил години наред. Толкова съм щастлив.“

Вестта се разпространила бързо сред живеещите в селото. Хората идвали при тях и ги канели да им обяснят това, което знаели.

Преди няколко години Дейвид и Суарна посетиха курс за пионери от Глобалната мисия и станаха част от екипа от 20 души, който пътува по градове и села, за да разнася евангелието. В резултат на работата им и на усилията на останалите пионери от Глобалната мисия хиляди хора са познали истината, каквато е в Исус, и са били кръстени.