"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

ЕВАНГЕЛИЕТО В
„ПОСЛАНИЕТО КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ“
Карл Козерт
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 11 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 2 - 8 септември 2017 г.

Свобода в Христос


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 2 септември
Стих за запаметяване:
„Защото вие, братя, към свобода бяхте призовани; само не превръщайте свободата в разпуснатост на плътта, но с любов служете един на друг“ (Галатяни 5:13).

В Галатяни 2:4 апостол Павел накратко споменава колко е важно да пазим „свободата“, която имаме в Исус Христос. Но какво има предвид, когато говори за „свобода“, както прави доста често? Какво включва тази свобода? Докъде се простира тя? Има ли ограничения? И каква е връзката на свободата в Христос със закона?

Павел изяснява тези въпроси, като предупреждава галатяните за две опасности. Първата е законничеството. Опонентите му в Галатия са толкова вманиачени да спечелят Божието благоразположение чрез дела, че изгубват от поглед освобождаващото дело на Христос; спасението, което вече имат в Него чрез вяра. Втората опасност е склонността да злоупотребяваме със свободата, която Христос е заплатил за нас, като се отдаваме на греха. Хората, защитаващи тази гледна точка, смятат, без никакво основание, че свободата няма нищо общо със закона.


И законничеството, и разпуснатостта нямат нищо общо със свободата, защото те по един и същ начин държат последователите си в робство. Апостол Павел обаче умолява галатяните да стоят твърди в истинската свобода, която им принадлежи по право в Христос.


За тази седмица прочетете:
Галатяни 5:1-15; 1 Коринтяни 6:20; Римляни 8:1; Евреи 2:14, 15; Римляни 8:4; 13:8.



Освободени в Христос Неделя - 3 септември

„И така, стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго“ (Галатяни 5:1).


Като военен командир, който заповядва на колебливите си войници да се съберат за битка, Павел заповядва на галатяните да не изневеряват на свободата си в Христос. Такава енергия и сила има в неговия тон, че думите сякаш изскачат от листа и започват да действат. И именно това желае той. Въпреки че този стих е свързан тематично с предишните и със следващите, резкият му тон и липсата на синтактични връзки на гръцки език подсказват, че Павел желае този стих да изпъкне като огромен билборд. Свободата в Христос обобщава целия коментар на апостола, а галатяните рискуват да я изгубят.


Прочетете Галатяни 1:3,4; 2:16 и 3:13. Какви метафори са използвани в тези стихове и с какво ни помагат по-добре да разберем какво е сторил Христос за нас?


Думите на Павел „в свободата, за която Христос ни освободи“ (Галатяни 5:1) вероятно подсказват, че е замислил още едно сравнение. Изразите са сходни с фразата, използвана при свещеното освобождаване (manumission) на роби. Тъй като робите нямат никакви законни права, се предполага, че някое божество би могло да изкупи тяхната свобода, а в замяна робът, макар и всъщност свободен, по закон ще принадлежи на това божество. Разбира се, на практика тази церемония е илюзия – всъщност робът внася парите за своята свобода в храмовата съкровищница. Вижте например фразата, използвана в един от почти хилядата надписи, открити в храма на Аполон Питийски в Делфи, които датират от 201 г.пр.Хр. до 100 г.сл.Хр.: „За освобождаване Аполон Питийски купи от Сосибус от Амфиса робиня, която се казва Никея (…) Обаче Никея посвети покупката на Аполо за свобода“ (Ben Witherington III, Grace in Galatia. Grand Rapids, Mich.: William B. Eerdmans Publishing Company, 1998, p. 340).

Тази формулировка е много сходна по същество с думите на Павел, но има и една съществена разлика. В метафората на апостола няма нищо илюзорно. И не ние осигуряваме откупната цена (1 Коринтяни 6:20; 7:23). Тя е твърде висока за нас. Безсилни сме да се спасим сами, но Исус се намесва и прави за нас това, което не бихме могли да сторим (дори с цената на живота си). Той плаща глобата за нашите грехове и по този начин ни освобождава от осъждане.


Вгледайте се в собствения си живот. Някога минавало ли ви е през ум, че можете да се спасите сами? Какво следва да разкрие отговорът ви за огромната благодарност, която дължим на Исус заради всичко, което ни подарява?




Същността на християнската свобода Понеделник - 4 септември

Заповедта на Павел да стоят твърди в свободата не се появява от нищото. Предшества я едно важно фактическо свидетелство: „Христос ни освободи“. Защо трябва християните да стоят твърди в свободата си? Защото Христос вече ги е освободил. С други думи, нашата свобода е резултат от това, което вече е сторил за нас Христос.

Този модел „фактическо твърдение → призив“ е типичен за писмата на Павел (1 Коринтяни 6:20; 10:13,14; Колосяни 2:6). Например той изрича няколко показателни свидетелства в Римляни, 6 глава за фактите относно нашето състояние в Христос. Например: „Знаем това, че нашето старо естество беше разпнато с Него“ (Римляни 6:6). Въз основа на този факт може да каже повелително: „И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло“ (Римляни 6:12). Това е неговият начин да каже по същество: „Станете такива, каквито вече сте в Христос“. Етичният живот според евангелието не се състои в полагане на усилия да вършим такива неща, чрез които да докажем, че сме Божии деца. По-скоро ние правим това, защото вече сме Негови деца.


От какво ни е освободил Христос? Римляни 6:14, 18; 8:1; Галатяни 4:3, 8; 5:1; Евреи 2:14,15.


Употребата на думата „свобода“ като описание на християнския живот се среща повече в писмата на Павел, отколкото където и да било другаде в Новия Завет. Думата „свобода“ и сродните ѝ думи се срещат 28 пъти в неговите писма, за разлика от само 13 пъти на други места.

Какво има предвид апостолът под свобода? Първо, това не е абстрактно понятие. То не се отнася до политическа, икономическа свобода или свободата да живеем, както си пожелаем. Точно обратното – става дума за свобода, основаваща се на връзката с Исус Христос. Контекстът предполага, че Павел говори за свободата от робството и осъждането на законническото християнство, но нашата свобода включва много повече. Тя е свобода от греха, от вечната смърт и от дявола.

„Извън Исус Христос човешкият живот се характеризира с робство – робство на закона, робство на злите сили, владеещи света, робство на греха, плътта и дявола. Бог изпраща Сина Си в света, за да разруши владението на тези робовладелци“ (Timothy George. Galatians, p. 354).


Кои неща чувствате като заробващи в своя живот? Научете наизуст Галатяни 5:1 и помолете Бога да осъществи в живота ви свободата, която имате в Христос.




Опасните последици от законничеството (Галатяни 5:2-12) Вторник - 5 септември

Начинът, по който апостол Павел започва Галатяни 5:2-12, говори за значението на това, което ще каже. „Вижте“ (превод ESV), „Слушайте!” (NRSV), „Обърнете внимание на думите ми!” (NIV), „Аз, Павел, ви казвам” (ESV). Апостолът не се шегува. Чрез силното звучене на израза „Да не бъде“ не само привлича пълното внимание на своите читатели, но дори се усеща апостолският му авторитет. Иска те да разберат, че ако езичниците се подложат на обрязване, за да бъдат спасени, тогава галатяните ще трябва да осъзнаят опасните последици от едно такова тяхно решение.


Прочетете Галатяни 5:2-12. За какво предупреждава Павел във връзка с целия въпрос относно обрязването?


Първата последица от опита да се спечели Божието благоразположение чрез обрязване, е, че това задължава човека да спазва целия закон. Езикът на Павел в стихове 2 и 3 включва интересна игра на думи. Христос, казва той, няма да ги ползва (ophelesei); по-скоро ще бъдат задължени (opheiletes) към закона. Ако човек желае да живее според закона, не може просто да си избира кои заповеди да спазва. Всичко или нищо!

Второ, те ще бъдат „отлъчени“ от Христос. Решението да се оправдаваме чрез дела моментално изключва Божия начин за оправдание в Христос. „Не можете да имате и двете. Невъзможно е да приемете Христос, признавайки по този начин, че не можете да се спасите сами, а след това да приемете обрязването, признавайки чрез него, че можете“ (John R. W. Stott. The Message of Galatians. Leicester, England: InterVarsity Press, 1968, p. 133).

Третото възражение на Павел срещу обрязването е, че то спъва духовния растеж. Апостолът прави аналогия с лекоатлет, чието бягане към финалната линия умишлено бива саботирано. Всъщност думата, преведена като „попречи“ (ст. 7), се употребява във военните кръгове за „прекъсване на път или разрушаване на мост, или поставяне на препятствия по пътя на врага, за да се възпре неговото напредване“ (Адвентен библейски коментар. Т. 6. С. 978 – англ. изд.).

Накрая, обрязването премахва „съблазънта“ на Кръста. Как? То внушава, че можете да се спасите сами и по този начин ласкае човешката гордост. Вестта за Кръста обаче е „съблазън“ за човешката гордост, защото трябва да признаем, че зависим напълно от Христос.

Павел е толкова възмутен от тези хора заради манията им по обрязването, че пожелава ножът да се плъзне и те сами да се кастрират! Силни думи, но неговият тон просто отразява сериозното му отношение по този въпрос.




Свобода, а не разюзданост (Галатяни 5:13) Сряда - 6 септември

Галатяни 5:13 бележи важна повратна точка в книгата „Галатяни“. Докато до този момент Павел изцяло се е концентрирал върху теологичното съдържане на писмото си, сега подема въпроса за християнското поведение. Как трябва да живее човек, който не се спасява чрез делата на закона?


От каква потенциална злоупотреба със свободата желае да предпази галатяните апостол Павел? Галатяни 5:13.


Апостолът ясно осъзнава как би могло да бъде изопачено ударението, което поставя върху благодатта и свободата на вярващите в Христос (Римляни 3:8; 6:1,2). Обаче проблемът не е в неговото евангелие, а в човешката склонност да угаждаме на себе си. Страниците на историята са пълни с разкази за хора, градове и народи, чиято поквара и морално падение са пряко свързани с липсата на самоконтрол. Кой ли човек не е усещал тази склонност в своя живот? Ето защо Павел толкова категорично призовава последователите на Исус да избягват угаждането на плътта. Всъщност иска от тях да правят точно обратното, т.е. „с любов служете един на друг“. Както знае всеки, който служи на другите с любов, това може да стане само когато умрем за егоизма и за плътта. Онези, които задоволяват собствените си плътски желания, не са особено склонни да служат на другите. Точно обратното.

Затова нашата свобода в Христос не е просто свобода от светско робство, а призив към нов вид служене: отговорността да служим на другите от любов. Тя е „благоприятният случай да обичаме ближния си безрезервно, възможността да създаваме човешки общности въз основа на взаимно себераздаване, вместо стремеж към власт и положение в обществото“ (Sam K. Williams. Galatians. Nashville, Tenn.: Abingdon Press, 1997, p. 145).

Тъй като познаваме християнството и съвременните преводи на Галатяни 5:13, е лесно да пропуснем изумителната сила, която са излъчвали тези думи за галатяните. Първо, гръцкият език разкрива, че любовта, която мотивира този вид служене, не е обикновена човешка любов – това би било невъзможно; човешката любов е прекалено условна. Фактът, че Павел използва пълен член пред думата любов на гръцки, показва, че той говори за Божия-ТА любов, която получаваме само чрез Духа (Римляни 5:5). Истинска изненада е фактът, че думата, преведена като „служете“, е гръцката дума за „заробвам“. Нашата свобода не означава пълна независимост, а взаимно „заробване“ един на друг въз основа на Божията любов.


Отговорете честно – някога смятали ли сте, че можете да използвате свободата в Христос, за да се наслаждавате малко на греха от време навреме? Чак толкова лош ли е този начин на мислене?




Изпълняване на целия закон (Галатяни 5:13-15) Четвъртък - 7 септември

Как съгласувате негативните думи на Павел спрямо дълга да се „изпълни целия закон“ (Галатяни 5:3), с положителното му свидетелство, че „целият закон се изпълнява“ (Галатяни 5:14)? Сравнете Римляни 10:5; Галатяни 3:10, 12; 5:3 с Римляни 8:4; 13:8; Галатяни 5:14.


Много хора смятат за парадокс разликата между негативните коментари на Павел да се „изпълни целият закон“ и положителните му коментари, че „целият закон се изпълнява“. Но всъщност няма противоречие. Разрешението на проблема се крие във факта, че Павел целенасочено употребява всяка от тези фрази, за да направи съществено разграничение между две различни определения за отношението на християните спрямо закона. Например важно е, че когато говори положително за спазването на закона от християните, той никога не го описва като „вършене на закона“. Запазва този израз само за неправилното поведение на хората, които живеят под закона и се опитват да спечелят Божието одобрение, като „вършат“ това, което заповядва законът.

Но това не намеква, че онези, които са намерили спасение в Христос, вече не се покоряват на заповедите. Нищо не би могло да бъде по-далеч от истината. Павел казва, че те „изпълняват“ закона. Има предвид, че истинското християнско поведение е нещо повече от външно послушание или просто „вършене“ на закона; то е „изпълняване“ на закона. Апостолът употребява думата „изпълнявам“, защото тя включва повече отколкото само „вършене“. Този вид послушание е вкоренено в Исус (Матей 5:17). То не е отхвърляне на закона, нито приравняването му само до любов, а е начинът, по който вярващият човек може да преживее истинската цел и смисъл на целия закон!


В какво според Павел се състои пълното значение на закона? Левит 19:18; Марк 12:31, 33; Матей 19:19; Римляни 13:9; Яков 2:8.


Макар че представляват цитат от книгата „Левит“, думите на Павел се основават най-вече на начина, по който Исус използва този стих. Обаче Христос не е единственият еврейски учител, който говори за Левит 19:18 като обобщение на целия закон. Равин Хилел, живял около едно поколение преди Него, казва: „Това, което е омразно за теб, не причинявай на ближния си; в това се състои целият закон“. Но перспективата на Исус е съвсем различна (Матей 7:12). Тя е не само по-положителна, но разкрива също, че законът и любовта не са несъвместими. Без любов законът е празен и студен; без закон любовта няма посока.


Кое е по-лесно и защо: да обичаме другите или просто да изпълняваме Десетте заповеди? Споделете отговора със съботноучилищната си група.




Разширено изучаване Петък - 8 септември

„Истинската вяра винаги действа с любов. Когато гледате към Голгота, не го правите, за да успокоявате съвестта си за неизпълнените задължения, нито за да се приспивате с фалшиво спокойствие, а за да изграждате вярата си в Исус: вяра, която ще пречиства душата от шлаката на егоизма. Когато се хванем за Христос с вяра, ние сме едва в началото на нашето дело. Всеки човек има покварени и греховни навици, които трябва да победи в жестока борба. Всяка душа е длъжна да участва в битката на вярата. Ако човек е последовател на Христос, той не може да бъде рязък в отношението си, коравосърдечен, безчувствен. Не може да говори груби думи. Не може да бъде надут и самодоволен. Не може да бъде надменен, нито да използва сурови думи, да критикува остро и да осъжда.

Любящите действия извират от делото на вярата. Библейската религия означава постоянна работа. „Нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“. „Изработвайте спасението си със страх и трепет. Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате“. Трябва да бъдем ревностни за добри дела. А истинският Свидетел казва: „Зная делата ти“.

Макар да е вярно, че изобилните ни дела няма сами по себе си да ни осигурят спасението, вярно е също и че вярата, която ни свързва в едно с Христос, ще подбужда човека към вършене на дела (MS 16, 1890)“ (Коментари на Елън Уайт. Адвентен библейски коментар. Т. 6. С. 1111 – англ. изд.).

За разискване:

1. Разгледайте с групата отговорите си на последния въпрос от частта за четвъртък. Коя от възможностите повечето хора намират за по-лесна и защо? Какви важни истини ви подсказва отговорът за това какво означава да изпълняваме закона?

2. Павел казва, че вярата „работи“ чрез любов. Какво има предвид той?

3. Обсъдете идеята да използвате свободата си в Христос, за да се отдавате на греха. Защо е толкова лесно да допуснем това? Обаче когато хората мислят по този начин, в какъв капан изпадат? 1 Йоан 3:8.


Резюме: Свободата е една от любимите думи на Павел като определение за евангелието. Тя включва както това, което е сторил Христос за нас, за да ни освободи от робството на света, така също и как сме призовани да живеем като християни. Обаче трябва да внимаваме да не би свободата ни да стане жертва или на законничество, или на разпуснатост. Христос не ни освобождава, за да служим на себе си, а за да отдадем живота си в служене на своите ближни.


Тази събота, 09.09.2017 г., ще се молим за църкви „София-Екзарх Йосиф” и „София-Запад”.




Разказ
Уреден от Небето брак – Част 1

Още от детските си години Сахана обичала Бога и ходела на църква всяка неделя. Понякога й се искало църковните служби да не са толкова шумни и ексцентрични.

Сахана завършила образованието си и станала учителка в колеж за момичета. Живеела с родителите си, какъвто е обичаят в Индия. Знаела, че много скоро родителите й ще изберат бъдещия й съпруг.

Сахана харесвала работата си в колежа и се сприятелила с много хора там. Привързала се особено много към друга учителка на име Марина.

Веднъж Марина се разболяла от малария и се наложило да я приемат в болница. Сахана отишла да види приятелката си. Докато чакала пред болничната стая, видяла млад човек, който също чакал. Започнали да говорят.

Сахана научила, че името на мъжа е Майкъл и че е автор на религиозни книги. „Към коя църква принадлежите?“, попитала Сахана.

„Аз съм адвентист от седмия ден“, отговорил Майкъл.

Сахана пожелала да научи нещо повече за религията на този човек, но според нейната култура не било прието момиче да разговаря с мъж за повече от няколко минути. Трябвало да изчака с въпросите. Скоро успяла да посети Марина.

Сахана обаче не можела да спре да мисли за думите на този млад човек и да се чуди каква е тази църква. Тя четяла Библията и имала много въпроси, на които пасторът й не можел да отговори. Може би в църквата на Майкъл ще намери отговорите. Сахана решила, че когато Марина оздравее, ще се опита да научи от нея повече за Майкъл и неговата вяра.

След като я видяла в училището, веднага я дръпнала настрана.

„Запознах се с твоя приятел Майкъл, докато чаках да те видя в болницата. Каза ми, че е адвентист от седмия ден. Какво означава това? Знаеш ли нещо повече за тази църква?“

„Знам малко – отговорила Марина. – Посещавам адвентната църква от една година. Те провеждат богослуженията си в събота, защото вярват, че Библията изисква да спазваме свято седмия ден.“

Сахана останала доста изненадана. „Чела съм за седмия ден в Библията и имам много въпроси. Можеш ли да ми отговориш?“

Марина се опитала да отговори на въпросите и после й казала: „Хората в адвентната църква са приятелски настроени и любезни. Съпругът ми се присъедини към църквата, но тъй като работя в събота, още не съм се кръстила. Не съм готова да се откажа от работата си.“

„В църквата говори ли се за книгите Даниил и Откровение? - попитала развълнувано Сахана. – Аз не ги разбирам и бих желала да науча тяхното значение.“

Продължението следва.



Created by ULimited®