"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

ЕВАНГЕЛИЕТО В
„ПОСЛАНИЕТО КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ“
Карл Козерт
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 10 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 26 август - 1 септември 2017 г.

Двата завета


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 26 август
Стих за запаметяване:
„А горният Йерусалим е свободен, който е майка на всички“ (Галатяни 4:26).

Християните, отхвърлящи авторитета на Стария Завет, често смятат даването на закона на Синай за несъвместимо с евангелието. Те стигат до заключението, че заветът на Синай представлява една епоха – диспенсация, период в човешката история – когато спасението се е основавало на послушание към закона. Но тъй като хората не успяват да изпълнят изискванията му, Бог (казват те) въвежда един нов завет, завет на благодат чрез заслугите на Исус Христос. Следователно тези хора имат следното разбиране за двата завета: старият е основан на закона, а новият се гради върху благодатта.


Колкото и широко разпространено да е подобно разбиране, то е неправилно. От самото начало юдаизмът е религия на благодатта. Законничеството, на което се противопоставя Павел в Галатия, е изопачаване не само на древното християнство, но и на самия Стар Завет. Двата завета не са времеви периоди; всъщност те отразяват човешкото отношение. Представляват два различни начина на отношение към Бога, които започват още от Каин и Авел. Старият завет представлява хората, които, като Каин, разчитат неоснователно на своето послушание като средство да угодят на Бога; за разлика от тях, новият завет представлява опитността на хората, които, също като Авел, разчитат напълно на Божията благодат, чрез която Той изпълнява всичко, което е обещал.


За тази седмица прочетете:
Галатяни 4:21-31; Битие 1:28; 2:2,3; 3:15; 15:1-6; Изход 6:2-8; 19:3-6



Основните понятия на завета Неделя - 27 август

Много хора смятат тълкуванието на Павел за историята на Израил в Галатяни 4:21-31 за най-трудния пасаж в неговото писмо, защото то е изключително сложно умозаключение, изискващо широки познания на старозаветните личности и събития. Първата стъпка към разбирането на този пасаж е да разтълкуваме основното в старозаветното понятие, което стои на централно място в неговата аргументация: идеята за завета.

Еврейската дума, преведена като „завет“, е berit. Тя се среща почти триста пъти в Стария Завет и обозначава обвързващо съглашение, споразумение или договор. В продължение на хиляди години заветите играят съществена роля в отношенията между хора и нации навсякъде в Близкия Изток. Заветите често включват принасяне на жертвени животни като част от процеса по сключването им (буквално „срязване“). Убиването на животни символизира какво ще се случи на страната, която не спази заветните обещания и задължения.

„От Адам до Исус Бог се свързва с човечеството чрез поредица от заветни обещания, фокусирани върху един бъдещ Изкупител и достигащи своята кулминация в завета на Давид (Битие 12:2,3; 2 Царе 7:12-17; Исая, 11 гл.). По време на вавилонския плен Бог обещава на Израил един по-успешен „нов завет“ (Еремия 31:31-34) във връзка с идването на Месия от Давидовия род (Езекил 36:26-28; 37:22-28)” (Hans K. LaRondelle. Our Creator Redeemer. Berrien Springs, Mich.: Andrews University Press, 2005, p. 4).


Каква е основата на първоначалния завет на Бога с Адам в Едемската градина преди грехопадението? Битие 1:28; 2:2,3,15-17.


Въпреки че бракът, физическият труд и съботата са част от общите условия на завета на сътворението, основният фокус пада върху Божията заповед да не ядат от забранения плод. По същество заветът се състои в следното: „Слушай и живей!“. С естество, създадено в хармония с Бога, Господ не изисква от тях невъзможното. Послушанието е естествена наклонност на човеците. Обаче Адам и Ева избират да направят нещо противоестествено и чрез това действие не само анулират завета на сътворението, но и вече правят неговите условия невъзможни за изпълнение от хората, сега покварени от греха. Самият Бог ще възстанови връзката, която са изгубили Адам и Ева. Той ще го постигне, като задейства завета на благодатта въз основа на вечното обещание за Спасител (Битие 3:15).


Прочетете Битие 3:15 – първото евангелско обещание в Библията. Къде в този стих намирате загатване за надеждата, която имаме в Христос?




Авраамовият завет Понеделник - 28 август

Какви заветни обещания дава Бог на Аврам в Битие 12:1-5? Какъв е отговорът на патриарха?


Първоначалните Божии обещания за Аврам представляват един от най-силните пасажи в Стария Завет. Всички тези стихове говорят за Божията благодат. Именно Бог, а не патриархът, дава обещанията. Аврам не е направил нищо, за да спечели или заслужи Божието благоразположение, нито има някакви белези, които да подсказват, че Бог и Аврам по някакъв начин са изработили заедно това споразумение. Всички обещания са от Божия страна. А Аврам е призован да има вяра в сигурността на Неговото обещание, но не повърхностна, привидна „вяра“, а вяра, която се проявява в напускането на родовата общност (на седемдесет и пет годишна възраст!), за да се отправи към обещаната от Бога земя.

„С „благословението“, обещано на Авраам, а чрез него и на всички хора, Творецът подновява Своето изкупително намерение. Той е „благословил“ Адам и Ева в Рая (Битие 1:28; 5:2), а след това „Ной и синовете му“ след потопа (9:1). По този начин Бог изяснява Своето по-предишно обещание за Изкупител, който ще откупи човечеството, ще унищожи злото и ще възстанови Рая (Битие 3:15). Бог потвърждава обещанието Си да благослови „всичките народи“ чрез универсалния Свой план“ (Hans K. LaRondelle. Our Creator Redeemer. Р. 22, 23).


След като чака десет години обещаният син да се роди, какви въпроси поставя Аврам относно Божието обещание? Битие 15:1-6.


Лесно е да превъзнасяме Аврам като човек на вярата, който никога не страда от въпроси или съмнения. Обаче Библията обрисува съвсем различна картина. Аврам вярва, но и задава въпроси. Вярата му израства. Подобно на бащата от Марко 9:24, Аврам по същество казва на Бога в Битие 15:8: „Вярвам, помогни на моето неверие“. В отговор Бог милостиво го уверява в сигурността на обещанието Си, като официално сключва завет с него (Битие 15:7-18). Изненадващото в този пасаж не е фактът, че Бог сключва завет с Авраам, а степента, до която Той е готов да прояви снизхождение, за да направи това. За разлика от други властимащи в Древния Близък изток, които се стряскат при мисълта да дадат обвързващи обещания на слугите си, Бог не само дава дума, но и чрез символичното преминаване между парчетата разсечени животни Той залага живота Си за това. Разбира се, Исус дава живота Си на Голгота, за да осъществи на практика Своето обещание.


За кои неща сега трябва да проявите вяра и да повярвате в невъзможното? Как да се научите да се държите за Бога независимо от всичко?




Авраам, Сара и Агар Вторник - 29 август

Защо Павел гледа така пренебрежително на случката с Агар? Галатяни 4:21-31; Битие, 16 гл. Каква съдбоносна истина за спасението изтъква чрез тази старозаветна история?


Мястото на Агар в историята от „Битие“ е пряко свързано с неверието на Аврам в Божието обещание. Египетска робиня в неговия дом, Агар вероятно е станала негово притежание като един от множеството подаръци, дадени му от фараона в замяна на Сарая – събитие, свързано с първата проява на неверието на патриарха в Божието обещание (Битие 12:11-16).

В продължение на десет години очакват раждането на обещаното дете, но Аврам и Сарая все още са бездетни. Стигайки до заключението, че Бог има нужда от тяхната помощ, Сарая дава Агар за наложница на Аврам. Макар на нас днес да ни изглежда странен, планът на Сарая е доста находчив. Според древните обичаи робиня би могла законно да бъде сурогатна майка в полза на бездетната си господарка. Така Сарая може да смята за свое всяко дете, родено от съпруга ѝ и Агар. Макар че в резултат на техния план наистина се ражда дете, то не е обещаното от Бога.

В тази история виждаме красноречива илюстрация на факта, че когато се сблъска с обезсърчителни обстоятелства, дори и този велик Божи човек отслабва във вярата. В Битие 17:18,19 Авраам умолява Бога да приеме Исмаил като негов наследник. Разбира се, Господ отхвърля тази идея. Единственият „чудотворен“ елемент в раждането на Исмаил е готовността на Сарая да дели съпруга си с друга жена! Няма нищо необичайно в раждането на дете от тази жена; то е родено „по плът“. Ако Авраам се беше доверил на Божието обещание, нямаше да се случи никое от тези събития и щяха да бъдат избегнати множество страдания.


Сравнете обстоятелствата около раждането на Исаак с тези при раждането на Исмаил. Битие 17:15-19; 18:10-13; Евреи 11:11,12. Защо първите изискват толкова много вяра от страна на Авраам и Сара?


Случвало ли се е неверието ви в Бога да ви причини страдания? Как от тези грешки можете да се научите да приемате с пълно доверие Божиите думи независимо от всичко? Какви решения трябва да вземете, за да можете все повече да се доверявате на Божиите обещания?




Агар и планината Синай (Галатяни 4:21-31) Сряда - 30 август

Какъв вид заветна връзка иска Бог да сключи с народа Си на Синай? Какви са сходствата с Божието обещание, дадено на Авраам? Изход 6:2-8; 19:3-6; Второзаконие 32:10-12.


С израилтяните на Синай Бог желае да сключи същия завет, какъвто е направил с Авраам. Всъщност съществува сходство между Божиите думи към патриарха в Битие 12:1-3 и думите Му към Мойсей в Изход, 19 глава. И в двата случая Бог подчертава какво ще направи за Своя народ. Той не принуждава израилтяните да обещават, че ще сторят нещо, за да заслужат Неговите обещания. Точно обратното, чрез послушание трябва да покажат, че приемат тези благословения. Еврейската дума, преведена „слушате“ в Изход 19:5, буквално означава „чувам“. Божиите думи не намекват за праведност чрез дела. Точно обратното, Той желае Израил да прояви същата вяра, с каквато откликва Авраам на Неговите обещания (поне през повечето време!).


Ако заветната връзка, която Бог предлага на Израил на Синай, е подобна на завета с Авраам, защо Павел сравнява планината Синай с отрицателния пример на Агар? Изход 19:7-25; Евреи 8:6,7.


Заветът на Синай цели да посочи греха на човечеството и да даде лекарството чрез Божията изобилна благодат, символизирано в службите на светилището. Проблемът със завета на Синай не е от страна на Бога, а по-скоро в погрешните обещания на народа (Евреи 8:6). Вместо да отговорят на Божиите обещания със смирение и вяра, израилтяните реагират със самоувереност: „Всичко, което Господ е казал, ще направим“ (Изход 19:8). След като са били роби в Египет повече от четиристотин години, те са изгубили реална представа както за Божието величие, така и за своята голяма греховност. Точно както Авраам и Сара се опитват да помогнат на Бога да изпълни обещанията Си, така и израилтяните се опитват да превърнат Божия завет на благодат в завет на дела. Агар символизира Синай в това, че и двете разкриват човешките опити за спасение чрез дела.

Апостол Павел не твърди, че даденият на Синай закон е лош или е отменен. Той е загрижен относно неправилната законническа представа на галатяните за него. „Вместо да ги убеди в абсолютната им неспособност да угодят на Бога, като спазват закона, той поражда в тях дълбоко вкоренената решителност да разчитат на своите дела. По този начин законът не изпълнява благодатната си цел да води юдействащите християни при Христос. Точно обратното, откъсва ги от Него“ (O. Palmer Robertson. The Christ of the Covenants. Phillipsburg, N.J.: Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1980, p. 181).




Исмаил и Исаак днес Четвъртък - 31 август

Краткият обзор на израилевата история, представен от Павел, цели да обори аргументите на опонентите, които твърдят, че са истински наследници на Авраам и че тяхната майка е Йерусалим – центърът на юдейското християнство и на закона. Езичниците, заявяват те, са незаконородени. Ако искат да бъдат истински последователи на Христос, първо трябва да станат синове на Авраам, като изпълнят закона за обрязването.

Истината, казва Павел, е напълно противоположна. Тези законници не са Авраамови синове, а незаконородени синове като Исмаил. Тъй като разчитат на обрязването, те се осланят на „плътта“, както е направила Сара с Агар и както са постъпили израилтяните с Божия закон на Синай. Вярващите езичници обаче са Авраамови синове не по родословие, а по свръхестествен начин, както Исаак. „Подобно на Исаак те са изпълнение на обещанието, дадено на Авраам (…) подобно на Исаак те се раждат за свободата чрез Божията благодат; подобно на Исаак те принадлежат на заветното обещание“ (James D. G. Dunn. The Epistle to the Galatians. London: Hendrickson Publishers, 1993, p. 256).


С какво ще се сблъскат в този свят истинските потомци на Авраам? Галатяни 4:28-31; Битие 21:8-12.


Като обещано дете Исаак получава не само благословения, но и противопоставяне, и гонения. Споменавайки гоненията, Павел има предвид случката в Битие 21:8-10, при която се чества отбиването на Исаак, а Исмаил му се присмива. Еврейската дума от Битие 21:9 буквално означава „смея се“, но реакцията на Сара подсказва, че Исмаил му се подиграва или го осмива. Въпреки че днес неговото поведение може да не ни изглежда толкова сериозно, то разкрива дълбока враждебност в една ситуация, където е заложено на карта правото на първородството в семейството. Много владетели в древността са правили опити да защитят поста си, като елиминират потенциалните съперници, включително и своите родственици (Съдии 9:1-6). Въпреки това противопоставяне Исаак получава също и всички привилегии на любовта, защитата и благоразположението, които вървят успоредно с правото да бъде бащиният си наследник.

Ние, като духовни потомци на Исаак, не бива да се изненадваме, когато преживяваме трудности и противопоставяне дори вътре в самото църковно семейство.


Преживявали ли сте някакъв вид гонения, особено от най-близките си хора, заради вярата? Или си задайте следния въпрос: дали вие не сте преследвали други заради тяхната вяра? Помислете добре върху това.




Разширено изучаване Петък - 1 септември
Прочетете още:

статията „Законът и заветите“ от книгата „Патриарси и пророци“ на Елън Уайт.

„Но ако заветът с Авраам съдържа обещанието за изкупление, защо тогава се сключва друг завет на Синай? В периода на робство народът до голяма степен е изгубил познанието за Бога и за принципите на Авраамовия завет (…)

Бог ги завежда до Синай. Той изявява славата Си. Дава им закона с обещанието за големи благословения при условие на послушание: „Ако наистина слушате гласа Ми и пазите завета Ми (…) вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ“ (Изход 19:5,6). Хората не съзнават греховността на собствените си сърца и че без Христос е невъзможно да спазват Божия закон – и затова охотно сключват завет с Бога (…) Но са изминали едва няколко седмици, когато нарушават завета с Бога и се покланят на идола. Вече не биха могли да се надяват на Божието благоразположение чрез един завет, който са нарушили – и затова сега, съзнавайки греховността и нуждата си от прошка, те започват да усещат нуждата си от Спасителя, разкрит в Авраамовия завет и изобразен в жертвоприношенията. Сега с вяра и любов те се привързват към Бога като техен избавител от робството на греха. Вече са готови да оценят благословенията на новия завет“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. София: Нов живот, 1996, с. 249, 250)

За разискване:

1. От какъв тип е християнският ви живот с Господа – повече от „стария завет“ или от „новия“? Как можете да разберете разликата?

2. Кои въпроси в местната ви църква предизвикват напрежение в църковното тяло? Как ги разрешавате? Въпреки че бихте могли да се окажете жертва на „гонения“, как да бъдете сигурни, от своя страна, че вие самите не сте гонители? Къде е разделителната линия? (Матей 18:15-17).

3. Колко пъти сте обещавали на Господа, че няма да правите това или онова, но сте се проваляли? Как този тъжен факт ви помага да разберете стойността на благодатта?


Резюме: Историите на Агар, Исмаил и израилтяните на Синай илюстрират колко е безсмислено да разчитаме на свои собствени усилия, за да постигнем това, което е обещал Бог. Този метод за постигане на праведност със собствени сили е наречен „стар“ завет. „Новият“ завет е вечният завет на благодатта, който за пръв път се сключва с Адам и Ева след грехопадението, подновява се с Авраам и напълно се осъществява в Христос.


Тази събота, 02.09.2017 г., ще се молим за църкви „София-Благодат” и „София-В”.




Разказ
Радостно утро – Част 2

Същата вечер пасторът и жена му посетили дома на Мери, но тя не била вкъщи. Съпругът й Сами стоял сам извън къщата. Казал им, че с Мери имали разправия за пари. Разказал им също, че планирали да се самоубият.

Сами споделил също, че макар и да ходели на църква за празниците, никога не били почувствали Божието присъствие. Изработвдал статуи на светци за църквата, но повече нямали нужда от тях и затова останал без работа.

Пасторът и съпругата му слушали съчувствително. Внимателно, но настоятелно те обяснили на Сами, че самоубийството не е изход. Поканили го да се довери на Бога и да Му даде възможност. Сами бил толкова разтревожен, че не можел да намери никакво друго решение. Искал да знае с каква надежда живеят пасторът и жена му. Разговаряли цели три часа, като обяснявали за Божията любов от Библията. Пасторът предложил да се моли за двамата и най-вече Сами да си намери работа. Когато най-накрая се изправили, за да си тръгнат, Сами ги помолил да се върнат и следващия ден.

Пасторът отново дошъл следващата сутрин и заварил Мери с децата. Сами се усмихвал. Едва дочакал да разкаже на пастора, че един човек дошъл при него същата сутрин и го поканил за работа! Мери се усмихвала за първи път от седмици. Като че ли вече нямали нищо общо с онези нещастни хора, които пасторът срещнал в събота.

Следващия път, когато пасторът ги посетил, Мери го поздравила развълнувало. „Треската на Даниел отмина! Сега кашля по-малко.“ Само след няколко дни момчето си играело и се хранело като всяко нормално дете.

Мадеш, пасторът и съпругата му продължили да посещават семейството. Видели забележителни промени. Това семейство, което се карало непрекъснато и заплашвало да извърши самоубийство, сега се молело и четяло Библията. Когато пасторът преподавал библейски уроци, семейството често канело съседи да слушат. Понакога се събирали по 25 души.

Три месеца по-късно Мери и Сами били кръстени. Те поканили и приятелите си и само след няколко месеца още шест души били кръстени. Семейството с радост разказва, че след молитвите на верни адвентисти, Сами никога не е оставал без работа. Всяка седмица се радват, че могат да дадат по 100 рупии десятък и дарения, за да благодарят на Бога за Неговите благословения.


* Само и Мери Арокя са активни членове в църквата в Тричи, Индия.

Created by ULimited®