С изучаването на Първото послание на ап. Петър досега трябва да ни е станало ясно, че независимо от контекста и въпросите, които разглежда, апостолът насочва вниманието ни главно към Исус. Господ е във всичко, за което Петър пише - ето златната нишка, втъкана в писмото.

Още от първото изречение, в което авторът казва, че е „апостол“ („изпратен“) на Исус Христос, до последното, където пише: „Мир на всички вас, които сте в Христос Исус“ (1 Петър 5:14), Спасителят е неговата основна тема. В това писмо апостолът казва, че Исус е умрял като жертва за нас. Той говори за големите страдания, понесени от Него, и използва Неговия пример в тези страдания като образец за нас. Говори за възкресението Му и за значението на този акт за нас. Освен това споменава Исус не само като Месията, Christos, „Помазания“, но и като Месията-Бог. Следователно в Първото послание на ап. Петър виждаме доказателства за Божественото естество на Христос. Той е Бог, Който идва в човешка плът и Който живее и умира, за да можем ние да имаме надеждата и обещанието за вечен живот.

През тази седмица ще изследваме отново това Първо послание и ще проучим по-подробно какво ни разкрива то за Исус.

Една от най-важните теми, може би дори най-важната тема, е Божието дело за спасение на грешното човечество. От падението на Адам и Ева в Битие до падението на Вавилон в Откровение Библията по един или друг начин разкрива какво Бог прави, за да потърси и спаси „погиналото“ (Лука 19:10). Тази тема присъства и в писмата на апостол Петър.

Първото послание на ап. Петър 1:18,19 описва значението на кръвта на Исус по следния начин: „Като знаете, че не с преходни неща – сребро или злато, сте изкупени (…) а със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец – без недостатък и пречист“. В този текст има два ключови образа: изкуплението и животинската жертва.

Думата „изкупление“ в Библията се използва в няколко значения. Например първородното магаре (което не може да се принася в жертва) и първородният син (Изход 34:19,20) се изкупват с принос на агне като заместник. Парите могат да се използват за откупване (изкупване) на предмети, които са продадени заради бедност (Левит 25:25,26). И може би най-важното – един роб може да бъде изкупен (Левит 25:47-49). Първото послание на ап. Петър информира читателите, че цената на откупуването (изкупването) от „суетния живот, предаден ви от бащите ви“ (1 Петър 1:18), не е нищо по-малко от „скъпоценната кръв на Христос, като на агнец – без недостатък и пречист“ (1 Петър 1:19). Образът на агнето, разбира се, извиква представата за животинска жертва.

Следователно Петър сравнява смъртта на Христос със смъртта на жертвеното агне в еврейските Писания. Грешникът донася агне без недостатък в светилището. След това полага ръцете си върху главата на животното (Левит 4:32,33). То бива убито и част от кръвта му се намазва върху олтара; останалата се излива в основите (Левит 4:34). Смъртта на жертвеното животно осигурява „изкупление“ за човека, който е принесъл жертвата (Левит 4:35). Петър казва, че Исус умира вместо нас и че смъртта Му ни изкупва от стария ни живот и гибелта, която ни очаква.

Християните често говорят за „страсти Христови“. Думата „страст“ произлиза от гръцки глагол със значение „страдам“, а фразата „страсти Христови“ обикновено се отнася за страданията на Исус през последния период от живота му, започващ с триумфалното влизане в Йерусалим. Апостол Петър също размишлява по темата за страданията на Христос в онези последни дни.

Страданията на Христос имат конкретно значение. Той понася „в тялото Си нашите грехове на дървото [кръста; ср. Деяния 5:30], така че като сме умрели за греховете, да живеем за правдата“ (1 Петър 2:24). Като грешници заслужаваме смърт. Обаче съвършеният Исус – Който няма никакво лукавство в устата Си (1 Петър 2:22) – умира на наше място. Чрез тази размяна се разкрива планът на спасението.

„С жестоките си изкушения Сатана измъчва сърцето на Исус. Спасителят не може да проникне отвъд портите на смъртта. Надеждата не Му разкрива, че ще възкръсне от гроба като победител, нито Му казва, че Отец ще приеме жертвата. Той се страхува, че грехът е толкова оскърбителен за Бога, че Тяхната раздяла ще бъде вечна. Христос изпитва мъката, която ще изпитва грешникът, когато милостта повече няма да се застъпва за виновния човешки род. Именно съзнанието за греха, който докарва гнева на Отец върху Него като заместник на човека, прави чашата, която изпива, толкова горчива и съкрушава сърцето на Божия Син“ (Уайт, Елън Г. Копнежът на вековете. Изд. „Нов живот“, София, 2005. С. 466).

Както вече видяхме, Първото послание на ап. Петър е отправено към хора, които страдат заради вярата си в Исус. Следователно е съвсем уместно още от началото на писмото апостолът да насочи вниманието им към надеждата, която ги очаква. Както самият той казва, надеждата на християнина е жива точно защото се основава върху възкресението на Исус (1 Петър 1:3). Именно заради него християните могат да очакват небесното наследство, което е нетленно и не повяхва (1 Петър 1:4). С други думи, независимо колко лоши биха могли да станат нещата, помислете какво ни очаква, когато всичко това приключи.

Всъщност възкресението на Исус е гаранция, че ние също ще бъдем възкресени (1 Коринтяни 15:20,21). Според думите на Павел, „ако Христос не беше възкресен, напразна е вашата вяра; вие сте още в греховете си“ (1 Коринтяни 15:17). Но поради факта, че Христос е бил възкресен от мъртвите, Той доказва, че има силата да победи дори смъртта. Затова християнската надежда се основава върху историческото събитие на Христовото възкресение. То е основанието и за нашето възкресение в края на времето.

Къде щяхме да се намираме без тази надежда и обещание? Всичко, което е направил Христос за нас, се съсредоточава в обещанието за нашето възкресение. Без него каква надежда имаме, особено като знаем, че обратно на популярното християнско учение, мъртвите спят безсъзнателно в гроба?

„За християнина смъртта е само сън, миг тишина и мрак. Животът е скрит с Христос в Бога, а „когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава“ (Йоан 8:51,52; Колосяни 3:4) (…) При Неговото Второ пришествие всички обични мъртви ще чуят гласа Му и ще възкръснат за славен, безсмъртен живот“ (Уайт, Елън. Копнежът на вековете. Изд. „Нов живот“, София, 2005. С. 487).

Както разгледахме по-рано, една от решаващите повратни точки в земното служене на Исус е когато, в отговор на въпроса кой е Той, Петър заявява: „Ти си Христос, Син на живия Бог“ (Матей 16:16). Името Христос (Christos на гръцки) означава „Помазаният“, „Месията“; на еврейски е mashiyach. Нейният корен носи значението на „помазвам“ и се употребява в най-различен контекст в Стария Завет. (Дори е използвана за езическия цар Кир [Исая 45:1].) Затова, когато Петър нарича Исус „Христос“, употребява дума, изразяваща идеала, посочен от еврейските Свещени Писания.

Псалми 2:2

Псалми 18:50

Даниил 9:25

1 Царе 24:6

Исая 45:1

Въпреки че Петър е вдъхновен от Господа да обяви Исус за Месията (Матей 16:16,17), съвсем ясно е, че той не схваща напълно значението на това. Не разбира кой точно е Месията, какво трябва да извърши, и може би най-важното, как ще го извърши.

Апостол Петър не е единственият неразбиращ. В Израил съществуват много различни представи за Месията. Сами по себе си употребите на думата Месия или помазан в горните стихове не представят пълна картина, колкото и подробно да предсказват какъв ще бъде Той и какво ще направи.

Йоан 7:40 разкрива част от това, което се очаква от Месията: ще произлиза от Давид, от град Витлеем (Исая 11:1-16; Михей 5:2). Дотук нещата са ясни за евреите. Обаче във въображението на народа Месията, който произлиза от Давидовия род, ще върши същото като Давид: ще поразява враговете на евреите. Това, което никой не е очаквал, е Месия, разпнат на кръст от римляните.

Разбира се, по времето, когато пише своите послания, Петър има по-ясна представа за Исус като Месия (Той е наречен Исус Христос 15 пъти в Първото и Второто послание) и какво прави Той за човечеството.

Апостол Петър знае не само, че Исус е Месията, но и че е Господ. Тоест към времето на написване на тези послания апостолът е убеден, че Месията е самият Бог. Въпреки че титлата „Господ“ може да има светско значение, тя би могла също да е ясно название на Божеството. В 1 Петър 1:3 и 2 Петър 1:8, 14, 16 той говори за Исус, Месията, Христос, като за Господ, като за истински Бог.

Както и други автори на Новия Завет, Петър описва връзката между Исус и Бога с думите Отец и Син. Например „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос“ (1 Петър 1:3; 2 Петър 1:17). Исус е описан като възлюбеният Син (2 Петър 1:17), а част от Неговия авторитет като Господ и Неговото положение в небето произтичат от тази специална връзка, която има с Бог-Отец.

Второ послание на ап. Петър 1:1 казва: „нашият Бог и Спасител Исус Христос“. В гръцкия оригинал същият определителен член се използва както за Бог, така и за Спасител. В граматичен смисъл това означава, че както името „Бог“, така и „Спасител“ са приложими за Исус. Следователно Второто послание на Петър сияе като едно от ясните указания в Новия Завет за пълната божественост на Христос.

Докато се опитват да разберат кой всъщност е Исус, първите християни постепенно събират всички новозаветни доказателства. В писанията на Петър Отец, Синът и Светият Дух са отделни личности (например Отец/Синът: 1 Петър 1:3; 2 Петър 1:17; и Светият Дух: 1 Петър 1:12; 2 Петър 1:21), както и в останалата част от Новия Завет. Обаче същевременно Исус е обрисуван като напълно Бог, както и Светият Дух. С течение на времето и след много разисквания църквата изгражда доктрината за Триединството, за да обясни възможно най-добре загадката на Божеството. Адвентистите от седмия ден включват доктрината за Триединството в своите 28 основни учения. Така че при Петър виждаме ясно описание на Исус не само като Месия, но и като самия Бог.

Логично е да започнем с „Месията“, след като християнската църква дължи името си на гръцкия ѝ аналог „Христос“, „Помазаникът“. Еврейската дума се свързва с избавител, когото евреите очакват и който ще бъде Божият проводник за началото на нова ера за Божия народ. Както еврейската, така и гръцката дума произлизат от корени със значение „помазвам“. Очевидно, наричайки Го „Христос“, новозаветните автори смятат, че Той е специално определен за конкретна задача.

Титлата Христос се среща повече от 500 пъти в Новия Завет. Макар че представата за Месианството сред съвременниците на Исус не е еднородна, по принцип се приема, че към I век евреите стигат до убеждението, че Месията има специална връзка с Бога. Той ще сложи края на вековете, когато ще се установи Божието царство. Именно чрез Него Бог ще се намеси в историята, за да избави Своя народ. Исус приема титлата „Месия“, но не насърчава нейната употреба, понеже думата има политическо звучене, което прави използването ѝ проблематично. Макар че неохотно я употребява, за да опише мисията Си, Той не укорява нито Петър (Матей 16:16,17), нито самарянката (Йоан 4:25,26), че я използват. Знае, че е Месията, както личи от записаните от евангелист Марк думи, че когато някой даде чаша вода на един от Неговите ученици, „понеже носите името на Христос“ (Марк 9:41)“ (Адвентен библейски коментар. Т. 12. С. 165 – англ. изд.).

През годините Бог ми е давал особени доказателства за Своята любов. Още преди да се оженя, чух млад човек да свири на пиано. Бях толкова впечатлена, че обещах на Бога, че ако имам деца, бих пожелала те да свирят на пиано за Негова слава. Бог отговори на тази молитва. Дъщеря ми има музикална дарба. Не можех да си позволя уроци по пиано, но тя има способността да учи лесно. Нейна приятелка притежава пиано и когато дъщеря ми я посети, получава разрешение да свири. Никога не е взимала уроци по пиано, но Бог бе неин учител. Свири прекрасно и е получавала награди за изпълненията си, но най-хубаво от всичко е, че отдава слава на Бога. Свири в църквата и мнозина идват там, за да я слушат.

Никога не съм имала достатъчно пари, за да спестявам за време на нужда. Веднъж синът ми карал велосипед и бил блъснат от шофьор, който избягал от местопроизшествието. Случаен човек доведе сина ми у дома с многобройни наранявания, драскотини и синини.

Същия ден моят девер, който е лекар, беше дошъл да ни посети. Два пъти ставаше да си ходи, но без никакво обяснение пак сядаше. Точно когато си тръгваше, докараха сина ми. Моят девер се погрижи за него и взе момчето в болница. Там му осигури лекарски грижи и дори му купи лекарствата, от които се нуждаеше. След това го докара у дома. Тогава ми каза: „Нямах намерение да се бавя онази сутрин, но нещо или Някой ми каза да остана. Сега разбирам, че гласът, който съм чул, е на Бога.“

Да, сега мога наистина да кажа, че Бог е мой съпруг. Той се грижи за мене. Децата ми са Негови и аз Му отдавам цялата слава за това, че преведе мене, младата вдовица, през трудни времена до победа в Неговото име. Да бъда слава на Бога.