"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

„Паси овцете Ми“
Първото и Второто послание на ап. Петър
Робърт Макайвър
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 5 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 22 - 28 април 2017 г.

Да живеем за Бога


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 22 април
Стих за запаметяване:
„Защото очите на Господа са върху праведните и ушите Му – към тяхната молитва; но лицето на Господа е против онези, които вършат зло“ (1 Петър 3:12).

Авторите на Библията познават реалността на човешката греховност. И как би могло да бъде другояче? Светът е пропит с нея. Освен това познават и собствената си греховност (1 Тимотей 1:15). Знаят колко сериозен е проблемът; вижте каква Жертва само изисква разрешаването му – разпятието на Исус Христос. Ето колко дълбок и всепроникващ всъщност е грехът.

Но библейските автори ясно осъзнават и силата на Христос да променя живота ни и да ни прави нови човеци чрез Себе Си.


Тази седмица ап. Петър продължава в същата насока: какъв ще бъде новият живот, който християните ще имат в Христос, след като са се посветили на Него и са се кръстили. Всъщност промяната ще бъде толкова съществена, че другите ще я забележат. Апостолът не казва, че тя винаги ще бъде лесна; всъщност говори за нуждата от страдания в плътта (1 Петър 4:1), за да постигнем обещаната победа.

Петър продължава една тема, пропита в цялата Библия – любовта в живота на вярващия в Исус Христос. „Любовта – пише той – покрива множество грехове“ (1 Петър 4:8). Когато обичаме, когато прощаваме, отразяваме онова, което е направил и все още върши Христос за нас.


За тази седмица прочетете:
1 Петър 3:8-12; Галатяни 2:20; 1 Петър 4:1, 2; Римляни 6:1-11; 1 Петър 4:3-11; 2 Царе 11:4



Да бъдем „единомислени“ Неделя - 23 април

Прочетете 1 Петър 3:8-12. Каква представа дава тук Петър за християнския начин на живот? Кое е това, което повтаря и за което вече е писал в 1 Петър 2:20,21?


В началото Петър им казва да бъдат всички „единомислени“ (гр. homophrones). Той не говори за еднаквост – всички да мислят и вярват точно по един и същ начин. Най-добрият пример за тази идея се намира в 1 Коринтяни 12:1-26, където Павел изтъква, че точно както тялото се състои от много части, като ръце и очи, но все пак представлява вътрешно единство, така и църквата се състои от отделни хора с различни духовни дарби. Обаче дори при тези разлики те имат обща цел и един дух – да работят заедно, за да създадат една общност.

Разбира се, такова единство невинаги е леснопостижимо, както в много случаи (за съжаление) показва историята на християнската църква. Обаче веднага след този съвет той казва на читателите си как могат да разкриват и споделят този християнски идеал.

Например християните трябва да постъпват състрадателно (1 Петър 3:8). Състраданието означава, че когато един християнин страда, другите страдат заедно с него; когато християнин се радва, другите се радват заедно с него (1 Коринтяни 12:26). Съчувствието ни дава възможност да разберем гледната точка на другите, което е важна стъпка към единството. След това апостол Петър казва, че трябва да се обичаме един друг (1 Петър 3:8). Самият Исус свидетелства, че начинът, по който можете да разпознаете истинските Му ученици, е, че те се обичат един друг (Йоан 13:35). Освен това Петър казва, че християните ще имат нежни сърца (1 Петър 3:8). Те ще проявяват съчувствие към трудностите и провалите на другите.

„Разпънете личното аз на кръста; ценете другите по-високо от себе си. По този начин ще бъдете едно с Христос. Пред небесната вселена и пред църквата и света вие ще носите непогрешимото доказателство, че сте Божии синове и дъщери. Бог ще бъде прославен чрез вашия пример“ (Уайт, Елън Г. Свидетелства към църквата. Т. 9. Изд. „Ел Уай“, София, 2013. С. 170).


Колко често правим това, което ни казва тук апостол Петър, особено частта: „Не връщайте зло за зло“ (1 Петър 3:9)? Каква смърт на егото трябва да преживеем, за да изпълняваме тези думи? Как да я постигнем? (Галатяни 2:20).




Да страдаме в плътта Понеделник - 24 април

Да, Исус е умрял за нашите грехове и нашата надежда за спасение е само в Него, в Неговата праведност, която ни покрива и ние сме счетени за праведни в Божиите очи. Заради Исус вие сте „приети пред Бога така, сякаш никога не сте съгрешавали“ (Уайт, Елън Г. Пътят към Христос. Изд. „Нов живот“. С. 64).

Но Божията благодат не завършва с едно изявление, с една декларация, че греховете ни са опростени. Той ни дава още и силата да побеждаваме нашите грехове.


Прочетете 1 Петър 3:18, 21; 4:1,2, както и Римляни 6:1-11. Каква е връзката между страданията и победата над греха?


Има една кратка гръцка дума, употребена в 1 Петър 3:18, която подчертава всеобхватното естество на Исусовата жертва. Тя е hapax, което означава „веднъж завинаги“. Петър използва hapax, за да почертае колко е всеобхватно страданието на Исус и Неговата смърт за нас.

Фразата „И така, понеже“ в 1 Петър 4:1 свързва стихове 1 и 2 с казаното малко преди това в 1 Петър 3:18-22. В тези предходни стихове апостолът изтъква, че Христос е пострадал за нашите грехове, за да може да ни заведе при Бога (стих 18), и че „кръщението и сега ви спасява“ (стих 21).

Следователно кръщението е точният контекст, в който да разбираме думите на Петър: „(...) този, който е пострадал по плът, е оставил греха“ (1 Петър 4:1). Чрез кръщението християнинът участва в страданията, смъртта и възкресението на Исус. Той е взел решението „да живее през останалото в тялото време не вече по човешки страсти, а по Божията воля“ (1 Петър 4:2). Това може да се постигне само чрез ежедневно подчиняване на личното аз на Господа и чрез разпъване на „плътта заедно със страстите и похотите ѝ“ (Галатяни 5:24).

В Римляни 6:1-11 Павел казва, че при кръщението християните стават едно с Исус в Неговата смърт и възкресение. При кръщението ние умираме за греха. Сега трябва да направим тази смърт за греха реална в своя живот. В думите на Павел: „смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус“ (Римляни 6:11), се крие тайната на християнския живот.


Кога за последно „страдахте в плътта“, за да се борите срещу греха? Какво разкрива отговорът ви за вашия християнски живот?




Новорождение Вторник - 25 април

В Христос имаме нов живот, ново начало. Раждаме се отново. Значението на това, особено за хората, приели Христос на зряла възраст, е, че ще живеят различно отпреди. Кой не е чувал невероятните истории за хора, които, след като са били от света, са преживели радикално преобразяване заради Исус и Неговата спасителна благодат?

И след като говори за смъртта на егото и за новия живот, който имаме в Исус (последвал кръщението в Неговата смърт и възкресение), Петър изяснява същността на това преобразяване.


Прочетете 1 Петър 4:3-6. Какви промени се забелязват в живота на отделния човек и как другите хора реагират на тях?


Трите думи, които Петър използва за злоупотреба с алкохол, са „пиянство“, „гуляи“ и „опивания“. На съвременен език дните за купони са свършили. Всъщност според Петър промяната на християнина трябва да бъде толкова голяма, че хората, които познават миналото му, да сметнат за „странно“, че той или тя вече не взема участие в същата крайност на разврата (1 Петър 4:4). Следователно тук виждаме възможност да свидетелстваме пред невярващите дори без да се налага да проповядваме. Един благочестив християнски живот може да бъде по-голямо свидетелство от всички проповеди на света.


Какво казва апостол Петър за съда в тези стихове?


Тук, както и на други места в Библията (Йоан 5:29; 2 Коринтяни 5:10; Евреи 9:27), Петър категорично дава да се разбере, че един ден ще има съд за делата, извършени „в тялото“ (1 Петър 4:2). Когато казва, че „се проповядва благовестието и на мъртвите“ (1 Петър 4:6), има предвид, че дори в миналото хората, които сега са мъртви, приживе са имали възможност да разберат за Божията спасителна благодат. Затова Бог има основание да съди също и тях.


Различен ли е животът ви сега, като вярващи в Исус, от живота ви като невярващи? Какво е променил Христос във вашия живот?




Греховете на плътта Сряда - 26 април

Когато изброява миналите грехове, които хората са престанали да вършат, след като са повярвали в Исус, Петър изрежда и така наречените „сексуални грехове“.


Прочетете отново 1 Петър 4:3. Какво още изброява тук апостолът?


Две от думите имат характерно сексуално значение: „разврат“ (гр. aselgia, което означава „сладострастие“) и „похоти“ (гр. epithumia, което означава „похот“ или „желание“).

Обаче за християните е твърде лесно да създадат погрешно впечатление за сексуалността. Библията няма нищо против секса. Точно обратното, Бог го е създал и го е дал на човечеството като голямо благословение. Още в началото, в Едем, откриваме сексуалността. „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът. А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха“ (Битие 2:24,25). Тя е планирана като един от основните елементи, обединяващи съпруга и съпругата в посвещение за цял живот, което се превръща в най-добрата обстановка за отглеждане на децата. А тази близост и тясна връзка е отражение на връзката, която Бог желае да има със Своя народ (Йеремия, 3 гл., Йезекиил, 16 гл., Осия, 1; 2; 3 гл.).

На правилното място – между мъжа и жената в брака – сексуалността е огромно благословение; на погрешното място, в неподходящия контекст, тя може да бъде сред най-разрушителните сили на света. Човек не е в състояние да прецени колко огромни са разрушителните последици от тези грехове тук и сега. Кой от нас не познава хора, чийто живот е разбит заради злоупотребата с този прекрасен дар?


Кое е общото между следните стихове? 2 Царе 11:4; 1 Коринтяни 5:1; Битие 19:5; 1 Коринтяни 10:8.


Разбира се, не само в Библията намираме истории за болка и страдание, причинени от подобни грехове.

Обаче трябва да бъдем внимателни. Такива грехове могат да имат силно негативно влияние върху хората, а обществото е склонно да гледа на тях с лошо око. Грехът си е грях и смъртта на Христос покрива също и сексуалните грехове. Като християни трябва да сте внимателни, особено в тази чувствителна област, за да сте сигурни, че „първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти“ (Лука 6:42).




Любовта покрива всичко Четвъртък - 27 април

Дори във времето на апостол Петър християните живеят в очакване на скорошното завръщане на Исус и края на настоящия свят. Знаем това, защото в 1 Петър 4:7 той пише: „А краят на всичко е наближил; и така, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва“. С други думи, бъдете готови за края. Реалността е, че „краят“, доколкото засяга всеки един от нас, никога не е по-далеч от секунда след смъртта ни. Затваряме очи в гроба и – независимо дали минават хиляда години, или само няколко дни – следващото нещо, което ще видим, е Второто пришествие на Исус и краят на този свят.


Как според апостол Петър трябва да живеят християните, след като е наближил „краят на всичко“? 1 Петър 4:7-11.


Освен че трябва да бъдат внимателни и да бдят в молитва, християните трябва да имат „усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове“ (1 Петър 4:8).

Какво означава това? Как така любовта покрива греха? Ключът се крие в текста, цитиран от апостол Петър – Притчи 10:12, който гласи: „Омразата повдига раздори, а любовта покрива всички грешки“. Когато се обичаме един друг, сме по-склонни лесно да прощаваме на хората, които ни нараняват или обиждат. Христовата любов подбужда Исус да ни прощава; нашата любов трябва да ни подтиква да прощаваме на другите. Когато любовта изобилства, малките прегрешения и дори големите по-лесно се подминават и забравят.

Петър определено споделя същата идея като Исус и Павел, които казват, че целият закон се обобщава в дълга ни да обичаме Бога с цялото си сърце и ближните си, както себе си (Матей 22:34-39; Римляни 13:8-10).

Апостолът още настоява християните да бъдат гостолюбиви. Второто пришествие може да е близо, но те не бива да прекратяват социалните си взаимоотношения поради този факт. И накрая, когато разговарят, трябва да изричат Божиите думи. Иначе казано, сериозността на времето изисква сериозно разкриване на духовните истини.


„Любовта покрива множество грехове.“ Кой е извършил грях спрямо вас? Как бихте могли да проявите любовта, необходима за „покриването“ на този грях? Защо е във ваша полза да направите това?




Разширено изучаване Петък - 28 април

„Любовта, която търпи дълго и е милостива, няма да преувеличава невниманието в непростимо прегрешение, нито ще прави капитал от злодеянията на другите. Писанието ясно учи, че грешките трябва да се посрещат със снизхождение и внимателно отношение. Ако постъпваме правилно, видимо закоравялото сърце може да бъде спечелено за Христос. Неговата любов покрива множество грехове. Неговата благодат никога не води до показване на лошите постъпки на другите, освен ако няма категорична необходимост от това“ (Уайт, Елън Г. Съвети към родители, учители и ученици. С. 267 – амер. изд.). Помислете например за Исус и за жената, хваната в прелюбодейство (Йоан 8:1-11). Обикновено разглеждаме този случай като история на Христовата благодат спрямо една грешна жена, и това е правилно. Но има тук има и по-дълбок смисъл. Противопоставяйки се на религиозните водачи, довели жената при Него, защо Исус пише „тайните грехове на собствения им живот“ (Уайт, Елън Г. Копнежът на вековете. Изд. „Нов живот“, София, 2005. С. 278) на земята, където думите могат много бързо да се заличат? Защо не ги обвинява открито, обявявайки пред всички каквото знае за греховете им, точно толкова лоши или дори по-лоши от тези на жената? Вместо това Исус им показва, че е наясно с тяхното лицемерие и злоба, и все пак не ги унижава пред останалите. Може би това е единственият начин да достигне до тези хора, като им покаже, че знае за намеренията им и така им дава възможност да бъдат спасени. Какъв силен урок за нас, когато се изправяме пред съгрешилите.

За разискване:

1. Размишлявайте още малко по въпроса за единството в контраст с еднаквостта. Има ли някои сфери, в които трябва да бъдем напълно единомислени, за да функционираме като църква? Ако е така, кои са те и как можем да постигнем необходимото единство? За разлика от тях, в кои области разнообразните мнения не са вредни, а всъщност – полезни?

2. Каква е вашата собствена опитност с идеята, че трябва да „пострадаме по плът“, за да спрем да вършим грехове? Какво означава това? Дали Божията сила за промяна в живота ни автоматично означава, че не трябва да страдаме по плът, за да постигнем победа? Ако не, защо?

3. Замислете се колко страдания е причинил алкохолът в живота на толкова много хора. Какво бихме могли да направим като църква, за да помогнем на другите да осъзнаят колко е опасен този опиум? Какво да сторим, за да научим младите, че е голяма грешка дори да опитват от вещество, което може да нанесе такива ужасни поражения?


Тази събота, 29.04.2017 г., ще се молим за църкви „Лом” и „Медово”.




Разказ
Промененият живот – Част 2

Монсурат не казвала на приятелите си къде ходи в събота, но те забелязали промяната в нея. Била станала вече по-отговорна и не правела бели. Когато дошла ваканцията, Монрусат започнала да ходи в църквата на съседа си. Родителите й забелязали, че отсъства в събота и я запитали къде ходи, но тя отбягвала отговорите.

Семейството посещавало джамията и Монсурат отивала заедно с тях, но вместо да повтаря молитвите, които била научила в детството си, тя се молела в сърцето си на Исус. Майка й забелязала, че не рецитира молитвите и я запитала защо не го прави. Монсурат решила, че няма повече да крие вярата си от своите родители. Искала да бъде честна към тях и им казала, че е станала християнка.

Те се разгневили. Забранили й да разговаря със своя съсед християнин и да ходи на църква. Настояли всичките й приятели и учители да направят всичко по силите си, за да я накарат да се откаже от християнската си вяра. Макар че искала да бъде послушна на родителите си, тя отказала да се се отрече от Исус.

Накрая баща й заявил, че не му е вече дъщеря. Казал й, че трябва да напусне къщата и че няма да плати таксите за оставащите години в гимназията.

Монсурат се изплашила, че остава сама. Помолила се и Божият мир я завладял. Посочила Псалм 27:10 като своя надежда: „Защото баща ми и майка ми са ме оставили; Господ, обаче, ще ме прибере.“ Църковните членове й помогнали да плати училищните си такси, а една приятелка, която живееле близо до училището, я приела в дома си.

Монсурат често се опитвала да разговаря с родителите си, но те отказвали да слушат. Чувствала се много самотна. Църковни членове посетили семейството и помолили родителите й да я приемат обратно в дома си. Накрая те й позволили да се прибере вкъщи.

Нещата обаче не тръгнали добре и Монсурат осъзнала, че не може да продължи да живее в този дом. Попитала църковния старейшина какво да прави и той й предложил да се запише да учи в адвентния университет в Нигерия. Там можела да продължи да живее и да учи на спокойствие. Църквата щяла да я спонсорира и да плати таксите.

Монсурат се записала в университета Бабкок да учи за медицинска сестра. Сега родителите й се гордеят с нея и с това, което е постигнало. Дори я посетили няколко пъти, докато била в Бабкок. Монсурат се моли един ден семейството й да приеме Исус. Надява се нейната тистория да помогне и на други млади хора да останат твърди във вярата си.



Created by ULimited®